Сашо Морфов постъпи правилно, че се махна от Народния театър
<em>Бургаският поет, музикант, актьор и художник Пейо Пантелеев е автор на едни от най-големите хитове на българската поп сцена като &bdquo;Бургаски вечери&rdquo;, &bdquo;Самота&rdquo;, &bdquo;Звезда&rdquo;, &bdquo;Рождество&rdquo;, &bdquo;Здравей! Как си, приятелю?&rdquo; и други. Той е от хората, които рядко дават интервюта.<br /> <br /> Провокиран от голямата мръсотия в отношенията между музиканти, актьори и творци, поетът говори с директен тон единствено пред &bdquo;ШОУ&rdquo;.</em><br /> <br /> <hr /> <strong><br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201510/Tina_28/Peyo_2_Peyo_Panteleev_vatre.JPG" alt="Peyo_2_Peyo_Panteleev_vatre.JPG" align="left" width="320" height="257" hspace="9" />- Какво мислите за провала, който претърпя организацията около емблематичния фестивал &bdquo;Златният Орфей&rdquo;?</strong><br /> - Минаха много години, много неща се промениха... Тяхната грешка е, че за съжаление живеят със спомените, а не с настоящето. Ако искат да направят &bdquo;Златен Орфей&rdquo;, нека да си сложат и да пипат с чисти ръкавици, да намерят новото му звучене. Защото като погледна артистите, които фигурираха в крайния списък, бяха същите (не всички, разбира се) както преди 20-30 години. Така не може!<br /> <br /> Първо трябва да го измислят, да го изстрадат, да поработят целенасочено и дълбокомислено, да не бързат да го реализират, да внимават кого канят... Затова нека хората, които се занимават с организацията на фестивала, с цялото си уважение, да направят път на новите, съвременни млади фирми, които могат да направят чудесен PR в България и в чужбина &ndash; да организират, както се организират големите световни форуми. Ако трябва, нека да посетят подобни фестивали и да вземат тертип от тях! Но по стария начин няма да стане! Не е необходимо да си губят времето и средствата! <br /> <br /> <span style="color: rgb(0, 0, 0);"><strong>Трябва да си отидем с достойнство!</strong></span><br /> <strong><br /> - Фестивалът е с 50-годишна история и 16-годишна пауза, а сега се твърди, че за възраждането му не достигали пари, които търсят с&hellip; дарителска сметка?!</strong><br /> - Не съм в течение на нещата, но тук става въпрос за пари! Там, където става въпрос за пари, има нещо нечисто! Подушвам го! Не знам в какво се състои, усещам го! Това ме отблъсква силно и съжалявам. Мисля, че това е кауза пердута.<br /> <br /> <strong>- Остана ли горчилка в душата ви и миналата година, когато на конкурса &bdquo;Бургас и морето&rdquo; организаторите сътвориха скандал, дисквалифицирайки две песни, една от които - &bdquo;Без сбогом&rdquo; &ndash; по ваш текст? Обяснението тогава бе, че сте били допуснат до финала с две песни...</strong><br /> - Това е поредната глупост, на която не обърнах внимание. Да съм огорчен? - Абсурд! Аз съм създал толкова много песни и от тези песни две участваха в подбора. А самата комисия, незнаейки чии са песните, ги класира за финал, след което установиха, че точно тези две са мои, а по регламент трябва да е една! Това беше едва ли не престъпление! Значи когато в нашата държава направиш нещо хубаво, то е престъпление? Задавам въпрос: Защо тази година същият този регламент е променен и автори като мен имат право да участват с колкото си искат песни?! Как така миналата година два текста бяха в повече? А единият беше декласиран?! <br /> <br /> Представяте ли си дума &bdquo;декласиран&rdquo;?! Значи отхвърлен, изгонен поради нарушаване на псевдоправилата им! <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Но не ме интересуват! </strong></span><br /> <br /> Аз продължавам да пиша песни!<br /> <br /> <strong>- През годините сте работили с много наши изпълнители. Кой от тях остава най-откроим в съзнанието ви?