Глория и Илия Загоров никога не са били женени
<em>Коста Марков е обичан изпълнител от зората на поп-фолка. Зад гърба си има четири успешни албума. Той обаче се отказва от славата и заминава да живее в Америка заедно с дългогодишната си приятелка. Двамата имат дъщеря, която говори трудно български. Обичаният певец от близкото минало си идва всяко лято в България и на последната му визита наш репортер успя да го хване и да го разпита за живота му. </em><br /> <hr /> <br /> <strong>- Коста, разкажи ни малко за живота ти, след като се отдръпна от музикалната сцена, и то в момент, в който беше на върха? Замислял ли си се да се завърнеш отново?</strong><br /> - По-добре човек да се оттегли, когато е на върха или близо до върха, отколкото да чака да стане за смях и обстоятелствата да го принудят да се оттегли по не съвсем достоен начин. Моето оттегляне беше добре обмислено. Усетих пренасищане от постоянното пътуване и излишното внимание, което получавах.<br /> <br /> В един период от време единствената мечта, която имах, беше да се прибера у нас и да спя в собственото си легло, а не по разни хотели. Бях вече на 33 години, абсолютно готов за семейство и деца. Бях срещнал и моята половинка, с която искахме да създадем семейство. Предпочитах да живея &bdquo;жив&rdquo; живот вместо измислен такъв. И го направих.<br /> <br /> Семейството ми е това, което ме кара да се чувствам щастлив, уравновесен и завършен. За щастие прагматикът в мен е по-силен от артиста и трудно бих могъл да се увлека по неща, в които няма реален смисъл и стойност. Сега живеем във Флорида, САЩ. Обожавам семейството си и начина на живот, който водим и смело мога да кажа, че не ми липсва нищо. <br /> <br /> За завръщане с нови песни и клипове не съм мислил сериозно. Това лято съвсем случайно реших да направя една серия от участия в различни градове и установих, че хората помнят и пеят песни, които съм изпълнявал преди 12-15 години. Под влияние на тази емоция се замислих за момент да направя ново парче, но ден по-късно, след като бях премислил всичко, се отказах. Записването на нови песни и клипове е скъпо занимание и би имало икономически смисъл само ако живеех в България и пътувам по участия, а това на този етап от живота ми няма как да се случи.<br /> <strong><br /> - Спомняш ли си първите стъпки в кариерата? Как изобщо се стигна до договор с музикална компания &bdquo;Пайнер&ldquo;?</strong><br /> - До &bdquo;Пайнер&rdquo; стигнах съвсем случайно. Бях на едни снимки в културния дом в Казанлък за предаване на БНТ, в което участваха дует &bdquo;Ритон&rdquo;, Иван Балсамаджиев, Глория, Цветелина и други. Там си изпях двете песни и след снимките при мен <br /> <strong><br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);">дойде един много възпитан господин и ми подаде визитната си картичка</span><br /> </strong><br /> Разпита ме какви песни записвам, в кои студия, с кои композитори и текстописци работя. Този човек беше Митко Димитров - президент на музикална компания &bdquo;Пайнер&rdquo;. Аз не знаех нищо за него, но, разбира се, бях чувал за &bdquo;Пайнер&rdquo;. Той ме покани на разговор в Димитровград и ми предложи договор с условие да презапиша всички вече готови песни, защото държеше песните да носят &bdquo;пайнерския&rdquo; звук. Той винаги е държал на качеството. За това много от другите музикални компании фалираха, а &bdquo;Пайнер&rdquo; остана еталон за качество и константа във времето. Да не забравяме, че г-н Димитров е инженер и е човек с изключително високо ниво на интелигентност и компетентност по отношение на технологиите.<br /> <br /> <strong>- Имало ли е моменти, в които си съжалил за известността, дошла с работата? Имало ли е някакъв слух, някаква новина, която да те е накарала да намразиш публичния си образ?</strong><br /> - Аз подписах моя договор с &bdquo;Пайнер&rdquo; през 1997 година и по онова време все още нямаше жълта преса. Първите жълти вестници се появиха през 2000 година и се списваха от един-двама души. Тези &bdquo;журналисти&rdquo; бъркаха в чекмеджето със снимки, хващаха една снимка, на която и да е известна личност и &bdquo;пишеха&rdquo; статия за въпросната особа. Чел съм глупости за кого ли не! В момента си спомням как пътувахме на турне с Глория и Илия Загоров, които тогава бяха в прекрасни отношения и бяха денонощно заедно и в живота, и на сцената. Купихме някакъв жълт вестник, в който на първа страница пишеше с огромни букви, че са се развели. Избухнахме в смях, защото няма как двама души да се разведат, след като никога не са се женили. Глория и Илия Загоров живееха на семейни начала, без брак. <br /> <br /> А за себе си съм чел всякакви абсурдни неща. Бях на 32 години, когато написаха, че съм осиновен от богата фамилия в Гърция. Кой би осиновил мъж на 32 години?!? Чел съм например, че имам брат на двайсет и няколко години, който пеел много хубаво и ме бил търсил по телефона за помощ, но аз не съм му вдигал. За да е по-драматично всичко, в същата статия бяха написали, че брат ми живеел с автоинструктор педофил. Много интересно, какво би правил един педофил с двайсет и няколко годишен мъж? Нали педофилите харесват деца? Истината е, че аз нямам брат и никога не съм имал. Имам сестра, с която сме в прекрасни отношения и никога не е имало пререкания или скандали между нас. Тя е много интелигентна и доста по-начетена от мен и аз само мога да се гордея с нея. В друг материал пишеше, че съм <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong><br /> дете на родители алкохолици</strong></span><br /> <br /> Представете си каква подигравка е с достойнството на човека да напишеш подобно заглавие! Та това са близо седемдесетгодишни хора, които носят всички качества и ценности, характерни за тяхното поколение, и колко обидно е да прочетат подобно нещо за себе си! Нали се досещате, че винаги се намира някоя много &bdquo;умна&rdquo; комшийка, която да донесе поредната изрезка от вестник. <br /> <br /> Може би най-грозното нещо, което съм чел за себе си, беше някаква статийка на първа страница преди десетина години, в която пишеше, че съм болен от СПИН. То тогава май беше някаква мода да се пише, че някой е болен от тази болест. Бяха написали и за Георги Христов и за кой ли още не, че са болни. В същия материал със съвсем сериозен тон пишеше, че се лекувам в частна клиника в Хюстън, САЩ, в която ми прилагали модерни методи на лечение, и на финала ми пожелаваха скорошно оздравяване!... Аз съм бил в почти всички големи градове в Америка, и то неколкократно, но точно в Хюстън, Тексас, никога не съм бил. Истината е, че съм по-здрав от всички хора на тази планета, защото водя здравословен начин на живот. Внимавам какво ям. Спортувам, плувам, карам колело. Пуша не повече от 2-3 кутии цигари на година. Пия по много малко и само подбран алкохол, обикновено чаша вино вечер със съпругата ми. Има определени месеци в годината, когато пия по малко бира. Безалкохолно почти не пия. У нас имаме отделен хладилник само за безалкохолни напитки, който е винаги зареден за гости, но ние самите рядко посягаме към него. Почти всички продукти, с които готвим у нас, са сертифицирани като екологично чисти, без хормони, антибиотици и изкуствени съставки. <br /> <br /> Преди година-две бяха написали, че работя като мияч на чинии в два ресторанта в Америка и, понеже нямам документи, не съм се бил прибирал в България от много години. Истината е, че аз никога не съм бил мияч на чинии нито в Америка, нито в България. Не че има нещо срамно в тази професия. Нали като отидем на ресторант, искаме да се храним в чисти чинии, а не в мръсни. Що се отнася до документите ми, аз <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>отдавна имам американско гражданство </strong></span><br /> <br /> За момента съм запазил и българското си гражданство. Проблемът с документите и легалното пребиваване в САЩ не е съществувал никога пред мен. Аз се прибирам всяко лято в България за по 3-4 месеца, така че твърденията, че не се прибирам поради липса на документи, са абсолютно безпочвени и лесно доказуеми. <br /> <br /> <strong>- Имаше ли интриги в бизнеса и по твое време, подливали ли са ти вода? </strong><br /> - Шоубизнесът, интригите и клюките винаги са вървели ръка за ръка. Това си е закон, откак съществува понятието &bdquo;шоубизнес&rdquo;. Аз, като един трезвомислещ човек, съм се опитвал винаги да стоя настрана от подобни неща. През годините на два пъти бях въвличан неволно в интриги с колежки и смея да твърдя, че и в двата случая дамите са били подведени. По принцип, повечето певици са мнителни и имат склонност да си въобразяват, че някой специално се е заел да им направи някоя мръсотия. Но с мен определено бяха сгрешили и мисля, че са осъзнали грешката си и отношенията са отдавна изчистени. <br /> <strong><br /> - Поддържаш ли връзка с някои от колегите си? Следиш ли творчеството им?