Хомеопатията изчиства организма за шест месеца
<em>Предлагаме &nbsp;ви интересен и изключително полезен разговор с д-р Ивайло Димитров &ndash; специалист по хомеопатия, психиатрия и психотерапия. Той е създателят на ефективна терапия на зависимости &ndash; наркотични и ненаркотични, на чиято основа започва производството на първите български хомеопатични продукти. Член е на Българския лекарски съюз и Българската хомеопатична организация. Притежава редица квалификации, получени в България и в чужбина. Д-р Димитров е национален консултант по хомеопатия</em>.<br /> <hr /> <br /> <strong>- Д-р Димитров, казвате, че в началото на обучението си сте били крайно скептичен към ефектите на хомеопатичната медицина, а сега сте напълно уверен в нейните безспорни предимства. Кои са те?</strong><br /> - Всеки пациент знае, че когато лекарят му предпише едно лекарство, в листовката към него има един-два реда с полезни, т.е. с желани и търсени ефекти, и един дълъг списък със странични и вредни ефекти и нежелани странични ефекти. Започвам по този начин, за да подчертая, че хомеопатията всъщност е онази медицина, при която страничните и вредните ефекти са сведени до минимум. И на практика тя е медицината, която лекува, без да вреди. Да, на мене наистина ми трябваше доста време, за да убедя себе си като лекар дали всъщност това, в което ме обучаваха френските професори, действително отговаря на истината. И след натрупан опит стигнах до заключението за ефектите на хомеопатичната медицина. Сега вече и аз преподавам клинична хомеопатия в три наши медицински университета. Затова знам колко е важно да предадеш опита си на млади колеги, колко е важно да бъдеш истински лекар, да помагаш, без да вредиш. В крайна сметка това е основният принцип и в Хипократовата клетва<br /> <strong><br /> - Какво още трябва да научат хората за хомеопатията?</strong><br /> - В хомеопатията подобното се лекува с подобно в безкрайно малки дози. Ще обясня по-образно същността и действието на хомеопатията. Ако те ужили пчела например, върху кожата ти се появява розов парещ оток. Обикновено той се успокоява от студени компреси. По същия начин всички заболявания, които са свързани с алергии, с астматични пристъпи, се подобряват от студен въздух или от студена вода. И те могат да бъдат лекувани с един от хомеопатичните препарати. Давам този пример, за да разберете какво се има предвид, когато се казва, че в хомеопатията подобното лекува подобно в безкрайно малки дози. <br /> <br /> <strong>- А препоръчвате ли хомеопатично лечение и за децата?</strong><br /> - Абсолютно. Най-хубавото всъщност е, че от момента на раждането децата могат да бъдат профилактирани с хомеопатия. Както и майките по време на бременността. Това е единствената медицина, която по никакъв начин няма да навреди на бременната жена.<br /> <br /> <strong>- Д-р Димитров, не смятате ли, че този скептицизъм по отношение на хомеопатията идва от факта, че се нароиха немалко псевдолечители по този метод, които са просто едни печалбари?</strong><br /> - Ще ви обясня откъде идва проблемът. В България има две школи &ndash; едната е т.нар. клинична хомеопатия. За обучение в нея се допускат единствено и само лекари. Обучават се две години в медицинските университети с дипломите за лекари и получават специализация по клинична хомеопатия. Втората школа е класическата хомеопатия. Тя, за съжаление, навлезе по-рано в България и се допусна да се обучават всички, които пожелаят. Доколкото съм запознат, се използва някаква компютърна програма, където нещата се случват по съвсем различен начин. Аз не бих предписал лекарство на основата на този метод.<br /> <br /> <strong>- Д-р Димитров, в България има много зависими хора &ndash; от алкохола, от цигарите, от наркотиците. Разкажете как се справяте с тези зависимости на вашите пациенти. В какво се изразява тази терапия? Имате ли наблюдения за ефекта от нея?