Милена Николова: Вече и 5-годишни деца посягат на живота си!

<em>Милена Николова работи от 3 г. като програмен координатор в Национална мрежа за децата по здравни и образователни проекти, свързани с детско психично здраве и за създаване на по-добра болнична среда за майките и за бебетата. Г-жа Николова коментира за в. &ldquo;Доктор&rdquo; тревожната статистика за увеличаване на опитите за самоубийства сред деца и младежи и дефицитите в превенцията и в лечението на психичните заболявания. </em><br /> <br /> <strong>- Г-жо Николова, Национална мрежа за децата алармира за изключително голям проблем със самоубийствата на деца в България. Какво показват данните ви?</strong><br /> - От Национална мрежа за децата направихме метаизследване, в което обобщихме съществуващата информация от различни изследвания и статистики, правени в България. Това са данни за самоубийствата при деца и какви са най-честите психични разстройства сред хлапетата и сред младежите. През последните години България е на водещо място в Европа по самоубийства на деца. И това не е от вчера, а продължава от няколко години. По официални данни от Националния статистически институт през 2014 г. от умишлено самонараняване, т.е. от самоубийство, са починали 722 деца и възрастни, като децата до 19-годишна възраст, които са се самоубили, са общо 20. В същото време няма официални данни какви са опитите за самоубийство и е трудно това да бъде проследено, тъй като не всички опити биват докладвани пред официалните власти. Но според информация на Националния център по обществено здраве и анализи всеки ден в България едно дете средно прави опит за самоубийство, като <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>5% от тези опити завършват трагично<br /> </strong></span><br /> При това е намаляла долната възрастова граница, има случаи и на 5-6-годишни деца, които посягат на живота си. Много тревожно е, че въпреки проблема с детското психично здраве и със самоубийствата на деца всички отговорни институции в държавата не са отделили достатъчно внимание на темата. <br /> <br /> <strong>- Какво не е наред, какво липсва и какво могат да направят институциите, за да намалее тази тревожна статистика?</strong><br /> - Това, което ние от Национална мрежа за децата сме идентифицирали като сериозен дефицит, е липсата на услуги за детско психично здраве в общността. Само там може да се прави превенция. Това са здравно-образователни, здравно-социални, интегриран тип услуги, при които трябва да се работи в мултидисциплинарни екипи. Става дума за центрове за психичноздравна подкрепа в общността. Когато родители, учители или близки забележат някакво психично отклонение или страдание у дете или млад човек, да могат да го насочат към тези центрове. Там да се проведе разговор с детето, със семейството му, с учителите. <br /> <br /> Много е важно и ние като общество да престанем да стигматизираме хората, които имат нужда от психична подкрепа. Хората се срамуват като че ли да признаят проблема. Тази тенденция започна да се преобръща, дори да става &ldquo;модерно&rdquo; сред определени социални слоеве в големите градове да се ползват услуги на психолог. Но в по-малките населени места няма никакво разбиране за тези проблеми. Там децата и техните семейства са оставени сами на себе си. Именно в малките населени места често съществува сериозна стигма, етикетират се хората, които имат нужда от психологическа подкрепа. <br /> <br /> <strong>- Какъв е дефицитът в системата на здравеопазване, в психиатричната помощ за деца?</strong><br /> - Според представително проучване за София-град и София-област от 2011 г. от психиатрична помощ имат нужда около 5% от всички деца. Това означава деца с психиатрична диагноза, които имат нужда от редовни срещи със специалист, дори от медикаментозно лечение. Проблемът е, че нямаме достатъчно психиатрични центрове за деца. Кабинетите по детско-юношеска психиатрия, които функционират в страната, са само 11 на брой. А следва да има такива във всеки областен град, тоест да бъдат 28. Тъкмо в тези кабинети трябва да се осъществява първичната помощ, да се прави превенция, да се прави диагностика, да се насочват децата и младите хора към специалисти от свързаните професии, да се работи с родителите, с учителите. <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong><br /> Малко са и психиатричните отделения за деца - само пет</strong></span><br /> <br /> в София, Варна, Русе, Търговище и Пловдив. Макар че все пак има някаква териториална разпръснатост на тези отделения, ако семейството живее в Гоце Делчев или в Сандански, най-близкият му център е в София. Ако това семейство няма възможност да си позволи пътуванията и лечението, детето е обречено на безрадостно съществуване. <br /> <br /> <strong>- Какво прави Национална мрежа на децата, за да се променят нещата към добро?</strong><br /> - Национална мрежа за децата обединява 128 неправителствени организации. Много голяма част от нашите организации работят на терен, предлагат услуги в общността, някои от тях - психичноздравни, за да подпомагат децата и техните семейства. Те предлагат мултидисциплинарни екипи от логопед, психолог, психотерапевт, социален педагог, социален работник и така могат да се покрият нуждите на хората в по-малките населени места. Координационното звено на мрежата сме ние, 14 колеги в София. Ние работим с институциите, включваме се в различни работни групи, в конкретния случай в Министерството на здравеопазването или в Министерството на образованието и науката, като непрекъснато повдигаме в политическия дневен ред темата колко е важно да има услуги за превенция, колко е важно да има училищен психолог или педагогически съветник, който да разпознае психичното страдание у един млад човек. Ние, възрастните, трябва да имаме сетива, че зад предизвикателното и трудно поведение често стои психично страдание и че такъв тип поведение не следва да се наказва, а детето трябва да бъде изслушано от възрастните, за да разберат през какво минава то. <br /> <br /> Смея да кажа, че като повдигаме тези теми на национално ниво, имаме успех. В момента се включихме в актуализация на механизма за превенция на тормоза в училище, като се вземат предвид някои наши препоръки. Планира се работа и с децата, които извършват насилието, и с жертвите. Всъщност в по-голяма част от случаите точно<br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>насилниците и семействата им <br /> </strong></span><br /> имат нужда от психическа подкрепа.<br /> <br /> Това са проблеми, които не се случват изолирано само в училище, а имат корените си в семейната среда.<br /> <br /> В различни работни групи в Министерството на здравеопазването повдигаме проблема за детското психично здраве и вече има специална тема по този въпрос в Националната здравна стратегия до 2020 г. Осъзнава се необходимостта да се фокусират усилия за създаване на центрове в общността и така да се прави превенция. Тези центрове да са с отворен вход и всеки учител или родител да може да насочи там детето. <br /> <br /> Разбира се, има необходимост и от промяна на обществените нагласи, за да може хората, които имат психично страдание в някаква форма, да не бъдат изолирани, а да им се оказва подкрепа в общността, за да продължат пълноценно живота си. <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong><br /> Няма напредък в психиатричната помощ<br /> </strong></span><br /> &ldquo;За съжаление в психиатричната помощ още не сме видели някакъв ясен напредък - коментира Милена Николова. - Имаше намерение да се слеят психодиспансерите с болниците. Това беше част от законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, срещу което категорично възразихме, защото би довело до закриването на дневните центрове за грижа в общността. А ние смятаме, че именно дневните центрове имат изключително важна роля за подкрепа на хората с психични разстройства. <br /> <br /> Предложението за сливане не се прие все пак на този етап. Не зная как ще се развият нещата за разкриване на още психиатрични отделения в областните градове, но това е свързано с подготовка и задържане на специалистите по детска психиатрия. Макар че това се превръща в целенасочена политика на висшите медицински университети, ще отнеме време. А задържането на лекарите в България е свързано и с икономически фактори, така че не зависи единствено от политиката на Министерството на здравеопазването.&rdquo; <br /> <br /> <strong><br /> Мара КАЛЧЕВА</strong><br />