Янка Рупкина: Аз ли да се паля или крадците, разпродали родината?!
Боли ме, че не погребах мама
21 Септ. 2015, 11:02
7578 прочита
2 коментара
1. 25 февруари 1957 г. Янка подписва граждански брак със съпруга си Георги
Боли ме, че не погребах мама
<em>Янка Рупкина е певица със световна известност. Наричат я „посланик на българската песен”, а у нас – в родината й, едната й награда – званието „заслужил артист” отпадна като „тоталитарна”. Пенсията й е срамно ниска. И въпреки това Янка има жизнерадостен дух. Затова мнозина се учудиха, когато преди време заплаши да се запали като факла пред парламента. Приятелите й са категорични, че тя не би посегнала на живота си – силен характер е. Чувството й за справедливост често я „пали” на думи, но тя е преживяла толкова премеждия в живота си, че знае цената му. Най-голямото изпитание е когато след самолетната катастрофа певицата наистина е като угасена факла.</em><br />
<hr />
<br />
„Оцелях, но без коса, опърлена цялата, с обгорено лице и тяло, по което имаше само една педя здрава кожа и те ми я свалиха като на пърлено пиле! Лекарите ми дадоха да видя кичур от косата си – цялата беше опърлена и полепена с кал... Години наред болките бяха страшни!”, споделя певицата. <br />
<br />
По-голяма и от физическата е болката в душата й – заради отношението на държавата към хора като нея, отдали живота си да славят България. И до днес не са й изплатили застраховката от катастрофата. По нейните думи сумата била някъде към 200 000 долара. „Не ме разбирай криво. Не го казвам само заради себе си, а и заради другите пострадали - обяснява Янка. - Това бяха едни млади момчета и момичета, които изгоряха – в прекия и в преносния смисъл на думата!”, казва тя и дава за пример едно от оцелелите момичета: „Тръгна да продава детето прах за пране на пазара. Като го видях с протезите, премръзнало на студа през зимата, и направо ми идеше да зарева с пълно гърло. Да заплача с глас!... Хвърлиха ни навремето едни 1000 лева и всеки по пътя си... Запушиха ни устите, да не обелим и дума да търсим вини или да искаме нещо. А държавата имаше вина! Лошото е, че каквото безхаберие беше по време на соца, двойно по-голямо е разочарованието след Десети ноември. <br />
<br />
Бързо разбрах, че тия, новите - „големите надежди”, са шмекери и нищо няма да направят за народа си. Прах в очите и празни приказки е било всичко – времето го доказа. Затова първият път, когато исках да се самозапаля пред Народното събрание, беше от огорчението, че каквото беше, същото, че и по-лошо се повтори! Сега вече помъдрях и си викам:”Аз ли да се паля или тия крадци и мошеници, които разпродадоха собствената си родина, трябва огън да ги гори?! <br />
<br />
В мене има бунтарски дух. Знаеш, като изостанахме в оня влак през зимата на минус не знам колко си градуса, взех да им пея на хората – да им повдигам духа. Няма да си сложа край на живота заради хора, които нямат идеали, не познават истинските ценности. На честните хора често им прекипява и се „палят” на думи, ама да тръгнеш да си слагаш края не е лесно. Ако си здрав, нормален човек, не е лесно да скъсаш с живота по своя воля! Животът е Божи дар! Аз поне си имам „трибуна” – сцената. Депутатите не знам колко ги чува народът, ама мене цял народ ме е слушал. Това ми е наградата – други награди не признавам!”, казва певицата. <br />
<br />
На въпроса дали не съжалява, че не е останала в чужбина, защото много пъти е имала възможност да „изостане” някъде по пътя, Рупкина разказва през смях как в Кайро <br />
<br />
<span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>богат арабин й предложил да се разходят и „пооженят”</strong></span><br />
<br />
Бил джентълмен, богат човек - търговец на скъпи платове. Янка се притеснявала, като го видели колежките й и най-вече как ли ще погледне на тоя „контакт” „другарят от ДС”, който ги придружавал. „Обаче какво ми стана, аха-аха се бях решила да остана, и то завинаги. И си стегнах багажа дори да бягам. Дойде човекът, слизам аз на рецепцията с все куфарите си, и кого да видя?! – „другарят” от ДС седнал на един фотьойл и ми се подсмихва. „Ще изпратя другаря...”, смутолевих аз, като му посочих египтянина, обаче не ми идва на акъла как да обясня защо го провождам с куфарите си?!? /смях/ Моят човек схвана, че планът ни пропада и, за да ме предпази от неприятности, само ми кимна за довиждане. А то си беше сбогуване всъщност. Слава Богу, после не са ме викали да обяснявам - не ме изпорти ченгето. А иначе, партийни другари и колежки ми пречеха цял живот. Даже и нож ми подхвърлиха, за да ме арестуват на летището в Австрия. И „сводница” ме направиха, та щях да умра – такава болка ми причиниха! От завист!... За Кайро след време си чуках главата, че не проявих повече смелост, ама от друга страна пък си викам, че животът ми беше тежък, ама пълноценен, а пък там кой знае как щеше да се развие. Защото това се случи още в началото на кариерата ми”, споделя голямата певица. <br />
