Драгомир Драганов-Драго Чая: И Лили е пяла в цирка!

<em>Преди време тв водещият и шоумен с множество таланти Драгомир Драганов, по-известен като Драго Чая, намекна пред репортер на &bdquo;ШОУ&rdquo;, че в скоро време ще има новина. <br /> <br /> И ето че тя е вече факт &ndash; Драго е автор на първия по рода си сайт - bgcircus.com - виртуален &bdquo;музей&rdquo; на българското цирково изкуство, в който е събрал ценен архив на няколко поколения звезди на манежа. </em><br /> <br /> <br /> <hr /> <span style="color: rgb(153, 51, 0);"><strong><br /> Първият ми съзнателен спомен от цирково представление е от 1975 г. Бил съм едва 4-годишен, когато гледах италианския цирк на лед на прочутата Мойра Орфей. Циркът така превзе детското ми въображение, че баба ми, милата, ме водеше по 2-3 пъти на едно представление. Всеки ден след училище обикалях около цирка. <br /> <br /> Ходех сам на цирковата база в &ldquo;Илиянци&rdquo; а по-късно, тайно от родителите си, предприемах безразсъдни пътувания до най-близките до София градове - понякога дори само за да зърна палатката на пътуващия цирк, да помоля за афиш и листовка на касата, и после - обратно вкъщи.<br /> <br /> Това с афишите направо се превърна в мания. Събрал съм 10 хиляди плаката и хиляди флаери, програми на спектакли, снимки... И така възникна у мен идеята за виртуален &bdquo;музей&rdquo; на цирковото изкуство. Едва ли знаеш, че &bdquo;официалният&rdquo; архив - към Дирекция на цирковете, беше изхвърлен... Намерих го аз. <br /> <br /> В един януарски ден видях в кофата за боклук на входа на цирковата база пълен чувал с листовки, снимки, книги и др. &bdquo;непотребни&rdquo; неща. Някои се наложи да откупя от един &bdquo;отговорен служител&rdquo;. Парите си набавих, като лъжех родителите си, че ми трябват за нещо &bdquo;крайно наложително&rdquo;. Бяха невинни, благородни детски лъжи, в името на моята голяма страст &ndash; цирка. </strong></span><br /> <br /> ^{<hr />}<br /> <strong><img src="/documents/newsimages/editor/201510/Tina_28/09_Drago_vatre01.JPG" alt="09_Drago_vatre01.JPG" align="left" hspace="9" width="320" height="426" />- От афишите, които съхраняваш, си припомних нещо уникално &ndash; че в програмите на някогашния ни цирк са участвали звезди на хумора и сатирата като Парцалев и Мутафова, на естрадата &ndash; като Лили Иванова, видях афиш с участието на Йорданка Христова като заслужил артист...</strong><br /> - О, да! Освен традиционните циркови представления, под купола често се представяха тематични спектакли и вариететни програми. В &quot;Парад на смеха&quot;, наред със Стоянка и Парцалев, редовно участваха и &quot;Буфосинхронистите&rdquo; &ndash; всепризнати народни любимци. Основателят на тази легендарна формация е бащата на Меглена Кунева &ndash; Щилиян Кунев. За времето си бяха мега, ама мега звезди! <br /> <br /> Певците пееха, както се казва, по азбучен ред. И то не по една вечер, а 6 дни в седмицата. При това - няколко седмици поред и в по 2 представления дневно. Пазя няколко програмки от представления, в които пееше Лили Иванова. В едно от тях тя дори представи специално написана песен за клоуна, по стихове на Надежда Захариева. Композитор е Иван Кутиков. Песента обаче не е записана в студио. Скоро открих в интернет по чудо оцелял запис от нейно изпълнение на живо. Умът ми не го побира как и от кого е бил направен. Но, слава Богу, е факт. <br /> <br /> Най-голямата болка в спомените ми е пожарът на цирка. От нас до &bdquo;Солни пазар&rdquo; са 10 минути бавно ходене. Тичах срещу огромните кълбета черен дим, <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>а очите ми се пълнеха със сълзи</strong></span><br /> <br /> Много съм горд, че прочути артисти ми завещават архивите си. Ще направя всичко, което е по силите ми, за съхраняване на паметта за славното минало на цирка.<br /> <br /> <strong>- Разбрах, че си се сдобил с огромния архив на Георги Кехайов, с когото и аз бях приятел. Запознахме се, след като загина дъщеря му Деси в &bdquo;Ринглинг&rdquo;. Жоро и Ани страдаха ужасно &ndash; бяха направили параклис с люляци за Деси в дома си на бул. &bdquo;Левски&rdquo;. Жоро плануваше да напише книга за цирка. Пазеше ревниво всичко, и то сега е в теб. Как стана това?</strong><br /> - Имам щастието да бъда близък със семейство Кехайови. През лятото Ани ме покани в дома им и, просълзена, ми каза, че желанието да запазя семейния архив е на съпруга й. Бяха с дъщеря й Гери и двамата внуци. Имах чувството, че сърцето ми ще изхвръкне. Подари ми дори костюмите, с които трупата е спечелила &bdquo;Сребърен клоун&ldquo; в Монте Карло. Пазим ги в Софийския цирк на сцена, заедно с костюмите, с които трупа Първанови са спечелили &bdquo;Златния клоун&ldquo;. Дай, Боже, един ден, да облечем с тях ентусиазирани акробати, дръзнали да възродят този най-характерен за българския цирк жанр. При нас артистите са добре дошли по всяко време. И репетират напълно безплатно.<br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201510/Tina_28/09_Drago_vatre1.JPG" alt="09_Drago_vatre1.JPG" align="baseline" width="500" height="334" /><br /> <strong><br /> - Знаеш ли, в едно мое интервю с Люба Орфи, от нея научих как Орфи сякаш е предчувствал смъртта си - сам е проектирал параклиса и е бързал да го построи. Вярваш ли, че някои илюзионисти са си малко магове, или най-малкото хора с невероятно развита интуиция? </strong><br /> - Ако не беше Орфи, аз никога нямаше да стъпя на манежа. Той попитал директора на цирк &bdquo;София&ldquo; Кръстю Първанов: &bdquo;Кое е това момче, което идва на всички представления?&ldquo;. Първанов ни запозна и му разказа, че искам да стана актьор, но безумно обичам и цирка. Орфи явно е бил впечатлен от дикцията и изнесения ми глас, и почти нареди да се явя на изпита за категоризация. Така получих документ за правоспособност. А по-късно, благодарение на фамилия Славови, получих и първия си професионален ангажимент като конферансие под купола на пътуващия цирк &bdquo;Добрич&ldquo;. <br /> <br /> Що се отнася до интуицията, освен нея Орфи притежаваше и невероятен творчески потенциал. Беше мениджър с размах. Времето, в което управляваше Главна дирекция на цирковете, ще се помни дълго. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Смениха го по политически причини</strong></span><br /> <br /> с идването на така наречената демокрация&ldquo; и стана тя каквато стана&hellip;<br /> <br /> <strong>- И накрая един въпрос, който може да ти се стори неприятен, но е наложителен в името на това грандиозно дело, с което си се заел. Ще се сдобрите ли с бай Сашо Балкански? Знам, че имате търкания заради &bdquo;квадратния&rdquo; цирк и пр., но трябва да му се признае, че той е доайенът, живата легенда на цирка. Накъде в &bdquo;музея&rdquo; без него?! А и той държи огромна съкровищница от архивни материали... </strong><br /> - Моят отговор е на буквата &bdquo;Б&rdquo; във всяка една от галериите на сайта. Гнусните обиди, абсолютните лъжи и недостойните инсинуации, отпечатани по мой адрес в жълтата преса, или написани от нечие име в интернет, не ме засягат, защото любовта ми към цирка е неизлечима, а душата и съвестта ми кристално чисти, и не само Бог ми е свидетел! Мисля, че това казва достатъчно! /бел.ред. - чест прави на Драганов, че цирк &bdquo;Балкански&rdquo; има своето достойно място в сайта с множество афиши за представления, а вероятно галерията ще се разраства и с още новини/ <br /> <br /> <hr /> <br /> <strong><span style="color: rgb(128, 0, 0);">2000 души плакаха на цирково представление заради изгорелите войничета</span></strong><br /> <br /> &bdquo;Само с шестица от тотото мога да сравня невероятния шанс прощъпалникът ми в манежа да стане в един спектакъл с неповторимия Тошко Козаров. Във Варна играхме 31 дни без прекъсване по 2 представления на ден. Седмица преди края на гастрола затвориха касата, защото всички билети бяха продадени. И в последния ден се случи страшното. 11 август 1995 г. Трагедията с 14-те войничета. Чакахме да обявят национален траур, а публиката на дневното представление напираше да влиза. <br /> Започнахме със свити сърца. Кълна се, че не мога да си спомня какво точно съм казал, как съм го казал, но артистите излязоха на парад плачейки. <br /> <br /> Цялата публика - 2000 души заплакаха и едноминутното мълчание се превърна във вечност. Тогава повторих на глас завета на Тошко: &bdquo;Докато има деца, ще има и цирк!&ldquo;, и продължих: &bdquo;С молитва Бог да пази децата на България живи и здрави, с надежда за тяхното щастливо бъдеще, нека им подарим невинната радост на днешното цирково представление в един страшен и тъжен, за всички пораснали ден&ldquo;. По-силни аплодисменти от тези, които последваха, не съм чувал до ден-днешен в живота си! <br /> <br /> <br /> <strong>Едно интервю на Еми МАРИЯНСКА<br /> <br /> <br type="_moz" /> </strong><br />