Теодосий Спасов: Имаме прекрасни лекари, на световно ниво!

<em>Наричат Теодосий Спасов кавалджията на света. Той е роден на 4 март 1961 г. в Исперих. Възпитаник е на музикалното училище &ldquo;Филип Кутев&rdquo; в Котел и на Академията за музикално и танцово изкуство в Пловдив. Известен е като виртуозен изпълнител на кавал, който може да изсвири всяка народна мелодия. Но още по-известен е със своите оригинални идеи, за осъществяването на които събира музиканти от различни жанрове. Той е първият, който започва да свири джаз на кавал, да смесва народна музика с джаз и класика. През кариерата си на музикант и композитор досега е издал над 30 авторски албума. В последните години композира също филмова и театрална музика, както и творби за симфоничен оркестър и кавал. За това как живее на сцената и извън нея Теодосий Спасов разказва в интервю за в. &ldquo;Доктор</em>&rdquo;.<br /> <hr /> <br /> <strong>- Г-н Спасов, как поддържате вашето здраве?</strong><br /> - Поддържам здравето си с чисти мисли, с по-чести по възможност срещи с природата, с работа, с приятели и с всички онези занимания, които човек обича да прави, когато има време. <br /> <br /> Всичко е въпрос на баланс и хармония между действителността и нашата персонална позиция в този свят. <br /> <br /> <strong>- А как си почивате?</strong><br /> - Обикновено със сън, и ако сънят е здрав, това ми действа много благотворно. Почивам си по най-различни начини, стига да не се задържам в една посока. Например през годините съм си изработил един вид почивка, като сменям жанра на музиката, която свиря, като сменям държавата, културата. Всеки път, когато човек се задържи в едни и същи занимания, в една и съща среда, с едни и същи мисли, се получават някакви проблеми. Преди седмица имах турне във Варна, Созопол, Стара Загора, Пловдив и София с двама мои приятели музиканти от Амстердам - Димитър Бодуров и Сандип Батачаря. Групата ни се казва &ldquo;Проект Пулс&rdquo;. Това си беше сериозна концертна работа.<br /> <br /> Но сега например ме хващате в момент, когато композирам музика за българския филм &ldquo;Докато Ая спеше&rdquo; на режисьора Цветодар Марков. Сега съм концентриран в тази работа и когато приключа с нея, ще правя нещо друго, на различно място и с други хора, в друго състояние. Всички култури са уникални и интересни. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>В този живот имаме задача да се учим и развиваме</strong></span><br /> <br /> докато сме тук, в определеното ни време. За мен всяка среща с различна култура с музиканти от различни националности ме обогатява, важно е да науча езика на общуване с тях. Когато човек има призвание в област като музиката, общуването е лесно и пълноценно. <br /> <br /> Най-важното в този живот е въпрос на баланс и хармония. Човешкото същество е много податливо на алчността и ако не може да я овладее, не е в състояние да намери хармония в живота си. Аз се занимавам с музика, но не съм алчен. Стремя се да се развивам духовно, като търся баланса. <br /> <br /> <strong>- Все пак и тялото трябва да ни носи, не само духът, за да сме здрави. Как се храните, имате ли специален хранителен режим, който ви държи в добра кондиция?</strong><br /> - Има периоди, в които не ям месо, в които постя и гледам да не натоварвам организма. Опитвам се да усещам езика на тялото. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Тялото си казва от какво има нужда </strong></span><br /> <br /> Разбира се, тялото има нужда от полезна храна. Както има хубава и несполучлива музика, така има хубава и лоша храна за нашия организъм. И когато тази индустрия се развива с единствената цел да печели пари, създава много вредни храни. Те се оказват пагубни за човечеството, за хората, които са подвластни на масовото хранене с бърза, некачествена храна. Наистина нашият живот стана много динамичен, но по-добре да хапнем нещо малко, но истинско, за да преодолеем глада, без да се поддаваме на телевизионните реклами, които ни казват какво да ядем. <br /> <strong><br /> - При вас например каква е алтернативата на едно десертно блокче, на една вафличка?</strong><br /> - По някой път и аз си ги купувам, но не прекалявам. За мен е важно човек да знае допустимата доза, да бъде умерен. <br /> <strong><br /> - Лежали ли сте в болница и какви са впечатленията ви от българските лечебни заведения?</strong><br /> - Лежал съм, а сигурно ще попадам още пъти в болница, както е сигурно, че рано или късно ще приключа с този живот. Това са нормални неща. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Оцеляваме благодарение на добрите лекари, </strong><br /> </span><br /> които се грижат за нас. При други случаи няма изход. <br /> <br /> Ако има проблеми в системата на българското здравеопазване, те са въпрос на организация. Така е и в музиката - един оркестър свири добре, ако е организиран и ръководен добре. Колкото по-близо е до комфортното състояние организацията на здравеопазването, толкова и хората ще са по-човешки обгрижени и спокойни. <br /> <br /> <strong>- Вас какво ви дразни в тази система?</strong><br /> - Че не е стройно организирана, че има пропуски, пукнатини, недоглеждане. И пак се връщам на темата за алчността - дали целта на хората, които я ръководят, е за комфорта и доброто на пациентите, или за лично облагодетелстване. Когато няма баланс и хармония, страдат пациентите. Не ми се е налагало да ползвам медицинска помощ в чужбина, но понякога и при стройна организация има случаи, при които изходът е фатален. Парадоксът е, че понякога и при лоша организация човек може да оцелее и да бъде спасен благодарение таланта на лекаря. В България има прекрасни лекари, на световно ниво, но и те страдат от системата. Много от тях не издържат и си намират работа в по-добре организирани държави, макар че и там няма гаранция, че ще могат да се развият и да се чувстват добре. <br /> <br /> <strong>- Има ли лекар, на който бихте искали да благодарите?</strong><br /> - Има много. Благодаря на всички, които са ми помагали. Те си знаят и като прочетат това, ще се сетят, че сме се срещали. Но аз искам да благодаря, че ги има, и на другите лекари, с които ми предстои да се срещнем. <br /> <br /> <strong>- Ходите ли на профилактични прегледи?</strong><br /> - Да, ходя. Обаждам се на личния лекар, той също ме подсеща за профилактичните прегледи. Същото прави и зъболекарят ми. В определен момент, като отвори компютъра, той вижда на кой пациент му е време да го посети. Когато прецени, че трябва да отида при него, той ми се обажда. Ето това е въпрос на добра организация. Това е нормалното, другото не е нормално. Сигурно съм късметлия с такива лекари. Дано бъда с късмет до края. <br /> <hr /> <br /> <strong>Хубавата музика винаги лекува</strong><br /> <br /> &ldquo;Музиката може да се раздели на хубава и несполучлива. По принцип хубавата музика винаги лекува.<br /> <br /> Т.нар. &ldquo;ангелска музика&rdquo; е доста разпространена в света. Нейната функция е да успокоява и затова се прави без силни акценти, без накъсаност, без ритъм. Тя не е за танцуване, а за абстрахиране от действителността, за медитация. Човек трябва да търси необходимата музика за неговото състояние, за да бъде и лечебна. Но при всички случаи трябва да е красива, хубаво направена.<br /> <br /> Всяка сцена и всяка публика е уникална, затова всеки път и за мен е като за първи път. Аз се потапям в атмосферата на събитието, в състоянието на хората, за да се получи нещо хубаво, което би ги зарадвало и би заредило с енергия и тях, и мен. Когато свърши един концерт, се чувствам зареден, а не изтощен. Още повече че свиря на кавал, на духов инструмент, а това е част от дихателните упражнения в йога. Но не практикувам йога, аз съм музикант&rdquo;, сподели Теодосий Спасов.<br /> <br /> <br /> <strong>Мара КАЛЧЕВА</strong><br />