<br />
Янка Рупкина е учила за медицинска сестра, завършила е психология. Помогнало й е. „Много пъти съм била засягана, дори <br />
<br />
<span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>унижавана, клеветена, препъвали са ме </strong></span><br />
<br />
и аз все съм прощавала, казва певицата. Оставяла съм всичко на времето и в ръцете на Бог. А като чуя, че на някой мой враг нещо лошо му се е случило, такава съм, че ми става мъчно. Викам си наум: Дано Бог не го е наказал заради мен!...”. <br />
<br />
За много неща Рупкина е благодарна на съдбата: „Над половин век съм на сцената. Имам над 30 хиляди концерта. И сега продължавам да пътувам. С Краси Аврамов отиваме да пеем в Сърбия сега на 19-и тоя месец. Там има българи, които са по-патриоти от тукашните ни сънародници. Съхранили са се, а ние тука издивяхме и изпростяхме”, отбелязва тъжно певицата. Любимата й песен, няма спор, е „космическата” „Калиманко Денко”. Когато обаче избират в Космоса да полети гласът на Валя Балканска, за кратко двете фолкзвезди стават жертва на хорската лошотия – препредават им коя какво е казала за другата и им тровят душите. С днешна дата Янка казва: „Не знам ще ми повярваш ли, но не съм изпитвала злоба към Валя. Като излезеш на сцената и хората почнат да те аплодират, балсам ти преминава през душата и дребнавостите, които инак може да изпитваш – човешко е – там, на сцената, изчезват. То си е наистина „мистерия” музиката.<br />
<br />
Песните те правят великодушен – черпиш мъдрост от тях. Проумях, че всяка от нас си има звездните мигове и почитатели. Пяла съм пред многохилядна публика на много световни сцени – в Япония, в Америка, в Австралия, къде ли не! Раздавала съм си душата. <br />
<br />
<span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>С кърваво гърло съм пяла </strong></span><br />
<br />
с издухани дробове, и пак съм пяла. Песента ми даде много радост. Не знам какво щях да правя да бях станала медицинска сестра или психоложка?!”, смее се певицата. Тя произхожда от семейство на бедни селски хора. Баба й Яна, на която е кръстена, е била майка на 9 деца. Всички са учени Дякона Левски да им служи за пример на патриотизъм, да имат морал и да уважават труда. Хората са земни, здраво стъпили на земята, и честни. „Като отидох първия път на село с минижуп, мама щеше в земята да потъне от срам. Горката ми майчица!...”, смее се Янка на ония времена, от които спомените са най-мили. И сега тя се чувства сред свои на село и обича да ходи там, за да се откъсне от „шума и лошотията” на столицата. „Сред обикновените хора ми е спасението”, категорична е Рупкина. <br />
<br />
Малцина знаят, че в нея още живее детето, което не се е „наиграло”. И тя като Ванга има слабост да колекционира кукли. Дори ги „води” със себе си по турнета в чужбина: „И те свят да видят!”, смее се певицата. Гледа на тях като на живи същества, на които е... майка. <br />
<br />
Лошият спомен е, че не могла да погребе майка си – била на турне в Холандия, нарочно не й казали, за да не си тръгне и да провали форум на ЮНЕСКО. „Ще си отида с тая болка, че не можах да погреба мама! В Холандия ме ограбиха – останах без паспорт, без пари. Пасавана, който ми издадоха в нашето посолство, ми го плати един приятел, холандец. Пътувах към България и си мислех: „Край на мъките, вкъщи и стените помагат”, и... синът ми ме посрещна с думите: „Майко, баба почина...” Изпуснах си куфара и се вкамених, онемяла! На 40-ия ден от смъртта на мама плаках на гроба й и й се молех да ми прости. После направих песента „Мама Керанка” – в памет на моята майчица. Татко почина година след нея. Вилата ни в Герман обраха, мъжа ми го покоси инсулт, на мен често ми „спира” сърцето – като часовник тиктака, ама животът продължава! И постоянно те предизвиква да продължиш да го „играеш”! Аз, понеже преди концерт никога не спя – така трябва, за да не ти падне гласът, лежа си будна така някой път в леглото и животът ми минава през мислите, пъстър като филм, и си викам: „Че кога се случи всичко това?! Бързо минава животът, а човек късно се научава да отсява глупостите от истински ценните неща”. <br />
<br />
<br />
<strong>Еми МАРИЯНСКА </strong><br />
Последвайте ни
2 Коментара: