Пенка Георгиева: Липсват лекарства за астма

<em>&nbsp;Защо в аптеките периодично изчезват животоспасяващи лекарства? По темата разговаряме с г-жа Пенка Георгиева &ndash; председател на пациентски организации &bdquo;Заедно с теб&rdquo;. Последният пример е с препарат за астматици. Неговата липса затруднява лечението на болните и те са принудени да се лекуват в болница с вливания на големи дози кортикостероиди.</em><br /> <br /> <strong>- Г-жо Георгиева, тези дни се появи информация за липсващ медикамент за астматици. Какво означава това за болните?</strong><br /> - За липсата на това лекарство от аптечната мрежа ми сигнализираха пациенти. Ще започна с пример: първо ми се обади майка-кърмачка и ми разказа нейните страдания. Младата жена е с астма от 12 години. Всяка сутрин и вечер тя си впръсква от лекарството със своя инхалатор, за да няма пристъпи. Но ако го няма това лекарство, както се случи сега, ако друго не й действа, то тогава се налага тя да влезе в болница. А там болните престояват по две седмици, за да им вливат силни кортикостероиди. Така ги стабилизират и съумяват да ги извадят от серията пристъпи. Представете си какво й коства на тази майка-астматичка: първо, тя се откъсва от своите задължения - не може да бъде до детето си, да го кърми, което всъщност слага край на кърменето. И то не само заради отсъствието си от вкъщи, а и заради силните лекарства с много странични действия. <br /> <br /> Второ &ndash; кортикостероидите, които й вливат в болницата, са много по-силни, и трето &ndash; харчат се публични средства. Специално за астматиците тези медикаменти наистина са животоспасяващи. При тях пристъпите затрудняват дишането. А когато се затруднява дишането, човек изпада в паника. От своя страна тази паника още повече влияе на дишането. Реално наистина човек може да умре по-скоро от паниката, отколкото от самия пристъп.<br /> <br /> <strong>- Каква е причината да изчезне този медикамент и само за него ли става въпрос?</strong><br /> - Това лекарство изчезва периодично, тъй като по наша неофициална информация се предполага, че е жертва на рисков паралелен износ. По европейската директива обаче паралелният износ на стоки и услуги е законен. Т.е. всеки един медикамент може да бъде изнесен законно от България и препродаден. Освен това цените на медикаментите в България са едни от най-ниските &ndash; ние ги реферираме по средно аритметично от трите най-ниски цени в Европа. Обикновено там попадат лекарства за астма, имали сме сигнали и за инсулина през май месец. И немалко <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>сигнали за онкологични лекарства &ndash; <br /> </strong></span><br /> тези, които са по-евтини, например за хормонозаместителната терапия. В крайна сметка се изнасят в държави, където струват най-скъпо - това са Германия, Франция, Англия най-вече. Същият този паралелен износ е около 300 милиона годишно. И това е бизнес, който е законен, обаче по този начин страдат нашите болни.<br /> <br /> <strong>- Законен, но неетичен в известна степен. Може ли така да се каже? Как се осъществява?</strong><br /> - По наша информация, наблюдения и сигнали от пациенти тези, които се занимават с този бизнес, просто влизат в аптеките и изкупуват определено количество лекарства. Обикалят от аптека на аптека, купуват лекарства, отвън чака друг с торбата и така ги събират &ndash; от аптека на аптека. Обикновено това се прави с фалшиви рецепти. Обикновено тези хора искат фактури, това също е много показателно, защото редовият пациент не претендира за фактура, не му трябва. <br /> <br /> Това е бизнес, който е законен, и държавата не може да го спре. Има регистрирани фирми, които се занимават с паралелен износ и никой не може да ги спре.<br /> <br /> <strong>- Г-жо Георгиева, а какъв е начинът така да се регулира подобна ситуация, че да не страдат българските пациенти?</strong><br /> - Те могат да бъдат защитени и по отношение лекарството за астмата и по отношение на други медикаменти. Когато <br /> <strong><br /> </strong><span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>получих първия сигнал от пациент </strong><br /> </span><br /> преди около две седмици, направих проверка и наистина лекарството за астма го нямаше и в четирите склада. И други ваши колеги направиха проверки, публикуваха дописки, оказа се, че го няма и в София, и в други градове от страната. Тогава се обадих на фирмата, която го внася, оттам ми отговориха, че са осигурили медикамента и вината не е у тях. Аз съм склонна да им вярвам, че наистина не те са виновни за тази липса. Най-вероятно лекарството се задържа по складовете и не се дава на аптеките. В крайна сметка и аптеките са невинни, и самата фирма-вносител също.<br /> <br /> <strong>- Вероятно е изградена някаква мрежа или схема да го нарека, за снабдяване с такива лекарства и за техния износ...</strong><br /> - Да, можем да го наречем мрежа, но пак ще кажа &ndash; тя е законна. По тази причина се налага да се намеси държавата и това, което трябва да направи, е да подготви списък от медикаменти, предмет на паралелен износ. И да постави лекарствата от този списък под наблюдение. Ние предполагаме, че въпросният препарат за астмата е точно от лекарствата, предмет на паралелен износ. Искам да кажа, че тези медикаменти са около десетина на брой, не са чак толкова много и могат да бъдат контролирани. Т.е., да присъстват в такъв списък и ако някой реши да изнася лекарства, застрашаващи здравето и живота на български пациенти, той задължително да уведомява Изпълнителната агенция по лекарствата.<br /> <br /> <strong>- А на този етап Изпълнителната агенция няма контролни функции в такива ситуации, не може да реагира, така ли?</strong><br /> - Не, тя няма контролни функции в такива случаи. В интерес на истината миналата година ДПС и БСП внесоха законопроект, който впоследствие се превърна в Закон за паралелния износ, като според него всички медикаменти бяха на уведомителен режим. Т.е. ако някой иска да изнася какъвто и да е медикамент, е длъжен да уведоми Изпълнителната агенция по лекарствата. Вследствие на този закон имаше около 300-400 такива уведомления. Обаче през януари, т.г. този закон отпадна. Беше атакуван от Конституционния съд, тъй като противоречи на Европейската директива за свободно движение на стоки и услуги. <br /> <hr /> <strong><br /> Как е в другите европейски държави? </strong><br /> <br /> &bdquo;Аз знам, че в Англия и в Полша например имат такъв списък само на тези лекарства, които са рискови за съответния пазар. Пак казвам, че става дума за около 20-ина лекарства &ndash; за астмата, за онкологичните болести, инсулина също. Не са чак толкова много. Сещам се и за едно друго лекарство - &bdquo;прадакса&rdquo;, което е за разреждане на кръвта при инфаркт и инсулт. То също е жертва на паралелния износ. Имам такива сигнали, от Силистра например. И така, първият вариант вече го обсъдихме и съм убедена, че може да се уреди нормативно. Министър Москов беше казал, че в началото на тази сесия ще предложи от Министерството на здравеопазването някакви документи по този казус. <br /> <br /> Другият вариант е да се увеличи цената на тези медикаменти, като се сформира средно аритметично не на трите най-ниски цени в Европа, а на трите най-високи. Това по никакъв начин няма да се отрази на пациентите, защото обикновено тези лекарства са 100% реимбурсирани. Тук обаче се появява друг момент: увеличаване цените на тези лекарства предполага харчене на повече публични средства. Всъщност, има работещ механизъм, който се прилага в някои държави от Европейския съюз. В смисъл, да се въведе такъв механизъм, че да не се утежнява и бюджетът. Но за това се иска да се направи промяна в ценовата регулация, т.е. нужна е политическа воля за тази мярка. От друга гледна точка е желателно да се предприеме, за да се осигурят всички нужни лекарства на пазара и да не се получават такива парадокси&rdquo;, коментира Георгиева.<br /> <br /> <br /> <br /> <strong>Яна БОЯДЖИЕВА </strong><br />