Заради развода на Митко Щерев попаднах в "Трамвай № 5"
<em>Джина Иванова е солистка от &bdquo;Трамвай № 5&rdquo;. Миналата година култовата група отново се събра, за да представи новия си албум &bdquo;Колекция&rdquo;. <br /> <br /> С днешна дата намираме Джина в епицентъра на невероятен немузикален екшън, както го описва и самата тя. &bdquo;Нервите ми на моменти са на ръба!&rdquo;, изповяда легендарната певица, на която създават проблеми цигани, настанени срещу блока, в който живее.<br /> <br /> Била е следена, а след това - и жертва на обир!<br /> </em><br /> <hr /> <br /> <strong><img src="/documents/newsimages/editor/201510/Tina_29/14_15_Djina4.jpg" alt="14_15_Djina4.jpg" align="left" hspace="9" width="320" height="505" />- Джина, споделихте ми в предварителния разговор, че се грижите за много животни и сте в постоянен ежедневен екшън покрай тях. Имали сте и десетки разправии с цигани, включително и ситуация, в която са убили едно от животните...</strong><br /> - Занимавам се почти от 20 години с бездомните животни. Те първо бяха много малко, започнах да ги кастрирам, за да не стават повече, да се грижа за тях. Но на практика се оказа, че хората постоянно си изхвърлят домашните животни, които започват да скитат, и накрая идват при мен, защото аз се грижа за тях, давам храна. И от 5 котки, в момента имам 32! Сега съм получила около 9 нови котки, донесени отнякъде... <br /> <br /> Изглеждаха ужасно, гладували, пострадали. Бях ужасена. Два месеца ги гледам и вече приличат на животни. Занимавам се постоянно с какво ли не &ndash; тичам да ги лекувам, кастрации... страшно е положението! А междувременно си върша и моята работа, имам пътувания. Никак не е лесно. <br /> <br /> Тези хора, които сега се настаниха в къщите пред блока пък, създават постоянно проблеми! Преди там живееха две жени, котките бяха свикнали да влизат там, те ги хранеха, а когато аз пътувам, съм оставяла храна и се грижеха за тях. Сега обаче, когато настаниха тези цигани, стана наистина страшно! Те държат гълъби в клетки навън, което явно привлича котките и последно се случи така, че циганите убиха едно от животните, за които се грижа. Стигат до крайности и все по-страшно става! А аз съм си отворила собственото мазе, коридора съм преградила, само и само да има къде да влизат животните през зимата &ndash; гледам да не преча и на другите, които са против тях.<br /> <br /> <strong>- Почти няма човек, който да не се е оплакал от обири в дома си. При вас имало ли е такива инциденти?</strong><br /> - Сменихме неотдавна вратата на апартамента, защото всички апартаменти в нашия вход са обирани! Да не говорим за мазетата, в които е влизано безброй пъти и хората вече нищо не държат. Аз в момента имам двойна врата на апартамента си &ndash; и когато сложихме втората, беше една от най-тежките зими, минус 20 градуса навън, точно за 15 минути бях слязла при една съседка долу, и когато се качих - онемях. <br /> <br /> Лошо ми стана! Вратата, която още беше с найлона, чисто нова, беше на хармоника! Явно са ме следили какво правя... Ужасих се! Когато извикахме фирмата ни казаха, че касата е толкова изкривена, че е невъзможно да се оправи. Взехме нова врата, та тази врата ни излезе златна.<br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong><br /> В страшна държава живеем! </strong></span><br /> <br /> Аз не мога да опазя животните от хората, камо ли имуществото... Да не говорим, че хората помежду си са нещо страшно &ndash; всеки гледа да ти направи зло, не добро.<br /> <br /> <strong>- Обикновено се казва, че дадено животно е озверяло. Озверели обаче, май се оказват предимно хората...</strong><br /> - О, абсолютно! Преди две седмици имах страшен скандал с една комшийка. В изблик на ярост тя изрече към мен такива безумни думи, че не можех да повярвам на ушите си! Не знам какво сме ние изобщо?! За какви човеци става дума?! Ние сме по-големи зверове от самите животни!<br /> <br /> <strong>- Светът на музиката, в който сте от много години, успява ли по някакъв начин да компенсира целия този битов абсурд? А и миналата година емблематичната формация &bdquo;Трамвай № 5&rdquo; се завърна на сцената с нов албум!