Д-р Михаил Протич: Няма аритмия, която да не лекуваме!

Сърцебиене, главозамайване и задух – отидете веднага на лекар

18 Ноем. 2015, 11:17 24998 прочита 0 коментара

Д-р Михаил Протич

Сърцебиене, главозамайване и задух – отидете веднага на лекар

Не е тайна, че сърдечните аритмии са група заболявания, които намаляват качеството на живот на човека, а нерядко водят и до смърт. Доскоро те се лекуваха медикаментозно, но през последните години се появи отлична алтернатива на това лечение. Става дума за т.нар. електрофизиологично изследване, последвано от редиофреквентна катетърна аблация, която терапия дава шанс за пълно излекуване на повечето сърдечни аритмии. Засега в нашата страна има само четири на брой лаборатории по електрофизиология на сърцето. За същността и предимствата на този вид лечение разговаряме с д-р Михаил Протич – електрофизиолог към кардиологично отделение на болница в Стара Загора. От 2001 г. до днес продължава да работи и в Националната кардиологична болница – София. - Д-р Протич, да започнем с това какво е предназначението на електрофизиологията в лечението на сърдечните аритмии? - По принцип електрофизиологията е дял от кардиологията, който се занимава с ритъмни и проводни нарушения на сърцето, с тяхното диагностициране и лечение. Това е наука от средата на миналия век, която се развива сравнително бързо, а в България се появява към края на 80-те години. През 1994 г. претърпява по-главоломно развитие и може да се каже, че от началото на 2000-та година, с навлизането на новите технологии и у нас, тя работи на световно ниво. Т.е., ние постигаме същите резултати като в по-развитите страни от Европа. Практически на този етап съществуват само четири центъра по електрофизиология на сърцето, три от които са в София, а от една година заработи и лабораторията по електрофизиология в Стара Загора. Първият такъв център е създаден в Националната кардиологична болница в столицата. - Всички видове ритъмни нарушения ли могат да се овладяват и лекуват с помощта на електрофизиологията? - Можем да лекуваме широк спектър от ритъмни нарушения в нашата медицинска област. Смело мога да кажа, че практически почти няма ритъмно нарушение, при което да не можем да се намесим и да лекуваме. Много често – напълно успешно. Зависи от самото заболяване. Има групи заболявания, например при т.нар. надкамерни тахикардии, където постигаме над 96-97% на излекуване. При друга група аритмии – по-тежките и по-сложните, се стига средно до около 70-80% излекуване на болните. Същият процент на успех се постига и в развитите страни в Европа и Америка. Т.е. ние държим средноевропейско ниво на успеваемост. - Да преминем на същността на лечението. Електрофизиологичното изследване е диагностично, нали така? - Да, то е диагностично, а методът на лечение, който се използва в България, се нарича радиофреквентна аблация. Все още това е единственият метод, който се прилага у нас - Казвам го, защото вече има и други методи, които са популярни в Западна Европа и Америка – т.нар. криоаблация, някои видове лазерна аблация и т.н. Но практически радиофреквентната аблация е златният стандарт. Той е най-популярният, най-широко прилаганият метод, а и чрез него засега се постигат най-добрите успехи. - Т.е. електрофизиологичното изследване бива последвано от радиофреквентната аблация? И това е терапията? - Точно така, но веднага бързам да отбележа, че в много случаи електрофизиологичното изследване диагностицира и проводни нарушения, които се лекуват по друг начин; диагностицира и ритъмни нарушения, които се лекуват по друг начин. На практика електрофизиологията дава яснота върху неясни състояния. Например при пациенти с неизвестни, нерегистрирани синкопи (припадъци). Т.е., когато предполагаме, че причината за тези състояния са аритмии или проводни нарушения, електрофизиологията има за задача да установи това и да даде правилната диагноза, така че да можем да насочим пациента към правилното лечение. При някои видове аритмии например насочваме пациента за имплантиране на специални устройства, които да овладеят състоянието. Именно тук е мястото на електрофизиологията – да докаже необходимостта от тези устройства или от друго лечение. - Д-р Протич, може ли накратко и достъпно да опишете самата процедура? - Стандартно изследването представлява инвазивна процедура. Прави се през големите венозни съдове на краката като достъпът до сърцето се осъществява в пълно съзнание на пациента само с местна упойка. Използват се специални катетри, които насочваме под рентгенов контрол към определени зони на сърцето. По този начин правим специално изследване с електрически импулси, които контролираме в сърцето. Така проследяваме всички нива на възбудната и проводната система. Като оценката, която даваме и анализираме, установява правилната диагноза. Разбира се, понякога и стандартната електрокардиограма също може да е много красноречива за заболяването, а нашата цел е да докажем допълнително и тогава вече да лекуваме. - Какво е предимството на електрофизиологията и като диагностика, и като лечение пред останалите лечебни методи, прилагани при сърдечни аритмии? - Медикаментозното лечение и устройствата, за които ви споменах, се прилагат като лечебни методи при тези състояния. Но електрофизиологията дава шанс за напълно излекуване на повечето аритмии. По принцип лечението с хапчета през устата е само средство, което да намали пристъпите на пациента, да облекчи неговото състояние, да подобри донякъде качеството му на живот. Докато електрофизиологията може дефинитивно да излекува. - И е подходяща при повечето ритъмни нарушения?! - Да, практически при всички ритъмни нарушения. - Д-р Протич, да ви помоля да поговорим за сърдечните аритмии от гледна точка на причините, които ги провокират, какви видове са те, кои са най-опасни? - Ние, специалистите, най-общо разделяме сърдечните аритмии на надкамерни и камерни. В кръга &bdquo;надкамерни” те са много разнообразни като много голям процент от тях се дължат на вродени допълнителни проводни връзки в сърцето. Има такива, които могат да се диагностицират на обикновена електрокардиограма и такива, които могат да се определят само по време на оплакванията на пациента, т.е. регистрира се наличието на такава допълнителна проводна връзка. Ние ги наричаме скрити допълнителни проводни връзки. Това са една голяма група от заболяванията в нашата област. Друга група заболявания могат да бъдат в резултат на исхемична болест на сърцето, клапни заболявания, някои вродени и придобити аномалии, придобити клапни пороци също, възпалителни заболявания и т.н. Разбира се, и генетичният наследствен фактор има своето място. Вече има доста публикации относно една от аритмиите, при която също се открива фамилност. Става дума за т.нар. предсърдно мъждене. - Това ли е най-опасната аритмия? Какво е характерното за нея освен, че има фамилна предразположеност? - Има различни провокиращи фактори, които водят до тази аритмия. Това е най-често срещаната аритмия и съответно с възрастта тя се диагностицира още по-често. Но за съжаление я откриваме и сред млади хора Зад предсърдното мъждене понякога стоят сериозни сърдечни, а и не само сърдечни заболявания. Затова досега винаги търсехме конкретната причина за тази аритмия и откривахме огромна група пациенти, при които нямаше медицинско обяснение за нейното възникване. Това е характерното. Докато в крайна сметка генетиката започна да доказва, че съществуват наследствени фактори, които водят до тази аритмия. - А съществуват ли някакви признаци и симптоми, по които човек да предположи, че може би страда от опасна аритмия, а не от временно сърцебиене? - Има доста симптоми, по които пациентите могат да се насочат към съответния специалист. Като, разбира се, най-често срещаният симптом е сърцебиенето. Много често биват изпращани при специалист и заради прескачания на сърцето. Но понякога възникват и други симптоми, без да са съпроводени с прескачания и сърцебиене. Например страдащият усеща внезапно замайване на главата, причерняване, може да имат пристъп на задух. Разбира се, пациенти с подобни оплаквания могат да попаднат и при други специалисти. А вече в хода на изследванията да се окаже наличие на ритъмен или проводен проблем на сърцето, който може да провокира малко по-различни симптоми. При такива симптоми пациентът трябва да знае, че е нужно да се обърне към специалист. - Д-р Протич, важно е да ви попитам до какви усложнения може да се стигне, ако се неглижира това състояние или се забави лечението да речем на предсърдното мъждене? - България е на едно от първите места в Европа по мозъчни инсулти и бих казал, че в огромен процент от случаите това са най-вече хора, които са неглижирали здравословното си състояние. Това най-често са хипертоници, които не са си обръщали внимание, не са се лекували. Много често предсърдното мъждене стои в основата на това заболяване. Ще го обясня така: това представлява аритмия на предсърдията, която води до тромбообразуване. Т.е. образуват се малки тромбчета, които могат да се откъснат от стената на сърцето и да тръгнат по хода на артериите. Като най-често, за съжаление, това е мозъкът. <hr /> По-важна от всичко е профилактиката В заключение на нашия разговор д-р Протич обясни, че Здравната каса се ангажира с диагностиката и лечението на ритъмните и проводните нарушения. Има две клинични пътеки, които са специално предназначени за тези състояния. Едната включва само електрофизиологично изследване на сърцето, предимно за диагностика. Другата, която е терапевтичната клинична пътека, включва самото лечение, в случая т.нар. радиофреквентна аблация. Т.е. НЗОК покрива средствата за диагностиката и лечението на сърдечните аритмии. &bdquo;Достъпът на българския пациент до съответния специалист е много улеснен, - каза още д-р Михаил Протич. – Колкото и да е тежко състоянието на здравната система, българският пациент има бърз достъп до специалист. Въпросът е специалистът да бъде толкова добър, че да насочи болния в правилната посока, в смисъл – конкретно към това изследване и лечение”. Основната препоръка на д-р Протич към страдащите от сърдечни аритмии, а и към здравите, е да ходят редовно на задължителните контролни прегледи. И да обръщат по-голямо внимание на здравето си. &bdquo;Защото ние, кардиолозите в България, наистина имаме доста работа. Да не забравяме, че сме на едно от първите места в Европейския съюз по сърдечносъдови заболявания. Ние, разбира се, в кръга на шегата &bdquo;се радваме”, че имаме работа, но по-важно е да не се стига до нас. Т.е., много по-необходима е превенцията” – каза в заключение нашият събеседник. <hr /> 4 пъти повече болни за 50 години През последните 50 години рискът от развитие на камерна фибрилация (предсърдно мъждене) се е увеличил четири пъти. А 95 на сто от всички случаи на внезапна сърдечна смърт се дължат именно на аритмията. Такава е тревожната статистика, потвърдена от дългогодишни изследвания (от 1958 до 2007 г.) на 9 500 болни. Между периодите 1958-1967 г. и 1998-2007 г. разпространеността от това заболяване е нараснала 4 пъти. При мъжете заболеваемостта, стандартизирана по възраст, се е увеличила от 20,4 до 96,2 случая на 1000 човека на година. При жените този показател е малко по-нисък: случаите са се увеличили от 13,7 до 49,4. През същия този период обаче са се променили значително и много фактори в развитието на предсърдното мъждене: намалял е рискът от остър инсулт при болните, както и смъртността. Добрата новина е, че се появиха нови лечебни методики, като катетърната аблация, за която говорихме в интервюто с нашия събеседник. Американски учени са представили резултати от мини-изследвания по повод ефективността на тази терапия, прилагана на пациенти със сърдечна недостатъчност. Изследователите изтъкват, че сърдечната недостатъчност не трябва да се приема като противопоказание за провеждане на аблацията. Още повече, при някои болни тази процедура може да бъде използвана за основното заболяване. Авторите на научната разработка посочват, че един от плюсовете на тази терапия е намаляване потребността от имплантация на т.нар. кардиовертери – електронни апарати за нормализиране на сърдечния ритъм. Като усложнение и последствие на предсърдното мъждене може да се посочи и намаляване на когнитивните способности на страдащите. Това пак е доказано в хода на проспективно изследване. Наблюдението на 10 429 пациенти се осъществявало в продължение на 20 години. Установено било, че пристъпите на предсърдно мъждене са свързани със значително понижаване на глобалната когнитивна функция. И още едно изследване, този път с положителен знак. Учените открили, че високата физическа активност намалява вероятността от развитие на предсърдно мъждене при жените в периода на менопаузата. В изследването взели участие 93 676 жени на възраст от 50 до 79 години, наблюдавани в продължение на 11,5 години. За целия този период честотата на случаите на предсърдно мъждене сред всички жени съставлявала 12%. Учените открили връзка между наднорменото тегло и вероятността от развитие на това заболяване. Станало ясно също така, че повишената физическа активност компенсира рисковете от предсърдно мъждене, обусловена от затлъстяване. <hr /> Пристъпите протичат различно Пристъпите протичат по различен начин, всичко зависи от състоянието на сърцето. Болният може и въобще да не забележи, че сърдечният му ритъм е променен. Или чувства неопределени неприятни усещания в областта на сърцето. Най-често обаче пристъпът на предсърдно мъждене се усеща във вид на хаотично сърцебиене. Ако честотата на съкращение на сърдечните камери е много голяма, се появява обща слабост, главозамайване, полуприпадъчно състояние, а понякога и припадък. Както споменахме в интервюто, симптомите на предсърдното мъждене най-общо се изразяват в главозамайване, слабост и умора. За лечението подробно разказахме в интервюто с д-р Протич. Затова сега ще обърнем повече внимание на причините за възникване на това заболяване. Понякога то е следствие от начина на живот и най-вредните навици, като пушене или прекаляване с алкохола. Предсърдното мъждене често е предизвикано от проблемите със здравето, които влияят непосредствено на сърцето, в т.ч. • Високото кръвно налягане. • Исхемичната болест на сърцето. • Сърдечният пристъп. • Придобитите пороци на сърцето. • Кардиомиопатията. Болестта може да бъде предизвикана и от други здравословни проблеми, в т.ч. • Хипертиреоидоза. • Белодробни заболявания, като Хронична обструктивна белодробна болест. • Прием на някои лекарства по рецепта, например албутерол или теофилин. • Предсърдното мъждене може да бъде предизвикано от състояния, които се поддават на лечение, например пневмония или хипотиреоидоза и често в тези случаи тя изчезва с излекуване на основното заболяване. В някои случаи лекарите не могат да открият причината за предсърдното мъждене. Най-често това се случва при хора под 65 години. Веднага потърсете неотложна помощ ако: • Изпитвате симптоми на сърдечен пристъп, като болка в гърдите или стягане, задух и прилошаване. • Изпитвате симптоми на инсулт, като внезапна промяна в зрението; проблеми с говора; изтръпване, пробождане, слабост или загуба на движенията в лицето, ръката или крака. • Усещате слабо и нередовно сърцебиене. Обърнете се към специалист ако: • Имате нередовен сърдечен ритъм. • Учестено сърцебиене. • Периоди на необяснима лекомисленост, главозамайване или обърканост. • Епизоди на припадъци или близки до припадъка, без видима причина. • Задух, който се задълбочава след физическо натоварване. • Ако получавате необясними кръвотечения. Яна Бояджиева