Доста приятели ме предадоха!
<em>Бардът Михаил Белчев е написал или музиката, или текста, а понякога - и двете, на песни, които завинаги ще останат вечни български хитове. Едни от най-популярните са: &bdquo;Булевардът&ldquo;, &bdquo;По първи петли&rdquo;, &ldquo;И утре е ден&rdquo;, &ldquo;След 10 години&rdquo;, &ldquo;Ще продължавам да пея&rdquo;, &ldquo;Не всичко е пари, приятелю&rdquo;, &ldquo;За теб, Българийо&rdquo; и мн. др. <br /> <br /> Автор е на музика за театрални постановки и филми. Два пъти носител на Голямата награда на фестивала &ldquo;Златният Орфей&rdquo;. За песните си получава първи награди на фестивала през 1984, 1990, 1998 г. През 1996 г. получава и приз за цялостно творчество. Почетен гражданин на София. Носител на орден &ldquo;Св. св. Кирил и Методий&rdquo; с огърлие. <br /> <br /> В уникално интервю за &ldquo;ШОУ&rdquo; Мишо Белчев разказва за смелостта да не се продадеш дори с риск да останеш гладен, за това кога оцеляват истинските приятели и за любовта на живота си Кристина, която се намесва в разговора от време на време, за да добави своите женски щрихи към него. </em> <br /> <br /> <hr /> <br /> <strong><img src="/documents/newsimages/editor/201510/Tina_28/24_Belchev_neikova.JPG" alt="24_Belchev_neikova.JPG" align="left" hspace="9" width="320" height="367" />- Мишо, истинският старт на кариерата ти идва с песента &ldquo;Закъснели срещи&rdquo;, която изпълняваш с Мария Нейкова на &ldquo;Златният Орфей&rdquo; през 1969 г. Защо беше сменен Георги Минчев, който я пееше с Мария Нейкова в култовия филм по онова време &ldquo;Мъже в командировка&rdquo;?</strong><br /> - Гошо не я харесваше тази песен и казал на Петьо Ступел, че не иска да я изпълнява. Той я дава на един тромпетист - Светомир Димитров, който по-късно свиреше в състава &ldquo;Стакато&rdquo; на Развигор Попов. Светльо изпя &ldquo;Закъснели срещи&rdquo; на един тур на &ldquo;Златният Орфей&rdquo;, който се проведе в зала &ldquo;България&rdquo;. Петьо Ступел обаче не харесал това изпълнение и ме намери. Тогава още бях студент и участвах в художествената самодейност. Даде ми я на една касетка и каза: &ldquo;Пей!&rdquo;. <br /> <br /> За мен беше щастие, защото бях я чул и молех Господ да ми намери такава песен, подходяща за моя стил, за моя натюрел. И два дни преди финала на &ldquo;Златният Орфей&rdquo;, на Слънчев бряг аз се запознах с Мария Нейкова. Харесахме се. Всеки си беше научил партията от касетата и на генералната репетиция трябваше само да си сменим костюмите, защото не ги одобриха. Шефката на телевизията тогава Леда Милева каза, че аз съм приличал на Рафе Клинче, защото бях много слаб, изпит и с черен костюм, риза по врата. <br /> <br /> Казах: &ldquo;Това ми е абитуриентският костюм, аз други костюми нямам, майка ми и баща ми са чиновници&rdquo;. Гошо Минчев ми даде новия си костюм, който сестра му беше изписала от Австрия. На Мария й намерихме бели обувки, защото тя пък беше облякла булчинската си рокля - предишната година се беше омъжила. Така успяхме да се облечем. Стълбата, по която трябваше да слезем на сцената, беше като дълга серпентина и трудна за ходене, но и с нея се справихме и успяхме да се доберем до микрофоните. Изпяхме песента и публиката онемя. Видяха двама човека &ndash; чисти, непознати, целите в бяло, пеят за любов, хванати за ръка. Песента спечели първа награда. Тончо /Русев &ndash; б. а./ ни каза: <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>&ldquo;Вие объркахте сметките на журито!&rdquo;</strong></span><br /> <br /> За първи път дадоха &ldquo;по бедност&rdquo; парични награди и на изпълнителите /смях/. Дадоха ни някакви пари, които ние веднага опраскахме. А от телевизията даваха веднага хонорарите - чака те касиерката, подписваш ведомостта и ти дава парите - за участието ти в програмата, това - отделно от конкурса. <br /> <br /> И така, &ldquo;Закъснели срещи&rdquo; е първото ми международно признание, оттам кариерата ми рязко тръгна нагоре.