Заболяванията се разпространяват по места с икономически кризи, военни конфликти и бедност
<em>Огромната миграционна вълна и създаването на лагери за бежанци са предпоставка за разпространението на т.нар. ентеропаразитози. По този повод в днешния брой на в. &bdquo;Доктор&rdquo; ви предлагаме интервю с доц. д-р Борислава Чакърова &ndash; специалист по медицинска паразитология и тропически болести, преподавател в Медицинския университет при Тракийския университет в Стара Загора.<br /> </em><br /> <strong><br /> - Доц. Чакърова, кои са най-често срещаните ентеропаразитози, в т.ч. и на наша територия?</strong><br /> - Най-разпространените в света чревни паразитни болести (ентеропаразитози) са гиардиаза, криптоспоридиоза, бластоцистоза, амебиаза, циклоспориоза, микроспоридиаза, тенидози, чревна шистозомиаза. <br /> <br /> При значителна част от хората опаразитяването не води до заболяване, проявяващо се с клинични симптоми. Това е т.нар. асимптомно носителство &ndash; хората нямат оплаквания, но разпространяват заболяването сред възприемчивите хора и животни. Нерядко ентеропаразитозите имат нетипична клинична картина &ndash; коремен дискомфорт и/или болки с различна характеристика; диария; алергични прояви, като обриви и отоци; отпадналост и понижена работоспособност; загуба на телесна маса; болки в дясното подребрие; промени в кръвните показатели; повишена температура. Разпространението на паразитните болести винаги е било асоциирано с икономически кризи, военни конфликти и бедност, природни бедствия, миграция на големи групи от хора и лоша хигиена. Хората с по-висок риск от опаразитяване (рискови групи) са именно потърпевшите и участващи в тези събития.<br /> <br /> <strong>- Доколко имат отношение природните бедствия, които сполетяха България през последните години &ndash; визирам наводненията най-вече, а също и огромната бежанска вълна, която и в момента се случва?</strong><br /> - През последните няколко години в България се случиха няколко утежняващи събития &ndash; наводнения, транзитиране, временен престой или установяване на мигранти от бедстващи райони. При наводненията има смесване на води с различно качество и предназначение &ndash; отпадни, фекални, производствени, питейни. Чрез водата могат да бъдат пренесени редица патогени, причиняващи диария и създаващи риск от възникване на различни епидемии. Гиардиите и криптоспоридиите са най-често идентифицираните паразити при епидемиите, протичащи с диария, възникнали по воден път. В районите без централизирана канализационна система при наводнения, както и при липса на пречиствателни системи е съществен рискът от замърсяване на водоизточниците с отпадни води, контаминирани с патогенни бактерии, вируси и паразити. Според Световната здравна организация (СЗО) 1,8 милиона са смъртните случаи годишно от заболяванията, причинени от тези патогени, като 88% от епидемиите са в резултат на некачествено водоснабдяване и канализация, както и лоша хигиена. <br /> <br /> Някои паразитни болести като маларията и лайшманиозата са природно-ендемични. Т.е. разпространени са с по-голяма честота в определени географски области, което е свързано с <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong><br /> присъствието там на болни хора и животни </strong></span><br /> <br /> и с ареалите на разпространение на техните преносители. Около 40 на сто от населението на Земята живее в райони, в които маларията е широко разпространена и с висока смъртност, особено сред децата, бременните и възрастните увредени хора. Анофелийните комари, преносители на заболяването, са разпространени и по нашите географски ширини. Особено тревожен е фактът, че в райони, където маларията е била трайно изкоренена, в днешно време на икономически кризи и нестабилност тя отново се завръща. Примерът е с местно заразяваните хора в Гърция от 2009 г. насам. В близките райони, в които днес има военни конфликти и мигрантски потоци оттам, освен маларията е разпространена и лайшманиозата &ndash; висцерална и кожна. Космополитното разпространение на почти всички чревни паразитози и влошената по обясними причини хигиена е съвкупността от фактори, предполагащи повишения риск за внос на тези паразитни болести у нас.<br /> <br /> <strong>- Доц. Чакърова, тъй като нямаме възможност в един разговор да обхванем всички паразитози от тази група, предлагам да обсъдим най-важното и същественото при гиардиазата.<br /> </strong>- Гиардиазата е най-разпространената космополитна чревна паразитоза при човека. В света годишно се регистрират около 280 милиона случая. Причинява се от т.