Диджей №1 подкара 75 лета на джазфеста в Банско
<em>Не пропускам брой на &quot;Над 55&quot;. Изрязвам вицовете и ги пращам на децата в Англия, уверява Спространов. Казва, че има две хобита - работата и да става дядо. Има три деца и вече осем внучета. Е, сега празнувам новия си рожден ден, знаеш как е - три дена яли, пили и пели. Вече 14 години рожденият ми ден съвпада с феста в Банско и аз празнувам сред много приятели, музиканти и колеги. <br /> <br /> На 14 август в 24 часа отварям уискито и веселбата става естествено продължение на феста, с радост споделя Тома Спространов. Тази година на щурия купон неуморно свири британската група &bdquo;Инкогнито&rdquo;. Среднощният купон се пренесе в пиано-бара на хотел &bdquo;Кемпински</em>&rdquo;.<br /> <hr /> <strong><br /> - Как се чувстваш, личи си, че си в еуфория?</strong><br /> - Аз обичам бесните ритми. Тук в Банско дойдоха всичките ми деца и внуци. Богат съм, не може да ми се отрече, Бог ме обича. Трудно е да опиша колко съм щастлив да видя последователите на делото си в лицето на внуците си. С бившата ми жена Джудит навремето решихме да имаме три деца, които да се родят през три години. Защото, когато правиш деца на по-кратък интервал, си нелюбезен към бебето, смее се многодетният дядо. - Когато се роди внукът ми Тома Спространов-младши, с Джудит от вълнение си проговорихме на английски. На езика на Шекспир си говорим и по важните въпроси, за да не объркаме нещо. <br /> <br /> Джошуа, който е 5-годишен, започна да ми помага от бебе &ndash; лазеше по сцената на феста. Аз обичам да танцувам и все още мога. Всичко това вероятно го дължа на майка ми и на щастливата звезда, изгряла при раждането ми. Майка ми и баща ми ходеха на жур всяка събота и неделя в центъра на Пловдив. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Така съм се родил в нощта на една палава забава, а мама танцувала, без да се притеснява от коремчето си </strong></span><br /> <br /> Навремето бях слабичък и туист и рок танцувах с часове. Сега танцът ми е джай в преминаване през ръка, през крака, това прехвърляне през рамо е вече за по-млади момичета и момчета. А при рокендрола трябва да чувстваш летенето. <br /> <br /> Малко не достигна на Тома Спространов да запише името си в Книгата на рекордите на Гинес с музикално шоу, което се е задържало най-дълго в ефира. И то не едно, а две. &quot;Музикално петолиние&quot;, което върви по Радио Пловдив над 40 години, и &quot;Пулсиращи ноти&quot; по &quot;Хоризонт&quot; на Българското национално радио, родено на 4 януари 1979 г. Но в тази категория първото място е заето. То е присъдено на швед, който започва кариерата си на музикален водещ на 16 години. Днес е на 95 години и гласът му все още звучи в ефира. &quot;Така че нямам шанс да го изместя&quot;, смее се музикантът, който продължава да води две предавания - &quot;Любими до болка&quot; и &quot;Пулсиращи ноти&quot;. Не се е отказал да преподава в Консерваторията в Пловдив, нито да събира около себе си деца, внуци и техни приятели, за да им готви.<br /> <br /> Не му се размина и на Тома Спространов. На първия музикален журналист у нас и легендарен водещ на &quot;Пулсиращи ноти&quot;, което върви по &quot;Хоризонт&quot; над 30 години, лепнаха етикета &quot;агент&quot;. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Аз съм нещо средно между Авакум Захов и Джеймс Бонд, </strong></span><br /> <br /> майтапи се гологлавият диджей. &quot;Само че кой знае защо, не правят разлика между Второ и Шесто, между офицери, които са си вършили работата, и обикновени доносници, клеветили колегите си. Писаха даже, че съм бил гей&quot;, вече по-сериозно коментира Томето. <br /> <br /> Всичко започва с женитбата му с англичанката Джудит. Тя е от Манчестър и пристига в България през 1968-а по договор с &quot;Бритиш кансъл&quot; като преподавателка по английски език в Пловдив. Тома прави вечер на музиката в бирхалето на главната улица. Представя най-актуалното на Запад - Том Джоунс, Енгелбърд Хъмпърдинг и Джули Дрискъл. С грамофон. Тя е с колегата си Джеймис, а после канят българина на рожден ден. <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong><br /> Всички мъже са бегълци, ако не го знаете, да ви го кажа. Ако се усети младокът, че искат да го вържат, си плюе на петите</strong></span><br /> <br /> Колкото повече му харесва една жена, толкова повече гледа да се отърве, защото става кофти. Първата ми любов Бистра се омъжи за лекар, докато бях