Подходящият човек ще се появи, когато и ти сам се харесваш
<strong>В ежедневието все по-актуален става въпросът &ldquo;Как да срещна любовта?&rdquo; или &ldquo;Кога ще я срещна?&rdquo;. Отчаяни питаме &ldquo;Има ли я изобщо?&rdquo;. <br /> <br /> В очите на много жени има копнеж за любов и партньор, а същевременно в сърцата им живее съмнението, че ще намерят такъв. Мъжете пък твърдят, че се чувстват преследвани и усещат желание да бъдат обсебени... Защо е толкова трудно да намерим партньор и защо след като срещнем някого, се случва така, че бързо-бързо всеки хваща своя път. </strong> <br /> <hr /> <br /> Намирането на любовта не е непостижима задача. И за да ви провокирам, ще попитам: Защо търсите любовта? Какво търсите всъщност? Какво е за вас любовта? Какво съдържание влагате в думата &ldquo;любов&rdquo;? Любов ли търсим или партньор, на когото да имаме доверие и с когото да съпреживеем копнежите си, да се радваме на ежедневието и да се чувстваме в безопасност. Какво точно търсим?<br /> <br /> Любовта не е абстрактно, непостижимо, неоткриваемо &ldquo;нещо&rdquo;. Любовта е вътре в нас. Тя е нагласа към живота. Нея или я има в нас, или я няма. Ако живеем, търсейки я, някъде сме я загубили. Било заради трудности или дълги периоди, в които сме били сами, или сме интерпретирали отношението на значими за нас близки като лишено от любов. Но, за да я търсим, това означава, че ние сами <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>сме я заменили със страх, несигурност, съмнение </strong></span><br /> <br /> Как да я преоткрием? Да я потърсим в себе си - да си спомним какво обичаме да правим, какво ни зарежда, какво ни пълни с енергия, какво ни мотивира, радва, успокоява. Когато си спомним това - вече сме направили първата крачка към завръщането. После идва ред на това да открием любовта към себе си у себе си. Да преразгледаме отношението към себе си - харесваме ли се, всичко ли си харесваме или се харесваме &ldquo;на парче&rdquo;? Харесваме ли тялото си, личността си, живота си, начина, по който изпълняваме социалните си роли? И какво можем да направим, за да променим това, което не харесваме, което не ни удовлетворява? Можем ли да го променим? Искаме ли или даваме сила на обстоятелствата и бягаме от отговорността на решенията и изборите си? Ако решим да го променим, да си дадем срок и да започнем с промяната. <br /> <br /> Следващата стъпка е да започнем да се харесваме цялостно - и тялото, и личността, и дейността, и начина, по който изпълняваме социалните си роли (майка, баща, сестра, дъщеря и т.н.). Добре е да помним, че ако се харесваме &ldquo;на парче&rdquo;, така ще бъдем харесвани от околните, а и така ще живеем. Например, ако не си харесваме носа, дупето или левия профил, то <br /> <br /> ние излъчваме към другите нехаресването си <br /> <br /> Те харесват различни части от нас или ни харесват и избират &ldquo;на части&rdquo;, а не цялостни. Това е една от причините да нямаме това, което искаме, в пълен вид. До това водят изрази като: &ldquo;Харесвам се като професионалист, но не се харесвам като жена (мъж)&rdquo;, или &ldquo;Знам, че той (тя) ще ме избере за приятел, но за партньор - не&rdquo;. С такива мисли сами ограничаваме възможността за интимни партньорски взаимоотношения, или казано с други думи - затваряме вратата на любовта. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Как и кога ще намерим партньор? </strong></span><br /> <br /> Ще срещнем другия, когато той за нас не е компенсаторен механизъм за липсите ни. Когато спрем да смятаме, че с появата си ще реши всичките ни проблеми, ще запълни липсите ни, празнотата в нас, ще осмисли дните ни, ще ни донесе радост. Другият в живота ни не идва да ни спаси. Другият идва да сподели себе си с нас.<br /> <br /> Ще срещнем другия, когато спрем да се вторачваме в липсата. Когато спрем да говорим, че го няма, да се оплакваме, че сме сами, да се гневим, че другите имат връзки. Партньорът в живота ни ще се появи, когато спрем да се съмняваме в собствената си стойност. Когато приемем себе си такива каквито сме, харесваме се, обичаме се, развиваме себе си, вярваме на себе си, уверени сме в това, което правим и вярваме, че го можем - ние имаме друго излъчване. На пълнота, на радост, на удовлетвореност от себе си и живота си. От тази позиция е по-вероятно да привлечем към себе си човек, който ще иска да сподели времето си с нас.<br /> <br /> Ще срещна партньор, когато вярвам, че съм обичан и че ще бъда обичан. Когато вярвам, че нося любовта и я заслужавам.<br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Когато се оплетем в съмненията си,</strong></span><br /> <br /> е нужно да си спомним усещането, че сме обичани. В една част от жените, които търсят отчаяно любовта, липсва усещането, че са обичани. <br /> <br /> Те не помнят проявите на любов на родителите си. Някои от тях дори твърдят, че не са били обичани или че не са получавали любовта, от която са се нуждаели. В повечето случаи не е вярно, че не са обичани като малки. По-скоро не са разчели проявите на любов като такива. Топлите дрехи, храната, домът са прояви на любов. Възможно е любовта на родителите да не е изговорена по начина, по който детето е имало нужда да я чуе. Но това не означава, че не е имало любов. Насърчавам тези хора да си спомнят жестове, с които им е показвана обичта. <br /> <br /> Когато си спомним тази любов, тогава можем да я направим основа на своето здраво отношение към себе си. Любовта е силата и енергията, която ни държи цялостни. Като добавим увереността в себе си и вярата, че ще се справим, тогава вече излъчваме автономност, която привлича към нас хора &ldquo;на същата честота&rdquo; и евентуално бъдещия ни партньор. <br /> <strong><hr /> <br /> Себепознанието е пътят към успешната връзка</strong><span style="color: rgb(128, 0, 0);"><br /> </span><br /> Себепознанието е пътят към намиране на подходящ партньор и е основа на добрите взаимоотношения. Когато познаваме себе си - това, което ни радва и гневи, което ни зарежда и успокоява, ще можем свободно да го правим и споделяме. Когато сме готови да се отворим и допуснем другия в живота си, тогава и той ще реагира със същото - ще ни допусне в своя. Партньорските взаимоотношения са съпреживяване на личността, на емоционалността, на интимността. В тях споделяме себе си с другия - споделяме и отдаваме тялото и душата си. Показваме голотата си не само във физически аспект. Показваме и силата си, и уязвимостта си. Подкрепяме, но и казваме: &ldquo;Имам нужда от подкрепа&rdquo;. <br /> <br /> Даваме, но и се отваряме да получим. Търсим топлина, но и даваме топлина. Искаме спокойствие и сигурност, но и сме отговорни да ги създадем за другия. Искаме в това интимно взаимно пространство да има любов, доверие, сигурност, яснота, споделеност. А когато наистина ги даваме, другият едва ли ще иска да избяга. <br /> <br /> Желанието да причиним болка на другия, като му показваме често, че сме избирани от други, е нездраво и няма общо с любовта. Сгълчаването, поучаването, изискванията, претенциите, обидите, неприятните обръщения или определения не са любов. Те са невротична потребност чрез притежанието на някого да разрешиш вътрешен конфликт. Когато един човек ни показва, че не цени присъствието ни, не иска да споделя времето си с нас, плановете, живота си - мястото ни не е там. И не е нужно да драматизираме. Дори и прилагайки различни стратегии и често да успяваме да го &ldquo;връщаме&rdquo; в живота си - няма да сме щастливи.<br /> <br /> <br /> <strong>Борянка Борисова, психолог</strong><br />