Накрая Ники я дал на Боби Михайлов, за да миряса националният отбор. След финала за купата през 1985 г. съдията Яшаров бил арестуван от милиционери и пребит в Пловдив.
Откровенията на Николай Илиев продължават. Днес той разказва неизвестни факти за най-кървавото дерби, след което ЦСКА и "Левски" са разтурени. Как на връщане от него съдията Яшаров е арестуван от милиционери и пребит в Пловдив. Разнищва скандала със Стоичков за капитанската лента на националния отбор. И обяснява защо Томас Лафчис разгонва звездите на "Левски".

АЗ СЪМ КАДЪР НА "ЛЕВСКИ"
В началото на 80-те често започнаха да ме викат да тренирам с мъжете. Бях на 17. Бобата Жечев ни привлече в първия състав. Заедно с Боби, Наско, Гиби, Коев и Кокала. Той рискува и пусна юноши. Работеше в тандем с Кирил Ивков. И само година след това спечелихме всички купи. Но вече с Шпайдела. През 1982-ра постепенно започнах да играя. През 1983-та вече бях титуляр. Ники Грънчаров замина за Португалия и ми отвори място.

РЕДОВНО БИЕХМЕ ЦСКА
Първият мач с тях ми се губи. Но ние ги побеждавахме непрекъснато до финала за купата на България през 1985. Дибютирах директно срещу Спас Джевизов. Той беше звезда. Един от топ-нападателите на ЦСКА за всички времена. Не ми беше лесно. Но се справих. Не съм сигурен дали изобщо има гол, когато го пазех. В началото със Спас имахме спречквания. Но после на терена бяхме доста коректни един към друг. Не ми беше трудно срещу никой в "А" група. И Любо Пенев не беше проблем за мене. С него играехме коректно и се уважавахме.

НАШИТЕ ПОБЕДИ НЕ БЯХА ЛЕСНИ
Тогава ЦСКА имаше един от най-силните си отбори за всички времена. Мачкаше на международната сцена. А ние бихме седем пъти футболисти, които елиминираха "Ливърпул" и "Нотингам".  Нашата поредица е по-ценна от сегашните победи на "Левски" над ЦСКА. Затова да не ми се хвалят със серии от шест и осем победи. Те са срещу един отбор, който няма стойност.

ТРЕПЕРЕХ ДА НЕ МЕ ДИСКВАЛИФИЦИРАТ ДОЖИВОТ
Играх на финала за купата през 1985 г. Дори получих картон за грубо влизане. Бях единственият декориран, който не го бастисаха. Щом по радиото започнаха да съобщават наказанията, изтръпнах. Опасявах се, че и аз ще бъда санкциониран доживот. Моят картон беше за грубо влизане. Не участвах в масовите побоища. Обаче направих друго. Потупах подигравателно съдията по гърба, когато той даде дузпа за ЦСКА при 2:0. Не реши мача. Боби я хвана и играта се ожесточи още повече. Но се виждаше, че ще загубим. Просто нещата бяха предрешени. Затова не трябва да обвиняваме толкова и съдията.

ОКОЛО ЯШАРОВ ИМАШЕ НЕЩО ГНИЛО
Една седмица преди финала се затворил у тях и не е искал да говори с никой. Така и не се разбра защо. Заплашван ли е бил, или не? Той отнесе много неща в гроба. Но аз знам истината от сина му.
Преди дербито Яшаров нито вдигал телефона, нито излизал. Синът му потвърди, че друг трябвало да свири финала. Но накрая го прехвърлили на баща му. Защото всеки бягал от този мач. Масово отказали да го свирят. Не знам какво са искали от Яшаров. В последния момент са го поставили пред патова ситуация. Даже са го взели от морето, за да реферира!

А СЛЕД ФИНАЛА МИЛИЦИОНЕРИ ГО ПРЕБИЛИ В ПЛОВДИВ!
На връщане от мача техни коли го спират край Пловдив. Отклонили го в града и три дни го държали арестуван. Там са го пребили! След това бил в много тежко състояние. Преди да умре, Яшаров не е искал да каже какво е станало в Пловдив. Дори на сина си. Тогава ЦСКА беше отбор на войската, а "Левски" - на МВР. Дали армейското лоби е заплашвало Яшаров преди мача, а милиционерското го е пребило след него? Откъде да знам. Но предварително всичко е подготвено "Левски" да бъде смачкан. Членовете на политбюро Милко Балев и Добри Джуров не можеха да приемат, че техният любим ЦСКА е побеждаван непрекъснато. Преди седемте загуби ЦСКА направи два равни с "Левски". Така че ЦСКА от девет мача нямаше победа срещу нас.

В САЩ БЯХ КОНТУЗЕН
Защо не играх срещу Мексико през 1994 ли? Тогава централните ни защитници бяха наказани и контузени. За съжаление и аз получих проблем в ахилеса. И то точно на последната контрола преди световното. Всеки ден карах на безброй хапчета и инжекции. До последно аз щях да играя срещу Мексико. Но болката беше непреодолима. И ме смениха с друг футболист. Запалянковците пуснаха слух, че Стоичков казал на Пенев да вкара Ивайло Йорданов вместо мен. Всеки да разправя, каквото си иска. Но просто ми беше възпален ахилесът. И болката не спря през цялото световно първенство.

