Бях пилот на хеликоптер, сега съм танкист
Този феномен никой не се наема да обясни. Лекарите казват, че това са глупости! Междувременно, на 42-годишния Вадим Миронов от Казан по време на операцията сякаш са му подменили не само старото сърце с ново, но и са му дали нова професия.<br /> <br /> &bdquo;Аз съм пилот на хеликоптер по професия. Завършил съм училище за пилоти, но ме пенсионираха по болест - споделя Вадим. &ndash; Необходимостта от трансплантация на сърце се появи преди две години. Друг шанс за оцеляване на практика нямах. От родния Казан бях отведен в Москва. Пренесоха ме на носилка &ndash; сам не можех да ходя. Направиха ми операцията в 11 ч. Когато дойдох в съзнание, първото нещо, което казах, беше: &bdquo;Момчета, аз съм танкист!&rdquo;. Съпругата ми се опита да ми обясни, че всъщност съм пилот на хеликоптер. Това е нещо необяснимо, но имах ясната представа, че съм танкист. При това изброявах всички технически характеристики на танка &ndash; термините сами излизаха от устата ми.&rdquo;<br /> <br /> Знанията сякаш идвали в ума му от нищото. Спомнял си как седи в танка, управлява го, като част от танковата дивизия отива на учения. Освен това след изписването му от болницата се срещнал с бивши танкисти и те били изумени: &bdquo;Съвсем точно е това, което казваш за танковете, говориш като професионалист!&rdquo;. Без никакво усилие усвоил новите знания, които останалите научавали за години наред, прекарани във военните академии.<br /> <br /> &bdquo;Още нещо - винаги съм бил безразличен към музиката и танците. А сега обожавам... лезгинка! Включвам музиката, дори се опитвам да танцувам на пръсти. Не ми се получава много добре, но ми харесва. Вероятно не само са ми присадили сърцето на бивш танкист, но и на човек от Кавказ.<br /> <br /> Веднага след трансплантацията на сърцето, не се срамувам да си го призная, станах по-сексуален. Жена ми дори беше изненадана от активността ми. Може би &bdquo;вината&rdquo; е в горещото сърце на кавказеца. И ритъмът ми на живот се промени &ndash; живея на по-високи скорости. В ръцете ми всичко &bdquo;гори&rdquo; от нетърпение да го довърша час по скоро.<br /> <br /> Изминаха две години. А аз всеки ден си мисля за човека, чието сърце бие в гърдите ми. Ходя на църква, паля по една свещичка за покой на душата на моя донор, всеки ден мислено му благодаря. Бих отишъл и на гроба му, ако някой ми кажеше къде е погребан. И със семейството му искам да се срещна. Но не мога: нашите лекари крият данните. Докато в чужбина, знам това, името на донора не се крие. И пациентът може да благодари на семейството му, за това, че е спасил живота му&rdquo;, разказва Вадим.<br /> <hr /> <strong><br /> Бях сваляч &ndash; новият орган ме научи да обичам истински </strong><br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201509/Shutterstock/06_donori_________________________________________________________.JPG" alt="06_donori_________________________________________________________.JPG" align="left" hspace="5" vspace="5" width="300" height="204" />Марат Гайнанов от Татарстан претърпява сърдечна трансплантация, с която лекарите спасяват живота му преди две години. Оттогава той забелязал някои странности в себе си.<br /> <br /> &bdquo;Промениха ми се вкусовите навици. - казва Марат. - Преди обичах супи, а след трансплантацията не искам дори да погледна течните ястия, затова пък се нахвърлям на месото. Преди операцията пушех много, обичах да си пийвам алкохол. Сега не ме влече към тях. Преди трансплантацията пишех стихове, рисувах, бях творческа личност, но след това - всичко изчезна. Нямам желание, а и вече не ми се получават нещата. Но изведнъж рязко ми се подобри паметта. Мога само да погледна набързо някаква страница, а след това да възпроизведа написаното почти дословно! Започнах да се увличам по техниката. Достатъчно е да хвърля един поглед на инструкциите и мога по памет да обясня работата на действие на всеки агрегат.<br /> <br /> Преди операцията бях много влюбчив, често сменях приятелките си. След трансплантацията загубих апетита си към свалките. Запознах се с едно момиче и разбрах, че тя е моята любов. Може би новото ми сърце ме научи как да обичам истински. Направих предложение за брак на годеницата ми, а преди две седмици се оженихме.<br /> <br /> Ще ви разкажа и за още една странност. След трансплантацията на сърцето често сънувам един и същи сън, че не живея своя живот, а на друг човек. Сънувам около себе си чужди хора, които в съня ми познавам, наричам ги по име. Самият аз живея в малък град, Кукмор, а сънувам, че съм в някакъв голям, непознат за мен град. И имам дете, момче на три години. Разбирам, че това е моето дете, но в някакъв друг живот. Това момче често го сънувам. Понякога си мисля: може би в съня си живея живота на човека, чието сърце ми трансплантираха&rdquo;, разказва Марат Гайнанов.<br /> <hr /> <br /> <strong>Отвори ми се дар за ясновидство</strong><br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201509/Shutterstock/06_donori__________________________________________.JPG" alt="06_donori__________________________________________.JPG" align="left" hspace="5" vspace="5" width="320" height="239" />23-годишните Роман и Антон Бутореви от башкирския град Салават, са близнаци. И всичко им е еднакво. Дори се разболяват по едно и също време, от една и съща болест - мускулна дистрофия.