<br /> <br /> <strong>- Първата група, в която пееш преди това, е &ldquo;Пчелите&rdquo;, името на която е повлияно навярно от &ldquo;Бийтълс&rdquo;...</strong><br /> - Записах Минно-геоложкия институт със специалност &bdquo;Минна електромеханика&rdquo;. Там създадохме групата &ldquo;Пчелите&rdquo; заедно с Найден Андреев, който беше мой състудент. И двама човека, които се занимаваха с инженерни специалности, направиха така, че &ldquo;Пчелите&rdquo; спечелиха награда за авторска песен на Световния младежки фестивал през 1968 г.<br /> <br /> <strong>- На турне в Русия губиш гласа си - сигурно е било страшен шок за теб? </strong> <br /> - Около 100 концерта направихме и на финала от нерви и от напрежение си загубих гласа. Много се бях притеснил, но всичко мина и замина. Повече не съм имал такива проблеми. Никога не съм разчитал на някакъв широк диапазон, на някакво силово пеене. <br /> <br /> Разчитал съм на тембър, на бленда, на силен стих. Аз и затова съм разпознаваем и съм по-различен от всички, затова толкова години оцелях. Имало е моменти, когато някои са ми казвали: &ldquo;Ама ти ще умреш гладен с тези песни!&rdquo; - защото не се подчинявам на вкуса на публиката, не съм се продал на нещо, което не мога да върша. И така успях да си извоювам място на пеещ поет.<br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201510/Tina_28/24_Belchev_retro.JPG" alt="24_Belchev_retro.JPG" align="baseline" width="500" height="369" /><br /> <strong><br /> - Имал ли си по соцвреме сблъсък с печално известните комисии, които са слагали параф, за да бъде одобрен даден текст на песен?</strong><strong>Цензурираха ли те?</strong><br /> - &ldquo;За теб, Българийо&rdquo;, която сега пее Веско Маринов, не беше одобрена. Намериха нещо &ndash; защо ще застава лирическият герой на колене - не може! Връщат го &bdquo;поради липса на качество&rdquo;. И това е - не се обяснява.<br /> <br /> <hr /> <em><span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong><br /> На &ldquo;По първи петли&rdquo; финалът е такъв: &ldquo;По трети петли, уморени мъгли се разкъсват от страх и се впиват в прозореца, сутрин. Старият ключ се огъва от студ и го няма домът, и я няма вратата, сутрин&rdquo;. Нямало изход и... този куплет отпада! Васо Найденов пее песента без него.<br /> </strong></span></em><br /> <hr /> <br /> <strong>- Как се запозна с първата си съпруга Васа Ганчева?</strong><br /> - С Васка се запознах на един празник на телевизията. Харесахме се и за малко бяхме женени. 1974 година се оженихме, през 1977 г. аз заминах за Русия. Като се върнах, приключи цялата тази работа. На развода не съм присъствал. Адвокатите ни се бяха споразумели - нямаше какво да правя там. Видях Миряна Башева издокарана по &ldquo;Царя&rdquo;. Питам я: &ldquo;Къде?&rdquo;. А тя: &ldquo;Да те развеждам&rdquo;. <br /> <br /> &ldquo;Така ли? Успех!&rdquo;. Разбрах, че тя е свидетел от двете страни. <br /> <br /> След това Васа ме покани да полеем развода в Руския клуб. Накрая каза да си ходим вкъщи, а аз й отговорих, че това няма вече как да стане. Бракът ни беше купонджийски, преживели сме хубави неща, но имам толкова хубав брак 28 години и 5 години незаконно съжителство с Кристина, защо трябва да говорим глупости?! /смях/ <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Василка Ганчева си ми остана приятел, даже после с жена ми имаха чудесни отношения</strong></span><br /> <br /> Сега направихме с Вера Ганчева фондация на името на Васа, така че паметта й няма да бъде забравена, тя беше едно интелигентно момиче, рядка птица. <br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201510/Tina_28/24_Belchev_bebe.JPG" alt="24_Belchev_bebe.JPG" align="baseline" width="500" height="365" /><br /> <strong><span style="font-size: x-small;">1995 г. Посреща от родилния дом съпругата си Криси с новородения Косьо</span><br /> <br /> - С Криси се срещате на купон преди Коледа и повече не се разделяте. И то... в буквалния смисъл на думата?! </strong><br /> - Тогава живеех на &ldquo;Гурко&rdquo;. До нас, в &ldquo;Покойника&rdquo;, правеха греяни вина, ракии, печаха се меса, беше много приятен този мирис на Коледа. Видях Ивайло Диманов и той каза: &ldquo;Хайде да те водя, бате, на купон!&rdquo;. &ldquo;Хайде!&rdquo;. Отидохме там. Заварихме Иван Гранитски и още няколко човека, между които и жени. Едното момиче беше Кристина. Много ми хареса. Много чисто излъчване имаше, хубаво момиченце. И... от тази вечер повече не се разделихме. Тя замина за Ловешкия театър, където беше по разпределение като актриса. Заминах с нея. Останах там сума ти дни. И така - досега. Разделяли сме се само два пъти - 2 дни, когато бях в Одеса, и когато бях в Америка и Канада.<br /> <br /> <strong>- И не си изневерил на Кристина нито веднъж?</strong><br /> - Не съм имал нужда. Тя ми импонира във всяко едно отношение.<br /> <br /> <strong>- Ревнуваш ли я?</strong><br /> - Трябва нещо да се случи в моята глава. Това вече е достатъчен повод да съм ревнив. Имал съм моменти, мои си фантазии. Аз съм перко голям. /смях/ На 13 август като мен са родени Фидел Кастро, Хичкок, Леа Иванова, Андрей Слабаков - все такива екземпляри.<br /> <br /> <strong>- Ревността ти подхранва ли се от факта, че тя е доста по-млада от теб?</strong><br /> - О, не, не е това. Аз се чувствам много добре. Все още нямам проблеми дори с простатата.<br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><u><strong>Кристина: </strong></u></span>Убедена съм в силата на нашата връзка. А е болестно състояние да ревнуваш един мъж, ако с поглед хареса жена. Хубавите жени са за това - да бъдат харесвани. Бих ревнувала от духовно предателство, което вярвам, че никога няма да се случи между нас.<br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201510/Tina_28/24_Belchev_vatre_shiroka.jpg" alt="24_Belchev_vatre_shiroka.jpg" align="baseline" width="500" height="333" /><br /> <strong><br /> - Още в началото Кристина обаче е успяла да те раздели с бохемския живот, който си водил... </strong><br /> - Да, така беше.<br /> <br /> <strong><span style="color: rgb(128, 0, 0);"><u>Кристина:</u></span></strong><span style="color: rgb(128, 0, 0);"><u> </u></span>Те бяха един бохемски кръг. Събираха се в Съюза на писателите, в Съюза на журналистите. Може да се каже, че аз малко го отделих. Във всички случаи - за добро. Не можеше да се случи да отиде на някоя от тези срещи без мен. Защото аз трябваше да контролирам ситуацията. Задължително! /усмихва се./ Освен това ми беше и приятно, защото присъстваха много интересни хора. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><u><strong>Михаил:</strong></u></span> Криси успя да ме убеди, че не всички приятели около мен си струва да бъдат до мен. Доказа ми, че не всички мои приятелства са били чистоплътни. С много такт, много елегантно.<br /> <br /> <hr /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><em><strong>А и после всичко излезе наяве след промяната през 1989 г. Тогава стана много ясно кой ми е бил приятел и кой не. Аз съм с леви убеждения, това се знае, и не се промених. Преживях много тежки моменти по тази причина. Мои &ldquo;приятели&rdquo;, които заеха ключови постове, спряха песните ми в радиото, в телевизията. Уволниха жена ми от Младежкия театър заради мен. В един момент ние с нея останахме само двамата, събирахме се с верните приятели, които останаха с нас. Но успяхме да си запазим достойнството. Минаха години, другите ми се извиняваха, разкайваха се, плачеха... </strong></em></span><br /> <br /> <hr /> <br /> <strong>- Имаш намерение в книга да опишеш историите на твоите песни.</strong><br /> Разкажи поне една от тях в аванс...<br /> <br /> <strong>- Жоро Христов един път ми казва: &ldquo;Моля те, напиши нещо за майка ми!&rdquo;. Отговорих му: &ldquo;За твоята майка не мога да напиша, но ще напиша за моята, а ти ще я изпееш за твоята!&rdquo;. И се получи: &ldquo;Майчице, майчице...&rdquo;.</strong><br /> Кристина: След като стана песента, вече бях бременна в осмия месец, Жоро Христов беше вкъщи и Мишо го помоли да ме закара на контролен преглед. Седнах до него, той караше с 20 км в час и пееше с цяло гърло: &ldquo;Майчице, майчице, много ли трудно понесе туй, че на този свят се родих...