Таксата за придружител е незаконна
<em>От юни 2015 г. стартира проект &ldquo;Стратегията за дългосрочна застъпническа кампания за спазване на човешките и гражданските права в майчиното здравеопазване&rdquo;. Той се изпълнява от Сдружение &ldquo;Родилница&rdquo; и Фондация &ldquo;Родители за родители&rdquo; и се финансира по Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г. Организаторите имат подкрепата на Сдружение &ldquo;Естествено&rdquo;, Асоциация на българските дули, фондациите &ldquo;Макове за Мери&rdquo;, &ldquo;Приятелство&rdquo;, &ldquo;Нашите недоносени деца&rdquo; , &ldquo;За майчино и детско здраве&rdquo;, а също Български хелзинкски комитет, Алианс на българските акушерки и Националната асоциация &ldquo;Подкрепа за кърмене&rdquo; и Пациентски организации &ldquo;Заедно с теб&rdquo;. Целта на проекта е да обедини заинтересованите организации, за да бъдат ясно чути и разбрани от институциите. НПО настояват за достъпна и уважителна грижа за родилките и за отхвърляне на остарели и вредни медицински практики. За проблемите в родилната помощ разговаряме с Нели Мутафова - заместник-председател на Сдружение &ldquo;Родилница&rdquo;.</em><br /> <hr /> <br /> <strong>- Какво притеснява раждащата жена?</strong><br /> - По-лесно е да се каже какво не я притеснява! Раждащата жена е притеснена, защото не познава хората, при които ще попадне. Дори изборът на екип крие риск - ако нейният доктор не е на работа, когато се появят контракциите и започне родилната дейност, може да има сериозно неглижиране или дискриминация към жената от страна на колегите му, които са на смяна. Притеснението идва и от липсата на информация както предварителна, така и по време на раждането, а също и за бебето, след като се роди. Лошите хигиенни условия и лошото отношение също стресират родилката. Много често се случва прекрасни специалисти да не обяснят нищо на жената или да се държат грубо - да й кажат: &ldquo;С вашите въпроси ми пречите да си върша работата&rdquo; или &ldquo;Аз решавам какво да се прави, как ще ми казвате вие как да протече раждането! Няма да се съобразявам с вашите претенции&rdquo;. Всъщност много често медицински лица се обръщат към пациентката, като - говорят на &ldquo;ти&rdquo;.<br /> <strong><br /> - Какво куца в родилната помощ в България?</strong><br /> - Основният проблем е, че жените не са във фокуса на грижите. Законово нещата са уредени като цяло, гарантира се добро отношение към родилката и от конституцията, и от закона за здравето, но на практика те не се спазват. <br /> <strong><br /> - Какви права има раждащата жена, какво може да изисква и как да го изисква?</strong><br /> - На първо място е правото на информирано съгласие и на информиран отказ, съответно - липса на дискриминация, ако жената откаже някаква процедура. На нея трябва да й се гарантира, че в отговор на отказа й няма <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>да бъде подложена на физически или на психически тормоз </strong></span><br /> <br /> Тя може да изисква информация за здравното си състояние и това на детето й, за изследвания и евентуалните рискове. Тя има право също на придружител в родилна зала и за него не трябва да заплаща. Омбудсманът обяви, че е незаконно да се иска такса за придружител в родилна зала. На някои места таксата е 200 лева, но може да набъбне и до 2000 лева. Таткото да присъства на раждането в много болници се счита за каприз. Но медицински не е проблем, дори при секцио, таткото да прекъсне пъпната връв. <br /> <br /> Случвало се е и при добро желание може да се организира. Но сега може да разчитаме само на добро желание от отсрещната страна. Ако им кажеш, че имаш право на еди-какво си, обичайният отговор е: &ldquo;Тука не може. При нас така не се прави&rdquo;. А раждащата жена е уязвима - тя не може да стане и да си тръгне, особено ако има някаква патология. Естествено, има и много добри доктори, но не може да разчитаме на късмета да попаднем на тях. Трябва да разчитаме на система за адекватни грижи, и то към всяка жена, независимо от нейния социален статус, финансови възможности или образование.