Гунди спасява брака на Надя Топалова
Петгодишен годеник е готов на дуел заради актрисата
06 Окт. 2015, 15:31
24282 прочита
1 коментара
1969 г. Иван Вуцов (вляво) и първата му съпруга Нина (втората от дясно на ляво) кумуват на актьорите Георги Джубрилов (третият от дясно на ляво) и Надя Топалова (в средата) (1969). Подкумове са Георги и Величка Аспарухови
Петгодишен годеник е готов на дуел заради актрисата
Тези дни актрисата Надя Топалова усилено търси крушка от осемдесет свещи. Толкова имаше на тортата за рождения й ден. Някога момчетата от махалата й викаха... Петьо. На името на героя й в пиесата „Великото преселение на децата” от Катя Воденичарова. А беше редно да се обръщат „с леля Надя”, защото вече беше минала петдесет. <br />
<br />
<img src="/documents/newsimages/editor/201510/Tina_28/22_23_Nadia_vatre01.JPG" alt="22_23_Nadia_vatre01.JPG" align="left" hspace="9" width="320" height="448" />Човек обаче трудно остарява, след като е играл: петле, кокошка, зайче, мече, таралеж, котка, котарак, ученичка, Лили с късата поличка, изгората на Буратино - Малвина, на Том Сойер – Беки Татчер, и какво ли не още. <br />
<br />
Била е и Жулиета, но... на ум. Още дете, с риск да я накажат, бяга от училище и не пропуска нито едно от представленията на Народния театър, където с възхита гледа Мила Павлова, Маргарита Дупаринова, Ирина Тасева - и трите в ролята на влюбената от Верона. <br />
<br />
Когато обаче Вили Цанков решава да постави Шекспировата класика в Младежкия, късметът не е на нейна страна. Ако се беше се предложила сама, може би изходът щеше да бъде друг, но никога досега не го била правила. В крайна сметка ексцентричният талант възлага главната роля на други две актриси. <br />
<br />
Надя присъства тайно на всички репетиции, записва забележките, режисьорските изисквания, мизансцена, а вечерта вкъщи става изгората на Ромео. „Ако някоя от колежките се разболее, ще поискам да я заместя, готова съм”, надява се. Това обаче не се случва. Жулиета остава в биографията й като една от най-хубавите й неизиграни роли. А след години Вили Цанков с усмивка поставя точка на терзанията: „ Да беше ми се обадила тогава!...”.<br />
<br />
Надя Топалова се качва на сцената на 11 години. Играе катеричка в пиесата „Червената шапчица”. Бащата е против артистичните й забежки, но не успява да я спре. Завършва тригодишна театрална школа, заминава в Станке Димитров /днес Дупница/, после в Плевен. Ролята й на Веселка от пиесата „Седемнадесетгодишните” от Боян Болгар печели и публика, и критика, и най-вече директорът на Народния театър на младежка Кръстьо Мирски. „Имаме нужда от такива актьори”, казва той. <br />
<br />
Такова е мнението и на художествения съвет, и на 15 август 1959 година Надя Топалова става част от една от най-престижните столични трупи. <br />
<br />
Първата й роля в нея е на Светльо от пиесата „Прощавай, майко” от Вера Дамянова. Критиците я хвалят. Не е зле за начало. С годините Народният театър за младежта става нейният храм. На сцената му ще премине почти целият й живот: ще я аплодират, ще се смее, ще плаче, ще си чупи крака, ще я затрупват с цветя, ще се срещне с таланти, поклонници и... поредния жених. <br />
<br />
Той е Бобо - петгодишен, внук на актрисата Милка Янакиева. Дошъл е да иска ръката на Надя, по-точно - на Червената шапчица. „Ама тя си има <strong>мъж!”, разубеждава го баба му. Това не отчайва упорития кандидат-годеник:<br />
<br />
„Ще го заколя и ще се оженя за нея!”</strong><br />
<br />
казва той и вади сабята си. <br />
<br />
През 1992 година, след 33 неповторими сезона, завесата на Младежкия пада завинаги не само пред Надя, но и пред още няколко други актьори: Николай Узунов, Владимир Смирнов, Георги Джубрилов. На 55, в разцвета на силите, я пенсионират, а талантливите й, вече доказани колеги, обявяват за... непригодни. В театъра се вихри злокобният член 328, известен като „закона Капудалиев”. <br />
