Не съм предполагал, че ще бъда просяк!
<em>Писмото на 62-годишния Стоян Рабаджийски от Елшица предизвика широк обществен отзвук миналата година. Това е мъжът, чиято сърцераздирателна история обиколи медиите и социалните мрежи, и не остави равнодушен нито един, прочел болката му. Той е човек, който е застанал на ръба на физическото оцеляване! Минавали са му мисли дори за самоубийство, но само вярата в Господ го е отдалечавала от страшното действие. Стоян е разочарован - от хората, от държавата, от познатите си... Той е един от емблематичните фенове на ПФК &bdquo;Левски&rdquo;, които са имали честта да познават на живо легендата на клуба Георги Аспарухов-Гунди. <br /> <br /> Днес обаче разчита само на хорското милосърдие. &bdquo;Обидно ми е, че ме наричат &bdquo;просякът от Фейсбук&rdquo;. Истината е, че аз съм самотен и болен човек. Бях толкова отчаян, че помислих за самоубийство. Моля ви, напишете, че тези грозни твърдения не са истина!&rdquo;, заявява с нескрита болка и вълнение Стоян пред наш репортер. <br /> </em><br /> <hr /> <br /> <strong>- Г-н Рабаджийски, потърсихте &bdquo;ШОУ&rdquo; с шокиращите думи, че обмисляте самоубийство&hellip; Какво се случва с вас?</strong><br /> - Аз съм пенсионер по болест. Взимам 200 лева пенсия. Живея сам. На 63 години съм, нямам близки. Стар ерген съм, не съм се женил и даже затова съм си платил &ndash; едно време се плащаше по 3000 лева ергенски данък. Имам няколко заболявания &ndash; мозъчно-съдово, хипертонично сърце с високо кръвно, хронична белодробна болест, артрит с подагра, глаукома в двете очи, имам и едно друго заболяване, от което умирам от студ, ръцете и краката ми премръзват&hellip; Много мъка! Идва зима, социални грижи ми отказаха дърва. Изобщо - трагедия. Няма да ви обяснявам за битовите условия &ndash; пера се на ръка, а за да се изкъпя, трябва да запаля печка на дърва, да сложа тенджери, да сгрея вода. Ако някой не вярва, да дойде и да види с очите си. Бог ми е свидетел! Много, много съм обиден!...<br /> <br /> <strong>- На кого сте обиден?</strong><br /> - На българското население. Много рядко ще се намери някой, който да ти изпрати 20 или 50 лева. А по този начин, който ви описах, аз съм просто обречен. Знаете ли, държавата е тази, която принципно трябва да се грижи, но нея я няма според мен&hellip; А аз за тази държава съм работил над 20 години. И данъци съм плащал. Всеки месец трябваше да ми дават по 15 лева, но когато дойде този не българина&hellip; Симеон&hellip; как му казваха&hellip;<br /> <br /> <strong>- За Симеон Сакскобургготски ли говорите?</strong><br /> - Да, точно за него. Той за мен е една отвратителна личност, както и дядо му Фердинанд. Заради тях са загинали хиляди български момчета! И нищо не са спечелили. Та той спря парите. Имаше и един друг &ndash; Мики Маус му викаха, министър на икономиката е &ndash; от Варна. Едно много нахакано момче, което застава по телевизията и учи как се живее.<br /> <br /> <strong>- За кого говорите?</strong><br /> - За Николай Василев. Тези хора спряха да дават парите &ndash; декември &rsquo;93-та година. Оттогава-досега сметнете колко години са минали и колко е трябвало да взема, ако ми даваха, както трябваше &ndash; по 15 лева на месец с лихвите. Ходих да си търся правата в София, в защита на човешките права &ndash; не ми обърнаха никакво внимание. Писах до Хелзинкския комитет, но ме попитаха какъв съм по народност. Когато отговорих, че съм чистокръвен българин, християнин, също не ми обърнаха внимание. Този Хелзинкски комитет трябва да бъде съден за варварска дискриминация към българското население! Някои тях трябва да ги разобличи. Обиден съм! Как така ще ме питат какъв съм по народност??! И веднага не ми обърнаха внимание, разбирайки, че съм българин. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>А какъв трябва да бъда? Арабин! Ислямист! Главорез ли?!</strong></span><br /> <br /> <strong>- Истина ли е, че през съзнанието ви е минала и мисълта за самоубийство?</strong><br /> - Как да ви кажа&hellip; имало е такива случаи, да. Ако някой е на моето положение не знам как ще устои&hellip; Само вярата ми в Бог ме спира. Защото в Библията пише, че човек няма право да си прекъсва живота. Имам хиляди финансови затруднения, хиляди болести&hellip;<br /> <br /> <strong>- Какво сте работили? Казахте, че имате над 20 години стаж.</strong><br /> - Имам 19 години втора категория. Производство.<br /> <br /> <strong>- В предварителния ни разговор споделихте, че сте се свързвали и с хора от силните на деня &ndash; с кои по-точно?</strong><br /> - Те не ми обръщат внимание, но аз ще ви ги назова. Цитирайте ги. КЦМ - Пловдив, които са милионери &ndash; те отказват по най-бруталния начин помощ. Работил съм в панагюрски мини 23 години &ndash; само че не като миньор, а втора категория. Казвам им &bdquo;новите еничари&rdquo; &ndash; но еничаринът ще каже &bdquo;смени си вярата&rdquo;, а тези даже не ти дават шанс. Исках помощ от един свой връстник, който е бивше ченге от УБО. Едно време беше борец.<br /> Отказа ми с чувство на презрение. И не мога да си го обясня.<br /> <br /> С него сме набори. Едно време сме ходили на &bdquo;Герена&rdquo;, аз съм играл футбол. Познавах Гунди, и не само. Той трябваше като връстник да ми обърне малко внимание. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Константин Тренчев е същата работа </strong></span><br /> <br /> &ndash; и с него сме връстници. Познавах го отпреди. Аз съм роден &rsquo;52-ра година, но не знам дали ще съм жив до 7 ноември, когато трябва да ги навърша тези 63. Страшно много съм разочарован от моя набор! От &bdquo;Левски&rdquo; също ми отказваха помощ, а аз съм легендарен фен на клуба. Иво Тонев също &ndash; пазя бележките, писмата, които съм пращал препоръчано. <br /> <br /> <strong>- С кого още се познавате от &bdquo;Левски&rdquo;?</strong><br /> - Едно време познавах Владо Грашнов. Две седмици беше по-малък от мен, Бог да го прости. Чорни (Майкъл Чорни, бел. ред) ми е набор. Но не може така! Може да попитате за мен Стефан Павлов (по прякор Фифи Перото - бел. ред) или пък Павел Панов. Голямо презрение, голямо нещо, отказват помощ&hellip; Отчаях се! Никога не съм предполагал, че ще стигна до там да бъда просяк, но осъзнавам, че сега съм такъв. Но нямам друг вариант, освен този. Не мога да тръгна да крада, на 63 години съм и никога не съм го вършил, а и не мога да го направя. Но това човек да няма пари за животоподдържащи лекарства, да не говорим за операция, е трагедия! Преди време бях решил даже да си предложа бъбрека за продан, защото ми е здрав &ndash; за да имам пари да се лекувам.<br /> <br /> <hr /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><em><strong>СТРАШНОТО ПИСМО </strong></em></span><br /> <br /> &bdquo;Искам да се обърна с молба за помощ. Живея в с. Елшица, Пазарджишко. На 62 години съм. Бях пенсионер по болест, но решението на ТЕЛК изтече и сега чакам новото решение. Процедурата е бавна и тромава, а пенсия по болест не получавам от два месеца. Последната получих на 5 септември. Близките ми починаха, живея сам, нямам собствено семейство.<br /> <br /> Имам два пътя - единият е да прося милостиня, а другият &ndash; самоубийство. Да се отърва от ада, от бездушието. Как да живея, и то болен, без една стотинка? Има дни, когато се храня с хляб и шума от дърветата. Две жени ми помогнаха малко, но никой друг не се отзова. Работил съм на държавата 23 години, 20 пъти бях кръводарител безвъзмездно, 10 дни работих доброволно и без заплащане в Стражица след земетресението през 1986 г. А сега държавата ме убива бавно и мъчително.<br /> <br /> Сега моля за помощ за биологичното си оцеляване. Чудовищна жестокост и невиждано бездушие имат българските институции към бедните, болните, майките, децата. Моля добри хора да ми помогнат, защото нищо друго не ми остава, освен да сложа край на мъките си. Прилагам медицински документи, епикризи и писмо от ТП на НОИ-Пазарджик, от което е видно до кога и каква пенсия съм получавал.<br /> <br /> Моля, който може да ми помогне, да ми пише на адрес с. Елшица п.к. 4538, обл. Пазарджик, Стоян Пенков Рабаджийски.<br /> <br /> <hr /> <br /> <em><span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Ето и сметката на Стоян за тези, които ще поискат да му помогнат:</strong></span></em><span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong><br /> <br /> ЦКБ АД клон Пазарджик CECBBGSF IBAN BG 62 CECB 9790 1093 7215 00 Стоян Пенков Рабаджийски. Тел. 0884/670-713</strong></span><br /> <br /> <br /> <strong>Подготви: Анелия ПОПОВА<br /> <br type="_moz" /> </strong><br />