Голям карък съм – животът ми мина през реалния социализъм и нереалния капитализъм
<em>Невероятно, но факт &ndash; доайенът на кърджалийските хумористи, 81-годишният вечен чаровник Малин Кацаров, на когото усмивката не слиза от лицето нито за миг, който все още не се плаши нито от бури, нито от летни жеги, нито от нашенски или световни катаклизми, издаде седмата си книга &bdquo;Изстрадани мисли&rdquo;. </em><br /> <hr /> Откъде толкоз хъс бре, бай Малине, след като повечето от наборите ти отдавна са се преселили в отвъдното, а на по-младите от теб пък днес хептен не им се живее от тегоби и грижи за оцеляване, камо ли пък книги да пишат и издават?! Навярно само ти си знаеш. Да си ни жив и здрав, за да присъстваме на премиерата и на десетата ти книга, и на 100-ия ти юбилей, за да почерпим малко силици от твоя невероятен дух, пожелава ти и екипът на в. &bdquo;Над 55&rdquo;. &bdquo;Изстрадани мисли&rdquo; съдържа последните му афоризми, плод на житейските му наблюдения. <br /> <br /> Повечето от тях не са в &bdquo;розов цвят&rdquo;, напротив &ndash; каквото ни времето, такива и мислите ни, а неговата &bdquo;мисла&rdquo; е хаплива, закачлива, дори убийствена. За секунди усещаш как гальовно-старчески те погалва по изтерзаното тяло и душа, а в следващия миг получаваш шамар. А плесницата на един достолепен старец най-много боли, защото усещаш именно по този начин несъвършенството у себе си. А зевзекът е постигнал отдавна съвършенството и живее по неговите почти непостижими закони, понеже го е ударил съвсем през просото. <br /> <br /> Хуморът е единственото средство, чрез което можем да оцелеем, защото темерутите най-бързо и скоропостижно умират, <br /> смята чешитът.<br /> <br /> Бай Малин неведнъж е гостувал на страниците на &bdquo;Над 55&rdquo;, но сме длъжни да припомним, че той е лауреат на всички национални награди за афоризъм. Че носи в себе си и хумора от Граовско &ndash; роден е в с. Ресилово, Дупнишко, и този на родопчанина. В столичния Сатиричен театър &bdquo;Алеко Константинов&rdquo; се играха при огромен успех пиесите му &bdquo;Не се разгащвай душевно&rdquo; и &bdquo;Че се измачиме, ама че я изгледаме&rdquo;. Държавният архив пък къта 460 негови автентични рецепти за лечение с билки, събрани от баби от Рилското корито и от Родопите. И още нещо &ndash; по професия омайникът е геолог, познава еднакво добре земята както под нас, така и над нас. За хората по-добре да не отваряме дума. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Един от най-големите колекционери е на минерали на Балканите </strong></span><br /> <br /> с внушителна сбирка от близо милион уникални експонати. В Белия дом във Вашингтон пък се мъдри открит от него ахат във формата на орел, който лично подарява на американския президент Бил Клинтън при единственото му посещение в България. И тогавашният пръв мъж на САЩ, и колегата му Тодор Живков (за другите не знаем) оставят всичките си лични дарения в правителствените си резиденции. <br /> <br /> Като спомен и памет за следващите управници на двете велики сили. А освен това: Малин е и невероятен математик, играе си с числата като с кубчето на Рубик и с това невероятно съчетание &ndash; цифрите и хапливите думи, постига своето съвършенство. Но все пак да му дадем думата с няколко подбрани от нас афоризми, а нека читателите ни да преценят таланта му.<br /> <br /> &bull; <em>На гроба ми не знам какво ще никне. Дали сини китки, или макове, но който в него надникне, ще види много изпуснати влакове.<br /> <br /> &bull; Нашият духовен вакуум е далеч по-мъчителен от материалния ни недоимък. <br /> <br /> &bull; Голям карък съм. Животът ми мина през реалния социализъм и нереалния капитализъм.<br /> <br /> &bull; Превърнем ли в енергия човешката завист, човечеството ще реши енергийната криза. <br /> <br /> &bull; Страх ме е да изпъдя роба от себе си. Там ще се намърда някой господар. </em><br /> <br /> <br /> <strong>Георги АНДОНОВ, Кърджали</strong><br />