</strong><br /> - Това лято възстанових едно много ценно за мен приятелство с Деси Слава. Ние навремето започвахме по едно и също време да работим в &bdquo;Пайнер&ldquo; и аз съм записвал гласове в нейни албуми, както и тя в мои. Имахме и един дует. Имаше период, когато оставах да спя в нейния апартамент, когато имах записи. Спомням си как ми пусна демото на песента &bdquo;Бели нощи&rdquo; на някакво касетофонче, а аз се съмнявах, че от това ще излезе песен. Звучеше ми много монотонно. Тя пък взе, че стана един от най-големите й хитове и даже спечели награда на фестивала &bdquo;Тракия фолк&rdquo;! Няколко години по-късно тя напусна &bdquo;Пайнер&rdquo;, а аз се преместих да живея в Америка и изгубихме връзка. Аз през всичките тези десет и повече години съм се сещал за нея, чисто приятелски, и съм се радвал на успехите й. Даже преди две години наша колежка, която ми беше на гости, ни свърза по телефона и единственото, което исках да чуя от Деси Слава, беше дали е щастлива. Нищо друго не ме интересуваше. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Тя е от малкото хора в бранша, за които ми пука</strong></span><br /> <br /> Обичам я по особен начин и я чувствам изключително близка. Това лято видях неин плакат и реших да отида в клуба, в който пееше. Отидох сам, без компания. Исках само да се насладя на гласа й, без да я занимавам със себе си, да я послушам и да си тръгна. Не мислех да й се обаждам, но стана така, че след като приключи с пеенето, трябваше да слезе по две много стръмни стъпала от сцената, а беше на високи обувки. Аз бях на няколко метра, готов да си тръгвам, но отидох до нея и й подадох ръка с думите: &bdquo;Госпожо, мога ли да помогна?&rdquo;, а тя почти скочи върху мен и само попита с красивия си тембър: &bdquo;Коста, ти ли си?!&rdquo;. Хвана ме за ръката и оттам насетне изкарахме три дни заедно неразделни. Не искам да коментирам таланта й. Той е толкова огромен, че не може да се обхване с обикновен коментар. <br /> <br /> Друга певица, която обожавам, е Галена. Аз съм й истински фен. Тя е уникална жена и артист. Гледал съм я в различни като тип заведения, включително и на концерт в Америка, и смело мога да кажа, че тя най-добре от всички певици умее да си подрежда репертоара според аудиторията и залата, в която пее. Тя има уникален подход към публиката и е един завършен поп продукт. Умишлено не казвам поп-фолк продукт. На сцената тя е поп звезда! Изключително харизматична и завладяваща. Преди няколко дни тя ми подари последния си албум &bdquo;Кой&rdquo; и сега го слушам нонстоп в колата. <br /> <br /> Таня Боева ми идва на гости във Флорида всяка година. С нея и съпруга й поддържаме по-близки отношения. Яница ми е идвала на гости също, а с Татяна ходихме в музея на Салвадор Дали в Сейнт Питерсбърг преди 3 години. Константин ще идва на турне в Америка тази есен, но аз кацам във Флорида точно в деня, когато ще бъде концертът му при нас и не знам дали ще съм във форма да отида. Иначе жена ми и детето със сигурност ще са там.<br /> <br /> <strong>- Америка ли е вече твой дом? Мислил ли си да се завърнеш в родината си за постоянно? Какво правиш там?</strong><br /> - С риск да разочаровам патриотично настроените читатели, ще кажа, че <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Америка е моят дом</strong></span><br /> <br /> Там е семейството ми, там ми е всичко, което имам. Ето, детето ми скоро започна училище и е в четвърти клас. Там децата започват училище през август. Съпругата ми има хубава професия. А аз се захванах с бизнес с недвижими имоти, защото така имам много свободно време, за да се занимавам с детето. Аз съм отговорен родител и съпруг и семейството ми е на първо място. Не мисля за постоянно завръщане в България, даже по всяка вероятност ще разредя пътуванията до България в следващите години. <br /> <br /> <strong>- Доколкото знам, твоите колеги Мая и Магапаса също се подвизават в САЩ. С тях виждате ли се, помагате ли си по български? Имаш ли идея с какво се занимават те? </strong><br /> - Мая живее в Лас Вегас и последно се видяхме на едно съвместно участие в Чикаго преди 2 години. Тя е много щастлива, защото дъщеря й е отличничка в училище, има огромен певчески талант и е голяма красавица. Магапаса дойде на едно мое съвместно участие с Яница, също в Чикаго. Мисля, че е доволен от живота си в Америка. <br /> <strong><br /> - Сключи ли брак с твоята дългогодишна приятелка Кристина, която е майка и на дъщеря ти? Къде и как премина всичко? </strong><br /> - О, ние сключихме брак още през 2006-та година! Нашата сватба беше различна, нетипична. Състоя се под едни палми на плажа във Флорида, на мексиканския залив. Бяхме наели адвокат, който да извърши бракосъчетанието. Както за нас, младоженците, така и за нашите гости имаше дрескод &bdquo;по дънки/джинси/&rdquo;. Имаме страхотни спомени от този ден!<br /> <strong><br /> - Твоята дъщеричка говори ли българския език или с майка й сте я научили единствено на английски?