Владко угасил цигарата си в бедрото на момиче!
<em>В началото на август във Варна бяха раздадени &bdquo;Морските Оскари&rdquo;, или &bdquo;Marine Lifestyle Awards 2015&rdquo;. Голямата награда за цялостен принос заслужено бе връчена на Кирил Аспарухов, който има вече над 40 години стаж в родния шоубизнес. &bdquo;Зад гърба ми има над 40 години стаж в шоубизнеса и това ме кара да посрещам със самочувствие всички нови предизвикателства. За моето покритие ви оставям да съдите сами&rdquo;. А ето и продължението на неговия увлекателен разказ, стартирал в миналия брой на &bdquo;ШОУ&rdquo;:</em><br /> <hr /> <br /> <strong>- Коя е най-забележителната случка или събитие от филмовия фестивал &bdquo;Любовта е лудост&rdquo;, с какво и кого я свързвате по-конкретно?</strong><br /> - Само една от много случки ще споделя. Невена Коканова и Коста Цонев са специални гости на едно от заведенията на Златни пясъци. Имаше и други гости от кинофестивала. Но звездите бяха в отделно сепаре. И аз - с тях. Гледахме програмата, забавлявахме се. Невена беше с брошката, с която се появи на моята сватба и която й е наследство по майчина линия от цар Борис. Дори танцувахме. Как се случи, брошката в края на вечерта изчезна! Падна някъде. Съобщихме по микрофона. Дори писах на другия ден във варненски вестник колко е скъпа тази брошка. Никой не даде знак, че я е намерил...<br /> <br /> <strong>- Сигурно имате още много весели случки и преживявания с Коста Цонев по време на фестивалните дни, а и не само. Споделете най-забавната от тях!</strong><br /> - Най-забавната е още в началото на запознанството ни. Невена (Коканова - б.а.) е играла най-много с него в български филми и все е негова съпруга. Бях се решил да направя интервю и с него. Но не смеех. И тя му написа бележка: &quot;Коста, това е мое доверено лице. Иска да те интервюира&quot;. Той я прочете и ми се усмихна: &quot;След като си на Венчето доверено лице, да започваме...&quot;. След това съм имам много интервюта с него, бил ми е на два пъти гост в шоуто &quot;На чаша кафе и... още нещо&quot;. А по време на кинофестивала &quot;Любовта е лудост&quot; неговите лакърдии нямаха край. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Беше истински фокус!<br /> </strong></span><br /> <strong>- Имате много стихове, посветени и илюстрирани от самата Невена Коканова! Какво ви свързваше с нея, как нейната чудовищна фотогеничност в българското кино и личностни качества са преплетени с вашето творчество, а и какви са най-ценните ви спомени от личните ви досег с нея?</strong><br /> - Какво богатство е да бъдеш допуснат до нея, до духовния й храм! Интересно беше запознанството ни. Още по-интересно - развитието му. За да стигне до моята неповторима женитба с Анета, на която тя ни бе кума. Едва ли някой повече я е интервюирал от мен! Гостуванията й във Варна с театрални и филмови премиери за мен бяха повече от духовен празник! Илюстрациите й на стихосбирката ми &quot;Кестенов бяг&quot; - неповторими! Премиерата на същата книга в кафе-театъра на ФКЦ беше последвана от два рецитала в читалищния салон в родния ми Петрич. С театралната постановка &quot;Последните 13 дни на цар Борис&quot; гостувахме не само в Петрич, където ни благослови баба Ванга за новия Културно-информационен център към НЧ &quot;Братя Миладинови&quot;, но и в Сандански, Гоце Делчев, с. Коларово, Варна, кв. &bdquo;Владиславово&rdquo;... не бих могъл да изброя всичко. На един неин триптих от снимки ми написа: &quot;Хубавите неща престават да бъдат хубави само от нашата злоупотреба с тях&quot;. И това можеш да прочетеш само като събереш трите снимки. Другият й бисер: &bdquo;Кладенецът на душата не трябва да пресъхва&rdquo;. Или пък: &bdquo;За мъж не се плаче, но за другар &ndash; да!&rdquo;... Така се роди и книгата ми &quot;Олтар за Невена&quot; - стихове, посветени на нея, откъси от нейни и мои писма, нейни илюстрации, фотографии...<br /> <br /> <strong>- Друга актриса, останала в съзнанието на българските зрители - Пепа Николова, си отиде също без време, накрая нейният талант не беше оценен подобаващо... Какво ще ни разкажете и за нея?</strong><br /> - Тя беше повече от шемет. Когато я поканих в шоуто ми &quot;На чаша кафе и... още нещо&quot; и салона беше пълен, а аз закъснявам, защото нейният автобус от Шумен закъсня, всички очакваха, че ще ни разпилее от смях, а още в началото разказа ни нещо, което <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>ни стегна в гърлото и се отрони неволно сълза... </strong></span><br /> <br /> Винаги ходела на театрални гастроли и шоупрограми с малката си дъщеря. Но на едно гостуване в Мездра, защото било близо, оставила Александра вкъщи и веднага се прибрала след гастрола. Но като влязла в стаята, се стъписала - Александра била заспала с икона в ръка. Тя я събудила и попитала какво е станало. А дъщеря й отговорила: &bdquo;Мамо, помолих се да ми се върнеш жива и здрава!