войник. Останах разочарован, естествено. И тогава си казах, че тази, англичанката, е идеална - днес я има, утре я няма, ще й изтече договорът и ще си замине. Поне така си мислех&quot;. Да, но Джудит решава, че се чувства много добре тук и от Манчестър - вторият град в Англия, остава в Пловдив - вторият град в България. Година са гаджета и когато решават да узаконят връзката си, се оказва, че е невъзможно - тя е западнячка от лагера на &quot;загниващия капитализъм&quot;. Минават по всички инстанции. Навсякъде им отказват, докато стигнат до Народното събрание. <br /> <br /> Дядо му навремето бил социалист и докато живял в Париж, се сприятелил с Кръстьо Станишев. Той дал рамо на Томата да се вземе с англичанка<br /> <br /> Отиват при него за помощ и Станишев ги насочва към Георги Трайков, като дава гаранция пред мастития земеделец: &quot;Момчето е от сериозно семейство, не се жени, за да бяга&quot;. <br /> <br /> През 1972-ра се ражда първият син на Спространови - Георги, и младият татко е в Англия при него. Именно тогава, като се връща, му дават да пише показания. Не пишеш ли, не ти връщат българския паспорт. Томата си прави майтап и се подписва като Ян Бибиян, любимият му детски герой. Има си и друг адет - измърморва някоя глупост. И като я повтори още 4-5 пъти, им омръзва и спират да го търсят. <br /> <br /> Томата си носи маята по рождение, тъй като не е първият във фамилията, който се жени за чужденка. &quot;Името ми произхожда от село Спростране до Охрид, а историята на прадедите ми е от 1800 г. Дядо ми Тома Спространов има още четирима братя - единият е живял в Щатите 36 години. Върна се и умря последен от тяхното поколение. Единствен дядо Тома имал висше образование - баща му Ставри го изпраща в Женева да следва право. Наричали го презрително <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong><br /> &quot;Пейзан дьо Данюб&quot; (&quot;Селянинът от Дунавието&quot;). Там се залюбва с хазяйката - баба Елен Поарие, и се женят. Тя е 12 години по-голяма от него, снажна, красива, бяла швейцарка </strong></span><br /> <br /> Довежда си я в Пловдив, става адвокат и вдига хубава къща. Всичките им слуги проговорили френски заради баба Елен. А тя самата знаела само две български думи. &quot;Не я помня, защото е починала през 1937-а, а дядо Тома се оженва за най-добрата й приятелка - французойка от Лион, баба Делфин. Роден съм на пъпа на Пловдив. Майка ми и бременна не се отказвала от журовете, така че съм закърмен със звуците и ритъма на танците&quot;, връща лентата назад първият български дисководещ.<br /> <br /> Още като ученик започва да си пише с деца от цял свят. Дава си адреса в полското списание на английски език &quot;Радар&quot;, за което е абониран. Изпраща сувенири и блузи с българска бродерия, а в замяна получава плочи с музика. През останалото време лъска коронки и мостове при баща си, частен зъботехник. <br /> <br /> Томата от 1970-а обикаля от град на град като дисководещ, а предаването &quot;Пулсиращи ноти&quot; се ражда през януари 1979-а - в един ден с дъщеря му Мери. Дълго време го обвиняват, че е проводник на западната култура, докато един ден <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong><br /> пристига писмо от Тодор Живков, че в български ефир може да се пуска и хубава, добре избрана западна музика. Само че да не се пее против комунизма, да няма секс и наркотици </strong></span><br /> <br /> И за всеобща радост, по радиото и във &quot;Всяка неделя&quot; тръгват видеоклипове на Том Джоунс и Елвис Пресли. <br /> <br /> Сега Томата има хиляди плочи - класика, джаз, поп, рок, блус, дори метъл. Обичам да вечерям рано - към пет и половина. Сядам с ракийката и салатката и с моята музикална редакторка и приятелка Гергана слушаме всичко ново, което са ни предоставили да преценяваме. Така докато почивам, работя...<br /> <br /> Може да е чудно, но от дете обичам музиката от филма &quot;Симфония в злато&quot;. Тогава гледахме съветски филми, за падането на Берлин и партизански за разнообразие. И когато се появи едно ревю върху лед, един цветен музикален филм, истинска феерия от образи и звуци - озовах се в друг прекрасен свят и оттогава съм в него.<br /> <br /> Все пак за мен призът е за &quot;Рок ъраунд дъ клок&quot; на Бил Хейли, от него тръгна рокендролът през 54-та година. Елвис за мен е вечният цар - това, което изпя и записа, не остарява ни за секунда.<br /> <br /> <br /> <br /> <strong>Паулина БОЯНОВА</strong><br />