С Невена Коканова ходехме на шкембе чорба в "Тихия кът"
Майка на наркоман ще изиграе на театралната сцена Бранимира Антонова, първата и единствена социалистическа Мис България. <br /> <br /> &bdquo;В моето обкръжение и в семейството ми няма зависими от наркотици. В ежедневието си не общувам с подобни хора, но за мен е предизвикателство да пресъздам драмата на жена, която се бори за живота на единствения си син&rdquo;, каза пред репортера ни първата съпруга на покойни бос на &bdquo;М-тел&rdquo; Владимир Грашнов. Премиерата ще е в началото на септември. Театралната постановка е българо-испанска продукция. Освен в България Брани ще се изявява и по сцените на Мадрид. Синът наркоман ще се изиграе от млад българин, който в момента прави блестяща кино и театрална кариера в Мадрид. <br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201509/Tina_26/Brani_vatre1.JPG" alt="Brani_vatre1.JPG" align="left" hspace="9" width="320" height="480" />Със своя &bdquo;син&rdquo; наркоман Брани се запознава на пръв поглед съвсем случайно. Поръчва си такси. В колата вижда на седалката ексцентрично облечен младеж и му казва в характерния за нея директен тон: &bdquo;Имате излъчване на артист.&ldquo; Момчето отговаря: &bdquo;Ами аз съм артист.&ldquo; Запознанството прераства в приятелство, а после и в творческо сътрудничество.<br /> <br /> Бранимира Антонова, която на Световния младежки фестивал в София през 1968-а става и Мис Фестивал, дебютира в киното на 9 години във филма &bdquo;Етюд&ldquo;. Тя е почетен гражданин на София, има три номинации и две титли &ldquo;Жена на годината&rdquo; &ndash; през 1969 и 1970 г. Снимала се е в над 20 филма и новели, сред които &ldquo;Процесът&rdquo; (1968 г), &ldquo;Танго&rdquo; (1968 г), &bdquo;Мъже в командировка&ldquo; (1969), &bdquo;Бягство в Ропотамо&ldquo; (1971), &bdquo;Приключенията на Авакум Захов&ldquo; (1980). Завършила е право.<br /> <br /> В момента Брани пише автобиографична книга, в която разказва покъртителни, неизвестни и шокиращи истории за звездите на българското кино и театър. От нея разбираме малко известния факт, че примата на българското кино Невена Коканова стоически е издържала на алкохолните кризи, в които е изпадал съпругът й Любомир Шарланджиев-Шарлето. <br /> <br /> Въпреки депресиите на режисьора на &bdquo;Най-добрият човек, когото познавам&ldquo; <br /> <strong><br /> Невена не му изневерява до края на живота си</strong><br /> <br /> &bdquo;Някога, в края на 60-те, Невена Коканова ми звънна, че ще мине да ме вземе. Тръгнахме за &quot;Тихият кът&quot;. Там се снимаше &quot;Нако, Дако и Цако&quot;. Мълчахме догоре. Слезе от ладата и нищо не каза. Аз останах да чакам. Разбирахме се с поглед. След десетина минути Невена и Шарланджиев се зададоха от ресторанта. Млад сервитьор държеше здраво Шарлето, а Невена вървеше с изправена глава и спокойни движения до тях. Тя благодари мило на момчето и перфектно карайки, пак мълчеше. Не крия, че се потресох. Съпругът й беше много пиян, а аз бях достатъчно млада и неопитна, за да разбера какво свързва тази семейна двойка. <br /> <br /> Познавах ги от години. Нямаха визуална хармония. Урок, който тогава не разбрах. Бяха и останаха завинаги най- страхотното семейство! Заобичах &quot;Тихият кът&quot;. С Невена често ходехме там на шкембе чорба и вкусни салати. Вдишвах жадно чистия въздух и мечтаех да остана поне за една нощ. Сервитьорът ни виждаше още преди да паркираме, излиташе от заведението и ни отваряше вратите. Почти на поклон посрещаше своите гости. Минаваха години и аз не спирах да споделям този рай. Все по-рядко с Невена...&ldquo;, разказва Бранимира. Брани вероятно е и първото българско дете, което с хонорар от филм си купува мечтаното от нея пиано &ndash; немски роял. &bdquo;Наближаваше моментът, когато продукцията &quot;Мъже в командировка&quot; щеше да ни каже чао. Не съм от сантименталните, но не беше лесно. Освен работата се случваха още много неща. Ставате толкова близки с всеки един от екипа, усещате се &bdquo;по миризмата&quot;, живееш месеци наред с тези хора и не ти минава през ума, че в един прекрасен ден ще си кажете айде до... до никога. <br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201509/Tina_26/Brani_nevena.JPG" alt="Brani_nevena.JPG" align="baseline" width="500" height="311" /><br /> <span style="font-size: x-small;"><strong>1994 г. От ляво на дясно са: Бранимира Антонова, Невена Коканова, проф. Явор Въжаров и третият съпруг на Бранимира Антонова &ndash; Владо Денев, рок певец от група &bdquo;Феротон&rdquo;</strong></span><br /> <br /> Преживяла бях няколко такива раздели, много е гадно. С безразличие отиваш да получиш по-голямата част от хонорара. Аз нямах паспорт още, но вече бяха убедени, че съм много добро дете, и ми ги дадоха в един плик, съветвайки ме да се прибера веднага у дома. Служебната волга ме остави пред нас и отпраши, а аз се запътих към музикалния магазин до входа на Младежкия театър.