Композиторът Георги Холянов на 69: Когато се събудиш сутрин – усмихвай се!
Искам да осъзнаем лошите страни на времето, за да не го повтаряме никога повече, а това може да стане с музиката, с книгите, смята творецът
28 Авг. 2015, 11:36
4978 прочита
0 коментара
Композиторът Георги Холянов
Искам да осъзнаем лошите страни на времето, за да не го повтаряме никога повече, а това може да стане с музиката, с книгите, смята творецът
<em>Незрящият композитор Георги Холянов е роден на 10 юли 1946 г. в гр. Пещера, но след това родителите му са принудени да се преместят в Ракитово – в западната част на Родопите. Завършва Училището за деца с нарушено зрение във Варна, а после учи в Средното музикално училище в Пловдив. Остава да живее в Пловдив, където завършва и Висшия музикален педагогически институт - сега Държавна академия за музикално, танцово и изобразително изкуство, със специалност пеене. От 1981 г. живее в София и работи като преподавател по музика в Училището за деца с нарушено зрение „Луи Брайл”. Там той създава различни музикални формации - хор, струнен оркестър и вокално-инструментален състав за попмузика, а по-късно и две детски вокални групи – „Усмивки” и „Тийнс”.</em><br />
<hr />
<br />
Последната му (засега) композирана песен е в ръцете на Маргарита Хранова. Светослав Лобoшки прави аранжимента и след това ще се появи на бял свят. <br />
<br />
Не мога да кажа откога е моята любов към музиката – споделя Георги Холянов. – Като бях дете, баба ме водеше в църквата – бях понаучил някои от песнопенията по време на литургиите и си припявах със свещеника. Много от роднините ми са музиканти – свирят, пеят.<br />
<span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong><br />
Навремето внучката Стела го вдъхновила за емблематичната му „Моя кукло Барби” – </strong></span><br />
<br />
нещо си тананикала на любимата играчка. Дядото написал музиката и я предложил на Росица Кирилова. Песента станала хит. Децата и досега се забавляват, като я чуят. <br />
<br />
В интернет профила на Георги Холянов, композитор и музикален педагог, са изредени заглавията на издадените детски дискове: “Моята кукла Барби”, “С баба на мач”, “Барби винаги е с мен”, “Магаренцето Влади” и “Споко”. В албума „Гласове на радостта” е събрана инструментална музика, а „Да пеем с болка” е с песни на армънски език. <br />
<br />
Родът Холянови има интересна история. Преди 300 години от Испания изпращат Хулиан дел Eрмосос да католизира латиноговорещите (власите) в Македония и Гърция. Мисията му не успява. Оженва се и така слага началото на рода. Тези власи са армъните. Езикът им е много по-близък до латинския, отколкото румънския. Армънският е все още жив език, но малко се използва. В България хора от този етнос живеят в Благоевград, Дупница и най-много в Пещера. <br />
<br />
Георги Холянов дълги години преподава музика в СОУ за слепи деца „Луи Брайл” в София. Ръководи два ученически състава – „Усмивки” и вокална група „Тийнс”, чийто албум „Във вихъра на танца” излиза през 2011 г. Сам плащал аранжиментите, студийните записи. Изнесли 39 концерта за една година. През 2009 г. е удостоен с почетен знак „Сърцето на София” – за изключителен принос в областта на образованието. <br />
<span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong><br />
Вече е пенсионер – за училищните власти. Но не и за музиката</strong></span><br />
<br />
Последният албум – „Невъзможна любов”, е с 12 специално „направени” за бате Николай (Николай Николаев) композиции по стихове на Чавдар Тeпeшанов. В изпълненията участва Катрин Витали, бивша ученичка на Холянов.<br />
<br />
– Не ми се е случвало да сънувам музиката. За мен музата е доброто настроение, усмивката от сутринта. И моята съпруга – добрият човек до мен, която ми дава импулс – споделя творецът. – Другото е желание да композираш. <br />
<br />
Преди години, когато се запознал с големия българин Петко Стайнов, Холянов се почувствал като една прашинка пред него и пред неговото творчество… Незрящите хора са ограничени да пишат симфонична музика, защото творят на хоризонтални редове, не на петолиния. <br />
<br />
Не можеш да видиш цялата партитура пред себе си – обяснява Холянов. – Всичко трябва да ти е в главата – да го диктуваш. Затова Петко Стайнов може да бъде поставен по гениалност до великия Моцарт. Незрящият български композитор помнеше наизуст повече от 60 такта. И ги диктуваше на съпругата си. Съпругата на Холянов – Гергана, също помага на композитора, но в редактирането на книгите, които сам пише на компютъра.<br />
<br />
<span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Подготвя втората си книга – разкази на хора, изстрадали по времето на комунизма</strong></span><br />
<br />
Срещал се е с тях след промените от 1989 г. - в България и чужбина. Първата – може да се каже автобиографична, книга – „Пансионът – съдба или изповед”, подарява на приятели.<br />
<br />
Аз съм позитивен човек, но съдбите на тези изстрадали хора не трябва да се забравят. Искам да осъзнаем лошите страни на времето, за да не го повтаряме никога повече. А това може да стане с музиката, с книгите... Нека да мислим хубави неща, добри неща. И както казваше моята майка – когато сутрин се събудиш – усмихвай се, защото усмивката ти ще прогони лошите чувства. Усмивката ти ще покаже на хората, че си добър човек, казва Холянов.<br />
<br />
Може би за да се предаде тази доброта на колкото е възможно повече хора, <br />
<span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong><br />
преди четири години Георги започва вълшебството, наречено музикотерапия</strong></span><br />
<br />
За терапията най-добра е музиката на Моцарт, Бах и клавирните произведения на Шопен и Бетовен – обяснява Холянов. Най-напред терапевтът трябва да има много добри познания не само за музиката, но и за човешката психология, трябва да усети въздействието първо върху себе си, после върху съзнанието, настроението, емоциите на другия човек. <br />
<br />
Седнали удобно, с ръце на бедрата, с пръсти напред (защото те като антени улавят музикалните вълни), приемаме музиката в своя организъм. В САЩ и Германия прилагат музикотерапия по време на операции. Ефектът е невероятен – и за пациента, и за лекаря. <br />
Има две фази – пасивна и активна. Първата е активната – тогава се пеят популярни песни. Така дробовете и мозъкът се обогатяват с колкото е възможно повече кислород. След това е релаксацията – истинската музикална терапия, когато цялото тяло постепенно се отпуска.<br />
<br />
Георги Холянов признава, че е щастлив човек. Казва и че не обича да мечтае. Обича да си прави „малки” планчета – за седмица, за месец. Тази година е успял да осъществи един такъв план. Купил си е малка къщичка в родния град Ракитово – на един етаж с няколко стаи и дворче. С неповторим боров аромат и още по-неповторима тишина… <br />
<br />
<br />
<br />
<strong>Нели ДИМИТРОВА</strong><br />
Последвайте ни
0 Коментара: