Много от полово преносимите болести не се предават чрез секс
<em>Случва се&hellip; Море, пясък, вълни &ndash; чакана почивка цяла година! Желанието за нова тръпка с нов партньор надделява над задръжките. Лятото, отпуската, нравите... За съжаление, екзотичното преживяване през почивката може да бъде последвано от &bdquo;подарък&ldquo; &ndash; инфекция, предавана по полов път. Какво трябва да знаем за този проблем? В разгара на лятото и изкушенията разговаряме с д-р Николай Николов &ndash; акушер-гинеколог. Завършил е Медицинска академия &ndash; София, &bdquo;Здравен мениджмънт&rdquo; в УНСС, &bdquo;Икономика&rdquo; в Университета на Делауеър (САЩ) и &bdquo;Реторика&rdquo; в Софийския университет &bdquo;Св. Климент Охридски&rdquo;. Освен това има придобити специалности и по акушерство и гинекология, по научна медицинска информация и здравна култура на населението. В биографията му има над 30 специализации. <br /> </em><hr /> <br /> <strong>- Д-р Николов, какво трябва да знаем за полово преносимите инфекции?</strong><br /> - Полово преносимите болести, всъщност, трябва да се наричат сексуално преносими болести, защото се предават чрез секс. Засягат хората в най-активна и трудоспособна възраст, което ги прави социалнозначими. Причиняват редица усложнения, сред които и стерилитет. Преди се говореше по-малко за тях, но сега вече тази тема се обсъжда по-свободно.<br /> <br /> <strong>- Само сексът ли е виновен?</strong><br /> - Някои от секс инфекциите &ndash; и то голям процент, могат да се предават и по други, несексуални пътища. Това е важно да се знае, защото не може веднага да се обвинява партньора в изневяра.<br /> <br /> Всяка секс инфекция си има специфичен причинител. Всеки един от тях се открива с различен лабораторен метод. Нещо повече &ndash; един и същи агент в различните хора може да се проявява с различни клинични картини. Всичко зависи от имунитета на дадения организъм. <br /> <br /> Някои от инфекциите се проявяват по-често и в по-голяма степен при жените, докато мъжете са само заразоносители. Но и обратното също е вярно &ndash; при други инфекции мъжете страдат повече. <br /> <br /> Голям процент от инфекциите могат да протичат без клиника. Твърде възможно е човек да не знае изобщо, че е заразен. Това предизвиква редица трудности. Една и съща инфекция протича различно, което може да заблуди и опитни клиницисти. Трудност е и това, че пациентът <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>може да е заразен с няколко инфекции едновременно. <br /> </strong></span><br /> Това прави още по-разнообразна клиничната картина. Има една стара пословица, която ясно изразява този случай: &bdquo;Който има въшки, може да има и бълхи&rdquo;. Затова, когато при даден пациент е открита една секс инфекция, специалистът трябва да го посъветва да се изследва за наличието и на други. За съжаление, тези изследвания струват пари. Различните лабораторни тестове оскъпяват диагностичния процес. Много хора се въздържат да се изследват, просто защото нямат достатъчно финанси. <br /> <br /> Трябва да се знае, че тестовете не могат да дадат 100% достоверност. В някои от тях е отбелязано колко процента са фалшиво положителните и фалшиво отрицателните резултати. Нивото на достоверността им е посочено в указанията, но това го знаят предимно лабораторните лекари. Може и самият тест да не е бил направен прецизно.<br /> <br /> <strong>- Какви други трудности ви се налага да преодолявате при диагностиката и при лечението на секс инфекциите?</strong><br /> - Това, че специалистите, които се занимават с лечението им, са различни. Това са: гинеколози, уролози, дерматолози, общопрактикуващи лекари, че дори и гастроентеролози &ndash; медицината е огромна. Всеки лекар от определена специалност е с по-различни знания от колегата си в друга специалност. Пък и няма двама еднакви лекари. Може един лекар от дадена специалност да е супер в няколко инфекции, но няма как да познава толкова добре всички останали. Всяка една специалност си има по две-три приоритетни инфекции, които се познават по-добре от останалите. Ненапразно един от моите професори казваше, че човек става професор, когато стане специалист по една-единствена болест. Така че специализацията винаги е някакво ограничаване.