СТАНАХ ПЪРВИЯТ БЪЛГАРИН В КАЛЧОТО
И досега сме само трима - аз, Стоичков и Валери Божинов. По мое време това беше най-силният шампионат в света. С "Болоня" играх срещу най-добрите футболисти на планетата, събрани на едно място. И досега калчото е най-трудното първенство. Стоичков не случайно се издъни в Италия. Той на два пъти ми поиска мнението дали да премине в "Парма." Аз му казах: Стой си в "Барса". Там те обичат. Защитниците в Испания не можаха да разберат три години дългия пас на Куман към теб и бързия ти пробив. Но тука ще те усетят веднага. Така че си остани в Испания, за да ти върви!

ИЦО НЕ МЕ ПОСЛУША И СГРЕШИ
Първият път Ицо ме послуша и остана в "Барса". Но втория път пренебрегна съвета ми и сбърка. Изкара в "Парма" само година. Разбра, че е адски трудно да си нападател в Италия. Там много се набляга на тактиката. Италианците просто не оставят празни пространства на такива като Христо.

СТОИЧКОВ НАПИРАШЕ ДА МИ ВЗЕМЕ ЛЕНТАТА
Не враждувах с Ицо. Нямахме конфликти. Но се скарахме за лентата на националния отбор. Аз бях капитан, а той претендираше за поста. Тогава играех в "Болоня". Там се контузих. И той завърза лентата. Аз се върнах в отбора. Но Ицо претендираше, че той трябва да бъде капитан. Треньорът Вуцов направи събиране преди квалификацията с Румъния. Националите гласуваха и ме преизбраха. След това Стоичков пак напираше. И на следващия мач срещу Шотландия аз извиках журналистите и предадох капитанската лента на Боби. Реших, че така ще туширам конфликта по най-бързия начин. Защото националният отбор имаше нужда и от мен, и от Стоичков!

ЛИЧНО ДАДОХ ЛЕНТАТА НА БОБИ
Без избори без гласувания, без нищо! После Вуцов ми се разсърди, че съм си предал лентата. И не съм го уведомил. Тогава той беше старши треньор. И държеше аз да съм капитан. Боби пое лентата от мен и я носи достойно.

ЗА СЪЖАЛЕНИЕ ЗАВАРИХ ЕРАТА ЛАФЧИС
И й станах жертва. Тогава постъпиха много несправедливо с мен. Херта" - Берлин ми предложи договор. Но "Левски" не беше ставал шампион от четири години. И се върнах от Италия да помогна за титлата. Заедно с Наско, Гиби, Боби. Вървяхме превъзходно. На полусезона водехме с шест точки на ЦСКА. Беше голяма преднина, защото за победа се даваха две, а не три точки. Мачкахме всичко живо наред. Преди пролетния полусезон направих един коментар по телевизията. По предаването "Маратон" на Сашо Диков. Казах, че е нямало дузпа за "Левски" срещу "Черноморец".

ЗАЯВИХ, ЧЕ НАСКО СИРАКОВ НЕ ТРЯБВАШЕ ДА СИ СВАЛЯ ГАЩЕТАТА ПРЕД СЕКТОР "Б"!
Защото двама-трима олигофрени не са цялата публика на "Левски". Тя не заслужава такова отношение. После започнаха обвинения и наказания. Извадиха ме от отбора. Притискаха ме да се извиня на ръководството. Но аз им казах: Нас са ни учили да бъдем честни на терена и извън него. Не казах нищо против "Левски".

ЗА ОТМЪЩЕНИЕ ТОМЕТО МЕ ОТСТРАНИ ОТ ОТБОРА ЗА ЕДНА СЕДМИЦА
Чакаше да му поискам прошка. Сложиха да тренирам самостоятелно. А ми предстояха мачове с националния отбор. Имах проблеми и с крака. Но никой не ми обръщаше внимание. Правех кросове в гората. И излязох да играя за националния отбор. Не, не сбърках, че се върнах.
Защото го направих заради "Левски" и публиката. Но съжалявам, че се предоверих на човек като Лафчис.

НЕ СЛУЧАЙНО МУ ВИКАХА ВИЗАНТИЕЦ
Не искам да го обиждам на националност. Но в това имаше нещо вярно. В титулярите на "Левски" се върнах след операция в Болоня. Играх, без да се възстановя напълно. И пак започнаха някакви заяждания. С Андрей Желязков. Той беше менажер в отбора. Не искаше да ме пуска в чужбина. Жужо е име. Но е чуждо тяло на "Герена". Играх в "Левски" до 1993. След сезона подписах са "Рен". Там ме нападнаха големите контузии. Кръстни връзки, операции. След световното в Щатите бях принуден да спра. Защото не можех да ходя. И през 1995 се отказах от футбола.

ЛАФЧИС РАЗГОНИ ЗВЕЗДИТЕ НА "ЛЕВСКИ"
Нашият авторитет стана проблем за него. И взаимоотношенията ни не бяха добри. Той не се отнесе към нас коректно. Може би защото имахме голямо влияние сред привържениците на "Левски". Томето ни пръсна, но ние пак се събрахме. За съжаление не на "Герена". А в "Славия". Боби пазеше на "белите". Наско им беше старши треньор. А аз - негов помощник. Лафчис тиражира, че сме имали големи финансови претенции. Но така като ме гледате, смятате ли, че аз въобще мога да имам някакви претенции към "Левски"?