“Можем ли да живеем без дистрес?”
<strong>Възможно ли е да опазваме, задържаме и увеличаваме приятните моменти, състоянието на здраве и щастие, споделените дейности с любими и значими хора. Можем ли да живеем ежедневно на тази честота?</strong> <br /> <br /> Обичайно в ежедневието по-често се чуваме да казваме, че сме уморени, напрегнати, изпитваме тревога или се безпокоим. Ядосал ни е колега в работата, шефът си е придал повече фасон от поносимото, приятел ни е подразнил или пък партньорът ни поставя в неясна ситуация. Какво казваме, когато изричаме това?<br /> <br /> Всъщност твърдим, че сме се чувствали добре до момента, в който се е появил човек или ситуация, които са ни &ldquo;извадили&rdquo; от състоянието на добруване. Тоест казваме, че когато сме сами със себе си, сме балансирани, подредени, действаме ефективно в желаната посока, чувстваме се добре, но когато влезем във взаимодействие със света, балансираното ни състояние се нарушава.<br /> <br /> Така възниква въпросът балансирани ли сме, щом като появата на човек или ситуация променя психичното ни състояние? Какво се случва всъщност в нас? И защо?<br /> <br /> Защото реагираме на казаното или направеното от човека, или на възникналата случка. &ldquo;Закачваме&rdquo; се за състоянието на другия, влизаме в неговата емоция, поемаме я и я изживяваме. И дори още - оставаме в нея. Колко продължава преживяването на чуждата емоция? Толкова, колкото си &ldquo;позволим&rdquo;.<br /> <strong><br /> </strong>Възможно ли е да не го направим, или как да се самосъхраним?<br /> <br /> Нека пак да кажа, че когато сме сами, наистина се чувстваме добре - работим организирано, подреждаме дейността и задачите си, чувстваме се добре.<br /> <br /> Когато в пространството около нас се появи друг човек, по-често се случва да се &ldquo;появят проблеми&rdquo;, отколкото решения и сътрудничество. И щом реагираме на казаното или направеното от другия, това означава само едно - че само си мислим, че сме спокойни и балансирани.<br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Защо реагираме?</strong></span><br /> <br /> Отчасти реагираме по навик - като малки сме били свидетели на такъв поведенчески модел на значимите за нас хора, усвоили сме го безкритично и към настоящия момент го прилагаме неосъзнато. Реагираме, защото нямаме друго отработено умение за отговор на провокиращата ни емоция или чуждо поведение.<br /> <br /> Как и защо другият с емоцията и поведението си провокира спокойствието ни? Той отключва в нас болезнен спомен от миналото ни. Реагираме така, както сме реагирали тогава - с болка, обида, страх, чувство за вина, срам или унижение. Болезненият спомен отключва отново интрапсихичното (вътрешното) преживяване и ние се губим в него така, както някога - чувстваме, без да имаме &ldquo;полезен ход&rdquo;, без да знаем какво да направим. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Как да постъпим?</strong></span><br /> <br /> Ето стъпките<br /> <br /> Да си спомним ситуацията, в която в момента се намираме, на коя болезнена случка от миналото ни напомня. Да идентифицираме чувствата - да ги разпознаем и назовем. Да видим какво се обостря в нас - предателство, безопасност, самота. И колкото и да ни е трудно в този момент, в който болезнена емоция бушува в нас, да си зададем въпроса: &ldquo;Колко време искам да остана в това състояние?&rdquo;. Ако имаме желание да излезем от него, то тогава търсим на кой свой ресурс да стъпим, за да излезем от състоянието - можем да попеем, да прочетем вицове, да потанцуваме, да направим нещо &ldquo;нелогично&rdquo;, абсурдно, което да ни извади от сериозността на преживяването. <br /> <br /> Можем да поиграем на криеница с проблема - да се скрием от него в гардероба например или да се направим на костенурка, която квака. По този начин имаме неспецифична реакция към ставащото, причинно-следствените модели на мислене и произтичащите от тях логически постъпки се объркват и в нас се появява решението на ситуацията, защото сме сменили отношението и поведението си към ставащото. Абсурдното ни поведение чрез гротеската ни вади от образа на страдалеца, влязъл в ролята на жертвата, и отключва потенциал за справяне със ситуацията.