Глезотия е габровското: Светът е оцелял, защото се е смял”, ние врачани казваме: Светът е оцелял, щото се е мандръсал
<em>Има още такива хора по нашата земя. Намерихме Дедо Скръц в Копривщица по време на Третото гайдарско надсвирване &quot;Златна българска гайда&quot;, заприказвахме се и почувствахме одма, че сякаш се знаем от време оно. Дедо Скръц от Враца тъкмо се готвеше да замеси уникалния &quot;Мъжки леб&quot; с червено вино и три вида брашно. Благо говорещият народен готвач и разкри своята уникална визия за битието на Северозапада пред репортер на &bdquo;Над 55&rdquo;.</em><br /> <hr /> <br /> - Мисля, че всички в Резерват Северозапад сме ценни. Всяко кътче тук си е уникално посвоему. Хубавото на кризата е, че ни сближава нас, северозападните хора. Ние сме изключително упорити и колоритни не само защото отбягваме да говорим на литературен език. Това е много ценно - да си пазим говора и щуротиите, и традициите. Без народния говор няма фолклор. Това е като да пиеш вода от извора, а литературният език е като дестилираната вода. Много хора казват - езикът ви е груб - е, да, но езикът ни е автентичен и богат. И фолклорът ни е блажен, не може, без блажен хумор не може. Има хора, които се възмущават и казват &bdquo;това е цинизъм&rdquo;, не съм съгласен, тъй като това е във всекидневието ни. Нека не се правим на пуритани, каква е тази глезотия, която са измислили и повтарят габровци например. Казват &bdquo;Светът е оцелял, защото се е смял&rdquo;. А ние врачани сме стъпили здраво на земята и викаме &bdquo;Светът е оцелял, щото се е мандръсал!&rdquo;. Е, кое е верно?<br /> <br /> <strong>- Кое е онова, което помага на хората от Северозапада да оцеляват наистина?</strong><br /> - В днешно време особено северозападният човек е в непрекъснато реалити &bdquo;Сървайвър&rdquo;. Затова той ползва даровете на природата. Толкова много билки има в Северозапада, толкова горски плодове, които се използват при нас. А прекалено градските хора, каквито повечето от нас са, линеят. А ние северозападняците, в така наречената огромна криза, успяваме да оцелеем, без да ни пада духът и чувството за хумор.<br /> <br /> Аз съм специален педагог в Центъра за деца и възрастни с онкохематологични проблеми - някои са на легло, други са незрящи, трети едва се движат и все пак намират начин да се шегуват, а ние &ndash; уж здравите, сме тъжни често, а нямаме оправдания.<br /> <br /> <strong>- По световните класации българинът е сред най-тъжните нации - защо? Бедността ли е оправдание за това угнетение?</strong><br /> - Нямаш ли чувство за хумор, пиши се бегал. Под бедност зависи кой какво разбира. Станахме прекалено урбанистични хора и оттук ни иде труднотията. Аз нито кола имам, нито колело, но имам къщичка и смятам, че не съм беден. Моята къщичка е на 80 години, наоколо са все палати, но при мен винаги има хора, ваши колеги, има и настроение. Готвя от гозбите шантави, каквито съм наследил от дядо си, сипвам им от натуралните напитки, говорим си за далечни и близки времена. А тези с палатите шушкат &ndash;абе, тези що не дойдат да питат и да се дивят какви палати сме вдигнали, как сме ги подредили? &ndash; така се ядосват и са нещастни тези хора.<br /> <br /> <strong>- Кое те кара да търсиш усмивката в живота?</strong><br /> - Ако днес не накарам поне един човек да се усмихне и в една тъжна история да намери хубавото, денят не е минал добре. Да се усмихваме е естественото чувство на човека!<br /> <br /> <strong>- Коя от любимите ти гозби по твоите рецепти ще споделиш с читателите на &bdquo;Над 55&rdquo;?</strong><br /> - Първо искам да поздравя вашия екип, който прави най-интелигентния и интересен вестник. Дори нашите деца от онкологичния център го харесват и очакват, особено хумористичните ви страници &ndash; много се забавляват. А за възрастните му читатели ще споделя една от най-пикантните ми гозби - Баш врачанска ютика &ndash; Д.С. Описана е и в книгата ми с рецепти, нема грешка в името и (тук Дедо Скръц мина на чист врачански диалект): &bdquo;Ютика&rdquo;, а не лютеница. Оно ние от градо Враца така му викаме. Таа рецепта гя повна преду сичко от деда ми. Дедо ни угаждаше секак. Он ни угаждаше и с благо готвенье. Едно от най-благите яденьета е баш врачанската ютика. Печени чушки и домате на огнището &ndash; склъцани у дървенийо паар с чесънец, бая и мерудикя накината, манко олийце, къто има и сиранье (мое и козо), юта чушка.<br /> <br /> Дедо скълцваше сичко на каша. И оно и деца, и дръти топееме благо, благо.<br /> <br /> <br /> <strong>Михаил АХЧИЕВ</strong><br />