</strong><br /> - Тя разбира български, но говори с лек акцент. Някой думи са й трудни за произнасяне и има някои, които не знае как са на български и ги замества с английските. Все пак тя комуникира изключително на английски в училище, чете книги на английски и гледа само американски телевизионни канали. Ние говорим с нея на български, но много често на нея й е по-лесно да ни отговори на английски. Тя прекарва летните си ваканции в България и си има приятелки тук, с които поддържа връзка по скайп и вайбър. Опитах на няколко пъти да я уча да пише и чете на български, но, за съжаление, не проявява никакъв интерес. Може би на по-късен етап ще се научи.<br /> <strong><br /> - Често пътуваш от Америка за България &ndash; имал ли си някакви по-екстремни полета?</strong><br /> - Всяко идване до България и след това връщане в Америка се състои от 8 полета - по 4 в една посока. По груби изчисления до момента имам над 300 полета, защото съм летял и до много други дестинации. Веднъж трябваше да летя от Маями за Ню Йорк. Качиха ни в самолета, но не излитахме. След около 40-50 минути пилотът нареди всички пътници и екипажът да напуснат самолета. Имаше техническа повреда. След 4-5- часов престой на летището ни качиха отново и излетяхме. Чувал съм, например, че самолетът, с който е летяла Тони Димитрова при едно от пътуванията й до Канада се е разхерметизирал и пътуването е било ужасно. <br /> <br /> <strong>- Ако можеше да промениш нещо в живота си, кое е първото нещо, което би направил?</strong><br /> - Аз харесвам живота си такъв, какъвто е, и нямам никаква причина да се оплаквам или да искам да променя нещо. Щастлив и уравновесен човек съм и имам всичко, от което имам нужда. Харесвам себе си, обожавам семейството и близките си. Имам чудесни съседи и приятели. Животът никога не ми е предлагал големи изпитания и се чувствам късметлия. Искам само близките ми хора да са живи и здрави и да видя България малко по-благоденстваща. Омръзна ми да гледам болни, гладни и стресирани хора в тази държава. Те заслужават да живеят достойно, а условията са принудили голяма част от тях да водят скотски живот. Аз помагам анонимно, когато се набират средства за хора в нужда. Когато не съм в България, обикновено се обаждам на майка ми да изпрати пари където съм преценил, че искам да помогна.<br /> <br /> <hr /> <br /> <strong>ДОСИЕ: </strong><br /> <br /> &bdquo;Започнах да взимам уроци по оперно пеене при вокален педагог в София. След това се преориентирах към естрада и поп и вземах частни уроци при Ирина Чмихова и Стефка Оникян. И от двете съм научил много по отношение на дишане, фразиране, дикция. За това много се дразня от прозодии в пеенето и грозна фразировка. Не ми харесва, уж да ми пеят на български, а да звучи като на сръбски. От Стефка Оникян съм научил, че независимо дали пееш рок, поп, фолк, джаз или какъвто и да е друг стил, правилата за дишане и пеене са едни и същи. Разликата е само в постановката на гласа. Първият ми професионален ангажимент беше през 1990 година, преди 25 години. Тогава бяха на мода вариететните програми и аз пеех всяка вечер в две програми. Едната беше в ресторант &bdquo;Лебед&rdquo; в Несебър, а втората беше в един от двата най-луксозни барове в Слънчев бряг &ndash; бар &bdquo;Фрегата&rdquo;. Там публиката беше много отбрана, защото барът побираше не повече от 50-60 души и цените бяха най-високите възможни за онова време. Този бар се намираше на плажа до сегашното &bdquo;Какао&rdquo; и за съжаление изгоря до основи преди година-две. След това съм пял в панорамния бар на хотел &bdquo;Родина&rdquo; в София, Бар &bdquo;Панорама&rdquo; в Димитровград, където редовни клиенти бяха митничарите от Свиленград и къде ли още не. Имало е дни, когато съм имал по четири участия на вечер, но бяха славни времена&rdquo;.<br /> <hr /> <br /> <strong><br /> Вадили миди от морето с Галена и Деси Слава </strong><br /> <br /> &bdquo;Бяхме тръгнали с Галена, Деси Слава и компания на плаж и докато се чудехме накъде да поемем, им предложих да отидем на един див плаж, да хванем миди, да си накладем огън и да ги изпечем на тенекия. И те се навиха. Някой купи бира и закрачихме бодро към плажа. Аз и още едно момче започнахме да вадим миди, а някой друг вече кладеше огъня с тенекията. Галена, без да му мисли много, се гмурна в морето и започна да събира миди редом с нас. Е, заплати с два счупени маникюра, но доказа, че е смела и не се бои от нищо. И вадеше най-едрите миди. Изкарахме страхотно на този плаж и на следващия ден пак бяхме там&rdquo;.<br /> <br /> <br /> <br /> <strong>Едно интервю на Красимир Красимиров </strong><br />