</strong><br /> - През 2008-а направихме един голям концерт в НДК. Всъщност ние съществуваме, но не се разбира... По простата причина, че хората не виждат нищо по медиите за нас, нито в телевизиите. Никъде никой не върти нищо. Последно бяхме на конкурс за поп и рок песни в Петрич &ndash; спечелихме там втора награда. Всички колеги от нашето поколение постоянно издават нови неща, правят музика, но никъде нищо не се пуска, тенденциозно. Това е поредното безумие!<br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201510/Tina_29/14_15_Djina10.jpg" alt="14_15_Djina10.jpg" align="baseline" width="500" height="502" /><br /> <span style="font-size: xx-small;"><strong>Култовата група от близкото минало &ldquo;Трамвай № 5&rdquo; <br /> </strong></span><strong><br /> - &bdquo;Трамвай № 5&rdquo; е създадена през 1980 г. от Петко Петков, но вие се присъединявате към групата през 1983-та, а поканата идва лично от композитора Митко Щерев... Нали така?</strong><br /> - Така се получи, наистина. Митко Щерев ме свърза с Петко и така тръгна всичко. А преди това ние с Митко мислехме да правим едно дамско дуо &ndash; танцуващо и пеещо, защото дотогава в България не е имало такава формация. Но докато си намеря аз половинката, мина време, а и <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Митко все не харесваше момичетата</strong></span><br /> <br /> Точно си намерих едно, което ми пасваше, и на Митко му се случиха семейните проблеми. Развеждаше се и не му беше много до музика в този момент. И така и не се случиха нещата. После дойде предложението от Петко Петков, и така до днес.<br /> <br /> <strong>- Говорили сме няколко пъти и с Петко Петков &ndash; по онова време той е бил доста строг с вас... Сигурно сте имали и по-агресивни или обсебващи случки от страна на феновете?</strong><br /> - (смее се) Точно така си беше, да. Петко беше подобно на наш родител. А и много ни ревнуваше! Бяхме си досущ като в казармата. Никога не оставахме сами в дискотеките, пазеше ни от по-напористите и нахални фенове. Държеше да сме винаги изискани, добре облечени, модерно и да правим впечатление. Да не сме лесно достъпни. А костюмите, с които пеехме, бяха доста разкрепостени за онова време &ndash; изрязани къси панталонки, високи ботуши, полуголи излизахме, но така бяхме само на сцената. Бяхме голяма сензация, но пък ни и отиваше. Затваряли са ресторанти заради нас. Огромни изненади! Разбира се, имали сме и нахални фенове, по-пийнали, които са стигали по-близко до нас, отколкото трябва. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>И тогава се получават проблеми</strong></span><br /> <br /> <strong>- Как успяхте да се опазите през годините от тези едва ли не задължителни скандали и проблеми, които обикновено се случват в групите? Още повече - с толкова жени на едно място... Видяхте какво се случи в &bdquo;Тоника&rdquo; - караниците и разделите, през които преминаха!</strong><br /> - Действително сме много жени, но истината е, че никога не сме се карали помежду си. Даже напротив &ndash; и до днес сме приятелки в живота, споделяме си най-лични неща, помагаме си. Това си е до човека. Може би сме достатъчно пораснали, за да осъзнаваме какъв е бизнесът. Всеки си има определено място в групата и не сме се карали, например, кой какво да изпее, или пък защо да го изпее този, а не другият. Сценарият на &bdquo;Тоника&rdquo; не може да ни се случи - при нас има баланс в отношенията. Никой никога не се е правел на шеф на другия, а и Петко няма как да позволи да се разцепим. Беше като ревностен татко и се грижеше за нас.<br /> <br /> <strong>- Чувала съм ви да казвате, че вече не разчитате за нищо на държавата. Много от колегите ви изразиха възмущение заради пенсиите, които са очаквали, а няма да получат заради изгорелия архив на някогашната Концертна дирекция...