&rdquo;... <br /> <br /> На три пъти е била манекен в мои артистични ревюта във Варна. И когато беше облечена в булчинска рокля, свали си обувките, седна на стъпалата, вдигна единия крак и се развика: &bdquo;Няма ли мъж за мен?!&rdquo;. И тъжно, и смешно. На поетичното шоу по случай 8 март &quot;Нежен цвят и не съвсем&quot; публиката очакваше пак смях през сълзи, а аз я накарах да рецитира любовна лирика и да пее италиански песни. Фурорът беше невероятен! Случките с нея във Варна нямат край! Знаеше, че публиката я обича. Но й тежеше това, че не е дооценена...<br /> <br /> <strong>- Дъщеря й Александра Сърчаджиева е наследила таланта и също е чест посетител на филмовия фестивал във Варна, макар че телевизионните й изяви напоследък са повече от филмовите, а личната й съдба не е особено щастлива по отношение на баща й Йосиф Сърчаджиев... Сигурно и децата на големите актьори сте ги &bdquo;отгледали&rdquo; още докато са били малки и са идвали с родителите си на вашите събития...?</strong><br /> - Ето и продължението за Сашка Сърчаджиева. На един от кинофестивалите имах конкурс за &quot;Мис и Мистър Тийнейджър &quot;. Включих и Александра, но не казах, че е Сърчаджиева, а друго фамилно име. И тя взе, че спечели конкурса. Това стана и на единствения провеждан на брега (там сега е заведението &quot;Рапонги&quot;) конкурс за Мис &quot;Кошута&quot;. Александра стана победителка и на журито, и на публиката. И след като й връчихме наградите, обявих чия дъщеря е. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Публиката я помете </strong></span><br /> <br /> с мощни аплодисменти.<br /> <br /> <strong>- Едни от последните срещи с големите Георги Георгиев-Гец и Петър Слабаков също са били във вашите тв предавания. Няма да ви пусна, докато не разкажете забележителни спомени или случки и с тях двамата?</strong><br /> - Големият Георги Георгиев-Гец е оставил трайна следа не само в киното и в театъра. Още се коментира от работниците в Долината на голямата химия неговият жест, когато дойде благотворително на среща с трудовия колектив на ПВЦ-то в Девня след аварията, която отне много човешки живота. Земен, усмихнат, общителен, той се раздаде с откровения и спомени. Сподели по човешки трагедията в Девня. Неповторима беше и срещата с колективите на Циментовия завод. На всяка среща той имаше актьорски финал. Монологът на Куцар беше един от коронните му номера. Публиката за миг се потапяше в магията на актьорското му майсторство! Когато го поканих в ток-шоуто на живо &quot;На чаша кафе и... още нещо&quot;, вместо предвидените 45-50 минути той ни подари близо два часа откровения за богатия си човешки и творчески път, за нелогичното &quot;пенсиониране&quot; на звездите на Народния театър &quot;Иван Вазов&quot;, за плесницата, която ударил на Тодор-Живковия син, че угасил цигарата си в бедрото на момиче. Вместо един монолог той подари на публиката две превъплъщения от Йовковите драми &quot;Боряна&quot; и &quot;Албена&quot;. И се оказа, че това е последното му интервю &bdquo;на живо&rdquo;, което дава. После <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>инфарктът го настигна на сцената</strong></span><br /> <br /> в Стара Загора. Подобна неповторима среща имах и с Петър Слабаков. Тогава шоуто ми се подвизаваше в заведението &quot;Чардака&quot; на Игнат Раденков - героя на социалистическия труд и знатен строител, който беше личен приятел с него. Когато се появи Слабака, сред публиката имаше и други негови приятели, които му припомниха варненския период, а той сподели за своето отшелничество сред природата, на село. Много неща не споделяше с новия живот. В едно беше категоричен - че животът в хармония с природата е много по-важен; че това ни кара да бъдем по хора...<br /> <br /> <strong>- Защо според вас все повече големи творци, легенди, доайени си отиват от този свят с болка и неудовлетворение, омерзени от творческо-културната ни действителност, ако мога така да я нарека?</strong><br /> - Говорим за приемственост, а такава няма. Появяват се нови стратези в сферата на културата и решават, че от тях започва всичко. А този, който е доказал житейски и творчески мястото си, трябва да го брани с всичко позволено и непозволено, за да го има. И ако трябва да го признаят, правят го посмъртно. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>А къде бяха, когато е бил жив?! </strong></span><br /> <br /> <strong>- Вие сте &bdquo;проектант&rdquo; на идеите да има алея с отпечатъци на звездите, които посещават кинофестивалите &ldquo;Любовта е лудост&rdquo; и &ldquo;Златната роза&rdquo;, както и Световния фестивал на анимационното кино. Ако разполагате с размаха и парите на Холивуд, смятате ли, че можем да бъдем конкурентоспособни в световен мащаб, като техните награди &bdquo;Оскар&rdquo; или &bdquo;Златен глобус&rdquo;?