</strong><br /> - Аз на първо място веднага бих сложил Пламен Ставрев. Мисля, че тепърва, ако сме честни към паметта на този гигант в българската музика, ще трябва да отчетем неговите невероятни заслуги и качества. Не че другите певци, с които съм работил, не са качествени и на ниво. Не бих допуснал да работя с такива хора. Но Пламен беше нещо, което се отличаваше във всяко отношение - и като изпълнител, и като композитор, и като какъвто пожелаете! Той беше и полиглот, той беше човек на познанието, космополитен. <br /> <br /> Нямаше тема, която да не е засегнал дълбоко в своите съждения. В мен остава едно щастие, че съм работил с него, и една страшна горчивина от това, че вече го няма до нас...<br /> <br /> <strong>- Заслужаваше ли музиката на &bdquo;Фамилия Тоника&rdquo;, любима на поколения наред, метаморфозите и грозните сцени, през които премина съставът? Поредица от ниски страсти, които оставиха на заден план посланието от песента&hellip;</strong><br /> - Не! Не само не си заслужаваше, но не си и струваше! Аз винаги съм внимавал и в момента внимавам как се държа в подобни ситуации. Човек, когато се отдаде на емоциите си и на собственото Аз, на това прословуто и банално его, което притежаваме всички в толкова голям мащаб, да надделее над музиката, над песните, над обичта на публиката, става страшно... Затова продължавам да упорствам, да се моля за тях и да настоявам да намерят път към себе си &ndash; един към друг, защото не заслужават да се движат по непознати пътеки, които ще ги заведат до никъде.<br /> <br /> <strong>- А какво мислите за Лили Иванова? Тя продължава да носи тежката царска корона независимо от опитите на мнозина да принизят таланта ѝ с махленски коментари...</strong><br /> - За мен тя е еталон във всяко отношение. Във всяко отношение! Дори и ако говорим за най-мръсната за изговаряне дума &ndash; пари! Съвършена е! Като казвам &bdquo;съвършена&rdquo;, имам предвид поведението ѝ в условията, в които работим всички ние. Лили е намерила формулата. Наясно сме: Лили Иванова е от едната страна на брега, а всички останали &ndash; от другата. И аз изпитвам огромно желание да се запозная с нея! Да мога да ѝ кажа &bdquo;Здравей!&rdquo;, така както изпитвах на времето неистово желание да посетя Народния театър.<br /> <br /> <strong>- Преди години вашият колега Митко Щерев забрани на Лили Иванова да изпълнява по концертите си негови песни заради неизплатени авторски права. Двамата имаха разточителна съдебна сага. Одобрявате ли подобна ситуация?</strong><br /> - Мога всякак да извъртя нещата - да взема страната на Митко Щерев като автори на едни и същи песни; мога да изкарам и Лили Иванова виновна. За мен тези отношения са разновидност на фашизма! Да забраниш песен?! Как така ще забраниш песен?! Има си начин &ndash; да се разберат! Да забраниш песента означава да забраниш на хората да слушат това, което ти си родил и създал! Надявам се да не изпадна в същото положение и аз. Чукам на дърво.<br /> <br /> <strong>- Говорила съм с много ваши колеги композитори през годините и ми се струва, че гилдията е леко разединена &ndash; преобладават интересите, а не приятелствата. Права ли съм?</strong><br /> - Питайте тях! Аз не съм един от тях! Питайте ги защо се държат така един към друг, защо са разединени, защо си завиждат, защо се мразят! Аз недоумявам...<br /> <br /> <strong>- Иван Пеев например от години не пише, не твори, обиден и огорчен. Вие обаче не сте се отказали. Кое ви крепи?</strong><br /> - Това, което върша, е необходимост. Аз не мога без него!... Използвам го и за оръжие, и за спасение. Как да се откажа от него? Нали веднага ще попадна в робство? Така съм свободен!<br /> <br /> <strong>- Вие сте и режисьор на театрални състави. Играли сте 30 години на сцената на Кукления театър в Бургас. Но ситуациите и в театъра май не са добри от години? Последно Сашо Морфов подаде оставка като директор на Народния театър...</strong><br /> - Не съм в този театър, не знам какви неща се случват и са се случили. Мога да предполагам... Александър Морфов е голям режисьор. Ако ми беше приятел, щях да му кажа да гледа режисьорската работа. Директорските постове не са за такива като нас &ndash; хора на изкуството. Правилно е постъпил, че се е махнал оттам.<br /> <br /> <strong>- Нали се казва, че човек винаги стъпва на разочарованията и трудните си моменти, когато твърди, че е станал по-силен. Кои бяха вашите определящи в този смисъл разочарования до момента?