Проф. д-р Генчо Начев: Донорството е сред най-великите човешки дела

28 Окт. 2015, 16:53 1735 прочита 0 коментара

Проф. д-р Генчо Начев

“От началото на годината в България са направени 51 трансплантации благодарение на 14 донори”, обяви зам.-министърът на здравеопазването д-р Ваньо Шарков при откриването на Европейската седмица на донорството. За последните три години броят на трансплантираните е нараснал близо четири пъти, а специалистите посочват, че отказите от донорство намаляват. През последните години в листата на чакащите за трансплантация има около 1000-1100 души. В момента за трансплантация на бъбрек чакат 930 души, за сърце - 25, за черен дроб - 43, за бял дроб - 12, тънко черво - 1. “Напоследък се наблюдава, че отказите от донорство са по-малко и това може само да ни стимулира да работим повече. Технологията за локация на донорите е ефективно работеща за нашите условия. Ние, работещите в тази среда, усещаме, че процесът е видим и всички структури се стремят да помогнат и да покажат най-доброто. Тази година сме направили 6 трансплантации на сърце. Нашите резултати говорят най-добре за нас”, заяви доц. д-р Георги Царянски, ръководител на Клиниката по анестезиология и интензивно лечение на болница “Св. Екатерина”. От Агенцията по трансплантация започнаха кампания в помощ на близките на донори - всеки от тях може да се обърне към агенцията, ако има здравословен или социален проблем, оттам обещават да съдействат в кратки срокове. “В момента 56 000 души в Европа очакват трансплантация на орган или тъкан и това е единственият им шанс за живот”, съобщи директорът на болница “Св. Екатерина” проф. д-р Генчо Начев. “На практика всеки донор спасява по няколко човешки живота. Това е единствената ситуация, при която животът продължава и след смъртта, но не като един, а като няколко живота”, сподели проф. Начев. “Какво не знаят хората за донорството ли?! Може би това, което по-скоро притеснява хората, е, че видите ли, донорството е нещо, което може да направи така, че ако човекът е можел да бъде спасен, да не се спаси, за да стане бъдещ донор на органи. Значи трябва да знаят, че няма такава възможност. Напротив, когато се подава сигнал за потенциален донор, се провеждат всички съвременни мероприятия, за да се съживи този човек, да остане жив. Защото най-простото обяснение е, че ако нещо не е направено като хората, тези органи няма да стават за трансплантация. Прави се всичко възможно, за да оживее потенциалният донор. И затова хората не трябва да се притесняват от това, че видите ли, като казваме, че има потенциален донор, значи той е зарязан, няма да се лекува, за да може органите му да се използват от други. Трябва да знаете, че органите трябва да се поддържат. Донорството е едно от най-великите неща, които някога човек може да направи в своя живот. Ние може да даряваме кръв, но когато даряваш орган на твой близък, правиш нещо, което е много повече и много по-силно от това, което можем да направим през целия си живот.Лекарите могат да направят трансплантация, но без донори тя няма как да се случи”, категоричен е сърдечният хирург. “Възможността да се разкрие тайната между роднините на донор и болните, които са били трансплантирани, е въпрос, който трябва да се реши от хората, чийто живот зависи от дарителите, а не от политиците и министрите. От друга страна, трябва да уважаваме и чувствата на хората, които са загубили свои близки. Ако има общо решение по темата, най-лесно е да бъде променен някой закон”, заяви още проф. Начев. <hr /> Проф. Емил Паскалев: Присаден бъбрек удължава живота с 40 г. “В новия Център за наблюдение и лечение на бъбречно трансплантирани пациенти имаме последен модел ехографски апарат, който позволява прецизен преглед. На него се правят обикновена абдоминална коремна ехография, ехография на бъбреци, проследяване на съдовите структури чрез доплер, включително най-малките съдове, които наблюдаваме при трансплантираните. Апаратът е с голяма чувствителност и може да се откриват начални тумори с много малки размери. Като цяло техническите възможности на апарата са най-доброто за момента - функциите на бъбреците може да се проследят в реалния анатомичен план, както изглеждат в действителност”, сподели проф. Емил Паскалев, началник на Клиниката по нефрология и трансплантация в Александровска болница. - Колко са българите с трансплантиран бъбрек, проф. Паскалев? - Около 520 са, но за последните години броят им расте бързо. Надявам се да станат към 70 до края на тази година. - Листата на чакащите е доста дълга... - Така е в цял свят. У нас за календарна година около 50 души влизат в листата на чакащите. Истински ефект ще има, ако на година трансплантациите са повече от това число, за да се намалява общият брой. Ако имаме 100-тина трансплантации годишно, което според мен е напълно осъществимо, резултатът ще се усети. - На каква възраст са най-младият и най-възрастният трансплантиран българин? - Съвсем малко дете на 4 г. е най-малкият пациент, получил бъбрек, вече е студент, по-висок от мен, и живее нормален живот. Присаден бъбрек удължава живота с 30-40 г. Имаме и над 70-годишни пациенти с трансплантиран орган. Имаме и пациенти, на които присаждаме бъбрек за втори или даже за трети път и те изживяват дните си. Рутинна практика на нашата клиника е да включваме в листата хора, които още не са стигнали до диализно лечение. Даваме им шанс за много добро качество на живот, което при заместващо бъбречно лечение не може да се достигне никога. Отделно при диализата с времето настъпват и необратими увреждания. Аз лично винаги препоръчвам на пациентите трансплантация. <hr /> Виктория Димитрова: Над 40 000 жени чакат за яйцеклетки! “По официални данни над 40 000 жени чакат за донорска яйцеклетка, а по неофициални данни те са над 60 000. Към момента са регистрирани едва около 1300 души, които са дарили генетичен материал, а двойките с репродуктивни проблеми у нас са над 150 000”, сподели Виктория Димитрова, координатор на донорската програма на фондация “Майки за донорството”. “Мъжете са по-малко, тъй като се страхуват, че резултатът може да е негативен и да не могат да бъдат донори”, обясни Димитрова. В рамките на програмата за три години са се родили 532 бебета. “Жените могат да даряват яйцеклетки, ако са на възраст между 18 и 34 г. и са родили поне едно здраво дете. Мъжете могат да даряват сперматозоиди, ако са на възраст между 18 и 35 г. Даряването на яйцеклетки и сперматозоиди е напълно анонимно. Освен това специализираните репродуктивни клиники в България спазват европейски регламент за донорството, който защитава стриктно интересите на донора и на реципиента. Люба МОМЧИЛОВА