Съпругата на топкомпозитора – Зоя: Найден Андреев спаси бащата на Снежи от "Трик"!
Заслужаваше да стане шеф на БНТ, но знаете как стоят нещата в нашата държава - случват се по друг начин...
04 Септ. 2015, 11:39
18147 прочита
6 коментара
![Съпругата на топкомпозитора – Зоя: Найден Андреев спаси бащата на Снежи от "Трик"!](https://static.blitz.bg/documents/newsimages/thumbnails/390/201509/20150904.aoaazkmseg.jpg "Съпругата на топкомпозитора – Зоя: Найден Андреев спаси бащата на Снежи от "Трик"! - Блиц")
Зоя и Найден Андрееви (Снимка: Иван ГРИГОРОВ)
Заслужаваше да стане шеф на БНТ, но знаете как стоят нещата в нашата държава - случват се по друг начин...
На 28 юли тази година големият Найден Андреев трябваше да навърши 70 години. Той си отиде от инфаркт преди две лета. Според мнозина в душата на композитора тогава са били стаени редица огорчения и разочарования, които са ускорили края му. Връщайки лентата назад, си спомняме, че точно два дни преди да издъхне, Найден Андреев беше отхвърлен за директор на Музикалния театър. Тогава Министерството на културата излезе с решение, че оперният певец Марио Николов е класиран на първо място в конкурса. <br />
<br />
Преди това пък бе дисквалифициран и като кандидат за директор на БНР. Мотивът на петимата от СЕМ в онзи момент, за да не ги допуснат до финалната надпревара, бил – че нямат 5-годишен стаж в радио. Според изказване на режисьора Бойко Богданов във Фейсбук големият творец е преживял изключително тежко решението на министъра на културата Петър Стоянович. „Найден имаше два байпаса.<br />
<br />
Беше изключително чувствителен човек, творец, но с болно сърце. Кой може да каже какво му е било, когато е получил инфаркта. Всичко може да го е разстроило.”, пък заявиха тогава пред „ШОУ” приближени до него. В последните месеци от живота си, и не само, Найден Андреев беше изключително чувствителен на тема „авторски права”. <br />
<br />
Припомняме, че в началото на 2012-а той и колегите му Александър Савелиев, Александър Бръзицов, Димитър Пенев и Иван Пеев, заведоха дело срещу световноизвестната руска поп звезда Филип Киркоров – категорични, че той е изпълнявал техни песни без разрешение. 20 години от творческия живот на Найден Андреев – от 1972 до 1992 г., са минали и в БНТ – като отговорен и заместник главен редактор на редакция „Забавна музика”. Едва през 1996-а, и то в рамките само на няколко месеца, композиторът е бил изпълнителен директор на телевизията. Затова и несбъднатата голяма мечта на маестрото си остана шефският пост в БНТ.<br />
<br />
Потърсихме съпругата на Найден Андреев – Зоя, която за пръв път споделя емоциите си след загубата на съпруга си. До този момент тя не е давала интервюта в медиите, силно разочарована от различните писания през годините в тях. <br />
<br />
<strong>Разочарованията </strong><br />
<br />
„Аз не обичам да давам интервюта, да говоря… Не съм го и правила досега. Разстройвам се, затова. Много ми е трудно. Предпочитам колегите му да говорят за него, аз да стоя встрани. Те предават всичката емоция, която е нужна… С Мишо Белчев например тръгнаха заедно да работят още от 1968 г., когато записват първата си песен „Кой София с обич заля”. <br />
<br />
Аз съм била най-верният му приятел, както и човекът, който никога не го е предал... Найден беше силен човек. Работохолик. Вечно имаше планове, работеше постоянно и това беше за него животът. Не можеше да стои просто така, без да прави нещо, без да работи. И непрекъснато мислеше, твореше... Имал е своите разочарования, разбира се... Но в тези моменти е намирал за себе си начин да ги приема, продължавал е даже още повече да работи. С Недялко Йорданов даже смятаха мюзикъл да правят – това не се знае. И така остана… Понеже Недялко тръгваше за Бургас и се бяха разбрали когато се върнем есента от почивки, от пътувания, двамата да се срещнат и да започнат да формулират по-конкретно идеята си за мюзикъла. Така и не го осъществиха… И досега не е споделяно за това”.<br />
<br />
<strong>Единственият творец, отказал да вземе награда по соцвреме</strong><br />
<br />
<img src="/documents/newsimages/editor/201509/Tina_26/Zoq_sots.JPG" alt="Zoq_sots.JPG" align="left" width="320" height="321" hspace="9" />„Това се случи през 1977 г. за песента „Устрем” в изпълнение на Марги Хранова. Времената бяха такива, неговият отказ наистина изненада. Но тогава така стояха нещата – конюнктурно. Него все още го смятаха за млад творец, все още не беше завършил второто си висше образование, въпреки че беше безкрайно творчески отдаден. Не получи тогава дори и грамота, а Хари де Грот, който бе в журито, когато чул на репетиции „Устрем”, казал на Данчето Христова, че иска да се запознае с композитора, защото за първи път чува песен, която може да запее от раз – и която заслужава голямата награда. <br />
