По-хубавите балерини и певици оставаха да танцуват с дипломатите и гостите след представленията
<em>Легендарният вариететен артист Георги Пейчев - Жоро Степа, прави &bdquo;втори дубъл&rdquo; пред народното издание с още по-интригуващи разкази от задкулисието на шоубизнеса. </em><br /> <br /> <hr /> <br /> <strong><img src="/documents/newsimages/editor/201510/Tina_29/22_Stepa_vatre01.JPG" alt="22_Stepa_vatre01.JPG" align="left" hspace="9" width="320" height="387" />- Как и кога започна славната ви кариера? </strong><br /> - През 1969 година влязох в казармата, а през 1971 година се уволних и тогава ме назначиха в Северняшкия ансамбъл в Плевен. И оттогава досега, вече 44 години, съм професионален танцьор, артист.<br /> <br /> <strong>- През 70-те следва превратна точка в съдбата ви - посещавате Мароко и после Йордания, Мъртво море &ndash; град Петра...</strong><br /> - В Йордания усетих желание да вляза в църква. Дотогава не бях кръщаван, нито бях ходил на църква - такива бяха времената. Когато се върнах, се кръстих и станах християнин.<br /> <br /> <strong>- Отец Димитър от &bdquo;Света троица&rdquo; &ndash; Плевен, ви въвежда в християнството и вие се кръщавате на 26 години, но тайно &ndash; това води до негативни последици за вас...</strong><br /> - Това става през 1975 година. Аз вече се бях кръстил, ама тайно, защото и баща ми тогава беше председател на леката хранителна промишленост.<br /> <br /> Имаше един балетист на име Ленин, Ленко му викахме, който сега е свещеник &ndash; отец Михаил. Тогава милицията го привикваше, защото той се обърна много активно във вярата. Ходех при него да се допитвам, да ме насочи, да ми каже как да стана православен християнин. А Ленко си помисли, че го подпитвам, за да докладвам на милицията и да го предам. Така първо се стресна, но аз продължих да си ходя в църквата &bdquo;Света троица&rdquo; в Плевен. <br /> <br /> Това стана, след като се ожених за съпругата ми през 1972 година, аз вече имах и две деца, а жена ми дойде като балерина по разпределение от Варна в Плевен. Бяхме на квартира с жена ми и двете деца, но решихме да сменяме обстановката, позициите, да дойдем във Варна и да кандидатстваме в професионалния ансамбъл &bdquo;Варна&rdquo; на проф. Петър Ангелов. <br /> <br /> <strong>- Но не постъпвате там, а в ансамбъл &bdquo;Балкантурист - Златни пясъци&rdquo;...</strong><br /> - Бях на 25 години вече, когато кандидатствах в ансамбъл &bdquo;Варна&rdquo; на проф. Петър Ангелов. Но той каза, че възрастта ми е в повече и взимат по-млади танцьори. След това отидох във фолклорния ансамбъл на &bdquo;Балкантурист&rdquo;, където имаше конкурс. Започнах там. После станах част от &bdquo;Ревю балет &ndash; Златни пясъци&rdquo;. Сетне жена ми също дойде да танцува там. <br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201510/Tina_29/22_Stepa_shiroka.JPG" alt="22_Stepa_shiroka.JPG" align="baseline" width="500" height="333" /><br /> <strong><br /> - Колко време продължи общото ви партньорство в &bdquo;Ревю балет &ndash; Златни пясъци&rdquo;, до момента, в който ви изхвърлят, като... политически неблагонадеждни?</strong><br /> - Продължи година и половина, а ние вече започнахме да ставаме популярни, идваха чак от Бургас да ни гледат. Тогава се разбра, че ние ходим на църква. Събраха балета и им казали: &bdquo;Няма да ви удължим договорите, ако вие не подпишете, че те вярват, ходят да се молят, че са ви карали да се кръщавате, да постите...&rdquo; и т. н. Това обвинение беше срещу нас тримата &ndash; мен, жена ми и Нина Козина. Изкараха ни, че<br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong><br /> едва ли не сме организатори на религиозна секта<br /> </strong></span><br /> А нас ни караха да подпишем, че не вярваме. Ние не подписахме и ни освободиха от балета. Докато момичетата от балета подписаха каквото им казаха, за да си запазят работата. <br /> <br /> Генералният директор се обърнал към Нина Козина и й казал: &bdquo;Или подписвате, че не сте вярващи, или не искам цяла България да говори, че &bdquo;Ревю балет &ndash; Златни пясъци&rdquo; се крепи на дядо Боже! Тука е Партията, ние нареждаме!&rdquo;. <br /> <br /> Така два месеца стояхме без работа тримата. Но на едно от представленията в бар &bdquo;Астория&rdquo; на &bdquo;Златни пясъци&rdquo; беше дошъл един дипломат на име Лазар Кръстев от София, който доведе и една делегация с него. Той много ме хареса и беше изпратил една визитка на гърба, на която пишеше: &bdquo;Много ни хареса, благодаря за атрактивното участие и ако идвате към София, се обадете&rdquo;. И понеже ние с жена ми бяхме с две деца на ръце и без работа, глад, вече изнемогвахме, аз се обадих на секретарката му. След това той се обади, казах му защо сме освободени и че нямаме работа.<br /> <br /> Дипломатът каза: &bdquo;Ще видим какво можем да направим...