Как да се възстановим след заболяване?

<strong>&nbsp;Учителя Петър Дънов:</strong><br /> <br /> &bdquo;<em>Защо се страхувате от болестите? Те са професори, които преподават уроци на болния. Докато лежи, болният учи преподадените уроци. Чрез болестта той придобива нещо ценно: ако е бил непослушен, започва да слуша, подчинява се на лекарските съвети... Ако е бил груб, сега става мек, внимателен към всички&rdquo;</em>.<br /> <hr /> <br /> &bdquo;В продължение на много години живях, не изпускайки от ръцете си инхалатора - казва 35-годишната Ирина, която от дете страда от астма. След продължително лечение с антибиотици, инжекции, сиропи, инхалатори и какво ли не щях да умра от непрекъсната, особено през нощта, ужасна кашлица, задушаване, пристъпи.<br /> <br /> По същото време започнах да ставам много чувствителна към всякакви миризми, аромати, парфюми. Непрекъснато отварях всички прозорци.<br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Не можех да дишам, задушавах се</strong></span><br /> <br /> Но лекарите трудно стигат понякога до вярната диагноза. Беше ме страх, когато наставаше вечер, защото адът започваше и продължаваше до сутринта. Молех се да умра! Толкова беше ужасно. Тогава разбрах, че тези лекарства като че ли ми усилват кашлицата и изобщо не ме оправят. Реших да се подложа на курс лазерна акупунктура, след което пристъпите почти спряха&rdquo;...<br /> <br /> Но дори и няколко месеца след това Ирина все още продължава да си прави по няколко инхалации на ден. Когато инхалаторът свърши, тя, както и преди, изпада в паника.<br /> <br /> &bdquo;Не мога да се отърва от страха, че ще получа нов пристъп - казва тя. &ndash; Астмата сякаш се е превърнала в част от мен.<br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong><br /> Трудно е да се освободиш от сянката на болестта&nbsp;</strong></span><br /> <br /> след като години наред сте били неразделни с нея, сякаш почти сте се слели в едно цяло. Възниква ефектът на огледалото: &bdquo;Аз и болестта сме едно цяло, аз &ndash; това е тя.&rdquo; Да се откажеш от нея е все едно да се откажеш от себе си. А понякога се налага да се откажеш и от някои облаги, които съпътстват болестта. Например човек не е готов да оздравее, защото тогава ще трябва да се върне на работата, която мрази. Или заболяването му е единственото нещо, което все още спасява семейството му от разпадане. Някои хора чрез болестта могат да получат внимание и грижи, които са им липсвали, когато са били здрави. И накрая, зад болестта може да се скриеш и от срама.<br /> <hr /> <br /> <strong>Една неписана диагноза - &bdquo;Болка от срам&rdquo;</strong><br /> <br /> &bdquo;След като аз съм болен, не изпитвам срам, че не съм оправдал нечии очаквания или не съответствам на това високо ниво на амбицията, което сам съм си поставил пред себе си.&rdquo; Това са думи на 37-годишния инж. Степан Давидян.<br /> <br /> &bdquo;Не съм защитил дисертация, не съм направил кариера не защото не съм се справил или не съм способен да го направя, а защото съм болен&rdquo;, споделя Степан.<br /> <br /> Оказва се, че болката от срама може да бъде по-страшна от физическата болка. Но това не означава, че болният човек или продължаващият да се чувства болен е измамник. Важно е да се разбере, че такъв човек не осъзнава проблема с предисторията на продължителното си боледуване. Точно обратното, продължавайки да възприема себе си за болен, той несъзнателно се опитва да разреши конфликт, който не може да бъде решен на съзнателно ниво.<br /> <hr /> <br /> <strong>Защо аз?!</strong><br /> <br /> &bdquo;Трудно е да се предаде това, което преживях преди операцията &ndash; казва 37-годишната Наталия. - Лекарите очакваха най-лошото. Въпреки че техните прогнози не се сбъднаха, възстановяването ми след болестта беше много трудно. Изминаха вече почти две години оттогава, но аз все още се смразявам от страх, когато си спомням за тези дни.