<br />
Въпреки класирането обаче Найден беше доволен, че песента продължава да живее, че Марги Хранова я пее и хората много я харесват. И така продължава да е и до днес. Той беше толкова взискателен към себе си – непрекъснато се самоусъвършенстваше. <br />
<br />
Затова и неговите аранжименти са съвсем различни от тези на колегите му. А „Устрем” печели два пъти първа награда – голямата награда в Сопот, Полша – за изпълнители, и в Росток, Германия – за композиция. <br />
<br />
Съжалявам само, че тогава нямаше видеокамери, за да се направят записи… И кой разбрал, кой не разбрал, че такова нещо се е случило изобщо. Мина мимоходом. По същия начин не отразиха и момента, когато с група „Трик” спечелиха трета награда в Кнок, Белгия. Тогава страните, които участваха в „Евровизия”, участваха с отбор от трима души – първо трябваше да изпеят тримата заедно песен, а след това и всеки поотделно. Изнесоха по регламент 30-минутна програма. И аз съм свидетел как се подготвяха, отмерваха с хронометър, за да бъде всичко точно, до последния детайл. Абсолютни перфекционисти! И накрая взеха третата награда, с една точка по-малко от Белгия, която взе като страна домакин втората награда.<br />
<br />
<strong>Той мен спаси, а себе си не можа </strong><br />
<br />
„Найден спаси живота на бащата на Снежи… Той обаче почина миналата година. Помня, че на погребението на Найден плачеше и ми каза: „Той мен спаси, а себе си не можа”. Ама… така стана. Найден гледаше на тях като на най-близките си приятели, едва ли не като на свои деца. Такова му беше отношението не само към Снежи, но и към Руми, и към Етиен. Взаимно си помагаха. А те тримата и досега ми се обаждат често – да ме чуят как съм, какво правя. Не е било само заради професионалните ангажименти, които са имали с Найден. Чуваме се още и с Богдана Карадочева, с Марги Хранова. Много често си говорим и със съпругата на Боян Иванов. <br />
<br />
Поддържаме си контакти и с Мишо и Криси Белчеви. А аз с Мишо се знам от толкова години, отколкото познавам и Найден. И той се обръща към мен със „сестра ми”, дотолкова близки приятели сме. След някоя и друга година познанството ни ще чукне цели 50 години.”<br />
<br />
<strong>Трудните моменти и несбъднатите мечти </strong><br />
<br />
„Трудностите сякаш го каляваха… При него особеното беше, че не се отказваше никога. Всеки човек има своите трудни моменти, някои се отказват, когато видят, че нещата не тръгват на добре. А Найден не само че не го правеше, но дори ставаше и още по-активен. За момент може само да се отдръпне, но след това продължава, както си знае – и си пишеше песните, и им се радваше. Написа и ораторията „Моление” – започна да я пише през ’94-та. Едно голямо произведение, което се изпълни в зала „Чайковски” в Москва. А от много години няма български съвременен композитор, който да е свирен в зала „Чайковски”, световна зала за музиката. <br />
<br />
Имам снимки оттам, прекрасно признание за него! Той просто успя да остави нещо след себе си. Тази оратория е едно невероятно негово произведение… в православието само Добри Христов е писал, но не оратория, а песни за църквата. Отначало се изпълняваше акапелно, а после разрешиха и със симфоничен оркестър. Премиерата беше в Народния театър, а с благословията на Негово Светейшество Максим патриарх Български на 10 май 2003 година ораторията беше изпълнена и в чест на 50-годишнината от провъзгласяването на независимостта на Българската патриаршия пред висши православни духовници и 15 делегации от православните църкви по света. Но за да се стигне дотам да има и симфоничен оркестър, много допринесе и патриарх Неофит – защото той се оказа един много музикален човек, който поиска Найден да отиде с партитурата, а той седна на пианото и започна да я свири.<br />
<br />
