Цирковата легенда от папата до следователя
Има може би само един човек в България, който категорично ще оспори отдавна наложеното твърдение, че парламентът /а и цялата българска политика/ е цирк. И то не защото прекалено много цени депутатите, а защото не иска да се обижда циркът - неговия дом, храм, радост, болка, мъка, живот. <br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201509/Tina_26/Balkan_vatre.JPG" alt="Balkan_vatre.JPG" align="left" hspace="9" width="320" height="527" />В днешното време на фалити, безкултурие, пренареждане на понятията честност, морал, успех, провал, благоденствие и смисъл на всичко, което вършим, този човек и цялата му фамилия са се посветили на невъзможното дело да има в България цирк. Да знаят децата що е това клоун, акробат, дресура и да вдишат онзи неповторим въздух под шапитото, наситен с възхищение, смелост, талант, радост и много аплаузи.<br /> <br /> Колкото до политиката, тя наистина не е цирк. На манежа всичко е изчислено до микрон. Там грешката се заплаща скъпо, удари под кръста на осем метра височина са невъзможни, както и тънките сметки, които евентуално ще докарат някой, макар и дребен дивидент. В цирка се влиза не с лъжи, неизпълними обещания, съмнителни съглашения и генералната мисъл какво може да се спечели, а с талант, труд и любов: към публиката, към това, което вършиш и към хората около теб.<br /> <br /> Академик Александър Балкански е от хората, които без съмнение са луди, но без които светът щеше да бъде едно застинало безхаберие. Днес, когато кризата мори всички, а културата е последна грижа на политиците, той иска родната публика да гледа европейска програма. Е, това значи риск сметките да не излязат, високо кръвно и захар, безсъние, но... турнето продължава. Тези дни във Варна. С едни от най-добрите номера, които световната гилдия може да предложи.<br /> <br /> &bdquo;Ако бях вдигнал хотел, щях да живея далеч по-леко&rdquo;, каза някога Александър Балкански. И това е самата истина. Преди петнадесет години, когато фамилията вложи всичките два милиона долара, печелени десетилетия, за новия си цирк, тогавашната министърка на културата даде специално изпратената й поканата за премиерата на... шофьора си. Железният Балкански почти се разплака. Подобна бе реакцията му и години по-късно, но този път сълзите имаха друг вкус: някак си топъл и сладък. <br /> <br /> <strong>Вкусът на сълзите </strong><br /> <br /> Бургас. 27 юни 2007 година. Събота. 21 часа. Над 600 души, от които триста деца, се радват на програмата на цирка. И изведнъж, като че ли дошла от нищото, стихия се стоварва върху шапитото. Вятърът, със скорост 180 км в час, преобръща мотокар! Циркът висва като кораб с разкъсани платна. Металните мачти, които тежат по 1200 кг, са счупени като кибритени клечки. Нова мощна ураганна вълна срива всичко. Балкански влиза в канцеларията си и взема пистолета. &bdquo;Ако има жертви, знам какво да направя&rdquo;, казва. Няма дори и ранени, всички излизат живи и здрави. Късмет, че в този момент лъвовете и тигрите не са били пред публиката. <br /> <br /> След подобно бедствие всички циркове по света прекратяват сезона си. &bdquo;Следващият петък ще работим&rdquo;, нарежда шефът. Така и става. Нито една институция или колега от България не дават кураж на пострадалите. Някои дори тайно злорадстват. Гилдията по света реагира по-различно - готови са да помогнат отвсякъде - от Китай до Русия. От Италия са съгласни да ремонтират съоръжението веднага. &bdquo;Важното е да работите, а ще платите, когато можете&rdquo;, казват. <br /> <br /> Бедно облечена жена, приличаща на клошарка, спира академика и с трепереща ръка му подава малко букетче цветя. &bdquo;Много съжалявам, друго не мога да ви дам&rdquo;. Господ дал, Господ взел. И пак ще даде. Далеч по-различен е вкусът на тези сълзи.<br /> <strong><br /> Фамилията изправена за разстрел <br /> </strong><br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201509/Tina_26/Balkan_vatre2.JPG" alt="Balkan_vatre2.JPG" align="baseline" width="500" height="340" /><br /> <br /> &bdquo;Във Флоренция, точно срещу общината, има улица &bdquo;Малеволти&rdquo; - разказва Академик Балкански пред вестник &bdquo;Стандарт&rdquo;. - Там живее фамилията на дядо ми Орландо. Много са богати. Той е адвокат с престиж и кариера, но се влюбва в баба ми Виржиния, артистката. Тя е владеела седем циркови жанра, включително акробатика на кон и трапец&rdquo;.