&rdquo;<br /> <br /> Едва ли някой, който е преживял някакво сериозно заболяване, може да забрави тежкия шок, страха, паниката, отчаянието и безпомощността.<br /> <br /> Болестта, както и всяка психологическа травма, унищожава илюзорното чувство за сигурност, фантазията за индивидуалното безсмъртие. Изведнъж се оказва, че човек е уязвим и вече не може да контролира живота си. Самата идеята, че може да се окажете безпомощни и няма да можете да се справите със ситуацията,&nbsp;се преживява изключително болезнено.<br /> <br /> Възниква мъчителният въпрос: защо това се случи точно на мен? Много е важно до какъв извод ще стигне човек в крайна сметка. Може да обвинява себе си или обстоятелствата, но това са разрушителни чувства. Те не водят до конкретни действия, до търсене на изход от ситуацията. Тогава този, който е бил болен, наистина ще е безсилен да промени нещо.<br /> <br /> Друго нещо е, ако поеме сам отговорността за живота си: да, това се случи с мен, но мога да се опитам да променя нещата. Това е позицията на възрастен човек. Ако аз съм отговорен за живота си, ако аз съм в състояние сам да го сътворя, значи аз мога и да избера &ndash; да продължа ли да съм болен, или да си кажа: &bdquo;Не, не искам!&rdquo;...<br /> <br /> <hr /> <br /> <strong>Китайска пословица</strong><br /> <br /> &bdquo;<em>Няма болести - кратък живот, има болест - дълъг живот</em>&rdquo;, гласи тя. Смисълът й се крие в следното: ако човек е намерил в себе си сили да се справи с болестта и да разбере пределите на своите възможности, то той е способен да управлява живота си много по-добре, отколкото тези, които не знаят, а и не искат да научат границите на своите възможности. Смята се, че болестта придобива позитивен смисъл, когато помага на човека да постигне някаква цел.<br /> <hr /> <br /> <br /> <strong>И все пак - как да я преживеем?</strong><br /> <br /> Престанете да смятате, че болестта е нещо незаслужено и несправедливо. Престанете да се питате: &bdquo;Защо това се случи на мен?&rdquo; Точно сега не е време за анализи и класификации. Примирете се с нея. Кажете си - така ще бъде този ден.<br /> <strong><br /> </strong>Възприемайте я като природно явление<strong> </strong><span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>&ndash;&nbsp;</strong></span>вие не страдате, когато вали дъжд или е мрачно и студено. Помислете как да промените живота си след оздравяването. Болестта често е сигнал, че трябва да се промени начинът на живот, вредните навици, режимът на хранене. Направете план на всичко, което сте отлагали &bdquo;за после&rdquo;.<br /> <br /> Помислете защо искате да живеете и да работите! Т.е. защо искате да оздравеете. Това трябва бъде вашата единствена мотивация.<br /> И тогава наистина ще доживеете до старостта.<br /> <hr /> <strong><br /> Вие сте напълно здрава!</strong><br /> <br /> Венета, която е преживяла инсулт на 48 г., беше много щастлива да чуе най-накрая тези думи от своя лекуващ лекар невролог. Но не можа да му повярва напълно.<br /> <br /> &bdquo;Макар че ядрено-магнитният резонанс показваше, че всичко е наред, през цялото време ходя като по острието на бръснач &ndash; признава тя. - Ами ако всичко се повтори отново? Мога ли да живея, както преди, и как да се предпазя от стреса?&rdquo;<br /> <br /> Думите на лекаря се оказаха недостатъчни за да може Венета да промени статуса си от болен на здрав човек и да се концентрира върху възстановяването си. Оказва се, че за лекарите оздравяването означава изчезването на симптомите и признаците на заболяването, но за пациента всичко е по-различно. Чувства ли се той оздравял и кога - това зависи от много и различни фактори. Къс или дълъг, как и накъде - за всеки този път винаги е труден.<br /> <br /> <br /> <br /> <br /> <br /> <strong>Милена ВАСИЛЕВА</strong><br />