Вирусна или бактериална инфекция?

Децата ми боледуват често, но винаги, когато отидем при личния лекар, се чудим всички дали това е вирусна или бактериална инфекция. И се започва: да има ли антибиотик, или да няма? Първо да опитаме това, после &ndash; онова. В крайна сметка аз се обърквам и започвам да се съмнявам дали правилно лекуват детето ми. С цялото ми уважение към всички лекари, в т.ч. и педиатрите, искам да знам как ние, родителите, можем да се ориентираме в тази дилема: вирусна или бактериална инфекция развива детето ни?<br /> <br /> <strong>Ако детето е капризно и вяло...</strong><br /> <br /> Специалистите уверяват, че това, което родителите трябва да научат, е да различават протичането на респираторните вирусни инфекции от бактериалните инфекции на горните дихателни пътища. За всички респираторни вирусни инфекции е характерен кратък инкубационен период &ndash; от един до 5 дни. Смята се, че за това време вирусът е способен да се размножи до количества, които провокират кашлица, хрема и покачване на температурата. Затова ако детето все пак заболее, е нужно да си спомните кога за последно в детската градина или училище е имало болни деца. Ако са минали по-малко от 5 дни, можете да предположите с голяма вероятност, че става дума за вирусна инфекция. Това, естествено, не е достатъчно. След приключване на инкубационния период настъпва времето, когато вирусът вече е разгърнал своята мощ, но организмът на детето, в частност неговата имунна система, все още не е започнал да реагира истински. Именно през този период може да се промени поведението на детето: то става капризно повече от обикновеното; вяло или точно обратното &ndash; много активно; появява се и характерен блясък в очите. Детето може да изпитва жажда, което означава начинаещ ринит. Ако е по-малко от година се нарушава сънят му &ndash; или спи много, или въобще не спи.<br /> <br /> <strong>Какво е нужно да предприемете?</strong><br /> <br /> Именно през този период най-ефективни са противовирусните препарати. Повечето от тях не предизвикват странични ефекти или ако ги има, се проявяват слабо. Ако детето е над две години, острата респираторна вирусна инфекция може да приключи преди да е започнала, а вие да се разминете с леки притеснения.<br /> <br /> <strong>Какво не трябва да правите? </strong><br /> <br /> Не бива да започвате лечението с хапчета за сваляне на температурата или с широко-рекламираните препарати от типа на колдрекс, фервекс и прочее. Те са нищо повече от смес на парацетамол, противоалергични средства и малко витамин С. Подобен коктейл не само ще размие клиничната картина, но и ще попречи на организма да реагира на вирусната инфекция. <br /> <br /> По принцип острата респираторна вирусна инфекция започва остро и ярко: температурата скача до 38-39 градуса, появяват се треска, главоболие, понякога болка в гърлото, кашлица и хрема. Имайте предвид, че такива симптоми може и да не възникнат при някои вирусни инфекции. Но ако все пак нещата са стигнали до покачване на температурата, приемете и се примирете, че болестта ще върви 5 до 7 дни. И, разбира се, извикайте личния лекар. Именно от този момент можете да започнете традиционното за тези състояния лечение &ndash; парацетамол, много течности, супрастин. На този етап не очаквайте бързи резултати от противовирусните препарати, те вече не са способни да удържат вируса. Освен това имайте предвид, че след 3 до 5 дни вече почти оздравялото дете може пак да се влоши. Вирусите са опасни и с това, че са способни &bdquo;да влачат с опашката си&rdquo; бактериалната инфекция &ndash; с всички произтичащи от това последствия. <br /> <br /> <strong>Внимание! </strong><br /> <br /> Вирусът, засегнал горните дихателни пътища, винаги предизвиква алергична реакция дори и при деца, които не са алергични. Плюс това при висока температура е възможна алергична реакция към обичайни храни и питиета, която се проявява като копривна треска например. Именно затова при остра респираторна вирусна инфекция е много важно да имате под ръка противоалергични средства. А между другото, ринитът, който се проявява със запушен нос и воднисти секрети, както и конюнктивитът (блеснали или зачервени очи на болното дете), са характерни симптоми именно на вирусната инфекция. По това можете да определите, че става дума за вирусна, а не за бактериална инфекция &ndash; при бактериалната и ринитът, и конюнктивитът възникват изключително рядко.<br /> <br /> <strong>Инкубационният период е от 2 до 14 дни</strong><br /> <br /> Имайте предвид, че някои микроорганизми (менингококи, пневмококи, мораксела, хламидии, стрептококи) са способни години наред да обитават дихателните пътища, без да се проявяват по какъвто и да е начин. Но могат да бъдат пробудени от стрес, от преохлаждане, от вирусна инфекция. Най-често бактериалната инфекция започва като усложнение на острата вирусна: отити, предизвикани от хемофилен бацил или пневмококи; синузити, възникващи от същите тези пневмококи или мораксели. И ако острата респираторна вирусна инфекция започва с общо влошаване на състоянието без никакви локални проявления, то бактериалните инфекции винаги имат ясна &bdquo;точка на приложение&rdquo;. И, за съжаление, това не са само остър среден отит или синузит, които се излекуват сравнително лесно. Далеч не е безобидна стрептококовата ангина, въпреки че тя сама изчезва за 5 дни. Разбира се, като изключим гаргарата със соден разтвор или горещо мляко, която всяка загрижена майка прилага на детето си. Неприятното е, че стрептококовата ангина възниква заради същия този бета-хемолитичен стрептокок, който предизвиква хроничните тонзилити. Но те, за нещастие, могат да доведат до ревматизъм и придобит сърдечен порок. Хламидиите и вирусите, например аденовирусите или вирусът Ъпщайн Бар, също могат да предизвикат тонзилит. Положителното тук е, че тези вируси, за разлика от стрептокока, никога няма да провокират ревматизъм. <br /> <br /> След оздравяване от ангина стрептококът не изчезва, той &bdquo;засяда&rdquo; по сливиците и дълго време &bdquo;се държи напълно прилично&rdquo;. Стрептококовата ангина е с най-кратък инкубационен период &ndash; 3 до 5 дни. Запомнете: ако детето не кашля, ако няма хрема и гласът му се запазва звънък, ако няма зачервяване на очите &ndash; най-вероятно става дума именно за стрептококова ангина. <br /> <br /> <strong>Ако ви предпишат антибиотик... <br /> </strong><br /> Американски лекари открили, че още на втория ден след приема на антибиотици заради стрептококова ангина, злобният стрептокок изчезва от организма. И други бактериални инфекции могат да предизвикат усложнения, например уж безобидният назофарингит неслучайно се нарича менингококов. Менингококът може да предизвика гноен менингит и сепсис. Пневмококът е другата бактерия, която доста си прилича с хемофилния бацил и също като него може да предизвика бронхити и пневмонии. Тъй като и хемофилният бацил, и пневмококът са чувствителни към едни и същи антибиотици, докторите невинаги могат да се ориентират какво имат пред себе си. Но и в единия, и в другия случай най-обикновеният пеницилин би се справил чудесно: дълго преди пневмококът да доведе до проблеми като пневмония или менингит.<br /> Хламидиите и микоплазмите са малки микроби, предизвикващи т.нар. интерстициални пневмонии при по-големите деца.<br /> <br /> За съжаление тези пневмонии се различават от обичайните само по това, че е невъзможно да бъдат открити нито при преслушване, нито при почукване на белите дробове &ndash; с амо с рентген. Затова лекарите толкова късно поставят такава диагноза. А интерстициалната пневмония също протича тежко. За щастие, микоплазмите и хламидиите са много чувствителни към еритромицин и другите антибиотици от тази група, т.е. предизвиканите от тях пневмонии се поддават много добре на лечение. <br /> <br /> <strong>Внимание! <br /> </strong><br /> Ако вашият педиатър не е достатъчно компетентен да заподозре хламидийна или микоплазмена пневмония навреме, помолете за рентгеново изследване на белите дробове. Както стана ясно, по-големите деца &ndash; учениците боледуват от тях, а други признаци са продължителната кашлица и изразените оплаквания, касаещи интоксикацията на организма. А също и задух. Но при всички тези симптоми много-много често докторът &bdquo;не вижда и не чува никакви проблеми&rdquo;. Би ви била полезна повече информация за хламидийната инфекция: тя започва с покачване на температурата, съпроводена с прилошаване и главоболие. При микоплазмената инфекция може въобще да няма висока температура, затова пък при нея е най-продължителната кашлица, съпроводена с храчки. Само в едно американско издание &bdquo;Педиатрия по Рудолф&rdquo; се препоръчва следното: на фона на дълбоко дишане натиснете детето в средата на гръдния кош. Ако това провокира кашлица, най-вероятно става дума именно за интерстициална пневмония. Можете сами да го опитате, въпреки че педиатърът &bdquo;не е открил нищо&rdquo;.<br /> <br /> <br /> <strong>Яна БОЯДЖИЕВА</strong><br />