Хляб под похлупак изпекоха в Балкана
<em>За осми път Жеравна захвърли градските дрехи и навлече потури и сукмани. Осмият фестивал на фолклорната носия събра в красивото балканско селце хиляди почитатели на хубавата българска музика, красивите одежди на дедите ни и веселието. </em><br /> <hr /> <br /> За три дни поне десет хиляди души преминаха през импровизираното селце на миналото в местността &bdquo;Добромирица&rdquo;. Една красива и пъстра махала, сякаш родена преди няколко века, се бе пренесла под вековните дървета. Законите, утвърдени там през годините, се спазваха без компромиси и сега. В зоната на фестивала единственото моторно превозно средство бе една стара лимузина от тридесетте години. Компания й правеха няколко каручки, дърпани от пременени с нови самари магарета. За естетите кулинари Жеравна винаги е радост, а за посветили се на диетите - голяма мъка. Защото тук кебапчетата са от месо и се пекат на истинска жар. Редом с тях майстор хлебар показва как под похлупак дедите ни са пекли насъщния на жив огън. Агнешки чевермета кротко цвърчат и карат слюнките на зяпачите да капят. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Баби от околните села варят зеленчукова супа по стара рецепта, до тях се продава домашна лютеница, а по-долу къкри кафе върху пясък </strong></span><br /> <br /> Редно е участниците и гостите на фестивала, а те са от цяла България, да бъдат добре нахранени, но това не е главната цел. Гръмва музика и изведнъж поляната отеснява за хорото. Според &bdquo;Фестивалния вестник&rdquo;, издаван специално за случая, в &bdquo;Добромирица&rdquo; тези дни има над петдесет самодейни фолклорни състава. Те са пропътували стотици километри, за да са тук и да покажат изкуството си. Идеята за цялото това красиво събитие е на собственика на ансамбъл &bdquo;Българе&rdquo; Христо Димитров. Както винаги, той е мобилизирал целия си щаб, предвождан от артистичния директор на трупата Цвети Шопова.<br /> <br /> Но нека за минути напуснем красивата гора и се разходим по калдъръмените жеравненски улици. Жени в пъстри носии продават стоката си, наредена направо на улицата или окачена по каменните дувари. Красивите килимчета са запазената марка за този край. Те сякаш са събрали багрите на целия свят, а направата им изисква търпение, талант и любов. Не от всеки става килимар. Не всеки може да посвети деня си, за да се похвали накрая, че е изтъкал само няколко сантиметра килим. Толкова са правили ударничките в старите работилнички в Котленско.<br /> <br /> Жеравна е дала на България и света много бележити личности. В края на селото е къщата на родения тук майстор на словото Йордан Йовков. По-долу е читалището с картините на наскоро напусналия ни талантлив художник Христо Тодоров. От тук е и големият певец Иван Кремов. <br /> <br /> В центъра на селото пък се намира кафенето на Димчо Кехая. Интересна е неговата история. Богат човек бил бай Димчо. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Цялото село го уважавало и му се кланяло. Докато се пенсионирал. Тогава всички го забравили </strong></span><br /> <br /> Бай Димчо обаче отворил кафене, в което първото кафе се давало безплатно, само срещу едно добър ден. Така авантаджиите отново се завърнали при стареца и чинно му целували ръка. Днес пред кафенето е бронзовата скулптура на знаменития жеравненец. Седи, високо вдигнал пръст. Който го пипне, ще има късмет. <br /> <br /> Но нека пак да се върнем под боровете. Вече е среднощ, но хорото не спира. Пламти огромен огън, нестинарки изгарят върху жарта. Хиляди са се хванали за ръце и им пригласят. Каба гайдите, дошли чак от Родопите, огласят Балкана, а редуващите се оркестри - тракийски, северняшки, зурните от Петричко и духовата музика, продължават да завъртат във вихрените безспирни хора всички, които са тук, и това свършва чак по първи петли. Всеки става част от този празник на българското и го отнася в сърцето си до следващото лято, заедно с приятните спомени, усмивките и трайните приятелства. <br /> <br /> <br /> <strong>Исак ГОЗЕС</strong><br />