<br /> <br /> <strong>- Какво да направи човек, когато се съмнява, че се е инфектирал?</strong><br /> - Когато човек е направил някакво прегрешение, има някакво съмнение, в главата му възникват десетки въпроси: къде да отида, при какъв специалист, колко пари ще ми вземе, дали няма да се разбере, че съм ходил, какво ще кажат хората&hellip; Срам, страх, стеснителност, предразсъдъци! Затова и голям процент от хората, които искат да се изследват, просто не отиват на лекар. По-често идват при нас тези, които вече имат оплаквания, а тези, които нямат &ndash; просто отлагат. Минава време, прегледът се отлага, отлага... и твърде е възможно тези пациенти да се превърнат в т.нар. здрави заразоносители &ndash; т.е. да са заразни, но да нямат оплаквания. При сексуален контакт със здрав партньор те могат да предадат инфекцията, без дори и да знаят, че я носят. И затова напълно си вярват, когато казват на новия партньор, че са супер здрави. Така че тук се включва и човешката психология. В практиката ми често се сблъсквам със следната ситуация: идва пациентка и след преглед и изследвания откривам дадена инфекция. Искам, разбира се, да се изследва и мъжът. Но той отказва, защото бил здрав. Това е не само нехайство. Изразът &bdquo;Аз съм здрав&rdquo; е един от петте варианта на психологическа защита, които могат да изберат хората. Друг случай &ndash; мъжът се съгласява да се изследва и се оказва, че няма такава инфекция при него. Тогава се търси виновник. И започват скандалите, препирните, подозренията&hellip; А е напълно възможно при някои от инфекциите, не при всички, този мъж да се е заразил преди определено време, да е предал на новата си партньорка инфекцията, а след това, колкото и странно да ви звучи, <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>спонтанно да се е излекувал</strong></span><br /> <br /> Има и такива случаи. Когато имунитетът е по-силен, някои от инфекциите могат да бъдат преодолени и без лечение. В случая, новата партньорка недоумява как се е случило това с нея, а мъжът казва: &bdquo;Ти си виновна!&ldquo; Това може да се случи и на мъжа, разбира се. Имах в практиката си едно момиче, което беше девствено, когато дойде на профилактичен преглед при мен. След това направи първия си сексуален контакт и започна да води полов живот. Беше два месеца с един мъж. Дойде при мен и поиска да я изследвам за всички сексуални инфекции, които мога да й направя. Изследвахме я и й открихме пет инфекции. Така че един партньор може да ви зарази с повече от една инфекция. Не е казано, че трябва да си правил секс с много партньори, за да се заразиш с повече инфекции.<br /> <strong><br /> - Казвате, че човек може да се зарази със секс инфекция, без да е правил секс?</strong><br /> - С някои от инфекциите може да се заразите в басейн, но при определени условия. Една целувка може да пренесе някои от инфекциите. Варианти за заразяване са също и общи съдове за хранене, тоалетни чинии, седалките в обществения транспорт, кръвопреливанията &ndash; преди време кръвта не се изследваше за хепатит С.<br /> <br /> <strong>- Колко време след секса с нов партньор човек може да очаква появата на някакви симптоми?</strong><br /> - Друго интересно за секс инфекциите е това, че имат различни инкубационни периоди. При тях етиологичните агенти могат да бъдат и гъбични, и вирусни, и бактериални, и паразитни. Т.е., имаме огромно биологично многообразие от микроорганизми, което предполага и абсолютно различните клинични картини. Затова и инкубационният им период варира от няколко дни до няколко месеца. С най-къс инкубационен период са гъбичките. Ако човек е имал полов контакт и след пет дни се появи сърбеж, това говори за проблем с гъбички. <br /> <br /> Има и сравнително дълги инкубационни периоди, например, при СПИН и хепатит, при които могат да минат месеци, преди да се появи евентуално някаква клиника. Но и след време може да няма никакви тревожни симптоми, а инфекцията да се открие с помощта на лабораторни тестове, по друг повод. Миналото лято при мен дойде един мъж, който, след секс с проститутка на магистралата, искаше да го изследвам за всички видове секс инфекции. Казах му да дойде след поне два месеца, тъй като толкова рано тестовете са безполезни &ndash; той беше дошъл два часа след контакта. Ако човек без оплаквания иска да се изследва за повече инфекции, трябва да се съобрази и с този времеви интервал от два месеца, преди да проведе изследванията.<br /> <strong><br /> - Кога става вече късно? Нали заболяването трябва да се хване в начален стадий, за да се лекува успешно?</strong><br /> - Не обичам този израз: &bdquo;Вече е късно&ldquo;. Може би е късно, когато човек не се е изследвал изобщо. Ако има време и отслабен имунитет, инфекцията може да доведе до усложнения. Например, мъж и жена идват при мен, защото искат да имат дете, но &bdquo;нещо не се получава&ldquo;. Тогава откривам дадена инфекция, за която бъдещите родители дори не подозират. За съжаление инфекцията е довела до сраствания и запушване на маточните тръби.<br /> <hr /> <br /> <strong>Кога презервативът не помага?</strong><br /> <br /> Презервативът не може да помогне при инфекции, които се предават с целувки, при пипане. Една гъбична инфекция може да се предаде и без сексуален контакт, само чрез пипане. Но презервативът пази от инфекции и трябва да се отнасяме с уважение към него. Аз съветвам моите пациентки, едната ръка да не знае какво прави другата. Едната ръка е за партньора, другата &ndash; за самата нея. Т.е., имаме разделно пипане. Ако партньорите знаят това и го правят, вероятността от зараза е много по-малка.<br /> <hr /> <br /> <strong>Кои са най-често срещаните инфекции?</strong><br /> <em><br /> Аз съм на 19 години, но чета вашия вестник, защото има много полезни съвети за здравето. Предстои ми да пътувам с приятел за известно време и най-вероятно ще правим секс. А аз се страхувам, защото моя приятелка пипна една инфекция от такова пътуване и още не може да се оправи. Кажете ми кои са опасните и най-често срещани инфекции и как мога да се предпазя от тях?<br /> </em><br /> <strong><br /> - Как ще отговорите на нашата млада читателка, д-р Николов?</strong><br /> - През лятото най-често се срещат гъбичните инфекции. Другата инфекция, която ги следва, е анаеробната. Гъбичките са номер едно за Европа, а за САЩ &ndash; анаеробите. Анаеробите са група от 16 микроорганизми, като част от тях са сексуално преносими. Но най-чести всъщност се оказват смесените инфекции. При около 60% от жените, посетили гинекологичен кабинет и имащи проблем, откриваме смесена инфекция. Тоест, пациентката има не един, а няколко болестотворни агента. Има и друга особеност. Една инфекция може да наруши нормалната влагалищна микрофлора и така да даде път за настаняването на някои условно патогенни микроорганизми. Те се срещат нормално във влагалището, но в много малки проценти и не причиняват болести. Когато се срине имунната система или някоя от секс инфекциите убие нормалната лактобациларна флора, тогава се получава растеж на тези условно патогенни микроорганизми и една чисто сексуална инфекция се превръща в смесена. Тогава се получава и нова клинична картина &ndash; пациентката не е доволна от лекуващия я лекар, сменя лекаря, прави нови микробиологии. Тя става все по-объркана. Получава се един омагьосан кръг, при който основният проблем е, че пациентът не получава подобрение от лечението. При мен са идвали доста често изнервени, плачещи жени, които споделят, че &bdquo;имат непрекъснато някакви бактерии&ldquo;. Веднъж дойде жена с един кочан рецепти, предписани й от различни специалисти. И не можеше да излекува едно &bdquo;обикновено&rdquo; бяло течение. <br /> <br /> При мъжете нещата също не са по-добри &ndash; често една инфекция може да отвори вратите на възпаление на простатата &ndash; получава се хроничен простатит, който уролозите лекуват месеци наред. <br /> <br /> <strong>- Може ли секс инфекциите да имат усложнения?</strong><br /> - Усложненията са много: например, стерилитет поради непроходимост на маточните тръби. Запушването на тръбите е една защитна реакция на организма. Срастванията ограничават възпалението, което се е образувало в тръбите. Така инфекцията не достига до перитонеума и няма перитонит. Организмът &bdquo;жертва&rdquo; тръбите, за да избегне по-голямо възпаление. Част от мъжете със стерилитет, които имат някаква нарушена спермограма, споделят за прекарана секс инфекция.