На втория месец от смъртта на съпруга ми облякох бяла рокля, споделя „брадърката”
<em>&nbsp;&bdquo;Брадърката&rdquo; Николина Маркова е дъщеря на Цвета Маркова &ndash; бивш председател на Държавната комисия по сигурността на информацията, но усърдно крие този факт. Блондинката твърди, че няма нищо общо с образа, излъчен в монтираните кадри на шоуто. <br /> </em><hr /> <br /> <strong>- В Къщата каза, че не харесваш интригантството и страниш от такива хора, но за мнозина изглеждаше като двулична в отношенията си с останалите&hellip; </strong><br /> - В живота си не съм интригантка. Случващото се в Къщата беше избирателно подбрано, за да бъде показано на хората това, да бъда аз показана в определена светлина. Имало е моменти, които вероятно са били конфликтни, но в никакъв случай не бих се нарекла най-голямата интригантка. <br /> <br /> <strong>- Репликата ти: &bdquo;Пожелавам ви да взимате толкова тежки решения като моите, за да видите колко съм решителна&ldquo;, беше представена като клетва. Какво искаше ти да кажеш на съквартирантите си с тези думи? </strong><br /> - Клетвата за мен е нещо много тежко и в никакъв случай не е било такова. Идеята беше да имат възможност за тежки решения, но в никакъв случай не съм имала предвид живота и здравето на техните близки. Те ми дадоха възможност да им обясня какво съм имала предвид, но не беше показано. Просто нещата се излъчват много избирателно. <br /> <br /> <strong>- Много обсъждахте външния вид на Никита, а ти дори си призна, че в началото си я помислила за мъж...</strong><br /> - Всеки нормален човек, когато я види за първи път, ще си помисли нещо такова. Съжалявам, ако тя се обиди от това, но <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>абсолютно всички в Къщата си помислихме, че е мъж</strong></span><br /> <br /> По никакъв начин не се чувствам гузна и че съм направила някаква грешка. С нея съм се държала уважително и никога не съм я обиждала на физически принцип, макар да не изглежда като моя фаворит за жена. <br /> <br /> <strong>- Смяташ ли, че някой от съквартирантите е бил привилегирован и се е ползвал с някакви предимства? Визирам и подозрението ти, че на Ади тайно са давани цигари, докато останалите изпадахте в нервна криза от липсата на тютюн?</strong><br /> - Вътре усетих, че по някакъв начин има подкрепа за Аделина, много силно се усеща това. Донякъде Никита също е стимулирана, усеща се доброто отношение към нея. За цигарите на Ади не съм на 100 % сигурна, но е факт, че на нас ни свършваха, а тя продължаваше да вади от някъде. Постоянно пушеше и постоянно имаше! Още в началото каза, че има голяма зависимост към тютюна и в ежедневието си пуши по три кутии на ден. Тя си знае каква е истината...<br /> <br /> <strong>- Откъде се познавате с Пламен Димитров, с когото ви забъркаха в интимна връзка?</strong><br /> - Пламен беше близък приятел на брат ми. Запознахме се преди около 7-8 години. Заедно сме били на един плаж и на една сватба, това е моята комуникация с него. Той винаги е бил много внимателен към мен, звънял ми е по празници, на рождени дни. Не знам от къде се появи тази информация за връзка между двамата ни. Няма такова нещо! Не знам как е било изтълкувано и с какви думи, но на лайфа в понеделник ( 7 септември &ndash; б.а.) не ми беше дадена възможност да се защитя и да кажа каквото и да е, да насоча зрителите да ме подкрепят, защото бях залята с 10 едни и същи въпроси &ndash; имала ли съм връзка с Пламен, спала ли съм с него, целували ли сме се и т.н. Това <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>не беше коректно от страна на Ники Кънчев </strong></span><br /> <br /> и предаването като цяло. <br /> <br /> Отпреди това се познавам и с Кирил, който е приятел на много добър приятел на човека, с когото живея в момента във Варна. Няколко пъти сме излизали заедно, но не съм знаела за влизането на Киро, както и на Пламен. <br /> <br /> <strong>- Запомних и една друга твоя реплика: &bdquo;Наложило ми се е на 25 години да взема егати трудните решения&ldquo;. Какви са те? </strong><br /> - Тогава се сблъсках с решенията, свързани с бащата на моето дете. Впоследствие ми стана и съпруг, защото, след като разбрахме тежката диагноза, сключихме брак. Трудните ми решения бяха свързани с това какво да се коментира с него, къде да бъдат изпратени изследванията, с кои доктори да се консултираме и т.