Събираме пари, трансплантацията в Германия ще струва около 169 000 евро
<strong>Стартира дарителска кампания &ldquo;Да подарим искрица надежда&rdquo; за набиране на средства за 47-годишната асеновградчанка Любомила Ангелова. Тя е учителка в ПГ &ldquo;Цар Иван Асен II&rdquo; в града. През април тази година след диагностичен преглед в Клиниката по клинична хематология в &ldquo;Св. Георги&rdquo; в Пловдив й е открита остра миелоидна левкемия, М4 по FAB. Веднага след това асеновградчанката е преминала два курса на полихимиотерапия, след които е в състояние на клинична и хематологична ремисия.<br /> <br /> 47-годишната жена се нуждае спешно от костномозъчна трансплантация. Операцията струва близо 26 000 евро и включва предварителен преглед и търсене на донор. Цялото лечение заедно с трансплантацията е в размер на около 169 000 евро. Операцията на Люси предстои да бъде направена в Германия.</strong><br /> <strong><br /> Любомила е дъщеря на един от известните учители по математика в Асеновград и образователен шеф в общината Борислав Христев. </strong><br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Всеки, който иска да направи паричен превод в подкрепа на младата жена, може да ползва данните от дарителската сметка на нейно име - Райфайзенбанк, IBAN: BG53RZBB91551006205144, BIC: RZBBBGSF, Любомила Бориславова Ангелова</strong></span>. <br /> <br /> <strong>Може да й помогнем с дарителски SMS с текст на латиница DMS LUSI на номер 17 777. Кутии за дарения вече са поставени в ЦДГ &ldquo;Дружба&rdquo;, в ОУ &ldquo;Христо Ботев&rdquo; и в Информационния център на Общинска администрация в Асеновград.<br /> <br /> Към каузата &ldquo;Подари надежда на Люси&rdquo; се включи д-р Александър Михайлов, който обяви, че ще дари всички средства от направените от него на 19 септември неврологични прегледи с ехографско изследване на мозъка и крайниците. <br /> <br /> Ето какво сподели пред в. &ldquo;Доктор&rdquo; за живота и болестта си младата асеновградчанка.</strong><br /> <strong><br /> - Любомила, как се чувствате сега? </strong><br /> - В момента съм в потвърдена ремисия, психически се чувствам сравнително добре. Последните ми изследвания са добри, почти нормални. Събраха се част от парите, ще стигнат за изследванията в германската клиника - да видят тамошните лекари как стоят нещата и да стартират процедурата за намиране на донор. Надявам се до месец-два да открият донор, но ние задължително трябва да съберем парите за трансплантацията на костен мозък. В България не сме търсили донор, малко българи са се записали като дарители на костен мозък. <br /> <strong><br /> - Какво се случи, Люси? Как разбрахте,че имате сериозен здравословен проблем?</strong><br /> - Не знам какво се случи - бях съвсем добре до началото на март, когато изкарах една вирусна инфекция. Поне така си мислехме - че е вирус. Излекувах се, но към края на март пак ме събори. По нищо не личеше, че е нещо сериозно. Не се чувствах обаче добре и отидох да си направя изследвания, като се притеснявах, че имам бронхопневмония - не можех да дишам, нямах никаква сила, все уморена се чувствах. Само с кръвните изследвания ми сложиха диагнозата и ме изпратиха в Хематологията в Пловдив.<br /> <strong><br /> - Веднага ли направиха химиотерапия?</strong><br /> - Да, 3-4 дни след приемането ми в болницата започнаха с химиотерапия. Направиха два курса, след тях успяха да постигнат ремисия. И решиха да направят и завършващия курс - е, <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>това вече беше ужасно... </strong></span><br /> <br /> Тази терапия е много по-силна от останалите процедури. Сега, ако не се направи костномозъчна трансплантация, трябва до края на живота си да мина на поддържаща химиотерапия.<br /> <br /> <strong>- Как понесохте терапията?</strong><br /> - Първите два курса бяха сравнително добре. Но третият беше ужасен, много тежко го понесох. Високи дози на медикамента ми вливаха, получих и усложнение. Прояви се едно възпаление на правото черво, с много силни болки. В рамките на повече от седмица ми слагаха венозни антибиотици, обезболяващи - едвам се справих, стисках зъби, за да не издавам, че много ме боли.<br /> <br /> <strong>- Диагнозата как я понесохте?</strong><br /> - Много ми беше трудно в началото. В момента, в който ми съобщиха, светът се срути в краката ми. Мислех, че това е краят... Седмица-две мозъкът ми беше празен, все едно не бях аз. Слава Богу, семейството ми не ме изостави - майка ми и дъщеря ми денонощно бяха при мен в болницата. С тяхна помощ и на екипа от болницата успях някак си да се посъвзема. Страхотни лекари са, помогнаха ми с лекарствата, и психически. Казах си, че в крайна сметка<br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>трябва да приема болестта си </strong></span><br /> <br /> и да се живее с нея...<br /> <br /> <strong>- Страхувате ли се за живота си?</strong><br /> - Много ме беше страх и още се страхувам. Надявам се германските лекари да ми помогнат. И лекуващият ми лекар също е убеден, че само трансплантация на костен мозък ще ме спаси от болестта и напълно ще оздравея. <br /> <br /> Досега никой не каза откъде се взе тази коварна болест. Нямам наследствено обременяване, никой в рода ни не е боледувал от левкемия. Аз съм се питала сама защо се случи на мен, всеки на мое място би се питал. Няма отговор, казвам си, че това е препятствие, през което ми е писано и трябва да премина. Дано трансплантацията е успешна и да се върна към предишния си живот, при децата в училище - преподавам английски. <br /> <br /> <strong>- Ще успеете ли да съберете необходимата за трансплантацията сума?</strong><br /> - Сега са събрани парите за изследванията и търсенето на донора.<br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Голямата сума обаче остава несъбрана</strong></span><br /> <br /> Нямам думи да ви опиша в момента какво се случва в Асеновград. Всички училища са се включили в кампанията, общината също, както и от социалното подпомагане. Сигурно ще изпусна някой, но съм безкрайно благодарна на тези познати и непознати хора. Учениците ми се обаждат, пишат ми във Фейсбук, спират ме хора на улицата, чак сърцето ми се свива от умиление и неудобство. Децата ми от училище, докато бях в болницата, ми пращаха писма и цветя. Не сме очаквали градът да застане до нас в бедата ни... Но се случи! Нямам думи да изразя благодарността си към всички хора.<br /> <hr /> <br /> <strong>Теодора Ангелова:<br /> Покрай болестта на мама изживях най-големия си кошмар!</strong><br /> <strong><br /> - Теди, преди мама да се разболее, боледувала ли е? Здрав човек ли беше?</strong><br /> - Да, здрав човек беше. Единствено имаше леко повишено кръвно, нищо друго. Не е боледувала - изкара вирусна инфекция и след това откриха левкемията. Известно време преди това се бяха появили едни по-големи от нормалното синини, беше се ударила. Събудиха подозрения у мен, но за съжаление веднага не направихме изследвания. Сега си мисля, че явно процесът е започнал тогава, болестта е тръгнала в началото на март месец. Най-баналната кръвна картина показа, че мама има сериозно заболяване.<br /> <br /> <strong>- Как го приехте</strong>?<br /> - В нощта, след като разбрахме, въобще не можах да мигна. Не бях имала дотогава по-ужасна вечер... За нищо друго не можех да мисля, за една вечер изживях най-големия си кошмар. Искаше ми се нещо да е объркано, да не е истина... Опитвам се да не си задавам въпроса защо точно на мама се случи. Приех, че тази болест е нещо, през което цялото семейство трябва да минем. Надявам се в крайна сметка да излезем от изпитанието понаучили нещо. Не ми се иска изобщо да мисля защо точно на нас се случи...<br /> <strong><br /> - Какво очаквате, какви са надеждите ви?</strong><br /> - Крепи ни надеждата мама да се излекува напълно. Очакваме да съберем парите и да се направи трансплантацията на костен мозък. Почти сигурна съм, че с помощта на добри хора ще успеем да се справим и да съберем необходимата сума, която, за съжаление, въобще не е малка. Знам, че трансплантацията ще е успешна, притеснена съм от последващия рисков период - в продължение на около два месеца организмът трябва да приеме чуждите клетки. Това е единственият шанс за пълното излекуване на мама - ако не се направи трансплантацията, алтернативата е всеки месец да се прави поддържаща химиотерапия. Докато е жива мама...<br /> <br /> <br /> <strong>Люба МОМЧИЛОВА</strong><br />