Страдам от пулмонална хипертония - всяко движение ме уморява
<em>Николай Мънчев е на 34 г. от Варна, страда от рядкото заболяване пулмонална хипертония. Разбира за него преди 5 години, когато загубва гласа си и постъпва в болница, за да се уточни какво му има. Днес Николай вече се нуждае от трансплантация на бял дроб, тъй като терапията с лекарства не му действа. Разчита на кислород, макар и не през целия ден. Той ще бъде третият българин, на когото е присаден нов бял дроб в Университетската болница във Виена от хирурга-виртуоз проф. Валтер Клепетко и неговия екип.<br /> </em><br /> Болестта пулмонална хипертония е рядка, свързана е с тежък задух, умора и невъзможност на пациентите да извършат и най-елементарни физически действия като да се облекат, да изкачат няколко стъпала и т.н. Болестта уврежда белите дробове и сърцето. Ето какво сподели за в. &ldquo;Доктор&rdquo; Николай Мънчев:<br /> <br /> <strong>- Г-н Мънчев, бихте ли разказали как и кога откриха болестта ви пулмонална хипертония?</strong><br /> - Разбрах за заболяването си в края на 2010 г. Първо започна с изчезване на гласа ми, приеха ме в болница. Установиха, че лявата гласна връзка е затисната от артерия. Оттам отидох в кардиологията на болница &ldquo;Св. Марина&rdquo; във Варна. След това ме пратиха в София в Националната кардиологична болница за уточняване на диагнозата и реално там доказаха пулмоналната хипертония. Аз работех - управлявах фадрома и бях кранист на пристанището във Варна.<br /> <strong><br /> - Симптоми имаше ли, преди да разберете за заболяването си?</strong><br /> - Зимата ми посиняваха ноктите на ръцете, това беше една година по-рано. Ходих при доктори, които ми казаха, че нищо ми няма, трябвало да отслабна, защото бях по-пълен. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Тогава нямах задух </strong></span><br /> <br /> След като влязох в болница заради гласа, взе да ми причернява, започнах да чувствам повече задух. Устните ми също посиняваха, когато ми станеше студено през зимата. В момента устните ми са постоянно сини.<br /> <br /> За 5 години болестта напредна, кандидатствам за трансплантация на бял дроб. Чувствам все по-голяма умора и задух, все по-малко движения мога да извършвам. Не мога да върша нищо вкъщи - нито да изчистя, да пазарувам, да помогна с нещо на близките си. <br /> <br /> Изморявам се бързо, дори от едно по-рязко движение - да речем бързо ставане от леглото или тръгване изведнъж. Стълбите са като Еверест за мен. Живея на шестия етаж, случвало се е да няма асансьор и да си стоя в колата, докато го оправят. До шестия етаж ще ми трябват часове, за да се кача, а и не знам дали ще успея да го направя.<br /> <br /> Терапията ми е като на всички останали. Поддържаше ме донякъде досега. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Лекарствата се поемат от НЗОК <br /> </strong></span><br /> Ползвам и кислород от бутилка, предимно вечер, тогава се чувствам по-уморен. В момента трябва да подготвя документите за трансплантацията, по цял ходя по различни институции, това допълнително ме натоварва, но няма как. <br /> <br /> <strong>- Вие вече сте ходили във Виена за предварителна консултация - какво ви казаха лекарите там?</strong><br /> - Да, ходих след като трансплантираха Таня Боргоджийска, която вече е добре и скоро ще се върне в България. Проф. Валтер Клепетко и неговият екип ме прегледаха и казаха, че съм за трансплантация на бял дроб. <br /> <br /> Чакам всеки момент обаждане от Здравната каса, тъй като се очакваше последният подпис на министър Москов, за да могат да преведат парите на Университетската болница във Виена. <br /> <br /> След това те вече ще ме включат в списъка на чакащите за нов орган и ще мога да замина, за да чакам подходящия за мен донор на място. Нашата НЗОК ще преведе 120 000 евро и заминавам. Не се знае колко време ще чакам за донор, Таня изчака почти половин година. Тя каза, че сега се чувства като нова.<br /> <strong><br /> - Страх ли ви е от това, което предстои?</strong><br /> - Не, не ме е страх. Даже сега да ми кажат, че вече имам донор, отивам веднага. Ако ще се случва нещо, дали ще е на операционната маса или тук, какво значение има? Предпочитам да ме трансплантират, отколкото да живея така. Това е голяма мъка, както ви казвам и едно движение ме затруднява. Трансплантацията е нов шанс за живот. Сърцето ми също е увредено, но не се налага двойна трансплантация, слава Богу. <br /> <strong><br /> - Събирате ли пари?</strong><br /> - Не, не събирам. Намерил съм вариант, ще си наема квартира близо до болницата във Виена и ще чакам колкото е необходимо, докато се намери подходящ донор. Ще трябва да ходя до болницата всяка седмица, за да ме следят и наблюдават. Нашата държава ще плати всички разходи по трансплантацията и грижите след това. Така че не се притеснявам за финансовата страна на нещата. <br /> <br /> <br /> <strong>Маргарита Благоева</strong><br />