<br /> <br /> Запленен от красотата на избраничката си, юристът тръгва с трупата. Тогава баща му се отрича от сина си. Дори иска да отнеме правото му да носи фамилното име Малеволти. Преди да умре, Орландо забранява на близките си по всякакъв повод да търсят контакт с роднините си от Флоренция. Въпреки това наскоро един от племенниците на Балкански се опитал да се свърже с тях, но бил изгонен от къщата им като нежелан.<br /> <br /> &bdquo;Баба ми, дядо ми и цялата трупа бягат от Италия в Русия - продължава разказа си академикът. - В град &bdquo;Самара&rdquo; издигат цирк &bdquo;Джонтини&rdquo;, в Москва пък - стационарен театър. Забогатяват толкова, че стават собственици на баржа, теглена от бурлаки&rdquo;.<br /> <br /> Октомврийската революция слага край на благоденствието на фамилията. Цялото им имущество е конфискувано. Като богаташи всички са изправени до стената за разстрел. Един от младежите обаче бил приятел с комисаря, натоварен да изпълни смъртната присъда. Той ги спасил: &bdquo;Бягайте към Одеса!&rdquo;. По пътя от коремен тиф умира Виржиния, бременна в шестия месец, и още девет деца. Майката на Балкански - Лола /починала преди няколко месеца на 99 години/, остава жива. Оцелелите се качват на някакъв кораб и потеглят за родината си Италия. По пътя лодката спира на пристанището във Варна, за да зареди гориво, вода и храна. <br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201509/Tina_26/Balkan_krokodil.JPG" alt="Balkan_krokodil.JPG" align="baseline" width="500" height="331" /><br /> <strong><span style="font-size: x-small;">В цирка често има и кръвожадни &quot;артисти&rdquo; </span></strong> <br /> <br /> Пасажерите слизат да се поразходят и разгледат града. И тогава Орландо вижда брат си Гиго! Той също е отлъчен от фамилията, защото се е отдал на изкуството. Българският цар Фердинанд обаче го оценил по достойнство и го назначил за придворен скулптор и художник. <br /> <br /> По съвет на Гиго роднините му тръгват за Пловдив. Там една от дамите се омъжва за богат търговец, който захвърля книжата и става... клоуна Чарли. Скоро италианците имат вече три цирка в България. Лола се влюбва в красивия акробат от Видин Димитър Балкански и се ражда единственият им син - днешният академик Александър. <br /> <br /> Момчето е на пет години, когато баща му е хвърлен под влака, защото се противопоставя на национализирането на собствеността им. <br /> <br /> Шестдесет години по-късно синът изпълнява заръката на предците и издига шапитото на цирк &bdquo;Балкански&rdquo;.<br /> <br /> <strong>На манежа с Марадона <br /> </strong><br /> Когато Александър Балкански решава да създаде своя трупа, логично, първите й членове са хората от неговото семейство: съпругата му Мария и синовете Александър-младши и Николай. С конкурс избират останалите единадесет и трупата заминава за Копенхаген. <br /> <br /> На фестивала в Монте Карло ги награждават със &bdquo;Сребърен клоун&rdquo;. Призът обаче не ги радва. Заслужаваха златото. Така мислят и президентът на италианската асоциация на цирковете Палмири, и прочутата актриса Жулиета Масина, които възмутено напускат журито. <br /> <br /> Трупата е играла през датската и шведската кралица, в дома на американския президент Айзенхауер, пред израелския премиер Бен Гурион, &bdquo;битълса&rdquo; Пол Макартни си е правил снимка с тях, а певецът Джони Кеш идва в караваната на българите, за да им попее. В Неапол сред зрителите е и самият Диего Марадона, който излиза на манежа, за да поздрави артистите. Качват го на Колелото на смъртта и започват да го издигат. Публиката е в транс, доволна, че е свидетел на истинска сензация. Застрахователят на футболната звезда е пред инфаркт. &bdquo;Ако Диего падне и си счупи нещо, няма да му платим застраховката&rdquo;, крещи той.<br /> <br /> Във Флоренция с цирк &bdquo;Медрано&rdquo; &bdquo;Балкански&rdquo; изпълняват изключително сложен пирует. Най-малката участничка, без предпазен колан, с двойно салто трябва да стъпи на петия етаж на колоната. Но скокът я отвежда встрани, балансът е нарушен и за миг цялата пирамида се срутва. Седем души са на земята. Една фатална грешка е на път да затрие едногодишен труд. Вторият опит обаче е сполучлив. Възторжената публика дълго аплодира, станала на крака.