&rdquo;. Голямо изживяване беше това за мен!<br /> <br /> <strong>- Дълги години с Криси чакате безуспешно дете, това рефлектира ли върху отношенията ви?<img src="/documents/newsimages/editor/201510/Tina_28/24_Belchev_sin.jpg" alt="24_Belchev_sin.jpg" align="right" hspace="9" vspace="9" width="320" height="482" /></strong><br /> - Нашият син Константин е чакано дете, <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>7 години нямахме деца<br /> </strong></span><br /> Появи се, Божа работа! Но докато чакахме, ние успяхме да не гледаме на този факт като на дамоклев меч, който виси над нас. Никой никого не е закачал на тази тема и ето, че един хубав ден стана! Когато разбрахме, че Криси е бременна, беше точно преди рождения й ден, събрахме много приятели в едно заведение и там го обявихме.<br /> <br /> А като се роди Косьо, отидох през нощта в &ldquo;Суингинг хол&rdquo;. Бях в несвяст. Опитах се да изпея нещо, изпях го, там бяха мои приятели музиканти, почерпих целия бар. А на сутринта бях на дивана вкъщи. Тогава бях на 49, сега съм на 69...<br /> <br /> Косьо бърза да порасне заради мен. Иска час по-скоро да покаже кой е, какво може. Толкова много неща е свършил вече &ndash; завърши Италианския лицей, записа да учи &ldquo;национална сигурност&rdquo;, най-младият командос е в Академията на Юлий Абаджиев, издаде албум... Мъжко момче!<br /> <br /> <strong>- И има доста ухажорки. Елен Колева го била свалила, вие с Криси сте скочили - има ли такова нещо, намесвате ли се в живота му?</strong><br /> - Аз щях да се притесня, ако ходи с мъже! /смях/ <br /> <br /> А Елен Колева не я познавам. Казаха ми, че е много талантлива и много чувствителна, не съм й гледал филмите даже. Толкова. Това вече е минало-заминало. Едно красиво изживяване за него. За нея &ndash; също, може би. Аз въобще не се бъркам в живота му. Негова работа. А те със закъснение от половин година пишат по жълтите сайтове... Имаше си приятелка, дъщеричката на един певец - Тео, разделиха се. Сега са приятели с дъщеричката на писателя Валентин Пламенов, много приятно момиче. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><u><strong>Кристина:</strong></u></span> Никога не сме се месили в живота на Косьо! Няма притеснение да доведе момиче вкъщи, ако ще и да остане през нощта. Сега той трябва да се изгради като мъж със самочувствие.<br /> <br /> <strong>- Имал ли си ти някога лошо самочувствие от факта, че заекваш? Петелът на баба ти става причина за това. Как се случи?!</strong><br /> - Всяко лято ходех при баба ми в Луковит за един месец. Там в двора имаше кокошки, петли... - всякакви животни. Един петел беше много буен, подгони ме, кацна ми на рамото като сокол, <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>започна да ме кълве по главата</strong></span><br /> <br /> Доста ме накълва, изплаших се и оттогава започнах да заеквам. От стрес. Опитваха да ме излекуват, бил съм на логопеди, къде ли не - казаха ми, че няма за какво да се притеснявам. Дикцията ми е прекрасна. Наясно съм каква ми е диагнозата &ndash; неправилно дишане, нарушено дишане. Не ми достига въздух да кажа нормално една фраза. Ако си взема въздух и бавничко говоря, няма да разберете никога, че заеквам. Само че аз съм друг темперамент и не мога да спазвам тези правила, иначе знам много добре как трябва да бъде. Минаха години и майка ми каза: &ldquo;Мишо, спокойно, много хора говорят гладко, но пък няма какво да кажат...&rdquo;.<br /> <br /> В началото на кариерата си се притеснявах, когато трябваше да кажа няколко думи между песните, и карах от песен в песен. Но когато това стана обществена тайна, започнах да си говоря и сега не могат да ме спрат.<br /> <br /> Какво толкова - Райна Кабаиванска заеква леко, Франк Синатра &ndash; също...<br /> <br /> <strong>Едно интервю на Валерия КАЛЧЕВА<br /> <br /> <br type="_moz" /> </strong><br />