<br /> <br /> <strong>- Как лекарите се ориентират кога да търсят секс инфекция?</strong><br /> - При клиничната картина най-важна е анамнезата &ndash; т.е., фактът, че пациентът е имал случаен, нерегламентиран полов контакт. Направило ми е впечатление, че в този случай хората използват какви ли не определения. Например това: &bdquo;Имах случаен допир с един мъж&rdquo;. Но най-важното е, че пациентът може да е заразен и да няма никаква клиника &ndash; т.е., не се знае кой е здрав и кой е само заразоносител. Една и съща секс инфекция може да има различни клиники. Например, инфекцията с човешкия папиломен вирус може да доведе и до кондиломи, и до брадавици, и до папиломи, и до проблеми на шийката на матката &ndash; от различни видове предракови изменения до същински рак. И тук е ролята на клинициста &ndash; да види възможността за наличието на инфекция.<br /> <strong><br /> - Какво трябва да направи човек при &bdquo;случаен&ldquo;, непредвиден полов контакт?</strong><br /> - Първо, да има здрави нерви и да изчака определено време &ndash; приблизително два месеца при всичката условност на този период. Разбира се, не бива да прави нови непредвидени полови контакти, за да не се разнася евентуалната инфекция. Малко етика не е излишна... Трябва да се стреми да се изследва за колкото се може повече инфекции. В интерес на истината, не съм видял лаборатория, която да изследва всички видове секс инфекции. Т.е., различните лаборатории са различно специализирани &ndash; най-общо едни са специализирани повече за вируси, други за бактерии и гъбички, трети &ndash; за паразити. Другото важно нещо е, потенциалният пациент да избере внимателно при какъв лекар да отиде. Ако отиде при личния лекар и каже, че има съмнения за секс инфекция, дали ще му даде талон за специалист? За какъв специалист? Или направо ще го прати в близката лаборатория, която ще го изследва в най-добрия случай за това, за което може.<br /> <strong><br /> - А към какъв специалист е най-правилно да се обърнем за консултация в такива случаи?</strong><br /> - Специалистите се търсят в зависимост от оплакванията. Затова съветвам пациентите да не гледат с подозрение на лекар, който им предложи да се изследват за повечко инфекции. Да не си мислят, че лекарят иска само да им вземе парите. Добре е хората да се стремят да се информират достатъчно за секс инфекциите. Понякога, особено в по-малките градове, те се срамуват дори да попитат, ако имат някакъв проблем или притеснение. Притеснителен е и фактът, че повечето инфекции протичат без симптоматика. Имал съм драстични случаи в това отношение. Например, идва при мен пациентка, която споделя, че има вече сериозен партньор и иска да си направи изследвания. След като направихме изследванията, се оказа, че има хепатит С. Тя се разгневи, но отиде да се лекува. След две години дойде да ми благодари, защото съм й спасил живота. Друга пациентка, голяма хубавица, дойде да се изследва профилактично. За каквото й да я изследвахме, даваше все положителни резултати. Дори в първия момент и аз се стъписах. Помислих си, че нещо в лабораториите грешат. Но, за съжаление, при нея положителните резултати се потвърдиха без съмнение. Друг интересен случай. Имах пациентка, която беше бременна. Съпругът й настояваше и той &bdquo;да се изследва за всичко&ldquo;. При него се откри сифилис, а при партньорката му нямаше такава инфекция. Още един случай с пациентка, която съм преглеждал поне пет пъти заради хормонални нарушения. И накрая ми спомена някак между другото: &bdquo;Сега трябва да отида и в инфекциозна болница.&rdquo; Попитах я защо. Отговори ми: Ами, аз съм болна от СПИН и сега отивам на поредната терапия. Понякога и ние, специалистите, сме изложени на риск, без дори да подозираме за това. Хората трябва да споделят с лекаря си, когато имат някаква инфекция. И да завърша с доверието. Доверието между лекар и пациент не е единственото условие за успех, но то е началото на всеки успешен лечебен процес.<br /> <br /> <strong><br /> Милена ВАСИЛЕВА</strong><br />