Проф. Илия Ватев: Лечението на безплодието е моята мисия

<strong>Наградиха проф. д-р Илия Ватев с орден &ldquo;Стара планина&rdquo; първа степен като българския лекар, разработил и внедрил успешно техниките за инвитро оплождане, ИКСИ и др. основни методики в асистираната репродукция на човека.</strong><br /> <br /> Проф. Ватев е дългогодишен ръководител на Катедрата по биология към Медицинския университет в София и на първата в тази част на Европа лаборатория по ин витро оплождане. През 1988 г. става носител на международната награда за интелектуална собственост върху метода за ин витро оплождане на човешки яйцеклетки и за изобретения в областта на експерименталната ембриология. Проф. Ватев е и основател на Медицинския център &ldquo;Технобиос&rdquo;, София. За това как приема наградите си и за неговия близо 30-годишен опит в асистираната репродукция големият учен разказва в интервю за в. &ldquo;Доктор&rdquo;.<br /> <strong><br /> - Проф. Ватев, коя е най-голямата награда, която сте получавали?</strong><br /> - Има една приказка, че като започнете да получавате много награди, вече наближава време да си отивате (б.а. смее се). Миналата година получих най-високото отличие на Медицинския университет в София на името на проф. Стоян Киркович (награда за цялостен принос в областта на асистираната репродукция и в преподавателската и научноизследователската дейност - бел. ред.), а сега - орден &ldquo;Стара планина&rdquo; I степен. Да, това е най-високото отличие в България и след толкова години работа се надявам, че вече се нареждам до моите учители - акад. Методи Попов, акад. Радой Попиванов, проф. Ботьо Ботев, проф. Людмил Наков, проф. Тодор Еврев и специално доц. Стефан Живков, тъй като съм представител и вярвам - продължител на традициите на катедра с велико минало, която е съосновател на Медицинския факултет в България (първоначално медицина се е изучавала във факултет към СУ &ldquo;Св. Климент Охридски&rdquo;). Лечението на безплодието е моята мисия.<br /> <br /> <strong>- Какво е за вас благодарността на децата, заченати в епруветка, и на техните родители?</strong><br /> - Радостта на хората се изразява по различни начини. Виждал съм я във всички обитавани континенти, в които съм работил. С Илияна Тирилова (първото българско инвитро бебе, родено на 3 януари 1988 г.) още поддържаме връзка. Тя беше дете, когато идваше тук с родителите си, после идваше като тийнейджърка, а преди да замине за САЩ, където завърши висшето си образование, поиска да се снимаме във фотостудио. Някои деца поддържат връзка с мен, други не искат да се знае как са заченати. <br /> <br /> <strong>- Как се развиха техниките за инвитро оплождане от първите години, когато ги внедрихте в България, досега?</strong><br /> - Аз съм човек на науката и представител на романтичния период на развитието на техниките инвитро. Започнах да се занимавам в тази област малко след като завърших медицина. Тогава не беше известен изразът инвитро оплождане. Първата ми публикация по темата излезе, преди в света да има родено дете след асистирана репродукция. Както е прието, започнах на експериментални модели с животни. Сам си приготвях средите, различните материали. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Машините за оплождане </strong></span><br /> <br /> бяха по патентовани изобретения с инженери от нашата развойна база. Получихме първите резултати при гризачи, за което в края на 70-те години ми дадоха тогавашната младежка награда за медицина. Последва и оплождане на човешко яйце - навлязъл сперматозоид и началните етапи на оплождането. Това ми позволи да замина по-късно на специализация в Париж. След като се завърнах, предложих на здравното министерство програма за прилагане на инвитро техниките за лечение на човешкото безплодие. Започнах с подкрепата на тогавашния министър акад. Радой Попиванов и на акад. Малеев. С екип от &ldquo;Майчин дом&rdquo; постигнахме първата бременност в средата на 80-те години. За нещастие тя се провали около 50-ия ден. Това често се случва. В първия инвитро център в Англия, в който работеше световноизвестният д-р Едуардс, имаше повече от 60 неуспешни опита, докато се роди първото дете в света, заченато инвитро.<br /> <br /> За да станат известни възможностите на този метод за българските жени, аз публикувах статия в сп. &ldquo;Жената днес&rdquo;. Тогава, учудващо и за мен, получихме повече от два чувала писма от цяла България. Оказа се, че проблемът с безплодието засяга и българската популация. Екипът беше увеличен и с колеги от други софийски болници, които поканих да се учат и да помагат. Щастието ни се усмихна и в самото начало на 1988 г. се роди първото българско бебе инвитро, Илияна Тирилова.<br /> <br /> Родителите прецениха, че заслугата е най-много на мен, затова кръстиха бебчето на моето име. Малко след това се роди и момче, заченато инвитро. Постепенно методът започна да се прилага и в други софийски болници. Организирах инвитро център и в тогавашната болница &ldquo;Тина Киркова&rdquo;, сега &ldquo;Св. София&rdquo;. През 90-те години организирах и <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>първия инвитро център </strong></span><br /> <br /> извън столицата - в моя роден град Плевен. Така с времето от лабораторията ми много лекари и биолози започнаха своя път в асистираната репродукция. Те, от своя страна, предадоха опита си на други колеги, за да имаме днес повече от 30 центъра за инвитро оплождане и хиляди родени по този начин българчета.<br /> <strong><br /> - Увеличи ли се с времето ефективността на метода, или има константни резултати?</strong><br /> - Естествено, че с годините има прогрес, добавиха се надстройки над класическата система за инвитро оплождане. Въведе се по-сполучливо замразяване на ембриони, а по-късно и на яйцеклетки, макар че при яйцеклетките успеваемостта е все още ниска. Въведоха се нови микроманипулационни техники. Пак в моята лаборатория въведохме метода ИКСИ, при който става, образно казано, &ldquo;насилствено оплождане&rdquo; при тежки форми на мъжко безплодие.<br /> <br /> Тогава подбираме един добре изглеждащ сперматозоид и го инжектираме в яйцеклетката. След време приложихме и техники за предимплантационна диагностика, които позволяват нещо революционно - да подбираме ембрионите, които са доказано здрави, преди да ги поставим в тялото на пациентката. Това спести така наречения терапевтичен аборт при данни за наследствени заболявания на плода. <br /> <br /> <strong>- Може ли предварително да се каже на една двойка, че процедурите инвитро ще бъдат неуспешни?</strong><br /> - Това е един от проблемите. Не е тайна, че много от моите последователи работят във висша степен комерсиално. Въпреки че се изисква информирано съгласие от двойките, след като им се обясни същността на методите и тяхната успеваемост, не им се казва ясно, че в целия свят методите за асистирана репродукция по-често са неуспешни, отколкото успешни. Тя рядко може да надхвърли 40%, освен ако не се подбират само млади жени. Дори при естествена любов не е възможно да се получи бебе за един цикъл повече от 40-45%. Човекът е нископлодовито същество и естественият отбор работи с пълна сила при оплождането и ранното развитие.<br /> <br /> Така се случи, че преживях няколко хирургични интервенции и си дадох обет, че ако всичко мине добре, ще се опитам да направя програма за инвитро оплождане на благотворителен принцип. Извършвайки процедурата, искам да подарявам на хората моя 30-годишен опит, а те да си купуват само консумативите. Надявам се да получа официално разрешение за това необичайно начинание. Но моят център е малък, аз работя за удоволствие и не мога да поема много пациенти. <br /> <br /> <hr /> <br /> <strong>Пациентка роди на 54,но това е изключение</strong><br /> <br /> &ldquo;Вече не участвам във Фонда за асистирана репродукция, тъй като според мен той е нещо като картелна организация. Гледа се не толкова успеваемостта, а оборотът. Освен това цените са много завишени. Почти с половината от тези пари може да се направят успешни процедури и така двойно повече жени ще участват в програмите. Но статуквото е такова и това не е случайно. Асистираната репродукция се комерсиализира така, че един мой последовател даже се е помислил за Господ - за реклама на центъра си е казал, че чрез съвременната наука вече няма жена, която да не може да забременее. Разбира се, човешката алчност е причината, но не вярвах, че може да се стигне дотам. Честният подход е да се каже на двойки, за които се знае, че не могат да имат дете, да си осиновят. Да, имахме пациентка, която роди на 54 г., но това е едно от изключенията. Най-голямата плодовитост при жената е от 16 до 23 години, след това има плато на висока плодовитост до 35 г., след което започва да намалява, след 39 силно намалява, след 40 - стремглаво пада. Доста голям процент от безплодието при хората се дължи на мъжкия фактор, който почти догонва безплодието при жените&rdquo;, сподели още експертът.<br /> <br /> <br /> <strong>Мара КАЛЧЕВА</strong><br />