нар. Гиардия интестиналис &ndash; един от най-честите невирусни агенти, предизвикващи диария у хората и животните.<br /> <br /> Източници на заболяването са опаразитените хора и животни &ndash; кучета и котки като домашни любимци, при които заболяването може да протича и без клинична картина. Съществуват убедителни вече данни за кръстосано предаване между човека и животните. В развитите индустриални страни носителството сред хората е между 2 и 5%, а в слабо развитите в социално-икономическо отношение - и над 50%.<br /> <br /> Регистрираните в света епидемии, възникнали по воден път с причинител Giardia intestinalis, са над 90 за периода, през който се води статистиката им. При водната епидемия през 2004 г. в Берген &ndash; Норвегия, са заразени около 1500 човека. Последната описана епидемия е през 2007 г. в САЩ &ndash; щата Ню Хемпшир. В нея след консумация на питейна вода са заразени 31 души. След събитията от 11 септември 2001 г. Гиардия интестиналис е включена в списъка на <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>възможни биотерористични агенти </strong></span><br /> <br /> През 2004 г. СЗО поставя гиардиазата в групата на &bdquo;пренебрегваните заболявания&rdquo;, а от 2006 г. е включена в Европейската програма за превенция и контрол на болестите, предавани по воден и хранителен път и на зоонозите.<br /> <br /> <strong>- Как се случва заразяването? Каква е степента на разпространение на гиардиазата у нас специално?</strong><br /> - Вече споменах, че източник на инфекцията са хора и животни-цистоотделители на Гиарда интестиналис. Механизмът на предаване e фекално-орален &ndash; поглъщане цистите на паразита директно &ndash; при лоша лична хигиена (замърсени ръце, анално-орални контакти) и индиректно &ndash; при употреба на контаминирани храна и вода. Фактори за предаването са битови предмети, зеленчуци, плодове, храна, вода, животни, механични преносители (мухи, хлебарки, гризачи и др.). В България за периода 1999-2012 г. разпространението на гиардиазата варира в широки граници както във времето, така и по области &ndash; от и под 0,4%, до и над 10% от изследваните. Въпреки този малък относителен дял на опаразитените в България по заболяемост страната ни се нарежда трайно на едно от първите места сред включените в Европейския център за контрол на заразните болести (ECDC). Досега у нас няма официално регистрирана епидемия с етиопатоген Giardia intestinalis.<br /> <br /> <strong>- Кои са най-характерните симптоми на болестта? Диагностицира ли се навреме? </strong><br /> - Клиничната картина на гиардиазата е полиморфна - от безсимптомно цистоотделяне с коремен дискомфорт, през остра самоограничаваща се диария с коремна болка с разнообразна характеристика - гадене, повръщане, подуване на корема, куркане на червата и повишено газоотделяне, болка в дясното подребрие, до хронична диария със загуба на телесна маса и влошено усвояване на хранителните вещества, раздразнителност, главоболие, отпадналост, алергия с разнообразните й прояви. Причината за твърде разнообразната клинична картина не може да се определи. Редица изследователи на заболяването казват, че &bdquo;най-характерно за гиардиазата е нейното нехарактерно протичане&ldquo;. Големият относителен дял на хората с безсимптомно носителство на Giardia (Lamblia) intestinalis, неопределено дългият в естествени условия инкубационен период, липсата на характерна клинична картина, честите реинфекции и <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>медикаментозна резистентност, </strong></span><br /> <br /> особеностите в диагностиката и недостатъчната клинична насоченост - това са най-честите причини заболяването да не бъде точно и своевременно регистрирано. Това са предпоставки за неконтролируемо разпространение на заразата и нарушаване за продължителен период от време качеството на живот при клинично проявените случаи. <br /> <br /> Ранно диагностициране на заболяването има при профилактичните паразитологични изследвания за чревни паразити и при клинични показания. При протичането си заболяването може да наподоби вирусни и бактериални инфекции, както и други паразитози - амебиаза, криптоспоридиоза, бластоцистоза, стронгилоидоза, изоспориоза, циклоспориоза, микроспоридиози и др. Може да се прояви като първично възпаление на дебелото черво, синдром на раздразненото черво, панкреасна недостатъчност, непоносимост към млякото, хранителни интоксикации, медикаментозна непоносимост, чревни неоплазии.<br /> <br /> <strong>- Лекува ли се успешно?</strong><br /> - Паразитозата се лекува. Медикаментозно лечение трябва да се проведе, независимо от това дали се диагностицира при безсимптомни носители или при клинично изявени случаи. Препоръчително е лечението да се извърши от лекар-паразитолог и пациентите да бъдат диспансеризирани и контролно изследвани през определен период от време. Това се налага заради особеностите на паразита и често наблюдаваната медикаментозна резистентност. Необходимо е паразитологично да се изследват и контактните на опаразитените, тъй като паразитозата е класифицирана в групата на контактните паразитози, лесно разпространяващи се по битов път.<br /> <br /> <strong>- До какви усложнения би могло да доведе това заболяване, ако не се лекува своевременно и правилно?</strong><br /> - Гиардиазата се свързва с някои стомашно-чревни усложнения като синдром на раздразненото черво, болест на възпаленото черво, дисфункционални смущения на жлъчните пътища, дисбактериоза. Честите презаразявания и инвазии и с други паразити (с анкилостоми, трихоцефали и др.) на децата в ендемичните райони водят до изоставане във физическото развитие, желязодефицитна анемия, медикаментозна резистентност.<br /> <hr /> <strong><br /> Профилактиката е в добрата хигиена</strong><br /> <br /> &bdquo;От всичко казано дотук става ясно, че профилактиката трябва да е отговорност на нас самите. Децата да се приучават от ранна детска възраст към хигиенни навици. Да се мият ръцете след контакт с домашните любимци и да се поддържа тяхната хигиена. Да не се допускат мухи, хлебарки, гризачи в дома, на работното място, по селските дворове и помещения. Организацията на борбата, профилактиката и диспансеризация при гиардиазата се регламентира в наредби на Министерството на здравеопазването. Профилактичните изследвания за чревни паразити да се извършват в сертифицирани паразитологични лаборатории. Подлежащи на такива са всички хора, постъпващи на работа в детските заведения, специализираните институции за деца и възрастни, водоснабдителните обекти, предприятията, които произвеждат или търгуват с храни. Децата при постъпването си в детски заведения се изследват задължително за чревни паразити, а децата от 2 до 7- годишна възраст &ndash; профилактично, ежегодно, по назначение от личния лекар. Диагностицираните и лекувани опаразитени хора с гиардиаза се диспансеризират от джипито. Честотата и обемът на дейностите се определят в Националния рамков договор&ldquo;, обясни експертът.<br /> <hr /> <br /> <strong>Някои паразитози протичат с високатемпература<br /> </strong><br /> Кристоспоридиозата и бластоцистозата са също чревни паразитози, зоонози, протичащи най-често безсимптомно или с коремна болка, диария, алергия. За криптоспоридиозата е характерно следното: тя е паразитоза, особено тежко протичаща при пациенти с имунодефицит &ndash; при имуносупресивна химиотерапия, със СПИН, с тежки съпътстващи хронични заболявания. Тогава в денонощието може да има над 15 литра чревни отделяния и висока температура.<br /> <hr /> <br /> <strong>Най-добре е диагностиката да се извърши в специализирани лаборатории</strong><br /> <br /> Вече в много РЗИ-та няма паразитолози. Все по-агресивни са големите лаборатории-мастодонти, които имат сектори в различните населени места. Пациентите обаче трябва да знаят, че в ограничен брой от тях работят квалифицирани лекари паразитолози. В повечето лаборатории материалите само се вземат, а след това се транспортират на стотици километри за диагностика. Също така не се извършва целият набор от изследвания за диагностика на чревните паразитози. В някои лаборатории е лоша практика да се изследва само перианалният отпечатък, взет със скоч-лента или тампон. С този метод се диагностицира само ентеробиоза и евентуално тениаринхоза. Отрицателният резултат по този метод не значи липса на опаразитяване с чревни паразити. При някои паразитози паразитните елементи не се отделят ежедневно. Това налага неколкократни паразитологични изследвания през 3-4 дни. При упорит запек например е необходимо и да се регулира изхождането и тогава да се проведе изследването. Също така е правилно няколко дни преди провеждането на образните изследвания на стомашно-чревния тракт с контрастна материя, както и при лечението с антибиотици, да се извърши диагностиката за чревни паразити. Но тези особености ги владеят добре специалистите паразитолози и затова е по-правилно консултативният преглед от тях да предхожда паразитологичното изследване.<br /> <br /> <br /> <strong>Яна БОЯДЖИЕВА</strong><br />