Лекар обрече Ники на безкрайни мъки и неизмерима болка
<em>&nbsp;&ldquo;Всички деца заслужават да са здрави, щастливи и безгрижни. Всички майки на деца с увреждания са героини. Никога не ми е минавало през мислите, че съдбата ще ме постави на колене и на такова безсилие пред детето ми. Да не мога да му помогна, да не знам къде го боли и да гадая, за да облекча болката му.<br /> <br /> Ники е герой, защото когато се разболя и все още говореше, той смирено, търпеливо и безмълвно понасяше адските болки от толкова болезнени изследвания. Само виждах как се пукат капилярите по лицето му, когато без упойка правеха пункции от гръбнака. След това нежно ми бършеше сълзите и казваше да потърпя, че ще оздравее&rdquo;, сподели с тъжна усмивка и сълзи в очите Гергана Лозанова, майка на Ники, дете с увреждания.<br /> <br /> Гери е много силен човек, изключително всеотдайна майка, много красива и усмихната жена, но има нужда от помощ. Който има възможност, да помогне на Гери и Ники - морално, финансово, с контакти или идеи.</em> <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Банковата сметка на детето е: BIC:BPBIBGSF, IBAN:BG59 BPBI 7940 1067 0386 01, с титуляр Николай Станимиров Александров.</strong></span><br /> <hr /> <br /> <strong>- Гери, как се чувства Ники?</strong><br /> - Плаче и той, като ме слуша как говоря с вас, защото никой друг не ни обръща внимание. Борим се двамата. Много съм разочарована от цялата ни здравна система. В момента като че ли постигнах някакъв резултат на спокойствие с домашно дозиране от мен на хапчетата му, малко по-спокоен е сега.<br /> <strong><br /> - Разочарована сте от системата... Защо?</strong><br /> - Много, с думи не мога да го опиша. Още като се разболя детето, ни приеха в болница с погрешна диагноза. Изследванията показваха, че има реактивна инфекция в кръвта, трябваше незабавно да му се включат противовъзпалителни медикаменти, но лекарката започна да го лекува за нещо съвсем друго. Оказа се, измислено от нея. Докторката вече е покойница, затова няма да споменавам името й. Много властна жена беше, не търпеше второ мнение - дори от колегите си в клиниката. Сама се изписах от болницата, започна едно обикаляне по лекари с никакъв резултат. Навсякъде казваха за противовъзпалителните хапчета, но никой не ги изписваше.<br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Казаха, че иначе ще остане на инвалидна количка</strong></span><br /> <br /> <strong>- Което се е и случило...</strong><br /> - Да, спря да говори, спря да ходи, на инвалидна количка сме. Тази лекарка обрече детето ми на безкрайни мъки и неизмерима болка, продължаващи и до днес. Имахме лошия късмет да се разминем тогава с проф. Божинова, която ни изправи на крака, но година след това отново Ники се разболя от неизвестна болест. И до днес няма диагноза, въпреки че направихме генетични изследвания. С баща му не сме болни, недоумявам откъде са тези негови неизвестни болести. Никой лекар не ни подаде ръка в момент на безизходица.<br /> <strong><br /> - Ампутиран му е един пръст на ръката...<br /> </strong>- Преди три години от парезата, от стискането, вследствие на тежката дистония се получи възпаление на пръст на ръката. Силно го болеше, никакви болкоуспокояващи не помагаха. При излизането от упойката получи епилептичен пристъп, с гълтане на езика от болка и изтощение. Едва го овладяха, не е имал никога такива пристъпи. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>4-5 дни се молих на лекарите в &ldquo;Пирогов&rdquo; да го оперират<br /> </strong></span><br /> Никой не искаше заради упойката. Но се намери възрастна лекарка, която ампутира пръстчето. Нервната система поддаде на упойката, но успяха да го успокоят.<br /> <br /> <strong>- Невролог или психиатър го лекува?</strong><br /> - Прехвърлят ни един на друг - сега го лекува пак една възрастна психиатърка, голяма благодарност за нея. Тя ни изписа медикаменти, съветва ме, грижи се за нас двамата, защото за съжаление и аз вече имам нужда от такъв лекар. Безсилни са лекарите ни, навсякъде казват, че нямат условия, нямат база за лечение на такива деца.<br /> <br /> <strong>- Ако имаше такова лечебно заведение, щяхте ли да го оставите там?</strong><br /> - Ние познаваме болните си деца, няма как да ги лекуват накуп. Ако има такъв център, ще е безобразно скъп и няма да можем да си го позволим. Непосилно е за нас, родители на болни деца. Пък и няма да смея да го оставя, уврежданията вече са му много - кой лекар ще се съгласи да го приеме в каквото и да е лечебно заведение?!...<br /> <br /> <strong>- Личен асистент ли сте му?</strong><br /> - Засега, да. До края на годината, но и това не е сигурно и съм притеснена. Не се знае дали следващата година ще има средства по програмата и да е ученик. Благодарение на училище &ldquo;Луи Брайл&rdquo; сме ученици. Ники се радва на страхотно внимание от тяхна страна, рехабилитация, психолози ни предоставя училището и на мен ми помагат. Детето често боледува, изкарва тежки вирусни инфекции, умира ми в ръцете и го съживявам. Преди половин година обикаляхме с него болниците, беше с пневмония. Никъде не ни приеха - това е безумието на здравната ни система. Все се чудя как нямат жал да ни изгонят на улицата?! Все ми се карат - защо го водя, като не се знае какво му е заболяването<br /> <br /> <strong>- Вярвате ли, че нещата могат да се оправят?</strong><br /> - Напълно съм загубила вяра в системата. Няма на кого да се опра, дори да се оплача от всекидневната си борба за живота на детето ми. Много обичам децата, направих още два опита след Ники да си имам дете, но и двете починаха. Не намирам никаква подкрепа, с други родители сме сами в борбата за оцеляване. Онзи ден погребахме една майка с болен син - в последните й часове обещах да помагам на детето й.<br /> <br /> Не знам дали нещата ще се оправят - много българчета са болни от неизлечими болести. Но и отношението към нас се промени - избягаха близките ми, за да не се натоварват излишно. Като отидем в градинката, колкото и да е трудно, извеждам Ники, след 5 минути сме останали сами - бягат надалеч от нас. Много ме боли от това отношение. Всеки си мисли, че е защитен, застрахован, че на него няма да му се случи - затова се държат така. И докторите мислят по този начин...<br /> <br /> <strong>- Страхувате ли се?</strong><br /> - Да, страхувам се за живота на Ники. Изплашена съм... Не знам откъде намирам сили да се справям с тежката си участ - любовта ми към детето ме крепи. На този свят няма майка, която да не си обича детето - обичта му към мен я виждам в очите му... Искам хората да са здрави, за да не изпитват болката, с която живея от години!<br /> <hr /> <br /> <strong>Надявам се на чудо</strong><br /> <br /> Какво ли лечение не опитах, при кого ли не го заведох. Ако някой знае нова терапия, нека ми я посочи. На два пъти психиатри ни изписват лекарства, липсващи по над 5 години в нашите аптеки. Приема и хранителна добавка за сън, но пак не е спокоен, не му действа. <br /> <br /> За лечението на Ники ми помогна Мерилин Хасанова, преведе документите и направихме консултация в една турска клиника. Бяха много честни, казаха, че сме закъснели и не ми взеха парите. Сега очаквам да ни повикат за консултация в Словения, надявам се на чудо...<br /> <br /> Диана Грозева от Варна също се интересува от детето, много ни помагат, голяма благодарност на тях дължа - големи сърца имат.<br /> <hr /> <br /> <strong>Трагедията на едно семейство<br /> </strong><br /> Борбата на семейството на Ники е изключително трудна, тъй като никой не се наема да лекува детето. През 1994 г. се ражда второ дете в семейството, но умира 20 дни по-късно вследствие на болест на Хиршпрунг. За жалост трагедията на семейството не свършва дотук - три години по-късно майката на Ники забременява отново с надеждата да има още едно детенце, но го губи в осмия месец поради заплитане на пъпната връв.<br /> <br /> Преди 10 г. родителите на Ники се развеждат и оттогава и до днес Гергана, майката на Ники, се грижи съвсем сама за него. Доходите на семейството са от пенсията на Ники и заплатата на майка му като негов асистент. Положението им е изключително тежко. Освен оскъдните им доходи и абсурдни условия на живот, Ники е в много тежко състояние.<br /> <br /> <br /> <strong>Люба МОМЧИЛОВА</strong><br /> <br type="_moz" />