Изхвърлено от гнездото заради немощта си, малкото птиче оцелява и сега води патешкото ято
<em>Крайграничното село Северняк, общ. Крушари, обл. Добричко, е едно от малкото в района, чиито жители се наслаждават на семейства прелетни щъркели. От десетки години семейството гнездеше на минарето на местната джамия, където волю-неволю вземаше участие в ежедневните мюсюлмански молитви. Но, изглежда, не им допадна протяжният тон на местния ходжа, изоставиха го, за да създават неимоверна радост сред гостоприемното семейство на Вилдан Ризова. </em><br /> <br /> Потънала в зеленина, с ухание на дини, пъпеши и грозде, малката селска къщурка на Вилдан се намира в най-крайната част на добруджанското село, на изхода със съседна Румъния. Именно на това закътано място, в комбинация с тишина и спокойствие, от няколко години на близкия електрически стълб загнездва щъркеловото семейство, отглежда по няколко малки и отлита. <br /> <br /> Но от началото на т.г. 3-членното семейство на Вилдан се увеличи с още един член, и то какъв - истински шарен щъркел дългокрак! С голямо нетърпение очаквам да &quot;пукне&quot; пролетта, за да дойдат щъркелите, разказва щастливата стопанка, станала свидетел на тазгодишната щъркелова семейна драма. Особена радост изпитвам при появата на малките щъркелчета. Когато сутрин стана, първо поглеждам към гнездото и виждам там три малки главички, въртят се наляво-надясно в очакване на поредната си гощавка. Една сутрин обаче Вилдан дълго задържа погледа си към гнездото, за да зърне и третата главичка, но уви. И в момент на прословутата майчина тревога забелязва нещо да мърда в дълбоката трева до стълба. Първоначално Вилдан го оприличава на малко юрдече, но от по-големите размери на човката и краката разбира, че това е едно от трите щъркелчета, &quot;паднало&quot; от високото гнездо. <br /> <br /> <br /> Вилдан е чувала, че <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>възрастните щъркели сами изхвърляли от гнездото едно от малките си щъркелчета <br /> </strong></span><br /> като курбан за здраве на останалите бебета, но 56-годишната жена има друга версия за станалото. Според нея нещастното щъркелче е било най- немощното сред останалите и в неравната борба за храна рядко се е дореждало до семейната трапеза. Така то е загубило съпротивителни сили за защита и било изхвърлено от останалите по-заякнали бебета. Но справедливостта възтържествувала, според разбиранията на бъдещата щъркелова майка. Защото останалите две лакомчета доста пораснали, дори вече кръжели около стълба и селото, но съдбата ги наказала - оплели се в електрическите жици и умрели.<br /> <br /> А гледай моето бебе, сочи с ръка тя вече порасналия щъркел, как спокойно крачи из двора, сякаш има самочувствието на стопанин и за част от нашето семейство. Като го взех от земята, беше полуумряло, но като се позатопли до печката, започна да крачи из стаята, даже и да кълве. Гледах го като малко бебе. Като огладнее, трака с човката и разперва крилцата. Гощавам го с пържен хляб, яйца, тиквички, а за десерт му поднасям пъпеш. Най-много обича рибата, донася ми я чак от Добрич нашият магазинер Левент. Така го разглезих, че често ме кара да ходя нощем да го прибирам, и то да го нося на ръце! Стои на една височинка, трака с човката, разперва крилата и чака. Не си хареса и името. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Бях го кръстила Черноочко, защото очите му са черни, но хич не реагираше на това име </strong></span><br /> <br /> Тогава си рекох, ах ти, глезльо - Черко ще се именуваш, и толкоз! Хареса го, защото откъдето да го повикам - идва. Когато възрастните щъркели останаха без деца, започнаха да го навестяват и да го примамват за дългото им пътуване. Но той хич не им обръщаше внимание. Беше си намерил приятна компания с патоците на съселянката ми Бирсянт, с чиято група по цял ден газят из селската река, разнообразяват храната, къпят се и си гласят тоалета. Откакто Черко стана водач на патешката дружина, никоя друга не смее да предявява териториални претенции. Явно респектирани от габаритите на необичайния &quot;паток&quot;. <br /> <br /> Възрастните щъркели отдавна са отлетели, но Черко не ги е последвал. И защо трябва да бие път чак до някакви си топли страни? Тук леговището му е топло, храната разнообразна, топла и прясна, а и втората му майка още го носи на ръце. Сега все още непризнатата орнитоложка има намерение да предложи на селския кмет Осман Черко да бъде записан в домовата книга и обявен за Почетен жител на село Северняк. <br /> <br /> <br /> <em><strong>Текст и снимки Стоян КАЗАКОВ </strong></em><br />