</strong><br /> - Ако съм разочарован, то аз съм разочарован от себе си! От никой друг! А най-страшното, което съм преживял, е преживяно от милиарди хора - това е загубата на близък човек. Това е най-страшното!<br /> <br /> <strong>- А има ли моменти от досегашната ви биография, които ви усмихват с куриозността си?</strong><br /> - Как? - <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Аз самият съм един голям куриоз </strong></span><br /> <br /> (смее се)! И слава Богу, че Господ ми дава сили да се надсмея над себе си и над всичко, което съм правил и което ще правя. <br /> <br /> <strong>- Какво може да ви развълнува силно?</strong><br /> - Най-вълнуващото е, когато млада дама ме срещне и ми се обясни в любов заради моите песни!<br /> <br /> <strong>- В предварителния ни разговор ми споделихте следното: &bdquo;Сега работя с хора, с които не говорим за пари, само създаваме нови песни&rdquo;. С кого работите в момента?</strong><br /> - Работя с двама души, с които сме много различни и като възраст, и като работа, но намерихме общ език. Наистина не говорим за пари! Създаваме нови песни. За няколко месеца направихме 5-6 неща. Силно съм впечатлен и от двамата! Едната е певицата, която пее и ще продължава да пее тези нови песни - Галя Ичеренска. Вероятно някои от хората не познават това име, но тепърва ще се говори за нея. Въпреки че е на достолепна възраст, тя е един удивителен глас и човек, който е запазил детското в себе си. <br /> <br /> Другият човек, с когото работя, това е един бургаски талант &ndash; Георги Милтиядов. Един млад гларус, защото, ако сега питате кой е старият, досещате се, че това съм аз (смее се), който е разперил криле на мокър бургаски покрив. Пързаля се надолу с двете си лопатки и аз знам, че ще спре на ръба, преди да падне долу! Или нямайки друг избор - ще полети и ще намери своето море, ще намери своите приятели между другите птици, дори вече ги намира... Ще направи това, което ние не успяхме! Друг &bdquo;Златен Орфей&rdquo; например, други песни и отношения, и ще взима нас за пример, надявам се, как не трябва да вършим нещата! Предстоят ни нови песни! <br /> <br /> Да даде Господ живот и здраве, за да ги напишем и да радваме повече хора с тях! Готова е вече и новата ми книга. До края на месеца ще бъде отпечатана и издадена. Ще направим едно семпло откриване в &bdquo;Морското казино&rdquo; в Бургас, където ще си поговорим, ще прочетем малко стихове... А малко по-късно &ndash; през декември, подготвяме и концерт-спектакъл, в който ще се изпълняват стари и нови песни. Каня всички, които не са ме забравили, да дойдат!<br /> <br /> <strong>Едно интервю на Анелия ПОПОВА</strong><br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>..............................<br /> ДОСИЕ</strong></span><br /> <br /> Пейо Пантелеев е роден на 3 май 1945 г. Бивш баскетболист. Актьор, поет, режисьор, мим. Многобройни и многолики са превъплъщенията му. 30 години играе на сцената на Кукления театър в Бургас. През 1976 година създава първото в България студио &bdquo;Пантомима&rdquo;, заедно с Милчо Милчев и Вельо Горанов. От години е режисьор на театрални състави. Поетичните си творби е събрал в книга със заглавието &bdquo;Малка, тъжна, нежна, грешна&ldquo;. <br /> <br /> Дори без мелодия, когато неговите творби се четат, те звучат като песен &ndash; така естествено, както плисъка на вълните от морето. Популярните песни по негови стихове са &bdquo;Здравей, как си, приятелю?&rdquo;, &bdquo;Звезден прах и луна&rdquo;, &bdquo;В някой друг живот&rdquo;, &bdquo;Рождество&ldquo;, &bdquo;Звезда&rdquo;, &bdquo;Обич&rdquo;, &bdquo;Когато - тогава&hellip;&rdquo;. През януари 2011 г., поетът издаде самостоятелен албум &bdquo;Златни хитове&rdquo;. Дискът не се разпространява масово, а се предлага само на онези, които имат желание да притежават в колекцията си незабравими хитове, изпълнявани от известни наши певци, сред които Ваня Костова, Тони Димитрова, Фамилия &bdquo;Тоника&rdquo;, Галя Ичеренска и много други. <br /> <br /> В личен план Пейо Пантелеев е женен и има две дъщери и две внучки.<br /> <br /> <br /> <br /> <br type="_moz" />