<br />
<strong>„Синята метла” чисти „червените боклуци”<br />
<br />
</strong><img src="/documents/newsimages/editor/201510/Tina_28/22_23_Nadia_vatre1.JPG" alt="22_23_Nadia_vatre1.JPG" align="baseline" width="500" height="341" /><br />
<br />
Щом я видят някои от любимите й до вчера колежки, сочат с пръста надолу. Смърт. Кариерата на Николай Узунов секва веднага след като е изваден от трупата. Бардът Владимир Смирнов, когото сравняват с Висоцки, отива на борсата, но не издържа унижението и получава инсулт. Опитва се да играе, но говорът му е засегнат. Водката с бира е единственото му утешение. Отлита от този свят на 58 години. След години борба съдът връща Георги Джубрилов в театъра. Правдата тържествува, но той се отказва от нея. <br />
<br />
Въпреки че е реабилитиран, веднага сам подава молба за напускане: „Искам да спестя неудобството на колегите си да ме погледнат в очите, след като никой от тях, когато ни уволниха, не попита: „Защо?”. Как да общувам с тях в живота и на сцената?! Ще се правим, че нищо не се е случило? <br />
<br />
Че не са сочили с палец, като влизам в театъра ли? Но аз не им се сърдя, защото зная, че всеки си пази хляба. Жестоко време”, казва Джубрилов. Същото с болка споделя и големият композитор Димитър Вълчев. Надя го вижда месец преди да почине. Казва й, че със заповед на директора му е забранено да влиза в Сатиричния театър. Там, където е минал животът му...<br />
<br />
<strong>Небето се срути над мен<img src="/documents/newsimages/editor/201510/Tina_28/22_23_Nadia_binev.JPG" alt="22_23_Nadia_binev.JPG" align="right" hspace="9" vspace="9" width="320" height="451" /></strong><br />
<br />
„Четвърти юли 2004 г. Шест часа сутринта. Небето се срути над мен. Жоро ме напусна”. С тези кратки изречения започва втората част на автобиографичната книга на Надя Топалова „SOS”. Това е краят на една велика любов. Началото е точно 35 години преди това, в онзи ден, когато голямата актриса Лора Керанова й казва: „Един колега от театър „Сълза и смях”, Георги Джубрилов, се интересува от теб. Аз обаче го отрязах: Не си за нея...”. <br />
<br />
Дни след това Надя чува: „Много скоро, колежке, вие ще станете моя съпруга”. Мъжът, който произнася тези думи, е висок, строен, красив, усмихнат - истински холивудски разбивач на сърца. И ако това е предимство - две години по-млад от нея. И двамата са разведени, имат по едно дете /Жоро скоро ще загуби своето!/. Въпреки че пророчицата Ванга вече е казала на майка й: „Кажи на Надя да не се плаши, да се мъжи втори път, нема да сбърка” щерката бяга от брачно обвързване като дявол от тамян. Но...<br />
<br />
Десет месеца по-късно, на 9 март 1969 година, пред столичния Райсъвет е пренаселено. Няколко бъдещи семейства нетърпеливо пристъпват пред парадния вход. Надя и Георги закъсняват с половин час. Служителката ги гледа строго: „Изпуснали сте реда си. Ще чакате!”. <br />
<br />
Кумовете - футболистът от „Левски” Иван Вуцов и съпругата му Нина, мигат безпомощно. И тогава се намесва третият мъж в компанията. Георги Аспарухов. Тълпата го гледа с възторг и му прави път. Останалите го следват в партизанска колона. Гунди спасява сватбата. <br />
<br />
На 30 юни 1971 година, в 11 часа, на 52-рия километър след последния завой на „Витиня”, загиват големите български футболисти Георги Аспарухов и Никола Котков. Бежовото „Алфа Ромео-Джулия ГТ” номер СГ 9999 се блъска в камион с ремарке и избухва в пламъци. Надя научава ужасяващата новина в Белград, където театърът е на турне. <br />
<br />
<strong>Спомня си думите, които Ванга е казала за Гунди: „Ти ще изгориш в славата си!”</strong><br />
<br />