</strong><br /> - И при нас ситуацията е абсолютно същата, каквато е и при другите колеги. За съжаление, живеем в пълен абсурд! Годините, в които сме работили &ndash; а ние сме работили зверски &ndash; не фигурират никъде по документи. И е наистина жалко, защото сме работили по образец 30, с договори, всякакви социалистически документи, които впоследствие се оказват абсолютно невалидни. И трябва да си ги търсим отвсякъде, лист по лист, и... никой не може да си спомни за изработеното?! Да, наистина съм спряла да разчитам на държавата! <br /> <br /> Аз съм работила дълги години в чужбина, но говоря с мои колеги, които са си били повече в България, например с Маргарита Хранова. Щом тези хора, които са били в държавата, не могат да си съберат този изработен стаж, за какво говорим... Господ да ни дава здраве и сили, за да работим и да разчитаме само на себе си! <br /> <br /> В България нито трудещите се, нито успелите са на почит. Имам странното усещане, че хората тук се радват повече на нещастието и провала на някого, отколкото на неговите успехи. У нас всеки се спасява, както може! Хората, които вече не са на сцена, са в изключително тежко положение. А някога са били любимци на милиони българи!... <br /> <br /> Дори и да вземем въпросните пенсии, то те ще бъдат по 100-150 лв. А това са никакви пари, с тях не се живее. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Трябва да работим до живот, за да се спасяваме...</strong></span><br /> <br /> Когато работех в чужбина, системно там не ни плащаха осигуровките за стаж, за които впоследствие в България трябваше да получаваме доходи. А аз много съм работила! Не съм получила нищо даром от съдбата. На Запад се работи много тежко, много часове. И когато се приберем в България, чувам как много колеги казват: &bdquo;Ееей, вие пък не се находихте, не се напечелихте!...&rdquo;. И аз отвръщам така: &bdquo;Изпейте по 60 песни всяка вечер, научете ги, заминете, работете в чужбина. Никой не е изгонен от там, ако е достатъчно добър!&rdquo;. Но явно на колегите това не им стиска. Всеки си стои в България, гледа да отиде да изпее 5-6 песни някъде и да му платят големия хонорар. Това е много лесно.<br /> <br /> <strong>- Всъщност цената, която човек плаща, когато е такъв дългогодишен работохолик, винаги се оказва по-скъпа, отколкото е спечелил иначе от труда си...</strong><br /> - О, да, наистина! Не съм спирала да работя през всичките тези години, а междувременно съм родила и отгледала и две дъщери. Те вече са големи, успели &ndash; и двете са певици, за добро или за зло. Било ми е много трудно. Не съм имала нормална бременност. <br /> <br /> Работила съм до последния месец, буквално преди да родя. След ражданията съм започвала работа от втория-третия месец. С &bdquo;Трамвай № 5&rdquo; работих до деветия месец! Два месеца стоях след това в България и заминах в чужбина със съпруга ми Иван &ndash; той е китарист, създател на рок група &bdquo;Кукери&rdquo;. Оставихме детето на 3 месеца на свекърва ми, за да работим, майка ми пък помагаше за другата ми дъщеря. Не е било никак лесно.<br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201510/Tina_29/Kukeri_15.JPG" alt="Kukeri_15.JPG" align="baseline" width="500" height="375" /><br /> <span style="font-size: x-small;"><strong>Рок група &bdquo;Кукери&rdquo; със своята солистка Джина Иванова. Китаристът Иван (от ляво) е съпругът на певицата</strong></span><strong><br /> <br /> - Това е втори брак и за вас, и за съпруга ви Иван, нали така?</strong><br /> - Точно така, да. И двамата вече имахме горчив опит от първите си бракове и отношенията ни бяха на съвсем различно ниво. Но всичко беше едно лудо препускане, не съм имала много-много време да мисля какво точно ми се случва. Много пътувахме, много работехме и всичко се случваше покрай работата. Иван твърди, че ме е забелязал на едни снимки в БНТ и тогава си казал: <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>&bdquo;Това е моята жена!&rdquo; </strong></span><br /> <br /> (смее се)<br /> <br /> <strong>- Първият ви съпруг също ли се е занимавал с музика?</strong><br /> - Да, и той беше музикант. Свиреше в групата на Емил Димитров. След това беше озвучител на &bdquo;Диана експрес&rdquo;, на &bdquo;Динамит брас бенд&rdquo;, после - и на Васил Найденов. С него обаче имахме големи различия &ndash; затова и се разделихме. Толкова бързо се случиха нещата, че почти нямах време да осъзнавам. Омъжих се за Иван през 1988 г., а на следващата година се роди дъщеря ни Мартина. <br /> <br /> Сега много й се радвам, защото стана новото лице на хип-хоп групата &bdquo;Айс крийм&rdquo;. Но много трудно успяват младите хора днес, въпреки способностите си. Мартина, например, завърши с класическа китара Музикалното училище, после НБУ, има 11 награди по класическа китара &ndash; и въпреки това много години тя се опитва сама да направи кариера. Направо е безнадеждно положението!<br /> <br /> <strong>- Как стана така, че си сменяхте името толкова много пъти през годините?</strong><br /> - (смее се) Всъщност, наистина, едва ли има друг изпълнител с толкова много имена! В първите години на &bdquo;Трамвай № 5&rdquo; аз се казвах Ина, защото всички момичета имахме имена с по три букви &ndash; Оля, Ана, Ади. Само моето не можеше да се съкрати логично. <br /> <br /> Истинското ми име е Гинка. И така, станах Ина. След многото турнета на Запад, всички започнаха да ме наричат Джина, защото за чужденците това беше по-лесно и познато като име. Когато работех с Бисер Киров пък той ми викаше Гина... Изобщо - веселба (смее се).<br /> <br /> <strong>- Знам, че често ви бъркат името с това на фолкпевицата Джина Стоева? И на нея това не й е истинското име...</strong><br /> - Да, така се случва. Нейното рождено име е Десислава. Преди време имах едно участие в Ямбол, а бяха изписали из целия град, че гостува... Джина Стоева. Пристигам аз и като видях, се стъписах. А навсякъде пълно с деца. Викам си: как ще успея да ги задържа тези хора и дали няма да започнат да викат и да свиркат по мен. Но пък то взе, че се получи много хубав концерт! Децата се качиха на сцената, започнаха да танцуват, голям купон! Но иначе постоянно ни бъркат с Джина Стоева.<br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201510/Tina_29/14_15_Djina13.JPG" alt="14_15_Djina13.JPG" align="baseline" width="500" height="331" /><br /> <span style="font-size: x-small;"><strong>&quot;Трамвай № 5&quot; днес</strong></span><strong><br /> <br /> - Случвало ли ви се е някога да загубите гласа си?</strong><br /> - Имала съм такива случаи, но в чужбина. А там, след цял ден работа, пеене по 6-7 часа, системно недоспиване, се е получавала тази гласова преумора. Това е просто ужасно! Лекувала съм се, след като се прибрах в България. Бях хванала от преумора възпаление на възлите на гласните връзки и бях пред операция. Успях да се спася от нея чрез физиотерапия. Но близо шест месеца спрях да пея, почти не съм говорила, а лекарите ме посъветваха предимно да пиша.<br /> <br /> Сега виждам, че дъщеря ми има същите проблеми покрай работата си с &bdquo;Айс крийм&rdquo; &ndash; те работят нощно време &ndash; от 1 до 4 през нощта. Тя си ляга в 6 сутринта, не се наспива, стават и тръгват за другия град. Има хора, които са родени със здрави гърла и гласове, пият, пушат - и после отиват на участие. Петко, например, е феноменален в това отношение &ndash; пуши, пие студено, няма никакви режими за гласа, но винаги когато запее, е железен!<br /> <br /> <strong>Едно интервю на Анелия ПОПОВА</strong><br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>................................<br /> ДОСИЕ</strong></span><br /> <br /> Популярната певица Джина Иванова завършва консерваторията със специалност &bdquo;Пеене&rdquo;. Като солистка на група &bdquo;Трамвай № 5&rdquo; заедно с Петко Петков записва всички популярни хитове на групата. След 1990 г. е солистка нa група &bdquo;Кукери&rdquo;, с които записва и концертира до 2000 година. В момента работи и като соло изпълнител, но продължава да пее и с &bdquo;Трамвай № 5&rdquo;. Освен многобройните записи за радио и телевизия, и издадените плочи и дискове, Джина е пътувала на концертни турнета в Англия, Дания, Германия, Швеция, Норвегия, Финландия, Съветския съюз, Полша, Чехия, Словакия, Румъния, Тунис, Алжир и Мароко. Омъжена е и има две дъщери.<br /> <br /> <br /> <br type="_moz" />