<br /> <br /> Тази различна от обичайната ни реакция носи потенциала да ни изведе от емоцията, в която сме се потопили. А болката от тази емоция идва от спомена за първата преживяна и от убедеността, че сме в същата неприятна ситуация като тогава. Менис Юсри казва: &ldquo;Нашите вярвания са по-силни от реалността&rdquo;. В такава ситуация нашето вярване за ставащото вече преднамерява преживяването и ние не виждаме реалността, а спомена и привнасяме болезнения опит от миналото и преживяваме наново отрицателната емоция, без да виждаме различността.<br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Има ли изход и какъв е той?</strong></span><br /> <br /> Нарича се желание. Ако искаме да променим реакцията и поведението си, ще ги променим.<br /> <br /> Когато знаем горенаписаното, помним го и имаме желание да живеем в баланс, да бъдем &ldquo;тук и сега&rdquo;, тогава е необходимо да държим в съзнанието си идеята за будност и осъзнатост и да си задаваме въпроса: &ldquo;Това, което се случва в момента, реалност ли е?&rdquo;, &ldquo;Какво лошо може да произтече за мен от него?&rdquo;. &ldquo;Доколко случващото се е мое преживяване?&rdquo;, &ldquo;Това, което другият ми казва, истина ли, или е негова интерпретация&rdquo;, &ldquo;Има ли заплаха за мен в тази ситуация или не?&rdquo;, &ldquo;На какво ми напомня ставащото?&rdquo;. Например, когато ръководителят ви е гневен, нападателен, агресивен, размахва ви пръст за несвършена работа, крещи, обвинява, заплашва с наказания, какво правите - реагирате или действате? Може би се свивате, изпитвате страх от възможно наказание или смятате, че няма да ви изслуша, ако отговаряте на въпросите му. Задайте си въпросите, изброени по-горе, спомнете си на какво ви напомня ситуацията. И предприемете ново поведение - ако обикновено се затваряте в себе си, мълчите, докато бурята премине - поемете риска да направите друго - излезте от зоната на комфорт, отговорете на всяко гневно обвинение със спокоен тон и се подкрепете с факт от дейността, свързана със задачите ви на работното ви място. <br /> <br /> Когато срещу вас стои разгневен човек, това е полезният ход. Ако реагирате и отговорите на емоцията му с обида, гняв, раздразнение, само ще подхраните емоционалното му състояние, ще го увеличите, защото към неговото ще добавите своето.<br /> <br /> Друг пример - близък ви обвинява, че сте постъпили некоректно към него и твърди, че сте го предали, пренебрегнали, забравили или с постъпката си сте показали, че нещо друго е било по-важно за вас от него. Не влизайте в обяснителен режим. Помнете, че това е неговата интерпретация на вашето поведение и в този момент той ви разказва за себе си.<br /> <br /> Проблемите във взаимоотношенията идват от нашата интерпретация на ставащото и от реакцията ни. За да има промяна, е необходимо да има смяна на фокуса и гледната точка.<br /> <br /> Възможно е да останем в балансирано състояние, ако по-често в ежедневието си задаваме не въпроса: &ldquo;Откъде идва проблемът?&rdquo;, а въпросa: &ldquo;Откъде идва радостта?&rdquo;. Нежеланието за страдание е доста неразпространена като поведение заявка. Когато търсим поводите за радост, се отдалечаваме от тъгата, мъката, драмата и ги обезсмисляме, снемаме важността от тях, обезкръвяваме образа на страдалеца, пребиваваме на честотата на лекотата и веселостта. <br /> <strong><hr /> <br /> На книга добре, но на практика &ndash; не</strong><br /> <br /> Когато стигнем дотук, често питаме: &ldquo;Как да сменя нагласата, като е толкова трудно? Даже ми е невъзможно. Опитвам и много се уморявам&rdquo;. Трудността идва от навика. Дълго време сме реагирали със страдание и сме &ldquo;автоматизирали действието&rdquo;. Затова, за да ги подменим, са ни нужни будност, осъзнатост и самонаблюдение. За да създадем нов навик, е необходимо самонаблюдение и повторения на новото поведение, във всяка една ситуация да се сещаме да се питаме: &ldquo;Реагирам ли?&rdquo;, &ldquo;Това състояние мое ли е?&rdquo; и още &ldquo;Днес откривам ли причина за радост?&rdquo;. И да го правим ежедневно.<br /> <br /> Как да откриваме причина, от която да се чувстваме добре?<br /> <br /> Аз вярвам в креативността на всеки от вас. Зная, че всеки един ще намери отговорите за себе си. Затова не искам да ви ги давам - насърчавам ви да ги намерите сами. <br /> <br /> <br /> <strong>Борянка Борисова, психолог</strong><br />