</strong><br /> - Аз започнах да работя в сферата на зависимостите още преди 10-15 години. Защото за мене това беше област, в която традиционната медицина, в т.ч. психиатрията, няма никакви разработени лечебни схеми. Да, тук-там се предписваха антидепресанти, което също е част от проблема. Започнаха да прилагат т.нар. заместителни терапии, които според мене са изключително опасни. Опасни, тъй като заменят един наркотик с друг наркотик, макар и химически чист, произведен амбулаторно. Това ме провокира да опитам нещо различно. Освен това вече имах познания в сферата на хомеопатията. Започнах постепенно да подготвям и прилагам на мои пациенти различни комбинации от препарати. Те пък от самото начало се оказаха изключително успешни в няколко посоки. В еднатата от посоките постигнах блокиране на мозъчните рецептори, т.е. блокиране на желанието за употреба на наркотика. Нещо, което традиционната медицина не успя да постигне. И всъщност тези мои пациенти се чувстваха доста спокойни в периодите на физическа и психична абстиненция. Което е много важно. Да припомним на читателите що е то абстиненция &ndash; състоянието, в което организмът изпитва остър глад към наркотичното вещество. <br /> <br /> Следващият положителен ефект: установих, че организмът започва да се изчиства изключително бързо. За сравнение: при традиционните стандартни лечения изчистването от някакво наркотично вещество отнема между 5 и 7 години. А в нашия случай до шестия месец организмът е абсолютно чист &ndash; доказано с лабораторни изследвания. Включително за жени, пък и за мъже, които желаят да бъдат родители. Този ефект се оказа много важен &ndash; бързо изчистване на организма. И третият положителен и много важен, много силен ефект &ndash; нарастващата мотивация отново да се бориш за живота си. Отново да влезеш в него, образно казано, да се интегрираш в обществото. По време на самата терапия с тези комбинации от препарати си водим и психотерапия &ndash; тя е мотивационна терапия за това &bdquo;как да променя стила си на живот. Ясно е, че около мене ще има наркотици до края на живота ми, но те вече не са част от моя живот&rdquo;. Ето тези три части, тези три елемента на терапията всъщност се оказаха изключително силни.<br /> <strong><br /> - А как се възприема тази лечебна система от вашите колеги в традиционната медицина, пък и в хомеопатичната?</strong><br /> - Съвсем естествено, в началото колегите ми психиатри гледаха на това мое лечение доста странно, защото беше съвсем ново, нечувано бих казал. Гледаха на това с голяма доза подозрение, но постепенно започнаха да се убеждават как наши общи пациенти не само се подобряват. Те просто приключваха с този си модел на живот и се завръщаха в света на реалността, където да се борят с реалните проблеми, които животът ежедневно предлага. Започнаха да ми изпращат пациенти, аз пък придобих увереността и започнах да правя презентации по цял свят. Обикалял съм къде ли не. Нека припомня, че 10 години бях директор за балканския регион към една европейска организация &bdquo;Европейски градове срещу наркотиците&rdquo; (ЕКАД) със седалище в Стокхолм. Това ми даде възможност 10 години да правя представяне на моя метод къде ли не по света &ndash; в Стокхолм, във Виена, във Франция, в Германия, в Русия, в Украйна. <br /> <br /> Така си създадох и разширих контактите си с мои колеги по света, затова преди 10 години бях поканен в Индия. Вероятно знаете, че в тази страна се практикуват най-вече хомеопатия и аюрведа. Тези два вида медицина са изключително достъпни и евтини там, затова се практикуват масово. Холистичният подход към лечението ми помогна още повече. Оттогава и досега всяка година посещавам Индия по два пъти. Там вече има няколко клиники, които работят по моя метод. Така постепенно се зароди идеята да разработим вече комбинирани препарати под формата на таблетки, т.нар. специалитети. Първите два от тях &ndash; за справяне със зависимост към цигарите и към алкохола, вече се предлагат на пазара. А също и комбинация за справяне с медикаментозни зависимости от типа на бензодиазепините, антидепресантите &ndash; когато пациенти са се лекували повече от 10 години с тях и са се пристрастили.<br /> <br /> <strong>- Като ви слушам, стигам до извода, че това си е революционно постижение. </strong> <br /> - Да, смело мога да кажа, че е изключително революционно. Най-хубавото е, че вече и в България някои от препаратите се предлагат и са достъпни в аптечната мрежа. Проявяват интерес и от други държави. Имаме разработени и три препарата за другите три групи наркотични вещества, но те още не са пуснати в производство. Те ще са насочени към всичко, що е опиати &ndash; хероин, морфинови производни, включително и метадон. Нека си го кажем: метадонът е един от най-големите проблеми на обществото<br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Несправянето със стреса отваря вратата на ада<br /> </strong></span> <br /> Хората трябва да знаят, че голяма част от натоварванията от цигарите и алкохола всъщност унищожават черния дроб. Това може и да го знаят повечето, но да научат, че съществува алтернатива и вече ще могат да се справят доста по-елегантно с проблемите си, навярно не знаят. 90 на сто от българите не са в състояние да понесат стреса, който ги атакува всеки ден. Безсъние, нежелание да станеш от леглото и да отидеш да се бориш в реалния свят, да продължиш напред &ndash; ето това са белезите на тежките тревожни депресивни състояния. А все по-нарастващата агресия идва от усещането на човека за безпомощност. И всеки психиатър знае, че големият проблем на по-голямата част от населението на страната ни е несправянето със стреса в ежедневието. Всъщност повече от 90 на сто от хората не могат да се адаптират към стреса в ежедневието, на който са подложени години наред. Едни се &bdquo;справят&rdquo; с алкохол и наркотици, други &ndash; със забежки в извънбрачни връзки, трети забиват в депресия. Т.е., ако се замислим, реално погледнато никой от тях не се чувства щастлив и доволен, защото това е вратата на ада. Забивайки все повече в нежеланието сутрин да станеш от леглото, да вършиш нормалните си неща, да отидеш на работа, да се грижиш за семейството и за социалните контакти, които имаш, на практика всичко това те вкарва в един капан, който предполага една нарастваща демотивация за живот. И ето ти я депресията. Има хора, които години наред живеят в такива силно тревожни депресивни състояния, чувстват се, общо взето, емоционално безчувствени. Пък и не правят нищо, за да променят ситуацията. Не искат да говорят за това, ако се осмелят да споделят с роднини или приятели, ще чуят следното: Хайде бе, какво си се отпуснал, я се стегни. На тези хора им предстои сериозно лечение. А с какво и как ще се лекуват е техният личен избор. И те са длъжни да го направят колкото се може по-скоро.<br /> <br /> <hr /> <br /> *Над 300 000 българи са с наркотична зависимост. Страната ни е първа в Европа по използване на амфетамини от ученици.<br /> <br /> *Близо 85% от всички употребяващи наркот.<br /> <br /> *Най-масовият наркотик у нас е марихуаната, следвана от синтетичните стимуланти като амфетамини и екстази.<br /> <br /> *През 2010 г. заради отравяне с наркотични вещества в България са починали 41 души на средна възраст 37 години. Близо 83 процента от тях са мъже. <br /> <br /> *Мъжете търсят по-често лечение след употреба на хероин или други опиати. Средната възраст на търсещите лечение е 29 години.<br /> *Около 560 000 &ndash; 570 000 български граждани на възраст между 15 и 64 г. поне веднъж в живота си са употребили някакво наркотично вещество. <br /> <br /> *8,4% от населението е употребило поне веднъж в живота си някакъв наркотик; между 36% и 39% от студентите и учениците от 9 до 12 клас. <br /> <br /> *Проблемна употреба, когато хората са вече зависими от наркотично вещество, има при около 31 000 души - проблемно употребяващи наркотични вещества, или 4 на 1000 души. <br /> <br /> *По данни на областните дирекции на МВР общият брой регистрирани лица, употребяващи и разпространяващи наркотици през 2010 г., е 4911. От тях 375 (или 7,6%) са малолетни и непълнолетни.<br /> <hr /> <br /> <strong>Агресията може ли да се лекува?<br /> </strong><br /> Нужна е промяна в храненето, емоциите, общуването<br /> <br /> Агресията идва от усещането за безпомощност на човека. Той се чувства все по-малък, все по-объркан, все по-несправящ се със стреса, който го залива в ежедневието. И в един момент агресията идва като &bdquo;логичен&rdquo; начин за реакция. Естествено, че е първична, естествено, че е неприемлива, но за този човек в някакъв конфликтен момент това е може би единственото &bdquo;приемливо&rdquo; решение. Ясно е, че той след това носи последствията. Да, агресията сякаш започна да се превръща в нещо, което приемаме едва ли не нормално. Като че ли започнахме да не й обръщаме внимание. Но специалистите в тази насока не губят надеждата, че най-после обществото ще стане все по-сензитивно и ще започне да отхвърля агресията във всички нейни форми. Така е било и в другите, по-напреднали от нас страни преди години. Просто ние, българите, вървим малко по-назад във времето&hellip; Залива ни усещане за безпомощност, което всъщност е изключително опасно и деструктивно. Човек се чувства все по-самотен в социалната си среда. <br /> <br /> Много е важно хората да имат наистина едно по-добро отношение към собственото си тяло и към собствения си емоционален свят. Защото ние се превърнахме в прекалено големи консуматори в живота. Забравихме, че всъщност, както китайците казват: ако искаш да купуваш скъпи лекарства, яж евтини храни примерно. Забравихме вече вкуса на истински качествените домати, на зеленчуците, месото, плодовете. Като че ли все повече химията залива нашето ежедневие и хората започнаха някак си да ядат евтини храни, които се оказват изключително опасни за здравето &ndash; с много генномодифицирани добавки и т.н. Това, от една страна, на ниво хранене и, от друга страна &ndash; на ниво емоции. Като че ли ни залива едно усещане за безпомощност, което всъщност е изключително опасно и много деструктивно. Вървим по пътя на западните общества, които са доста антисоциални по отношение на контактите помежду си.<br /> <hr /> <strong><br /> Впрочем!<br /> </strong><br /> Хората отиват на работа и в момента, в който излязат, вече не познават никого, не се срещат с никого, прибират се в къщи, живеят доста изолирано. Но все пак ние сме от балканския регион, нашите родствени контакти създават доста добри възможности за социална комуникация и не трябва да бъдат забравени.<br /> <hr /> <strong><br /> Помага ли оптимизмът срещу стреса?</strong><br /> Човек трябва да желае да промени деструктивния си живот<br /> <br /> - <strong>Д-р Димитров, наша читателка пита дали оптимизмът е най-верният начин да се справим с живота?</strong><br /> - Далеч от т.нар. позитивна психотерапия, аз се опитвам да давам на хората идеята за това, че във всеки един момент от живота си могат да направят крачката към промяната. Изисква се единствено желание за тази промяна, единствено желание човек да се хване и да сложи край на стария си деструктивен живот. Да се опита просто да създаде нови стандарти, нови критерии за себе си. Това е единственото. Ако това е оптимизмът, значи аз трябва да съм невероятен оптимист. Но аз смятам, че това всъщност е доста реалистичният подход към живота. Често се шегувам с моите пациенти, като им цитирам един гуру от Индия. Той ми беше казал нещо, което може би и вие не сте чували: че учителят идва в живота на човека едва тогава, когато той има нужда от това. Никога по-рано. Обикновено това обяснявам на моите пациенти при първата среща и им казвам, че ако те решат да се вслушат в предложенията, които им давам, това може да е началото на техния нов живот. <br /> <br /> <br /> <strong>Яна БОЯДЖИЕВА</strong>