<br /> <strong><br /> - Решен ли е проблемът с отделянето на бебето от майката?</strong><br /> - Не е решен. Правото на майката да бъде до бебето си е уредено по закон, но не се спазва. Рутинно отделят бебетата от майките в първите два часа след раждането. Казват, че през това време майката трябва да се наблюдава, а пък неонатолозите да извършат специфични процедури на детето. Да, но те могат да ги извършат в непосредствена близост до майката. Много е важно детето да е при нея. Посочват се аргументи като &ldquo;нямаме място&rdquo;, &ldquo;то ще пречи на другите родилки&rdquo;, &ldquo;през нощта е рисково да остава при майка си&rdquo;. А истината е, че гледат да е удобно на персонала, а не на майките и бебетата.<br /> <br /> На това бебетата да са до майките си от първата минута на раждането пречи, първо, нагласата на медицинския персонал, а също така недостатъчната информираност на родителите и може би тяхната неувереност, че това е редно, нужно и много важно. Но нали жената става майка след раждането, никой не е научен предварително. Тя трябва да свикне да се грижи за бебето, а не да го направи вкъщи, когато вероятно няма кой да й помогне. <br /> <br /> <strong>- Какви са основните оплаквания на майките, които достигат до вас?</strong><br /> - Най-често се оплакват от грубо отношение. Напоследък нашумя покрай случая в Тетевенската болница методът на Кристелер, при който едно или две медицински лица, в отделни случаи и повече хора от персонала, притискат корема на родилката, за да избутат бебето към родовия канал. При това жената може да остане със спукани ребра, може да се счупи ключицата на бебето, да настъпят поражения върху главичката му, а в най-тежките случаи и смърт на детето. <br /> <br /> И националният АГ консултант, и Министерство на здравеопазване, и Изпълнителна агенция &ldquo;Медицински одит&rdquo; потвърдиха, че това е отречена практика, но тя все още рутинно се прилага в много от българските болници. Но акушерки и лекари, с които сме разговаряли неформално, обясняват, че на тях не им е казано. А щом нещо не е изрично забранено, то може да се прави. Затова настояваме за изричното забраняване на метода на Кристелер. <br /> <hr /> <br /> <strong>В 80% от отделенията се работи постарому</strong><br /> <br /> Настояваме за извършване на оценка за работата на родилните отделения по методология, разработена от Световната здравна организация, заради системните пробиви. Медицински авторитети признават, че може би 70-80% от родилните отделения не отговарят на всички критерии на СЗО, нито на на европейските директиви. Но ако ги закрием, това не решава проблема. За да не се търсят изкупителни жертви, да не се уволняват лекари, да не се закриват родилни отделения, трябва да се промени системата на родилна помощ. Ние държим да се действа превантивно, а не да се предприемат временни мерки при кризисни ситуации, като например закриването на родилното отделение в Тетевен и понижаването в ранг на десетина болници. Няма нужда да се стига до смърт на майки и бебенца, за да се сетим, че нещо трябва и може да бъде направено.<br /> <hr /> <br /> <strong>Защо блокират естествения имунитет на бебето</strong><br /> <br /> Има медицински доказателства, че по-късното прерязване на пъпната връв и съответно по-големият приток на кръв към бебето от плацентата му осигурява по-силен естествен имунитет, по-добра жизнеспособност и адаптация към условията след раждането. Става въпрос за изчакване от няколко минути преди да се клампира. Но в България това се прави веднага, не се изчакват дори 30 секунди. <br /> <br /> Даже имаме фрапантни случаи. Майка ни се оплака, че е имала уговорка с доктора за забавяне на клампирането с няколко минути, но той веднага срязал пъпната връв. Не се зачита желанието на майката, дори тя да си плати. Основният риск от забавеното клампиране, който нашите лекари изтъкват, е, че детето може да развие жълтеница. <br /> <br /> <br /> <br /> <strong>Мара КАЛЧЕВА</strong><br /> <br type="_moz" />