Жестоки са катастрофите, чупят се множество кости
<em>&ldquo;Прогнозата при злокачествените тумори по лицето в повечето случаи е добра. В началните стадии пълно излекуване се постига в около 90% от случаите. Решаващо значение обаче има правилното поведение на пациента, ранната диагноза и адекватното лечение, което в повечето случаи е хирургично&rdquo;, каза доц. д-р Славчо Димитров.<br /> </em><br /> Доц. Димитров работи в областта на гнойната хирургия, лицево-челюстната травматология, лицево-челюстната онкология и пластично-възстановителната хирургия. Профилиран е в заболяванията на слюнчените жлези и по-специално на туморите в тази област.<br /> <br /> &ldquo;Операция на шията е една от най-големите в областта на лицево-челюстната хирургия. Тя е и доста тежка, защото тази част на главата е изключително добре кръвоснабдена. Моята препоръка към пациентите е, когато открият и най-малкото образувание в областта на лицето и шията, да търсят веднага консултация със специалист&rdquo;, сподели доц. Димитров, който работи в пловдивска клиника.<br /> <br /> В свободното си време хирургът се отдава на фотографията. Обича я от дете, има 6 апарата. Снима пейзажи, сгради, каквото му се стори интересно. Архивирал е и интересните си случаи, има няколко хиляди снимки, казва, че е готов за албум.<br /> <strong><br /> - Каква беше последната ви операция? С какво предизвикателство се справихте, доц. Димитров?</strong><br /> - Премахнахме тумор на паротидната жлеза. Основно оперираме онкологични случаи. Като започнах кариерата си, едва намирахме пациент с тумор, за да го покажем на студентите, а сега на седмица оперираме по двама-трима.<br /> <br /> Оперативните интервенции в лицево-челюстната област са трудни, защото анатомията на мястото е много сложна. Обикновено интервенциите са силно кървящи, дълги, деликатни. От 46 г. съм в операционната, все по-тежки и сложни случаи оперирам.<br /> <br /> <strong>- Споменахте, че понякога се чувствате като във филм на ужасите...</strong><br /> - За 46 г. стаж какво ли не съм видял, но още ми се обръща сърцето, когато пристигне обезобразен пациент. Преди 2-3 месеца оперирах 75-годишен мъж от кърджалийското село Горно Кирково, Кирил Йосифов се казва. Никой не е поискал да му помогне - беше с огромен, кървящ тумор на шията, стигаше до рамото му. Казах на сина му, че интервенцията е много рискована, но решихме и двамата да поемем риска.<br /> <strong><br /> - От кога беше този тумор? Какво се случи с пациента ви?</strong><br /> - Туморът се появил от лявата страна на врата на пациента преди повече от 25 г. Тогава при преглед се установило, че е доброкачествен. Всички го съветвали да не го пипа, защото всяка интервенция само може да влоши положението му, образуванието може да се изроди в злокачествено и да завърши фатално за него. И пациентът ни се вслушал в съветите на докторите. Преди около 5-6 месеца обаче туморът, освен че сериозно нараснал, започнал и да кърви обилно. Елитни клиники бяха отказали да оперират тази огромна буца зад ухото му.<br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong><br /> Изрязахме половината му шия</strong></span><br /> <br /> интервенцията беше доста тежка, защото тази част на главата е изключително добре кръвоснабдена. Болният беше развил анемия от постоянната загуба на кръв, освен това страда от сърдечносъдово заболяване, има поставени 4 стента, както и левкемия. 4 часа оперирахме, преляхме му 3 л кръв, има разрез почти от ухо до ухо. Изкара седмица в реанимацията, след 10 дни се прибра при семейството си. <br /> <br /> <strong>- Имате ли обяснение защо ни се случва това?</strong><br /> - Не, чисто човешко обяснение нямам. Оперирал съм даже мои колеги, които много добре познават ранните туморни симптоми, но не са обърнали сериозно внимание на проблема си. Но не на всички съм успял да помогна за съжаление. Случват се обаче и чудеса. Имам пациенти, за които дълго време нищо не съм чувал, а са били в тежко състояние. Но след 2-3-5 г. идват, засмени, благодарни. Преди седмица дойде билкар от Асеновград, опериран преди 10 г., здрав, донесе ми билки за чай през зимата. Имаше тумор в устната кухина, на езика, те са най-зловещите образувания.