<br /> <br /> &bdquo;И двамата се родиха здрави, но на 12 години им откриха болестта. Мускулите на сърцето им постепенно отслабваха. Оттогава обикаляме по болниците. - разказва майката на близнаците, Hадежда. &ndash; Организмът и при двамата е еднакъв. Резултатите от изследванията са едно към едно. Лекарите казват: прегледахме единия, а вторият може и да не го преглеждаме &ndash; ще получим същите данни.&rdquo;<br /> <br /> На фона на това заболяване близнаците развиват сърдечна недостатъчност. Стигнало се до необходимостта от трансплантация на сърце. И на двамата! Но не успели да намерят веднага две донорски сърца. Решили да направят трансплантация първо на Роман.<br /> <br /> &bdquo;Бях до сина си през цялото време - продължава разказа си Надежда. - Трудно му беше да се възстанови след операцията. И изведнъж една вечер, малко след като го бяха оперирали, той се разплака: &bdquo;Мамо, имах видение. На брат ми не трябва да правят операция, преди да са минали две години, в противен случай ще умре!&rdquo;. Бяхме много уплашени и отказахме да направим операцията на Антон. Прибрахме се вкъщи.<br /> <br /> Оттогава минаха две години. Антон го боли сърцето все още и лекарите казват, че ще се наложи да му направят все пак трансплантацията. Тази година ще отидем на операция. Успокоява ме само едно нещо: след като вече са минали две години, всичко ще бъде наред.<br /> А при Роман след трансплантацията явно се отвори дарът на ясновидството. Той може да чете мислите на други хора. Предсказал е много неща. Свързан ли е този дар с новото му сърце? Не знам.<br /> <br /> Преди трансплантацията синът ми беше отявлен вегетарианец, не вкусваше дори и млечни продукти. А след това заобича месото. Започна да го влече и политиката. И изведнъж заобича и Москва. Град, който преди не можеше да понася. Сега дори иска да живее там. Между другото, след това разбрахме, че сърцето, което му трансплантираха, е на московчанин&rdquo;, споделя майката.<br /> <hr /> <br /> <strong>Непознати вече са &bdquo;роднини&rdquo;<br /> </strong><br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201509/Shutterstock/06_donori___________________________________________________________________.JPG" alt="06_donori___________________________________________________________________.JPG" align="left" hspace="5" vspace="5" width="320" height="190" />Октомври, 2014 г. В Москва, в Центъра за трансплантации, постъпват едновременно двама нови пациенти. С &bdquo;Бърза помощ&rdquo; е докарана 54-годишната московчанка Марина Сафонова, а със специален самолет от Хакасия - 36-годишният Евгений Сверкунов.<br /> <br /> И на двамата им отказва сърцето. Свързват ги с апарат за изкуствено поддържане на сърцата им. Животът им зависел от това колко скоро ще се намерят подходящи донори. Един ден след приемането им в болницата в Москва умират двама братя в тежка катастрофа, на 24 и 22 години. Получили черепно-мозъчни травми, но сърцата им продължавали да бият.<br /> <br /> &bdquo;В един часа през нощта ни оперираха с Евгени &ndash; разказва Марина. - На сутринта в стаята ни дойде лекарят и ни каза: &bdquo;Сега сте вече брат и сестра!&rdquo;. Тогава разбрахме, че са ни трансплантирали сърцата на двама братя.<br /> <br /> Заедно с Евгений бяхме на рехабилитация. В началото и двамата не можехме да се движим. След това започнахме да ставаме. Заедно направихме първите си крачки, учихме се да ходим отново. Изненадващо е, но започнахме да се чувстваме като роднини. Разбрахме се да се обръщаме един към друг с думите брат и сестра. Оттогава поддържаме близки контакти. Ходим си на гости. Не знам какво е това &ndash; мистика или просто ни сближиха общите изпитания. Усещам го от разстояние, тревожа се дали е добре, да не е болен. Обаждам му се да го попитам как е. Притеснявам се за него като по-голяма сестра.<br /> <br /> Между другото, Евгени след трансплантацията се отдаде на творчество. Майстори нещо с ръце, изрязва, иска да развъжда екзотични птици... Преди е бил безразличен към такива неща. А аз започнах да се увличам по техниката. Преди не знаех как да използвам компютъра, а сега се научих, изучавам компютърните програми и това се оказа много интересно!&rdquo;, каза Марина Сафонова.<br /> <hr /> <br /> <strong>От ботаник - към спортист</strong><br /> <br /> 29-годишният Андрей Хрюкин от Иркутск след трансплантация на сърце от ботаник става лекоатлет. Мъжът сега всеки ден пробягва по два километра, играе футбол и тренира в спортната зала. И изведнъж започва да пише музика &ndash; съчинява мелодии, което преди това никога не е правил.<br /> <br /> 57-годишният Юри Руда през целия си живот е работил в службите за сигурност. Охранявал е високопоставени личности, познавал е лично Рижков, Селезньов, Горбачов, Елцин. Но преди две години претърпява шести пореден сърдечен пристъп. Тогава му трансплантират сърце на 39-годишен донор. Сега 33-годишната съпруга на Юри не може да му се нарадва: избухливият й съпруг се е превърнал в спокоен и търпелив мъж. И започнал да се интересува от цветя. Въпреки, че преди се е присмивал на жена си за увлечението й към цветарството.<br /> <strong><br /> <br /> Милена ВАСИЛЕВА</strong><br />