Разрешиха приемна грижа на Йорданка и Василис
След като в няколко поредни броя описахме историите на десетки майки и бащи, които се борят социалните да им върнат децата, а други пък водят дългогодишна битка, за да станат приемни родители, най-сетне гласът на правдата е чут. В една седмица репортерите на &bdquo;ШОУ&rdquo; имат повод за двойна радост. <br /> <br /> След нашите публикации и усилията на Конфедерация за защита правата на децата, социалните от Перник са върнали бебето на убитата Снежанка от с. Люлин на свекърва й. Очаква се жената да прибере в дома си и другото си внуче &ndash; дадения на приемна майка първороден син Д. <br /> <br /> Настъпи радост и за семейството на българката Йорданка и гърка Василис. Двамата отдавна се бореха да станат приемни родители, но една чиновническа формалност препъваше желанието им. От дни благородната двойка, която прибра възрастна жена, изоставена от своите близки, са получили дългоочакваното разрешение и с трепет в сърцето очакват дете, което да огласи с радостен смях дома им. Всичко това ни изпълва с надежда, че доброто побеждава и надежда все пак има. Затова на социалните, които са взели мъдрите решения &ndash; благодарим. Благодарим за всяко едно дете или родител, за които сме писали, за да помогнем! <br /> <br /> Припомняме, че бебето на Снежанка, която бе намерена убита през юли, беше взето от ръцете на нещастната жена още веднага след раждането му. Свекървата на Снежанка &ndash; Роза Стоилкова, изобщо не го е виждала. С другото си внуче - Д., я срещат този септември. Жената през сълзи на очи ни разказа за тази среща и грубото отношение на социалната служителка и приемната майка на детето. &bdquo;Страданието, което ми причини тази среща, буквално ме съсипа психически. Накараха ме да подпиша, че на срещата Дани &ldquo;тропал с краче&rdquo; &ndash; с други думи - не му е било приятно. <br /> <br /> Подписах, за да не ме лишат поне да виждам внука си, когото обичам&rdquo;, е написала в жалбата си до Конфедерацията за защита правата на децата Роза Стоилкова. Жената се надява, че много скоро ще прибере в дома си и двете си внучета. Тя не вярва, че синът й Иван е убил майка им и счита, че в огромна степен грубостта на хората, неразбирането и най-вече лишаването на снаха й Снежанка от децата й е станало причина за трагичния развой на събитията.<br /> <br /> Снежанка е била дълбоко разстроена, след като първо отнемат първородния й син, а после и второто й дете - бебето, което сега е върнато на баба му. То е отнето от социалните тази година, докато бащата Иван е на работа. Социалните, разказват съседи, отишли в къщата и буквално изтръгнали мъничето от ръцете на Снежа. Иван се прибрал и я заварил да плаче. Тя през сълзи му разказала как някакви хора влезли в къщата и, без да й покажат каквито и да било документи, взели бебето. Да, то е било взето без заповед за настаняването му в приемна грижа или в институция! Едва по-късно я пратили на Снежа и Иван по пощата!?<br /> <br /> Семейството, както може да се предположи, нямало пари за адвокат, а никой не им казал, че като социално слаби имат право на безплатна правна помощ от държавата. Иван започнал сам да съчинява жалби да им върнат децата. Мнозина с чиновническо бездушие подминавали двойката несретници и ги наричали &bdquo;психари&rdquo;. С днешна дата Снежанка е мъртва, Иван &ndash; под арест, бебето &ndash; при баба си, а другото дете &ndash; в приемно семейство. Много събития са вече невъзвратими в живота на това семейство, но остава все пак една малка светлинка - живите невинни деца на Иван и Снежа. <br /> <br /> <strong>Еми МАРИЯНСКА <br /> <br /> <br type="_moz" /> </strong> <br />