<br /> <br /> <strong>- Запазвате ли целостта на езика?</strong><br /> - Зависи, някой път го режем наполовина, или 1/3 - от разрастването на тумора зависи.<br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Езикът е страхотен орган - силно кървящ,</strong></span><br /> <br /> предразполага към много усложнения, тук са най-трудните оперативни интервенции. Можем да говорим и с половин език, но на никого да не се случва...<br /> <br /> <strong>- Често се сблъсквате с битови травми или с такива от проявена агресия..</strong>.<br /> - Най-много инциденти стават по празниците - и битови, и транспортни. Зададат ли се повече почивни дни с богати трапези и пиене, си знаем, че ни чака много работа. Оперираме ранени от всякакви самоделни оръжия, вадим всякакви метални и дървени пластини, куршуми, ножове и дори харпуни. Най-честите битови травми са счупените челюсти след побой. В клиниката беше докарано от баташкото село Фотиново 18-годишно момче, ударено в главата с брадва от баща си след почерпка. Срязани бяха лицевият нерв до окото, ябълчната кост, челюстта и средното ухо. След операцията и лечението му остана само белег на лицето.<br /> <strong><br /> - Кои са най-тежките лицеви травми?</strong><br /> - Най-жестоките травми са транспортните. При тях се чупят множество кости, уврежда се лицевият нерв, а трябва навреме да се оперира, за да не се получи изкривяване. В годините, когато имаше селскостопанска авиация, имах пациенти от Пловдивско, ударени от перките на вертолетите. Ударът от перка е жесток, като нож реже, при някои <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong><br /> липсваше половината лице </strong></span><br /> <br /> Освен че ги спасихме, възстановихме, колкото може, естетиката на лицето със серия интервенции. Лицето и шията са деликатно място, тук са разположени сетивните органи, дихателните пътища - трудно и дълго време се работи, за да се опази в &ldquo;приличен вид&rdquo; пострадалият.<br /> Миньор в мина, бомба гръмва точно пред него, нямаше очи, нямаше лице... 3 години изкара в клиниката, 12 операции му направихме, всички го лекувахме. Този човек оживя, после почина от друго.<br /> <strong><br /> - Прочут сте сред колегите си като колекционер...</strong><br /> - Сбирката ми е странна, защото съхранявам само предмети, които съм извадил по време на операции. Тази колекция е за лично ползване, показвал съм нещо на студентите си, за да им обясня оперативна техника. Част от нещата изчезнаха при преместването на клиниката. Все пак съм съхранил повечето на диапозитиви и филми у дома.<br /> <br /> Започнах да ги събирам през 1973 г., запазих осколки от един 60-годишен мъж, ранен от граната през 1944 г., по време на Втората световна война. В Кюстендил, където била фронтовата болница, му извадили осколките, но за беда една останала. 30 г. си я е носил в главата, без да разбере, че е там. Но беше започнало да му се вие свят от нея, притискаше съдове, около половин сантиметра е голяма... <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Най-злокачествени са образуванията в устата!<br /> </strong></span><br /> &ldquo;Отстранихме тумор, по-голям от солиден мъжки юмрук, от шията на 50-годишен мъж. Метастазите бяха обхванали големи кръвоносни съдове, спускаха се към рамото. Открихме и първичния тумор, който се оказа на фаринкса, на гълтача. Преди време пациентът е забелязал топче от лявата страна на шията и е потърсил помощ. В друга болница го оперирали и го премахнали. Само след няколко месеца се получила нова подутина, която бързо се увеличила. Така се озова при нас. <br /> <br /> Случаите на рак на устната кухина зачестяват, а това са от най-злокачествените тумори. Факторите са най-разнообразни - изгаряния, вирусни инфекции, механични травми и тютюнопушене. То е една от много сериозните опасности, която се подценява. Пациентът също беше сериозен пушач. При най-малките промени по лицето - като поява на топче, подутина, кървене, язва, трябва да се потърси лицево-челюстен хирург, преглед е необходим дори при малък дискомфорт&rdquo;, сподели доц. Димитров.<br /> <br /> <br /> <strong>Люба МОМЧИЛОВА</strong><br />