ИДОЛИ
СЕГА ВЪРША МНОГО ПОВЕЧЕ ЛУДОСТИ, ПРИЗНАВА АРТЛЕГЕНДАТА, КОЯТО СТАНА НА 70 ГОДИНИ

Вечното “момче” на италианската музика – Адриано Челентано, стана на 70. Колегата му Джованоти му подари песен за юбилея – “Мелодия... не си това, което беше”, и направи изявлението: “Човек не може да повярва, че Челентано е на 70. Изглежда като на 15 години. Това е един от най-жизнените, най-любознателните и най-интелигентни хора, които познавам!” Въпреки че ограничи достъпа на журналисти до себе си в навечерието на знаменитата дата на юбилея си, самият Челентано все пак направи признанието: “Душата ми - това е рокът. В тази музика, която някои наричат “дяволска”, има свобода, желание да сме заедно, да се смеем и да се шегуваме! Това е музика, която обединява всички раси.” Челентано е роден на 6 януари 1938 г. в Милано. В детството си не се увличал по музиката, а по часовникарството.
На 12 години започнал работа в часовникарската работилница на дядо си. И до днес изпада в страстен възторг, когато някой му подари часовник за ремонтиране: ”Дайте го насам!” – казвал с някакво детинско очарование пред всяка стара тиктакаща вещ. Часовникарството му остава като хоби, защото още като младеж започва артистична кариера. Тръгва като комедиант в миланските кафенета, където пародира известният през 50-те певец Луи Прима. Пробвал се и като самодеен подражател на Елвис Пресли и Джери Ли Луис. Същинската му кариера на певец стартира шеметно - от Първия италиански рокендрол-фестивал в родния му град Милано през 1957 г. Самият Челентано припомня: “Беше 18 май 1957 г., когато Брино Досена – световен шампион по бъги, организира рок-фестивала в Ледения дворец в Милано. Нямах оркестър. В последния момент организирах една група с братята Рати – трима страхотни музиканти, и Енцо Яначи, който пък от своя страна доведе един саксофонист. Групата стана перфектна. По време на изпълнението ни станаха безредици - цяла религиозна процесия, която следваше кола със статуята на Богородица, поискаха да влязат в Двореца, за да ни слушат. Втора китара в онази нощ беше знаменитият Ико Черути, един мой много добър приятел, който почина преди 10 години. Заедно с него по-късно основахме звукозаписната компания “Кланът Челентано”...” Песента “Ciao ti dir” се превръща в хит. От 1959 година насам Челентано е неизменно в класациите за най-хитов певец. Емблематично е заглавието на един от последните му албуми - “Завинаги” /2003 г./. Защото Челентано е завинаги в душите на хората – един от най-обичаните изпълнители не само в Италия, но в целия свят. Една от най-популярните му песни – “24 хиляди целувки”, която печели втора награда на фестивала в Сан Ремо през 1961 г., а същевременно се продава в милиони копия и оглавява италианските класации, става повод за парламентарно разследване на конкурса. Това е прецедент в историята на музиката. Несъответствието между решението на журито и оценката на публиката предизвиква бурни обществени спорове, които превръщат Челентано в звезда, за която почват да говорят всички. През същата година, за да си осигури творческа свобода и собствен контрол над музиката си, Челентано основава своя собствена звукозаписна компания – “Кланът Челентано”, която и до днес е единствената музикална компания в Италия, която е изцяло италианска собственост. Първият запис на компанията се осъществява през май 1962 г., когато Челентано обира лаврите на конкурса “Канцонисимо”. Днес дейността на компанията е разрасната до мащабите на издателство, концертна дирекция и студио за аудио- и видеозаписи. “Кланът Челентано” подпомага италианската музика и изпълнители, но всъщност най-хитовете албуми на самия Челентано излизат благодарение на BMG Records и RTI Music. Албумите, издадени през 98-ма – “Мина + Челентано” и “Откровено казано пет пари не давам”, са на върха на всички италиански класации. Безспорно най-големият успех в музикалната кариера на певеца обаче е успехът му на Сан Ремо 1966-а, когато и жури, и публика изпадат в див възторг от песента му “Момчето от улица Глюк”. Песента е преведена на 22 езика и повече от четири месеца оглавява всички италиански класации. Включват текста й в екологични учебници – за възпитание на децата в любов към природата. През 70-а Челентано печели първа награда пак в Сан Ремо с една от най-популярните си песни - “Който не работи, не люби”, която изпълнява заедно със съпругата си Клаудия Мори. За почти 50 години творчество Челентано е изпълнил над 500 песни, записал е повече от 30 албума, които са издавани в тираж от 150 милиона копия.
Междувременно Челентано се пробва в киното. Дебютът му е във филма “Бесните” /1958 г./, но първата му истинска роля е по покана не на кой и да е, а на самия Федерико Фелини. На Челентано е поверена ролята на рокендрол певец в култовия филм на режисьора “Сладък живот”. Въпреки редовните участия на певеца в киното обаче критиците не му обръщат сериозно внимание преди филма “Серафим” /1969 г./ на режисьора-ветеран на комедиите Пиетро Джерми. През 74-та Челентано прави и режисьорски дебют - вече в качеството си на продуцент, сценарист и режисьор на филма “Yippidu”. Той също така участва като актьор в този филм, а саундтракът към филма, композиран от самия него, както и заглавната песен на филма стават номер 1 в италианските класации. Следващите 10 години са най-успешните във филмовата му кариера. Комедии като “Укротяване на опърничавия” /1980 г., реж. Кастелано/ и “Лудо влюбен”
/1981 г., реж. Пиполо/ с участието на филмовата звезда Орнела Мути стават мегахитове в Италия и много популярни на европейския филмов пазар. Най-амбициозният проект на Челентано във филмовата индустрия е алегоричната му приказка за Второто пришествие на Иисус – филмът “Joan Lui”, който обаче е приет от филмовите критици като “високобюджетна музикална шега”. Филмът определено е окачествен като провал и Челентано видно се съгласява с тази оценка, защото изгубва интерес към киното. В миналото остават повече от 40 филма, преди певецът да се обърне към телевизията.
През 1987 г. започва седмичното си шоу “Фантастико” и се оказва, че е доста успешен водещ – проявява остроумие и находчивост в коментарите, което бързо му събира публика. На вълната на телевизионния си успех издава и един от най-успешните си албуми – “La publika Ottusit”, който става номер 1 в Италия. Същата година се проявява и като писател.
Книгата му “Пророкът и фарисеите” разказва за телевизионните преживявания на певеца. През 91-ва Челентано отново издава и албум и книга едновременно – с едноименни заглавия – “II Re Degli Ignoranti”, и стартира ново тв-шоу – “Обезценяване”, което става невероятно прочуто в Италия. Непредсказуемите ситуации в него и импровизациите на водещия буквално подлудяват италианците. В телевизионното си хумористично предаване “Рокполитик” пък Челентано бе първият, който си позволи да се изгаври с премиера Силвио Берлускони и определени кръгове от правителството поискаха то да бъде забранено. Берлускони в същото време заяви, че не се чувства обиден, а “поласкан”.
Междувременно Челентано прави турнета. В края на 94-та се състоя голямото му европейско турне, което красноречиво доказа, че певецът поддържа известността си в чужбина.
Любовта на живота му певецът среща по време на снимки в Монако. Това е актрисата Клаудия Мори, за която се жени през 1964-а. Един от най-харесваните мъже на планетата и до днес е верен на своята съпруга и дори написа песен със заглавието “Влюбен в собствената си съпруга”. Преди юбилея си певецът направи признанието: “Когато гледам свои кадри отпреди 30-40 години, си казвам: “По дяволите, колко съм бил красив! Как не съм си давал сметка досега!.. Същевременно установявам, че сега правя много повече лудости!” Каквото и да иска да каже с това, то изневярата не е сред “лудостите” му. Цяла Италия е очарована от неговата съпружеска преданост. От брака си с Клаудия Мори Челентано има три деца – Розита, Джакомо и Розалинда. Семейството живее в едно от предградията на Милано, което певецът предпочита заради спокойствието. “Семейството е много важно, казва певецът и продължава в типичния си стил - ако имаш късмет то да не ти вреди, то те подкрепя и те окуражава!..” В последните години Челентано се прояви и като бунтар.
Той е защитник на социално слабите и онеправданите от закона. “Ако имах магическа пръчка, щях да се погрижа за сигурността на хората и на второ място – за заплатите на работниците!” - казва той. - Щях да се погрижа за красотата преди всичко, защото от нея зависи да побеждаваме злото и упадъка на съзнанието!”

Еми МАРИЯНСКА