Между другото патриарх Неофит е невероятна личност, хората малко знаят каква многостранна личност и какъв музикант е той. И явно цялата им фамилия е, защото брат му е диригент на хора в „Александър Невски”. Нищо случайно няма в тоя живот… Той имаше мечта за БНТ, но и едно удовлетворение от работата, която е свършил там. Работил е цели 28 години в БНТ – като отговорен и заместник главен редактор на редакция „Забавна музика”. Може би заслужаваше да стане и шеф на БНТ, но знаете как стоят нещата в нашата държава… случват се по друг начин. Имал е разочарованията, да, не мога да отрека пред вас… сигурно не е и показвал много от тях, защото все гледаше да твори, да работи, да не отделя време за друго. Но и като цяло в живота му преобладаваха повече хубавите моменти. Реализацията му като композитор, песните му, се слушат и до днес… Ето сега Снежка ми разказва как на участията на Васил Найденов, на които се пее изцяло на живо, Васил изпълнява две песни на Найден, а сега отскоро са включили и „Шесто чувство” – хората изригвали направо. Невероятна била реакцията им.”<br />
<br />
<img src="/documents/newsimages/editor/201509/Tina_26/Zoq_rabota.JPG" alt="Zoq_rabota.JPG" align="baseline" width="500" height="375" /><br />
<strong><span style="font-size: x-small;">Работен момент в студиото</span><br />
<br />
В сянката на звездата</strong><br />
<br />
„Всъщност чувствала съм се много добре до Найден… Публичността се приема в някакъв момент за нещо нормално. Свикваш. И съм се радвала много на всички негови успехи – където и да бяха по света. Все намираше начин, където и да е, да ми се обади, да ми сподели какво се случва на поредния конкурс, как се класират, имат ли награда… Не ми е било трудно в този смисъл да понасям популярността му. Явно хората, белязани от Господ с талант, са и много добри, защото когато Найден е бил огорчен от някого, обиден – идваше, казваше го и след два дена го забравяше. И ако същият този човек, който го е обидил, след това му се обади за помощ – Найден веднага отиваше и му помагаше. Не задържаше негативизъм.”<br />
<br />
<strong>Приятелството със Стефан Данаилов</strong><br />
<br />
„Бяха близки приятели със Стефан Данаилов и често се шегуваха. За 40-годишнината му например Найден му написа песента „Веселби”, по стихове на Любомир Левчев. „Момичета като магия се виеха около мен…”. После му написа песен и за 60-ата годишнина. В прекрасни взаимоотношения бяха… Найден липсва на много хора, най-много - на мен. Трудно говоря, започвам да се разстройвам… Но вие не грешите в предположението си, че Найден ми дава знаци отгоре… Наистина има нещо такова. Ние и със Стефан често си говорим за това и той споделя същото за съпругата си Мария. И когато ходи на гроба й, а аз – на гроба на Найден, после си споделяме усещанията. И двамата сме на мнение, че те са като ангели отгоре и ни пазят. Особено към дъщеря ми е подкрепата му – тя самата споделя, че усеща, че баща й намира как да я подкрепя.”<br />
<br />
<hr />
<br />
<span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong><img src="/documents/newsimages/editor/201509/Tina_26/Zoq_etien.JPG" alt="Zoq_etien.JPG" align="left" hspace="9" width="320" height="468" />Етиен Леви: Кървеше от работа и напрежение <br />
</strong></span><br />
Малко след смъртта на Найден Андреев неговият голям приятел и колега Етиен Леви сподели, че от носа на композитора по време на репетиция преди време потекла кръв. Той обаче не я прекъснал, продължил работата си. Впоследствие се оказало, че е спукал капиляр от напрежение.<br />
<br />
„Той отказа да иде на лекар и продължи записа. Снежка и Руми много се притесниха. Казах му: „Дай да прекъснем, бе, човеко, ти се напрягаш!”. А той отвръща: „Няма време, Етиенов, трябва да се направи това нещо... Издържаше много на работа и нас не ни щадеше, но ето че след време това си оказа влияние на здравето му. <br />
<br />
Имахме случаи да не излизаме по два месеца от студиата на НДК. Бяхме постоянно на кола и сандвичи. Когато имаше някаква почивка, му казвах: „Абе, дай да идем да хапнем нещо нормално, стига с тия сандвичи”... Хората си мислят, че всичко е купон в този бизнес, но истината е, че нервите са страшни и винаги трябва да си в кондиция”.<br />
<br />
<hr />
<br />
<span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Снежана Петкова: И мен спаси 2 пъти <img src="/documents/newsimages/editor/201509/Tina_26/Zoq_snjana.JPG" alt="Zoq_snjana.JPG" align="right" hspace="9" vspace="9" width="300" height="510" /></strong></span><br />
<br />
Ето какво споделя и Снежана Петкова от група „Трик”: „Найден Андреев буквално спаси живота на баща ми, на мен също два пъти ми помогна... Имаше много приятели лекари, изключително качествени хора. В момента, в който той им се обадеше, те абсолютно безкористно и всеотдайно бяха насреща. Започваха да помагат веднага. Помня, че когато бях зле, се наложи да отида в болница. <br />
<br />
Лекарят бе в отпуск и отидохме в дома му, за да прецени какво да се предприеме и доколко е спешно. Така помогна и на баща ми. В момента, в който му споделих, че той трябва да влезе в болница, Найден моментално ме посъветва къде и при кого да отида. <br />
<br />
Ставаше дума за спешна операция. Буквално каза: „Отивай да спасяваш човека!”. И го спасихме. След това още веднъж му помогна. <br />
<br />
По този начин два пъти реши и мои здравословни проблеми. Тези лекари продължават да помагат и на мен, и на мои близки. Найден дори не е разбрал какво е направил и на колко хора е помогнал. На погребението дори казах на дъщеря му Ади, че той спаси татко, а аз не можах да направя нищо за него.”<br />
<br />
<hr />
<br />
<span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong><img src="/documents/newsimages/editor/201509/Tina_26/Zoq_hranova.JPG" alt="Zoq_hranova.JPG" align="left" hspace="9" width="320" height="454" />Маргарита Хранова: Господ го прибра много рано!</strong></span><br />
<br />
„Много рано го прибра Господ, много рано”, споделя изпълнителката на едни от най-великите му песни „Устрем”. И добавя: „Като си помисля - той предначерта творческия ми път! Много ми е дал, помогнал ми е за кариерата. <br />
<br />
Първите ми, най-популярните ми песни, са все негови. Благодарение на песните на Найден аз станах популярна, и обратното. Говоря за самото начало... 70-те години... Покрай работата си ние неусетно сякаш се сприятелихме. Той вече беше женен за Зоя, а ние с мъжа ми тогава още бяхме гаджета. Когато аз записвах песните, често си ходехме на гости... Когато се чух със Зоя, за да й изкажа съболезнования, й казах: <br />
<br />
"Зойче, човек не знае какво може да му се случи... Днес е здрав, утре... Ето и с Кико (съпруга на Маргарита Хранова - б.а.) как се случиха нещата - той имаше късмет и оцеля”. Наложи ми се и се превърнах в това "мъжко момиче", както е и в песента на Найден... Той може би е имал някакво вътрешно разочарование, но не го е показвал. Опитвал се е да го преодолее и да се пребори с него...”.<br />
<br />
<hr />
<span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>ДОСИЕ </strong></span><br />
<br />
Найден Андреев е роден на 12 юни 1945 г. в София. През 1969 г. завършва Минно-геоложкия институт в София, след това и Академия за музикално и танцово изкуство в Пловдив. През 1966 г. започва своята дейност, свързана със забавната музика като ръководител на група „Пчелите”. Първите му композиции са оркестровата пиеса „Добруджана” и песента „Кой София с обич заля” - отличена със златен медал на Световния фестивал на младежта и студентите в София през ’68 година. <br />
<br />
През 70-те се утвърждава сред водещите български млади творци на забавна музика и създава редица сполучливи песни („Младост”, „Албена”, „Устрем”, „И утре е ден”'), композира музика за филми („Зона В-2”, „Сляпо куче”) и телевизионни спектакли, мюзикъли („Кой посрещна пролетта”, „Последният ерген”, „Шахматна война”, „София, само София”, „Генерална репетиция”, „По-скъпа от бисери и злато” - по Андерсен, постановка на Плевенския драматичен театър - 1988 г.). Има издадени и един албум от „Мелодия”, Русия. Негови песни са издавани и на грамофонни плочи в Германия, Полша, Чехия, Русия.<br />
<br />
От 1972 година е отговорен редактор на редакция „Забавна музика” в БНТ. Член е на Съюза на българските композитори. Като композитор е писал песни за Лили Иванова, група „Трик”, Васил Найденов, Михаил Белчев, Маргарита Хранова, Андрей Миронов. <br />
<br />
През 1990-те се ориентира към по-мащабните музикално-сценични форми, като всички имат тв реализация – “По-скъпа от бисер и злато” е представена на тв фестивала в Монтрьо, Швейцария, а песните в него са изпълнени от Андрей Миронов. През 1999 година прави рок-операта “Златният век”.<br />
<br />
20 години от творческия живот на Найден Андреев (1972 до 1992 г.) преминават в БНТ като отговорен и заместник главен редактор на редакция „Забавна музика”. През 1996-1997 година е бил изпълнителен директор на телевизията. Бил е и музикален директор на Вариететно-сатиричния театър в Габрово. След 1997 година е композитор на свободна практика. Междувременно става член и на Националния съвет за музика и на Международната славянска академия със седалище Москва и Ню Йорк, в която е избран за професор през 2003 година. През 2006 г. е избран за председател на синдикалната федерация „Масови жанрове и медии” към КНСБ. Издигнат е и за председател на Сдружение за защита и отваряне на 3 и 4 блок на АЕЦ Козлодуй. Последните му изяви са свързани с БНР. Найден Андреев умира от инфаркт на 28 юли 2013 година.<br />
<br />
<strong>Подготви Анелия ПОПОВА<br />
<br />
<br type="_moz" />
</strong><br />
Последвайте ни
6 Коментара: