Защо почивката се оказва проблем?

<em>Лято е... Цяла година работя на пълния си капацитет, че и отгоре, справям се с взаимоотношения, покривам сметките, разходите, кредитите, обгрижвам детето, мъжа, жената... и си мечтая за почивни дни. Празничните дни през годината ми се струват малко на брой, все не ми достигат. Но... сега е лято! Взел съм си отпуск. Ваканцията предстои. Искам да си почина от всички грижи и проблеми, искам да се отпусна, да се забавлявам, да презаредя. В главата ми се въртят картини на морето и планината... </em><br /> <hr /> <br /> Ще тръгвам! Започвам да приготвям багажа, но така, като че ли отивам на експедиция с много важна научноизследователска цел. Докато го събирам, звъня на няколко приятели да тръгнат с мен, искам да подсигуря добра компания на партньора си и другари за игри на детето. Започвам напасване на желанията на всеки един, организацията вече ме е завъртяла във вихъра си.<br /> <br /> Събирайки багажа, вземам всичко, което може да послужи за планината и морето. Обаждам се на мама, за да я питам иска ли да свърша нещо, преди да тръгна. И там отхвърлям две-три задачи и си записвам няколко за след почивката. Така! Тръгвам! До-о-о-бре! Пристигнахме. Вече сме на мястото за настаняване. Поемам цялата организация. Следваща стъпка. На плажа сме. За да забавлявам децата, копая пясък и дупката прилича на изкоп за основа на къща. Намазвам всички с плажно масло да не изгорят. Цял ден разпитвам за възможностите за вечерта. Ето я и вечерта. Наредил съм всички, погрижил съм се да имат забавления... Така минават дните. <br /> <br /> Прибирам се. Отпочинало тяло - няма, отпочинала глава - няма. Само снимки на някакви хубави места, които май не съм успял да почувствам... Отвътре изпитвам същото напрежение и нервност и колкото и да я потискам, усещам как се прокрадва и неудовлетвореността. И като за капак, изведнъж разбирам какво съм причинил на партньора си - натресъл съм му хора, с които не е могъл да си почине (не че са били неприятни, просто са били там). Вечното ми движение да направя и организирам нещо е напрегнало партньора ми, вместо да го отпусне и забавлява. А телефонните разговори с мама и шефа са му показали, че пак има работа, която е по-важна от нас...<br /> <br /> Навярно и вие може да разкажете своята история на неслучилата се почивка. В основата на всяка история ще открием нещо, което се повтаря - чувство за вина, че почивам и не работя, невъзможност да се отпусна и наслаждавам на безметежно състояние, при бездействие за повече от няколко часа не се чувствам в комфорт със себе си...<br /> <br /> Нека за малко разгледаме този, &ldquo;който ми пречи&rdquo;. <br /> <br /> Чувството за незначителност и ниската самооценка - на плажа, по бански, когато не ми звъни телефонът, аз <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>не мога да блесна с положението и работата си <br /> </strong></span><br /> Без безкрайното звънене аз вече не съм важен и търсен и хората около мен няма да разберат кой съм и какви постижения имам в живота си.<br /> <br /> Не се чувствам комфортно със себе си. В отпуск съм и не работя, имам повече свободно време от обичайното в ежедневието и се чувствам недобре от това. Не ми е комфортно. Защото, като не правя нищо, от дълбините на съществото ми излиза всичко, което в ежедневието потискам и на което не искам да обърна внимание, защото ми пречи. Това са страх, безпокойство, тревога, неудовлетвореност. Сега излизат, защото няма дейност, която да им пречи.<br /> <br /> Друг механизъм на саботиране на почиването можем да открием при хора, които в детството си винаги са карани да работят. Те не могат да се отпуснат да почиват, защото изпитват чувство за вина, че не правят нищо, бездействат, а някой близък (роднина или член от биологичното семейство) сега работи усилено и има нужда от помощ.<br /> <br /> Хората, които контролират, също трудно почиват. В мислите си те са или на работното си място, или дори на плажа (или по горските пътеки), внимателно са проучили прогнозите за времето, местните новини за драми, санитарните разрешителни и каквото не ви е хрумнало в посока безопасност. Това са хора, които имат нагласата, че светът е опасно място и те не са в безопасност в него. Затова искат и контролират всичко в него - от страх и липса на доверие на живота.<br /> <br /> Спокойно отпуснат на шезлонг няма да видим и човек, който е напреднал в кариерата, задържал се е на висока позиция дълго време, но останал без дете или партньор. Ако остане в бездействие на шезлонга, с неангажиран ум, той рискува да бъде зрител на спектакъла на собствените си емоции, които ще започнат да играят поредицата от драматични постановки, дълго време &ldquo;падали&rdquo; от сцената заради ангажираността на публиката.<br /> <br /> Една успешна в професията си жена, която отива на почивка със собствени средства и кола, ще търси шум, динамика и забавления, за да не мисли, че в тези дни е могла да бъде в тишината на прегръдката на две топли и нежни ръце.<br /> <br /> Хората, отгледани от болен или нещастен родител, ще правят всичко друго, но не и да се отпуснат и почиват. Те дори не усещат напрежението и сковаността на тялото си. В тях постоянно живее тревожността, че във всеки един момент могат да бъдат повикани да свършат нещо. И така и <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong><br /> не подхващат нищо за себе си, защото са &ldquo;на повикване&rdquo;</strong></span><br /> <br /> Умението да почиваме и да се забавляваме е част от уменията ни за ползотворен и успешен живот. За да почиваме и да се забавляваме пълноценно, е нужно да имаме добър контакт със себе си и да се чувстваме добре в свое присъствие, да сме наясно с нуждите си. Да умеем да планираме не само къде ще почиваме, но и да планираме и свършим работата си преди дните на ваканцията. <br /> <br /> Постъпка като тази - &ldquo;Ще оставя тази работа за после, в някоя свободна минута от ваканцията&rdquo; показва, че някак не разбирам колко е важно да мога да се отпусна безгрижно за няколко дни, да се наспя и пропусна през себе си друга енергия - тази на спокойствието, на блаженството, на покоя, и да потопя тялото, мислите и емоциите си в нея, за да презаредя, да изключа, да се отдръпна, да видя, че светът може и без мен, да смъкна важността си и безценното си присъствие. И да споделя това с най-близките си хора. <br /> <br /> Почивката, оказва се, е предизвикателство. На празници си пожелаваме щастие, любов, най-хубави неща. Обаче в ежедневието не ги правим. Чакаме ги да се случат отвън. Нека не се заблуждаваме, че като работим непрекъснато, че като сме ангажирани постоянно и все сме на повикване, живеем и работим пълноценно. <br /> <br /> Правим това, защото нямаме умения да живеем истински. През ангажираността в работата си запълваме празното място в себе си за значимост и важност - понеже сме убедени, че не сме значими и важни, все работим, защото в работен план задачите все не свършват и все сме нужни. <br /> <br /> Празнувате ли живота всеки ден? <br /> <br /> Ако искате да го празнувате сега, оставете вестника и се цамбурнете във водата или зарейте поглед в небето...<br /> <hr /> <br /> <strong>Успешният човек се&nbsp;чувства добре със себе си</strong><br /> <br /> Човекът, който иска да живее живота си и да е успешен, е човек, който се познава и се чувства добре със себе си. Той може и говори, обсъжда, споделя, заявява желанията си. Той е човек, познаващ личните си граници и можещ да казва: &ldquo;Не!&rdquo;. Той е човек, който добре се саморегулира и е наясно със себе си. Преди да тръгне на почивка, този човек е подредил делата и взаимоотношенията си (в степента на възможното, разбира се) и тръгвайки да почива, той отива да открие нови места, да се радва на света. Този човек не пречи на другите да живеят и да се забавляват. Не изисква от тях да имат същите потребности като него. Но ако сте партньор на такъв човек, добре е да можете да оцените какво имате до себе си, да не му пречите да живее, почива и да се забавлява, да благодарите, че го имате до себе си в ежедневието. Да се учите от него. Най-вероятно носите потенциала да се направите щастлив човек и животът ви подкрепя, като ви показва модела чрез него. Често сме склонни да правим другото - да влизаме в ролята на жертва или съдник и да упрекваме този човек, че му е лесно да живее и да се забавлява, защото няма драми в живота му. Не си даваме сметка какво му причиняваме с мрънкането си.<br /> <br /> Не си даваме сметка, че този човек няма да ни търпи дълго, защото нагласите му са ориентирани към живеене на живота. Този човек ще ни подаде ръка веднъж-дваж, но когато види, че не желаем да оставим позицията си на жертва, ще уважи избора ни и ще си тръгне.<br /> <br /> <br /> <strong>Борянка БОРИСОВА, психолог</strong><br type="_moz" />