Нито Гешев, нито Живкова успяха да пречупят анархист №1

В интернет пространството и в нито една родна енциклопедия не фигурира името на проф. Георги Делчев-Беладоната, камо ли пък негова снимка. Защо? &ndash; Нека отговорът тежи на историците.<br /> <br /> Бъдещият репортер на &bdquo;ШОУ&rdquo; обаче имаше щастието лично да другарува с анархист №1, когото и Гешев не успял да пречупи; един от най-&bdquo;калпавите&rdquo; ученици на Айнщайн, но впоследствие признат от великия физик наравно с Учителя Петър Дънов; създателят на безникотиновия тютюн, патентован в САЩ; личен приятел на Пабло Пикасо. Проф. Делчев е и единственият българин, който се сбогува на смъртния одър с Ерих Мария-Ремарк в швейцарска клиника на брега на езерото Лаго Маджоре.<br /> <br /> Средата на 70-те години на миналия век. Бунтарско студентско време. Често зарязвахме аудиториите на СУ &bdquo;Климент Охридски&rdquo; и засядахме в култовото заведение &bdquo;Варшава&rdquo;. Именно там към моята скромна особа се присламчи старец с бастун от съседното сепаре, изгледа ме отгоре до долу и отсече: &bdquo;Извинявай, момко, ти не си ли моят&hellip; син?!&rdquo;. <br /> <br /> Направихме място на странника, похортувахме си по най-различни теми, но единствено мен покани вечерта да му гостувам на ул. &bdquo;Гогол&rdquo; №21. И като в приказка пред комплексираната ми провинциална особа се откри един нов свят. Приказка, която продължи близо година. Едва след десетилетия осъзнах, че съм се докоснал до един велик българин, познат-непознат, &bdquo;прокажен&rdquo;, анатемосван, заличен и до ден-днешен от картата и паметта на България, но пък ценен в Европа.<br /> <br /> Апартаментът на третия етаж на ул. &bdquo;Гогол&rdquo; 21 се оказа единственото жилище в София, което не се заключва! Професорът ме беше предупредил да си взема мадама и пиене, и направо да нахълтвам в жилището му, тъй като звънецът му не работил. Първата вечер разпускахме там с брилянтното ми русо гадже от онова време Анжелина Христова - ученичка на проф. Чуклев. Домакинът, разбрал каква е професията й, извади една поизвехтяла от пипане графика на&hellip; Пабло Пикасо &ndash; &bdquo;Клоунът&rdquo;, с лично посвещение!<br /> <br /> Останахме втрещени, че държим в ръцете си оригинал на световноизвестния художник. &bdquo;Май се запознахме с него /Пикасо &ndash; б.а./ в Монте Карло или Монако, не си спомням вече.<br /> <br /> И двамата ценители на женската хубост, а бяхме с две такива сочни прелести - гърдите им на дини приличат. Пабло се отдели за миг, направи на паспарту тия наброски и ми ги подари. А това, което съвсем ще ви шокира, е последният каталог на творчеството му &ndash; четете: &bdquo;Графика /20/30 см/ &bdquo;Клоунът&rdquo;, притежателят &ndash; неизвестен, първоначална тръжна цена &ndash; 10 000 долара&rdquo;&hellip; Попитахме го защо подобен шедьовър се мъдри измежду вехториите му, а не го е продал на черно или на някоя западна галерия срещу солидно възнаграждение. Самият професор живееше като интелектуален клошар &ndash; неотваряни от години прозорци, алуминиеви чинии с остатъци от храна... &bdquo;Аз нямам нужда от пари. А и не знам спомените каква тарифа имат&rdquo;, лаконично отвърна той.<br /> <br /> За да ни ошашави съвсем, извади студентската си книжка от университета в Прага, където следвал &bdquo;Фармация&rdquo;, а <br /> <br /> <strong>преподавател по физика му бил&hellip; самият Айнщайн! </strong><br /> <br /> Авторът на теорията на относителността го къса три пъти, три негови автентични парафа /цяло състояние му предлагали колекционери, но той твърдо отказвал да продаде документа си/ се мъдрят на студентската книжка на Беладоната. Попитах го откъде идва прякорът му. &bdquo;Ами защото именно от селекцията на това отровно растение с още други аз създадох първия безникотинов тютюн в света в началото на 60-те години. Предложих го на тогавашната ИНРА /Институт за рационализации към БАН &ndash; б.а./, но там ми се изсмяха и така продадох изобретението си на най-мощните компании в САЩ. Патентоваха го веднага. <br /> <br /> Та на една годишнина на университета в Прага седим в президиума и Айнщайн, и моя милост. Правя се, че не го познавам &ndash; та нали три двойки ми е напраскал и едвам завърших! Как да го уважавам?! По едно време пред целия форум и пред всички на висок глас изрича, като се обръща към мен: &bdquo;Проф. Делчев, вие бяхте най-слабият ми ученик по физика, но пък станахте гениален фармацевт с изобретението си. Шапка ви свалям!&rdquo; Представи си само какъв е бил бумерангът в България&hellip;&rdquo;, връща се в спомените си той.<br /> <br /> Малко известен факт е, че и преди, и след 9 септември 1944 г. проф. Георги Делчев запазва &bdquo;относителна политическа самостоятелност&rdquo;. Нещо невероятно за преломните ни години. Просто е заличен от всякакви списъци. &bdquo;В Гешев беше заложена някаква генетична злост. Собственоръчно изтезаваше само достойните нему жертви. Още щом ме видеше, очите му кръвясваха: &bdquo;С комунистите знам как да се справя, социалдемократите не са ми проблем, за фашистите и дума не отварям, но вие, анархистите, постоянно ми лазите по нервите и от вас не мога да мигна. Като трън в петата сте ми!&rdquo; - така започваше всеки мой разпит. Представи си след това какво следваше&hellip; <br /> <strong><br /> Гешев собственоръчно ми вадеше нокти </strong><br /> <br /> от краката и ръцете, разтягаше ми тестисите, слагаше ме в някакво изобретено от него менгеме и разтягаше части от тялото ми като в гарода &ndash; средновековен уред за изтезание, при който човешкото тяло се &bdquo;удължава&rdquo; със сантиметри. Ужас!&rdquo;, спомня си уникалната личност.<br /> <br /> Патентованият в САЩ безникотинов тютюн му носи само отрицателни дивиденти. Разпнат е на кръст от службите на ДС, но се застрахова с документи, че първо е предоставил изобретението си в България, където никой не му е обърнал внимание. Когато усеща, че става твърде напечено в родината му, отпрашва в Прага &ndash; второто му отечество. Там го носят на ръце.<br /> <br /> Следващият епизод, който тотално обърква житието-битието на Беладоната, е Ерих Мария Крамер, известен повече като Ерих Мария Ремарк /анаграма на фамилията му &ndash; б. а./. В онези луди-млади години преди войната писателят и българският учен живеят на квартира под един покрив в чешката столица. Оформящият се вече като европейски класик се вайка, че не знае къде се намира родината на съквартиранта му &ndash; ту я бърка с Румъния, ту с Черна гора и Херцеговина. Въпреки незнанието си с бъдещия фармацевт са в идеални приятелски отношения.<br /> <br /> Както е известно, немецът Ремарк има твърде бурен живот. Лично Хитлер го погва и изгаря на клада романите му, след които &bdquo;На западния фронт нищо ново&rdquo;, &bdquo;Черният обелиск&rdquo; и др. Преселва се в САЩ и дели новото си брачно ложе с холивудската звезда Полет Годар, бивша съпруга на Чарли Чаплин. Но след шеметния си период изживява последните си дни в швейцарското градче Ронко край брега на езерото Лаго Маджоре. В елитния санаториум за туберколозно болни, където донаписва последния си роман &bdquo;Сенки в рая&rdquo; &ndash; своеобразен синтез на цялостното му творчество, на 25 септември 1970 г., малко преди да издъхне, допуска до предсмъртното си ложе едва петима души. Първият е проф. Георги Делчев. И не само това &ndash; все още топлият ръкопис на &bdquo;Сенки в рая&rdquo; е адресиран с посвещение лично към българския народ и извинение към него, че не е знаел къде се намираме на картата на Европа.<br /> <br /> Проф. Делчев се връща в София в неописуема еуфория. И има защо &ndash; направил е пътека между европейската и балканската литература. С триста зора е приет в Комитета за култура от самата Людмила Живкова, като очаква аплаузи. &bdquo;Вместо да ми се израдва, тя само ми каза, че й губя времето. Че планът на &bdquo;нейното&rdquo; издателство &ndash; така и не разбрах за кое ми говори, бил зает за&hellip; 5 години занапред. И почти ме изгони от разкошния си кабинет. <br /> <br /> <strong>Останах като гръмнат!&rdquo;, <br /> </strong><br /> завръща се в далечната 1971 г. приятелят на Ремарк.<br /> <br /> Беладоната обаче е като куче, което, и влак да го сгази, пак ще оцелее и ще лае. Превежда &bdquo;Сенки в рая&rdquo; на френски, продава го на тамошни издатели, а само след няколко месеца последният роман на Ремарк е филмиран и се превръща в бестселър. Там някъде в субтитрите се мъдри и името на скромния българин. Нашите тайни служби това и чакат &ndash; вкарват го в една черна волга и - отново на Лъвов мост трийсетина години по-късно. По пътя казва на соцченгетата, че с нищо не могат да го сплашат, че никой от тях не е &bdquo;ял попарата на Гешев&rdquo;.<br /> <br /> При една от последните ни срещи с Беладоната видях чернови от бъдещата книга за него, подготвяна от Серафим Северняк, тогава главен редактор на сп. &bdquo;Отечество&rdquo;. Тя обаче остана незавършена, защото видният ни публицист загина мистериозно в Куба.<br /> <br /> <strong>Георги АНДОНОВ <br /> <br /> <br type="_moz" /> </strong> <br />