&rdquo;. През декември получихме телекс от София - за Казанлък, ресторант &bdquo;Роза&rdquo;. То там на жаргон е &bdquo;Б&rdquo; група, и то за 15 дена, пробно. Синът ни го бяхме оставили при майка ми в Плевен, а ние с жената и дъщерята, заедно с куклите - на влака и право в Казанлък. Както сега сирийците, бежанците. А там имаше един Мишона, правеше участия, преди няколко години почина в София. И той ни хареса. Заедно с илюзиониста Жоро Мицев, с едно бусче, на Мишона жена му беше асистентка, заедно обикаляхме селата. Правехме новогодишни балове, участия и така се съвзехме финансово. Повече не сме търсили дипломата от София, но след като той се беше обадил за нас, започнаха да ни търсят и да ни дават работа. Изпратиха ни в Плевен. <br /> <br /> Направихме една хубава програма през януари и дойде Жоро Ковачев, който почина преди няколко месеца, Бог да го прости. Той отговаряше за програмата в Японския хотел в София. И заедно с Иван Зафиров двамата заедно правеха в Дирекцията разпределение на артистите в цяла България. Та, Жоро Ковачев дойде в Плевен, защото чул за нас. Хареса ни, отново започнахме да се изкачваме по стълбичката нагоре. <br /> <br /> След това Жоро ни изтегли в Пловдив, в Стария град, в заведението &bdquo;Пълдин&rdquo;, тогава имаше световно ловно изложение. По същото време почина Людмила Живкова. Там имаше ловна резиденция на Пенчо Кубадински. Той беше оторизиран да води ловното изложение в Пловдив. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>На Пенчо Кубадински любимият танц му беше нашият &bdquo;Пижо и Пенда&rdquo;<br /> </strong></span><br /> Когато той идваше с гости &ndash; знакови ловджии, тогава беше всичко с охрана и се правеше затворено шоу само за тях. <br /> <br /> <strong>- Интересното е, че едновременно с танците вие и пеете &ndash; как започнахте да съчетавате и двете умения?<img src="/documents/newsimages/editor/201510/Tina_29/22_Stepa_vatre1.JPG" alt="22_Stepa_vatre1.JPG" align="right" hspace="9" vspace="9" width="320" height="410" /></strong><br /> - Нина Козина се омъжи за един музикант - Господин Господинов, но всички го знаеха като Гого Шабленски - елитен музикант, свиреше на цугтромбон и орган. Ние сме им кумове. Най-интересното при него беше, както свири тромбона, с крака свиреше едновременно и бас! Той правеше много хубави аранжименти, даже последните му бяха за Васил Петров, но той почина преди близо 20 години. И Гого ми каза: &bdquo;Ти имаш хубав тембър, защо не пробваш и да пееш?&rdquo;. Аз направих &bdquo;Бона сера&rdquo;, &ldquo;Love&rdquo;, &bdquo;Очи чёрные&rdquo;, след това &bdquo;Две китари&rdquo;, рокендрол... <br /> На театралния фестивал &bdquo;Златна ракла&rdquo; се запознахме с Петър Вучков, запознахме се с много различни хора, така постепенно ни изтеглиха в &bdquo;Шатрата&rdquo; в Правец...<br /> <br /> <strong>- През коя година се засякохте на една сцена с Георги Парцалев, разкажете забавна случка или ярък спомен с гениалния артист?</strong><br /> - През 1984 година дойде Парцалев, той идваше да гастролира само вечер в &bdquo;Шатрата&rdquo;. Имам много ярък спомен от него, той беше много интересен. Разправяше например (имитира 1:1 Парцалев &ndash; б. а.): &bdquo;Една французойка тука дошла, върти се около мен, иска да се обвързваме, оставя си ключовете за колата, наобикаля ме... Ама аз съм Георги Парцалев в България, ако отида във Франция &ndash; ще умра от глад. Постоянно се прилепваше към мен, не мога да се отърва! На сина й бях навит, ама си заминаха!&rdquo; <br /> <br /> <strong>- Кои представители от властта идваха в &bdquo;Шатрата&rdquo;?</strong><br /> - Там с жена ми сме играли тангото пред Караманлис (в периода 1956 &mdash; 1963 г. е бил министър-председател на Гърция последователно три пъти &ndash; б. а.). Тодор Живков идваше на всички дипломатически корпуси. Хачо Бояджиев отговаряше за програмите основно. 89-а година беше последната в Смолян. Там ставаха много интересни работи... <br /> <br /> Помня, че накрая балерините със специални рокли танцуваха с дипломатическия корпус или с гостите на съответното събитие. По-хубавките балеринки и по-хубавките певици, в роклички, но пак имаше морал, само момичетата, които са свободни, омъжените - не. Не е имало някакви екстремни ситуации, нещо да се оплакват колежки. Танцуват си, хапват си, пийват си - и на тях им е хубаво, и на останалите...<br /> <br /> <strong>- Стигаме до четвъртия повратен темел, който ви дава материалната опорна точка в живота. Работили сте във Финландия през 1989 година. А от 1991-а забавлявате богати туристи на луксозен пътнически лайнер, който плава между Германия и Норвегия по три сезона...</strong><br /> - През септември 1989 година за първи път ни пуснаха във Финландия за четири месеца. Тогава за пръв път, откакто станах християнин, ни пуснаха в чужбина. Бяха ми направили досие за вярващ и не ни пускаха. Имаше колеги, които страняха, а други знаеха, но може би са били не само артисти, за да знаят това, даже ни канеха на гости, за да ни подпитват...<br /> <br /> <strong>Едно интервю на Светлана Терзиева - Сесил<br /> <br /> <br type="_moz" /> </strong><br />