<br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201509/Tina_26/Balkan_kolelo.JPG" alt="Balkan_kolelo.JPG" align="baseline" width="500" height="334" /><br /> <hr /> <strong>Обвинение в... патриотизъм</strong><br /> <br /> Рим. 2 януари 1986 година. Човек, облечен в достолепно расо, чука на вратата на караваната на Александър Балкански. &bdquo;Беше монсеньор Мондуци, министър на културата на Ватикана - спомня си артистът. - Беше дошъл да ни покани да участваме в грандиозния спектакъл в зала &bdquo;Нерви&rdquo;, където пред 8000 зрители папата ще направи своята новогодишна публична аудиенция&rdquo;. В българското посолство поощряват идеята, още повече че на същата дата започва процесът срещу Сергей Антонов, обвинен като участник в атентата срещу Йоан-Павел Втори. &bdquo;Намерете начин да стигнете до папата. Кажете, че нашият сънародник е невинен&rdquo;, поръчват. Балкански иска още гаранции, че пост фактум няма да го обвинят, че на своя глава е играл във Ватикана. Идва разрешение и от София. <br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201509/Tina_26/Balkan_pope.JPG" alt="Balkan_pope.JPG" align="baseline" width="501" height="378" /><br /> <span style="font-size: x-small;"><strong>Николай Балкански (вляво) в момент на знаменателното ръкостискане</strong></span><br /> <br /> Изпълнението на трупата минава с голям успех. Към папата се отправя най-малката участничка в спектакъла - 12-годишната Милена. Швейцарската гвардия, която охранява престола, я пропуска. Все пак красавицата е още дете. Милена подава снимка на артистите с автограф и казва на чист италиански: &bdquo;Ние сме от родината на Сергей Антонов. Той е невинен. Помилвайте го&rdquo;. Старецът я помилва по главата и отвръща: &bdquo;Знам, знам...&rdquo;. После се здрависва с всеки от българите.<br /> <br /> При завръщането си в София Александър Балкански попада директно в лапите на следователя Господинов. Забраняват му да напуска столицата. Разпитите продължават единадесет месеца. Обвинението е абсурдно: Набеждават го за агент на Ватикана, за което му се плаща. &bdquo;Ще те пращат в Белене&rdquo;, предупреждава го адвокатът. Обвиненият няма на кого да се обади. Телефонът му се послушва. Тайно успява да се свърже с посолството в Рим. Веднага идват консулът и културният аташе. В едно октомврийско утро Балкански е въведен в тежък началнически кабинет. Без много приказки мъжът, който го посреща, му дава паспортите на артистите от трупата. &bdquo;Моят съвет е да заминете веднага за чужбина. Не дълбайте повече този случай. Забравете всичко&rdquo;, казва той.<br /> <br /> <hr /> <strong><img src="/documents/newsimages/editor/201509/Tina_26/Balkan_25.JPG" alt="Balkan_25.JPG" align="baseline" width="500" height="281" /><br /> <br /> Един танц с Тато</strong><br /> <br /> Акробатичното дуо Александър и Мария Балкански имат двегодишен договор за Америка. &bdquo;Искам 3000 долара рушвет, пратих те, печелиш, трябва да ми се отблагодариш&rdquo;, му казва роден началник. Артистът е възмутен. На седмица той печели 360 долара, но получава само 60. Останалите са за държавата. Сега чиновникът иска още. &bdquo;Стига, няма да дам!&rdquo;, отвръща сопнато. Следва отмъщението. Дуото е върнато в България и не му се дава никаква работа. <br /> <br /> Спасението идва от най-малко очакваното място. &bdquo;В сряда има правешка вечеринка, запазила съм една маса - казва тъщата на бъдещия академик &ndash; Тодор Живков ми е съученик&rdquo;. На срещата красивата Мария танцува с първия човек на държавата. Той е мил, познава я от дете. Още на другия ден като на парад Балкански влиза при министъра на културата Людмила Живкова, а много скоро лошият директор е уличен в кражби и уволнен.<br /> <br /> <hr /> <strong>Досие<br /> </strong><br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201509/Tina_26/Balkan_smart.JPG" alt="Balkan_smart.JPG" align="baseline" width="500" height="375" /><br /> <br /> Трупа &bdquo;Балкански&rdquo; е създадена през 1980 г. Изпълнява предимно акробатични номера, перш, копф-трапец, &bdquo;Колелото на смъртта&ldquo; и др. Гастролира на сцените на циркове в България, Дания, Швейцария, Гърция, Италия, Германия, САЩ и др. Лауреат е на множество международни награди. През 1983 г. печели &bdquo;Сребърен клоун&ldquo; от цирковия фестивал в Монте Карло. Влиза в &bdquo;Книгата за рекорди на Гинес&ldquo; с няколко акробатични номера: тройно салто на кварта и двойно салто с 2 пируета на кварта, както и с тройно салто на четворна колона. През 1982 г. Николай Балкански е вписан в книгата с рекорди с двойно салто на 1 и на 2 кокили. <br /> <br /> Коронният номер &bdquo;Колелото на смъртта&ldquo; се изпълнява първоначално от братята Николай и Александър Балкански-син, а впоследствие Александър е заменен от Велизара, съпругата на Николай. Тя остава на манежа до шестия месец от бременността с третото си дете.<br /> <br /> <strong>Подготви Исак ГОЗЕС <br /> <br /> <br type="_moz" /> </strong> <br />