н. Наистина много тежки решения, които не доведоха до добър край, за съжаление. Поне аз съм спокойна, че съм направила максимума. Откриха му рак в четвърти стадий. На нас ни потвърдиха диагнозата на 3 септември, а по лекари ходим от началото на април месец. Реално това са загубени пет месеца, може би сме имали шанс. Той беше много млад, едър, снажен мъж и навсякъде му казваха, че му няма нищо. Всички лекари ни пращаха вкъщи, никой не подходи сериозно. Когато разбрахме, вече беше прекалено късно.<br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Докторът ми каза: &bdquo;Имате един месец&ldquo;<br /> </strong></span><br /> Почна много бързо да се влошава и почина два месеца и половина след поставената диагноза. <br /> <br /> <strong>- Малко след смъртта му срещаш сегашния си приятел. Предполагам много хора са те укорили за това, вероятно и неговите родители дори?</strong><br /> - Не беше толкова бързо, беше повече от година след смъртта на съпруга ми. Съвсем случайно се срещнахме. Преди това също е имало голям интерес на мъже към мен, но аз не се чувствах готова да вляза във връзка. Нещата се получиха и от близо две години живеем заедно. Имаше упреци от хора, когато на втория месец след смъртта му махнах черните дрехи и облякох първата си бяла рокля. Говореше се, че лесно съм преодоляла всичко, но бих казала на тези хора, че мъката и болката не се изразяват в носенето на черни дрехи, а в тъмнината, която остава в сърцето и душата. Това не е за месец, година или две, остава завинаги. Щастлива съм, че с неговите родители сме в перфектни взаимоотношения. Те абсолютно ме приемат и подкрепят, знаят за връзката ми в момента и познават човека до мен. Не смятам, че им беше лесно да приемат тази промяна в живота ни с малката, но стиснаха зъби и ме подкрепиха. Не мога да спра да се възхищавам на силата на тези хора и на всичко, на което са готови за мен и дъщеря ми. <br /> <br /> <strong>- Разкажи за катастрофата, след която си била на косъм от смъртта? </strong><br /> - Това се случи на 30 май 2009 г. И до ден-днешен го празнувам като мой втори рожден ден. Пътувах към Варна в много силен дъжд, беше се постъмнило вече и попаднах в много голяма локва, т.нар. водна възглавница. Колата почна да лъкатуши наляво-надясно, не можех да я контролирам, и четири пъти се преобърнах през таван. Само моята седалка и воланът си бяха на мястото, всичко останало беше изхвърчало, включително останалите седалки. Отчитам това като голям късмет, явно съм имала още мисии в живота си. Имах единствено дребни контузии. Впоследствие се оказа, че имам счупена кост на главата, но на този етап мога да живея така и не се налага някаква оперативна намеса. <br /> <strong><br /> - Чувстваш ли се реализирана и успяла жена, тъй като Аделина и Анита те определиха за &bdquo;най-ниска топка&ldquo; в Къщата? </strong><br /> - В никакъв случай не съм достигнала моя връх, това тепърва ми предстои. Аз съм с едно много добро образование и се чувствам като перспективен човек, като млада и интелигентна жена. А това, че не съм успяла да се докажа и реализирам досега, е по-скоро по повод на нещата, които са ми се случили в личен план &ndash; раждането на детето ми, смъртта на мъжа ми. Всеки нормален човек в подобна ситуация би оставил кариерата си на заден план, за да успее да спаси човека до себе си. Моят път тепърва предстои. Все пак съм с юридическо образование и със стаж. Не излъгах за нищо, свързано с личния си живот, разкрих се доста. А това, че ме представиха в различна светлина, която е далеч от моята, само може да говори лошо за хората, които се занимават с представянето ми в предаването. <br /> <br /> <strong><br /> </strong><em><strong>&nbsp;Красимир КРАСИМИРОВ </strong></em><br />