</strong><br /> - Това е една от болните ми теми - входът на Морската градина във Варна да се сдобие със своите &quot;Морски звезди&quot; като Оскарските в Холивуд. При това участъка от хотел &quot;Черно море&quot; до входа на Морската градина - любимото Ларго не само на варненци, а и на всички, които идват в морската ни столица. Не само защото Варна е филмовата столица на България (това са четири кинофестивала), но тук е и първият в света балетен конкурс. Единственият носител на &bdquo;Гранд при&rdquo; - световният Владимир Василиев, два поредни фестивала идва във Варна, оглавява журито и беше великолепен повод първата &quot;Морска звезда&quot; да бъде негова. Един от най-старите музикални фестивали в Европа е &quot;Варненското лято&quot;. Прибавете Театралният фестивал, Джаз фестивала, Хоровият фестивал... да не изброявам. Представете си колко открояващи се творци от България и чужбина идват на брега на морето! Оставяйки своята &quot;звезда&quot;, Алеята &quot;Морска звезда&quot; ще бъде един естествен продължител на Алеите в Морската градина - до Пантеона е на космонавтите, по-надолу - на възрожденците. Има и паметни плочи със земя от исторически български градове. Така паметта и признателността ще дообогатяват историята. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Глас в пустиня!...<br /> </strong></span><br /> При това споделих идеята си пред строителната комисия на Общината, които дърпат конците на &quot;ремонта&quot; в центъра, за да могат да предвидят тази Алея. Писах и на кмета Портних. А беше време, когато Варна кандидатстваше за европейска столица на културата. Спечели я Пловдив...<br /> <br /> <strong>- Споделяте, че най-новото предизвикателство пред вас е предаване, което ще проследява съдбите на успели българи зад Океана. Докъде стигнахте с тези ваши добри намерения, имате ли конкретни личности, с които искате да разширите хоризонта от едни и същи муцуни, които обикалят всички телевизии, но са втръснали на българската публика до болка?</strong><br /> - Опитах и от това начинание. Успях, заедно с Киро Скалата, да отключим откровенията на много българи, живеещи в Лас Вегас, Сан Диего, Сан Франциско. Някои от тях видяха бял свят в неговата поредица &quot;Фитнес мания&quot;, а други - в моето предаване &quot;На брега&quot; на ТV &quot;Черно море&quot;. Но когато това е твоя идея, а не политика на учреждението, в което работиш, разминаването е неизбежно. Боли ме и от факта, че сега, когато след толкова натрупани премеждия - житейски и творчески, съумявам да отприщвам натрупани откровения, без значение от статуса на събеседника,<br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong><br /> внушават ми, че съм със затихващи функции... О, Господи!</strong></span><br /> <br /> <strong>- Ще признаете, че най-голямото ви произведение на изкуството е дъщеря ви Делена, за която казвате, че е: &bdquo;Красива, млада, талантлива танцьорка, усмихната стюардеса&rdquo;. Какво още я прави точно ваша дъщеря и с какво най-вече ви радва сърцето и живота?</strong><br /> - Усмивката й с тези две трапчинки е повече от живителна и оптимистична. Много ритмична и танцувална. Подчертано артистично. С характерен инат (Господи, колко си приличаме!). Но е отговорна. И състрадателна. Позна истинската стойност на парите още като ученичка, когато работеше. А сега като стюардеса ни държи на нокти при всяко излитане и кацане. И напук на всичко това радва сърцето и живота ми!<br /> <br /> <strong>- След 40 години в шоубизнеса предполагам, че не само няма да слезете от вашия пиедестал, но вече имате хиляди нови идеи за следващите. Коя смятате да доведете до мечтания от вас завършек най-скоро?</strong><br /> - Предстои ми на 10 септември благотворителен спектакъл премиера на 17-ата ми книга &quot;Любовни следи&quot;, която ще излезе под печата на издателство &quot;Български писател&quot;. Събраните от премиерата пари ще даря на талантите от ДЮТ &quot;Златното ключе&quot; при ОДК и така ще предам щафетата на ярките артистични таланти на Варна. В този мой бенефис ръка ще ми подадат всички клубове по спортни танци във Варна, формацията на Нина Козина &quot;Арт денс&quot; и Жоро Степа, певците Теди Генев, Ники Бинев, Боряна Христова - Амира, Деси Добрева, Тони Димитрова и Васил Петров. Това ще се случи на сцената на Летния театър, където още не е имало поетична премиера. И няма да позволя друг да ми слага точка! Ще я сложа аз!<br /> <hr /> <br /> <strong>Зодия Скорпион</strong><br /> <br /> - Никога не забравям, че съм представител на зодия Скорпион, казва Кирил Аспарухов. А Скорпионът е не само романтичен, но и авантюристичен, артистичен, интуитивен... Така със съпругата ми Анета сложихме короните в катедралния храм &quot;Св. Успение Богородично&quot; и се оженихме повторно пред очите на единствената ни и чаровна дъщеря Делена.<br /> <br /> <br /> <br /> <br /> <strong>Едно интервю на Светлана Терзиева - СЕСИЛ</strong><br />