Недоволството ни закопава

<em>Има ситуации в живота ни, в които нещата не се развиват по нашия сценарий: не отговарят на очакванията ни, губим контрол над тях, не става това, което сме искали. Във взаимоотношенията също се случва така, че да направим договорка с човек, а с течение на дните той да не се съобразява с нея, да прави каквото си иска и в отговор да се аргументира с твърдения, които обслужват само неговия интерес. И някак си ние и нашата полза остават на заден план, докато... съвсем отидат в ъгъла и другият така поставя нещата, че изобщо да не можем да повдигнем въпроса за своята равнопоставеност. И все сме в губеща позиция...</em><br /> <hr /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Как постъпваме обикновено? </strong></span><br /> <br /> Безкритично и без да съзнаваме, започваме да недоволстваме и критикуваме този човек (организация, институция) пред свои колеги, приятели, познати, непознати. Желанието ни е, говорейки, да се освободим от гнева, от напрежението и разочарованието. Обаче някак губим границата, не усещаме кога да спрем. И ситуацията ни &ldquo;закопава&rdquo;. Дълбаейки в проблема, сме като човек, който копае кладенец, но не изхвърля пръстта. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Какво ни &ldquo;дава&rdquo; недоволството? </strong></span><br /> <br /> Загубено време - часове наред минават в това да описваме и изброяваме детайли от неприятните моменти или диалози. Вторачваме се предимно върху това, което ни дразни или не ни харесва. Продължаваме да се оплакваме и проблемът се уголемява и разраства, докато съвсем превземе мислите, действията и дните ни. Трупаме гняв към човека, от когото сме недоволни. Само мисълта за него се превръща в пусков механизъм, който отприщва нова вълна на неприязън и поток от оценки, етикети, обвинения... И в резултат преувеличаваме ситуацията, тя придобива нереални размери. Трупаме гняв и към себе си, защото не предприемаме действие, с което да отстоим онова, за което вярваме, че имаме право.<br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Как се чувстваме от това?</strong></span><br /> <br /> Енергията ни спада, недоволството ни изтощава, вместо да се освободим от неприятното усещане, се напрягаме и вкарваме в задънена улица. Вместо да ни &ldquo;просветва&rdquo;, още повече се &ldquo;сгъстяват облаците&rdquo; и се смазваме.<br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Какво да направим?</strong></span><br /> <br /> Като начало да спрем с оплакването и да си зададем въпроса: &ldquo;Искам да съм прав или искам да съм щастлив?&rdquo;. Да се отърсим от обобщенията и изводите и да видим реалната ситуация. Да си задаваме въпроси, които ще ни помогнат да я видим: Какво всъщност се случи? От какво произтече гневът ми? Какви очаквания имах? Как се стигна дотук? Какво направих или не направих, за да се размина с първоначалния си замисъл (план)? Какво получих срещу това, което давам? Какво бих могъл да получа? С какво предадох себе си? Като мисля, че съм прав - как доказах правотата си? Потърсих ли диалог? Говорих ли? Действах ли? Отстоявах ли себе си, границите си? Кога и защо се отказах? <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Енергията на съзиданието и енергията на разрухата</strong></span><br /> <br /> Истина е, че когато ежедневно в различните си дейности влизаме със страх, напрежение и безпокойство, ние създаваме и такава среда на живеене и работа - пълна с напрежение, тревога, гняв, недоволство. В такава среда не създаваме, не творим, не сме продуктивни. Тази негативна емоция разрушава онова, което искаме да създадем. И когато изпълняваме ролите си - като ръководител на екип, партньор във връзка или родител, тогава, създавайки такава атмосфера, караме хората около нас да се чувстват под напрежение, в състояние на тревога. <br /> <br /> Те ще се опитват да предугаждат желанията ни, за да бъдат в относителна безопасност и сигурност, но... няма да са отпуснати, спокойни, весели, отворени за креативни решения и работоспособни. Ще са напрегнати. Това руши диалога и проваля сътрудничеството. В такава среда ние хората оцеляваме, борим се, хабим много усилия в дейността, а резултатът и продуктът от нея е малък. Липсва ефективност. А недоволството и гневът се увеличават.<br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Защо предпочитаме да недоволстваме, отколкото да действаме?</strong></span><strong> </strong><br /> <br /> Защото се съмняваме в личната си сила. Не вярваме, че ще успеем. Предварително се предаваме. Придаваме на ситуация или взаимоотношения сила, каквато те реално нямат. Когато недоволстваме, говорим, но не предприемаме действие за промяна. Причините: липса на вяра в себе си и в успеха; мързел или нежелание да излезем от зоната си на комфорт и да поемем отговорност за добруването си.<br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Подкрепата и доказателствата</strong></span><br /> <br /> Според вярванията, които имаме, срещаме и имаме в близкото си обкръжение хора, които ги потвърждават.<br /> <br /> Ако се колебаем какво решение да вземем, ще срещаме хора, които ще подсилват колебанието ни, ако ни е страх, ще срещаме хора, които ни плашат, разказвайки ни всякакви страшни сценарии. <br /> <br /> Случвало ви се е - разказвате на близък човек, че възнамерявате да извършите дейност, от която ще се чувствате по-добре.<br /> <br /> И този доброжелател започва да ви показва всички негативи. Например: решили сте да си купите нова кола. И той започва: &ldquo;Пътищата са с дупки, направо кратери, колите на старо се чупят през ден - ще дадеш пари за ремонт като за нова, данъците и таксите са толкова високи, че два месеца ще работиш за тази кола, а всички на пътя карат като джигити... Попадаш в тапи от задръствания, всеки ден стават катастрофи, до довечера може да си мъртъв&rdquo;... Познато, нали?<br /> <br /> И обратното, когато сте ориентирани към търсене на решения, ще срещате хора, които ще ви подкрепят. След споделянето на намерението за покупка на кола ще обсъдите възможностите, които ви дава това, свободата и удоволствието от шофирането.<br /> <strong><br /> </strong><span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>За разнообразие се направи щастлив!</strong></span><br /> <br /> Какво ни трябва всъщност... Да направим уют в себе си, в дома си, да се харесваме и ценим, до себе си да привличаме и пазим хора, с които можем да бъдем автентични - т.е. себе си, и да се забавляваме, защото с тях можем да се радваме на радостта си. Това последното се оказва по-трудно. По-лесно намираме хора, с които да мрънкаме и недоволстваме. Да споделяме радостта си можем с малцина. И точно тези хора са стойностните в живота ни. <br /> <br /> Какво ни трябва всъщност във взаимоотношенията? Нагласа да правим себе си и другия до нас щастлив, да го караме да се чувства добре. Да пазим атмосферата на диалог, творчество, приятност...<br /> <br /> И към края, но не накрая, искам да погледнем недоволството и от друг ъгъл. Този на убеждението, което имаме за себе си, че не заслужаваме. &ldquo;Аз не заслужавам&rdquo; е вярване, което може дълго време да остава неосъзнато за нас, то се превръща в самоизпълняващо се пророчество във всяка наша дейност и взаимоотношение. Проваля всяко нещо, което желаем. Как? На съзнателно ниво твърдим, че искаме да случим някакъв проект или да имаме връзка, успешна връзка, хармонични взаимоотношения. Но вярването &ldquo;Аз не заслужавам&rdquo; държи далеч от нас желаното. <br /> <br /> Как да го преодолеем? Чрез самонаблюдение. Когато усетим, че реагираме, то тогава е добре да поспрем. Да се опитаме да видим ситуацията отстрани. Да осъзнаем, че реагираме. И да сменим поведението. <br /> <hr /> <br /> <strong>Възможните изходи<br /> </strong><br /> Когато се чуем да недоволстваме, можем да приложим следните стратегии за справяне:<br /> <br /> Да спрем веднага. Когато продължително време недоволстваме, това се отразява на физическото ни тяло - получаваме главоболие, чувстваме се изтощени, празни и отчаяни.<br /> <br /> Да вземем лист, да го разделим на две. В лявата част записваме това, от което сме недоволни, а в дясната - това, за което сме благодарни. Фокусирайки се върху дясната част, сменяме веднага фона на настроението си, защото се фокусираме върху това, което имаме, и то ни кара да се чувстваме добре. И, разбира се, фокусирането върху това, за което сме благодарни, го увеличава.<br /> <br /> Ако обаче много сме се вкарали в ситуацията и сме като в центрофуга, и не можем да излезем, тогава е подходящо да приложим техниката на преувеличаването. Т.е. започваме да разказваме ситуацията, като я развиваме, включвайки всичките си страхове, тревоги, фантазии за опасности, бедствия, катастрофи, ужаси, раздели, смърт, загуба на работа, конфликти и т.н., докато стигнем до абсурден сценарий. Тогава идва смехът. Като се разсмеем, олекотяваме ситуацията, настроението ни се подобрява, вентилираме емоцията и виждаме нелепостта на пренатягането си. Когато се смеем, смъкваме важността на драмата, в която сами се вкарваме, и тя не може вече да ни управлява.<br /> <br /> <br /> <br /> <strong>Борянка Борисова, психолог</strong><br />