<br /> <br /> Бях споделила с нашите за намерението ми да си купя пиано, когато на спирката на трамвая случайно срещнах Жоржан. Защо, не знам, познавах всички рокаджии и всички бяха страхотни. Разказах му къде съм тръгнала и той каза, че ще дойде с мен. В музикалния магазин ме познаваха. Посвирих на няколко пиана и точно си мислех, че съм открила &quot;моето&quot;, когато Жоржан ме помоли да излезем за малко на въздух. Видях погледа му и се отчаях. Той видимо не беше съгласен с моето намерение да купя ново руско пиано. Да, знаех, че е прав, но аз можех да си позволя само такова. Тогава той каза, че ще търси, ще поразпита и ще ми намери, каквото заслужавам, за същите пари. <br /> <br /> <strong>Бях съкрушена. Търпението и до днес не е моята сила<img src="/documents/newsimages/editor/201509/Tina_26/Brani_vatre_visoka2.JPG" alt="Brani_vatre_visoka2.JPG" align="right" hspace="9" vspace="9" width="320" height="436" /><br /> </strong> <br /> Изпрати ме до нас, защото знаеше, че нося много пари. На &quot;Екзарх Йосиф&quot; влязох в едно галантерийно магазинче да си купя фиби и розови брилянтени ленти, които трябваше да зашия на новите си палци. До продавачката, която познавах добре, седеше жена с черна забрадка и плачеше. Жоржан нервничеше отвън, защото ставаше бавно меренето на тия ленти, а аз успокоявах жената. Тя през сълзи ми разказа, че съпругът и починал оня ден и има роял в къщата си, а няма пари за ритуала, който й предстои. Стоях онемяла... Извиках Жоржан. Той заразпитва жената. Един час по-късно едни яки професионални хамали вървяха до нас от площад &quot;Македония&quot; до ул. &quot;Раковски&quot; и &quot;Цар Симеон&rdquo;, третия етаж. Черният немски роял блестеше в огромния хол, очакваше ме. &bdquo;Жоржан, благословен да си!&ldquo;<br /> <br /> Въпреки че ражда дъщеря на Владимир Грашнов, още като дете казват на Бранимира, че тя никога няма да стане майка.<br /> &bdquo;В деня, в който една лекарка ще ми каже авторитетно, че никога няма да имам деца, леко усмихната напуснах кабинета, краката не ме слушаха. Отправих се към изхода. Колата ми беше далече, на паркинга при охраната. Дъждът се засилваше. До мен застана някой, не погледнах. Накрая каза с тих глас: &bdquo;Живот!...&rdquo; Един висок, много слаб и блед мъж гледаше неопределено към парка пред болницата. Една кола бавно дойде пред нас и шофьорът му отвори задната врата. Той ми подаде ръка и аз се качих. Оставиха ме до моята и взех машинално подадената визитна картичка. Стефан Ганев! Той стана мой голям приятел. Беше минал през загубата на съпруга от коварната болест, беше преживял и своята диагноза. После тежка операция, от която този ден се прибираше у дома. Никой нямаше да го посрещне. <br /> <br /> <strong>И ето ни, аз с тежка новина, а той случайно жив.</strong><br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201509/Tina_26/Brani_vatre_visoka.JPG" alt="Brani_vatre_visoka.JPG" align="left" hspace="9" width="320" height="428" />Три години по-късно, когато родих в същата болница, той дойде заедно с Владо и плакахме от радост!&rdquo;<br /> <br /> Бранимира не казва на баща си, че е Мис Фестивал. Грабва титлата съвсем набързо, между снимките на филма &bdquo;Танго&ldquo;. Избрана е за най-красива сред 20 000 участници от 138 страни. &bdquo;По цели нощи снимахме филма. Малко преди да затвори &quot;Боянското ханче&quot;, с Венчето (Невена Коканова - бел.а.) купувахме по сто кебапчета и сто кюфтета, лимонади и пет хляба, естествено никога не ни стигаха. Голяма продукция, гладни актьори. Заливахме се от смях. <br /> <br /> Дни по-късно рано сутринта се звънна на вратата. Отворих. Млада жена попита тук ли живее Бранимира Антонова. Поканих я да влезе. Бях по пижамка от крепон на големи жълти точки. Тя повтори, че търси другарката Антонова. Смутена от детския ми вид жена и ми обясняваше, че в 9 вечерта в зала &quot;Универсиада&quot; започва конкурсът. Трябваше да се явя.<br /> <br /> В 22.30 бях с короната на &bdquo;Мис Фестивал&rdquo;. Половин час по-късно един син москвич, на който пишеше с големи едри бели букви НАРОДНА МИЛИЦИЯ, ме прибра у дома с ужасно главоболие, но доволна.<br /> Успешно бях изиграла една мис. <br /> <br /> <strong>Подготви Мария ВЕЛИКОВА</strong><br />