Д-р Васил Василев: Разбиваме и големите камъни в бъбрека

Предимствата на ендоскопския метод са много

25 Авг. 2015, 11:18 5886 прочита 0 коментара

Д-р Васил Василев

Предимствата на ендоскопския метод са много

Преди месец ми откриха голям камък в бъбрека – 3,5 см, но най-интересното е, че не съм имал осезаеми болки досега, а само дискомфорт и понякога проблеми с уринирането. Въпросът ми е може ли такъв по-голям камък да бъде премахнат, без да се налага отворена операция? <hr /> Отговор на този въпрос ни дава един от най-добрите специалисти по разбиване на камъни в бъбреците и уретрите, урологът д-р Васил Василев от Клиниката по урология към Университетска болница &bdquo;Александровска”. Д-р Василев е с дългогодишен опит в лазерното разбиване на камъни, в практиката му успешно са третирани над 500 пациенти от цялата страна. Извършва лазерни и безкръвни операции на простатата. Специалист е по диагностика и лечение на онкологични заболявания на урогениталната система. Той е председател на Българската асоциация на младите уролози, както и на други наши и европейски урологични дружества. Автор на най-големия урологичен сайт <a href="https://www.urology.bg/" target="_blank">www.Urology.bg </a> Ето как д-р Василев отговори на въпросите на нашия читател: &bdquo;Съществува съвременен ендоскопски метод за разбиване и на по-големи камъни в бъбреците, с размери над 2 см - обяснява д-р Василев. - Нарича се перкутанна нефролитотомия и се изразява в следното: през малка дупка на кожата в областта на хълбока се прониква в бъбрека, което позволява директен достъп и контакт с камъните. В бъбрека се прониква с помощта на т.нар. нефроскоп, който е с диаметър около един сантиметър и е снабден с оптична система и камера за наблюдение. Най-голямото предимство на този метод е, че при него едновременно с разбиването им фрагментите от камъка се изсмукват или се изваждат. Именно това позволява третиране на много големи конкременти – 3-4 и повече сантиметра. Искам да отбележа, че другите методи, които прилагаме за разбиване на по-малки камъни - например екстракорпоралната литотрипсия или т.нар. интраренална хирургия, са неуспешни за раздробяване на големи камъни. Процедурата се извършва в условията на пълна анестезия, като пациентът е разположен по корем. За да осигурим достъп до бъбрека, под рентгенов контрол през кожата вкарваме тънка около един сантиметър тръбичка. През нея влизат работните инструменти. Използва се ултразвукова сонда, а самото разбиване се случва под визуален контрол – наблюдава се на екран с помощта на оптичната система на нефроскопа. Сондата е в пряк допир с конкремента, като с помощта на ултразвук постепенно го раздробява на по-малки фрагменти. Разбиването е бързо и ефективно, само за броени минути камъкът е фрагментиран на парчета, които могат лесно да бъдат извадени с щипка. Това е най-голямото предимство на този метод, защото ни дава директен достъп, бързо и ефективно разбиване на камъка и едновременно елиминиране на фрагментите. При завършването на манипулацията в бъбрека се поставя подсигурителна тънка тръбичка – т.нар. нефростома, която служи за дрениране на урината, евентуалните съсиреци и малки фрагменти. Нефростомата се маха на 2-ия или 3-ия ден, след което изписваме пациента от болницата”, заключава д-р Василев. А на въпроса на друг наш читател: Колко опасна е диагнозата &bdquo;Перкутантна нефролитотомия”, той даде такъв отговор: &bdquo;Перкутанната нефролитотомия е сигурен и ефективен метод за разбиване на големи камъни в бъбреците. Това е инвазивна процедура, която налага използване на упойка и болничен престой 2-3 дни. Този метод е най-подходящ за бъбречни камъни с по-голям размер, тъй като чрез другите методи не може да се постигне такъв резултат. <hr /> 8 мита за справяне с бъбречния проблем Съществуват доста митове по отношение на камъните в бъбреците. Вижте някои от тях: Мит първи: Те са рядко срещано заболяване. Факт: Образуването на камъни е най-честото заболяване на бъбреците, приблизително 12-15 на сто от хората са имали или ще имат този проблем. Това важи с пълна сила и за нашата страна, която се смята за ендемична зона, т.е. честотата на това заболяване е дори още по-висока. Мит втори: Изчезването на болката означава, че камъкът вече го няма. Факт: Изчезването на болката при бъбречна криза не означава непременно, че камъкът е изхвърлен с урината. Често дори е точно обратното. А болката изчезва, защото бъбрекът е запушен и е спрял да работи. Елиминирането на камъка може да се докаже единствено чрез образни изследвания или в случаите, когато пациентът усети и види, че го е изпикал. Мит трети: Бедната на калций диета намалява образуването на камъни. Факт: В продължение на години се е смятало, че бедната на калций диета намалява риска от образуване на камъни, особено при пациенти, които вече са имали такива. Последните проучвания при пациенти с рецидивиращи камъни в бъбреците обаче показват, че честотата на образуване на камъни е по-висока при тези с бедна на калций диета, отколкото при хората с нормална диета. Това опровергава и следващия мит, според който млякото е забранено при камъни в бъбреците. Мит четвърти: Камъните в бъбреците са свързани с камъните в жлъчката. Факт: Те нямат нищо общо помежду си нито по отношение на причините за образуване, нито по отношение на рисковите фактори и лечението им. Мит пети: Минералната вода помага за изчистване камъните от бъбреците. Факт: В действителност от значение е количеството течности, които се приемат, а не толкова тяхното качество. Някои напитки - кока-кола, кафе, чай, бира, за които преди се смяташе, че увеличават риска от образуване на камъни, според актуални проучвания се оказа, че не само не го увеличават, а дори го намаляват. Реално много по-съществено е поддържането на адекватен прием на течности, които да осигурят обилна диуреза от 2-3 литра/ден, което разрежда урината и съответно намалява концентрацията на утаените в нея соли. Мит шести: Лазерното разбиване винаги е най-добрият метод. Факт: Наистина лазерите са много ефективни, но в действителност те са подходящи едва в 10-15 на сто от случаите на камъни и обикновено се препоръчват едва когато другите неинвазивни методи (медикаменти или извънтелесно разбиване) не могат да помогнат. Мит седми: Червените боровинки помагат. Факт: Екстрактите от червена боровинка в малка степен биха могли да помогнат за предотвратяване на рецидивиращи инфекции на пикочните пътища, но според съвременните проучвания се оказва, че или нямат никакъв ефект, или по-скоро дори повишават риска от камъни. Мит осми: Те могат да се разбият с билки или лекарства. Факт: В действителност само част от камъните – т.нар. уратни, които са съставени от пикочна киселина, потенциално биха могли да се &bdquo;разтопят” чрез медикаменти, които алкализират урината. За съжаление при калциево-съдържащите конкременти (а те са около 80%), това е невъзможно. Яна БОЯДЖИЕВА