Знаем как ще изглежда човекът на бъдещето
<em>&nbsp;&ldquo;Еволюцията на човешкия вид е продължителен процес. Предстоящите промени могат да се прогнозират. Знаем как ще изглежда човекът на бъдещето, но доказателства за хипотезите ни няма.&rdquo; Това коментира пред в. &ldquo;Доктор&rdquo; генетикът проф. Върбан Ганев от Медицински факултет на Софийския университет &ldquo;Св. Климент Охридски&rdquo;.</em><br /> <br /> <strong>- Според учени по геномика след 100 000 г. очите ни ще са два пъти по-големи и най-вероятно в тях ще има високотехнологични лещи, които ще ни помагат с комуникацията. Ще се случи ли това, проф. Ганев?</strong><br /> - На базата на знанията за еволюцията на човешкия вид, т.е. за безбройните мутации, можем да направим прогнози за бъдещето. Днешният човек е различен от онова, което е представлявал хомо сапиенс преди стотици хиляди години. Лицевата част на черепа е станала по-голяма. Кутията на мозъка се е уголемила. Това е свързано с развитието на интелекта. По-големият череп идва с появата на езика като средство за общуване. Прогнозите, които даваме понякога, са доста различни и никой не може да даде доказателства за тях.<br /> <br /> Промените в човека могат да се прогнозират, но твърдение като това за уголемяване на очите не може да се докаже. Еволюцията на човешкия вид е продължителен процес. Предстоящите промени могат да се прогнозират. Знаем как ще изглежда човекът на бъдещето, но доказателства за хипотезите ни няма. <br /> <br /> <strong>- Популярните хора си имат свои &ldquo;копия&rdquo;, дали всеки от нас също има?</strong><br /> - Да, разбира се! Но са правени малко изследвания. Има много теоретични възможности за комбинация на различните белези, които <br /> <br /> определят физиономията на даден човек. От друга страна, има много възможности да търсим и да открием потенциален двойник. Приема се, че повечето хора имат средно около десет физически двойници на нашата планета. Това са неродствени &ldquo;близнаци&rdquo;, чиято генетична структура и условия за развитие са довели до близко сходство във физиката. Понякога то е толкова близко, че може да заблуди и най-близките им приятели.<br /> <br /> <strong>- Какво тогава да разбираме под &ldquo;двойник&rdquo;? Едва ли това се определя единствено и само от степента на външно сходство, външни белези, поведение, жестове и мимики...</strong><br /> - Строго погледнато, абсолютни двойници едва ли има. Дори еднояйчните близнаци са напълно идентични помежду си само по генетичната информация, която носят. Но това не означава, че те са идентични в биологично, интелектуално и емоционално отношение, както и в предразположението им към различни заболявания. Същото важи за клонираните индивиди. Сега знаем, че не всички наши белези са пряко следствие от линейно подредената генетична информация в молекулите на ДНК. Напротив, много по-често в хода на развитието ни от самото начало <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong><br /> до смъртта нашите органи и системи се променят </strong></span><br /> <br /> Тези процеси стават при взаимодействие на продуктите на множество гени както помежду си, така и с факторите на средата. Те оформят както нашите нормални белези, така и болестните изменения или предразположението ни към тях.<br /> <br /> <strong>- Може ли човешкото поведение и интелектът да се обяснят с нашата генетична база?</strong><br /> - Въпросът отдавна занимава учените от цял свят, включително и българските генетици. Интелектът все още остава неразгадан, независимо от опитите тайната му да бъде декодирана. Не се съмнявам обаче, че това един ден ще се случи и фантастиката днес ще се превърне в реалност.<br /> <br /> Интелектът е основата на човешкото поведение. До момента в данните има противоречия, една част от тях произтичат и от това, че изследванията са правени в различни популации. Проблем е, че интелектът трудно може да се дефинира. Всички знаем за коефициента на интелигентност, но той мери само един показател, а не дава цялостна картина за възможностите на ума ни.<br /> <br /> По темата трябва да се говори много внимателно, защото един или друг научен факт, извадени от контекста, могат да станат основа на опасни спекулации. Какво би станало, ако работодателят реши, че няма да ви вземе на работа, защото имате ген на импулсивността?! Ами ако ви осъдят само защото баща ви е бил престъпник?! Освен моралните въпроси има научни факти, които са категорични - интелигентността далеч не се изчерпва само с няколко гена.<br /> <hr /> <br /> <div><strong>Поведението зависи от интелигентността ни</strong></div> <div>&nbsp;</div> <div>&ldquo;Поведението зависи от интелигентността, но самото то е най-сложното от сложните неща. То включва познавателните ни способности, умението ни да боравим с информацията и с езика. Въз основа на еволюцията на човека можем да кажем, че днешният човек е различен от хомо сапиенс преди стотици хиляди години. Лицевата част на черепа например е станала по-голяма, в резултат кутията на мозъка се е уголемила и това е свързано с интелекта. Тази физиологическа промяна идва с появата на езика като средство за общуване.</div> <div><br /> Въпросът е доколко наследствеността и доколко околната среда определят дали човекът ще е умен или глупав. При някои от класическите заболявания, които се дължат на хромозомни изменения, има нарушаване на интелекта. Не е съвсем вярно, че ако баща ти е умен, и ти ще си умен. Наследствеността обяснява само на 50% интелигентността на индивида, останалите 50% зависят от околната среда. Генетичната обусловеност на интелигентността расте с годините. В ранно детство например тя е около 20%, а в дълбока старост стига до 60-70%&rdquo;, смята специалистът.</div> <hr /> <div>&nbsp;</div> <div><strong>Гени и лечение на алкохолизма</strong></div> <div>&nbsp;</div> <div>Алкохолизмът е тежко психично разстройство, за което има и генетична предразположеност. Наблюденията в САЩ са показали категорично, че успешното лечение на алкохолизма е само около 30%. И за това са виновни два ключови гена, отговорни за метаболизирането на етанола, които го превръщат в отрова за организма.</div> <hr /> <div>&nbsp;</div> <div><strong>Научна фантастика</strong><br /> &nbsp;</div> <div>Защо някои хора са по-добри в мисленето от други? Отговорът никак не е лесен. Перспективата да се идентифицират само няколко гена, &ldquo;виновни&rdquo; за нашите познавателни способности, върху които би могло да се въздейства, изглежда, ще си остане само в романите научна фантастика. Затова пък може би ще ни кажат как да съчетаваме наследствената даденост с външната среда, за да развием по-добре нашите способности.</div> <div>&nbsp;</div> <div>Още отсега обаче е ясно, че родителите и обществото носят огромна отговорност за интелекта на децата. Между 40 и 50% от интелекта на човека зависи от гените, останалото се постига чрез възпитание и среда на израстване. За формиране на интелекта на човека влия&not;ят първите години от неговото развитие - когато детето проговаря, и следващият пик е около 7-годишната му възраст, когато то направо гребе с пълна лъжица от света, който го заобикаля.</div> <div>&nbsp;</div> <br /> <strong>Люба МОМЧИЛОВА</strong><br />