Третият пътник в колата не е идентифициран. Сърцето й бие до пръсване. Дали това не е нейният Жоро? Той се готвеше да пътува с тях. Не е. Съобщават, че съпругът й е в Берлин за снимките на сериала „На всеки километър”. През главата на Надя като на лента минават незабравимите часове с приятеля Георги Аспарухов. Усмихва се, спомняйки си шегите му. Чува гласа му: „Шофирам аз моя „Фолксваген” по моста „Чавдар” и виждам пред мен една „Шкода”, която се движи без шофьор. Бре, викам си, тези чехи са изобретили някакво чудо на техниката - самоходна кола! Изравнявам се с „шкодето” и що да видя - зад волана Надя!<br />
<br />
Не се вижда от облегалката. После стаята се оглася от звънливия му смях... Голямата популярност на Гунди понякога му идваше в повече. Левскарите, а и не само, бяха луди по него. Веднъж реши да отиде на бар с жена си, но искал никой да не го познае. <br />
<br />
Гримьорът на театър „Сълза и смях” му слага перука, очила и му залепя „професорска” брада. В първия миг и самата Лита - съпругата му, не го познава. После обаче категорично отказала да излезе с него. „Теб наистина няма да те познаят - казала му - но вестниците ще пишат, че жената на Гунди е била с чужд мъж”.<br />
<br />
<img src="/documents/newsimages/editor/201510/Tina_28/22_23_Nadia2.JPG" alt="22_23_Nadia2.JPG" align="baseline" width="500" height="336" /><br />
<strong><span style="font-size: x-small;">Надя Топалова с Георги Джубрилов</span></strong><br />
<br />
И още една случка. На една театрална премиера Аспарухов закъснява и за да не безпокои зрителите остава да гледа прав до антракта. По този повод критичката Северина Гьорова казва: „Когато Джубрилов играе, и Гунди стои прав”. <br />
<br />
„Не знам къде са те сега, но съм сигурна, че са заедно”, мисли си днес Надя Топалова и се взира в пожълтяла вече сватбена снимка. Тогава ритуалът минава по съкратената процедура. „Попът” - бившият лекоатлет петобоец Грую Юруков, прескача главата за: <br />
<br />
„семейството, най-малката клетка на обществото”. Това обаче не пречи да преживеят една дълга любовна приказка. Да се държат <br />
здраво ръка за ръка, така че и най-тежките градоносни облаци да не ги сломят. Борят се. Уволняват ги. Създават свой театър. <br />
<br />
Играят. Наричаха ги „соц боклуци”. Анатемосваха Георги Джубрилов, че се е продал на червеното. И само малцина знаят, че той всъщност е далтонист и никога не е виждал червеното.<br />
<br />
<hr />
<br />
<span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Легендарната актриса: Не бих играла сега - искам да ме запомнят такава, каквато съм била </strong></span><br />
<br />
<strong><img src="/documents/newsimages/editor/201510/Tina_28/22_23_Nadia_tsvetna.JPG" alt="22_23_Nadia_tsvetna.JPG" align="left" hspace="9" width="320" height="414" />- Г-жо Топалова, коя е последната роля, която изиграхте?</strong><br />
- Майката на Йоан Кукузел от пиесата „Певецът с белег в окото”. Изумителен текст на Васил Мирчовски! Оттогава минаха 15 години.<br />
<br />
<strong>- Ако сега ви предложат да се качите на сцената?</strong><br />
- Не бих се съгласила. За нищо! Има периоди в живота, когато човек е разпознаваем. С годините физиката и психиката се променят. <br />
<br />
Искам да ме запомнят такава, каквато съм била. <br />
<br />
<strong>- Помнят ли ви още?</strong><br />
- Скоро чаках на една опашка на пазара. Гледам обаче, една жена се опитва да мине пред мен. Пристъпвам и не й давам. Готова съм да вдигна скандал. И изведнъж тя ме попита: „Вие не сте ли актрисата Надя Топалова?”. Идеше ми да потъна в земята от срам. <br />
<br />
А тя: „Още ви помня като Том Сойер и в „Принцът и просякът”. След това водих и дъщеря ми, внучето”. Излиза, че са ме гледали три поколения! <br />
<br />
<strong>- Кога за последно сте ходили на театър? </strong><br />
- Доста отдавна. Някога актьорите бяхме уважавани. Имах карта, с която влизах на всички представления. Тези дни си купих билет за спектакъла „Лунатици” с Виолета Гиндева. Платих двадесет лева - непосилна сума за една пенсионирана артистка. <br />
<br />
<strong>Исак ГОЗЕС<br />
<br />
<br type="_moz" />
</strong><br />
Последвайте ни
1 Коментара: