Заболяването се дължи на увеличеното производство на паратхормон
<em>Дълго време имах болки в кръста и в гърба. Обикалях кабинетите на специалисти-ортопеди и невролози. Изписваха ми обезболяващи, биха ми инжекции с кортикостероиди, ходих на физиотерапия, но болката се връщаше отново и отново. Най-накрая един от поредните специалисти-невролози предположи, че проблемът ми може да се дължи на остеопорозата и усложненията й &ndash; счупени прешлени. Направих си остеометрия, дадоха ми направление и за ЯМР. Оказа се, че имам напреднала остеопороза, с вече счупени два прешлена. Личният лекар ме насочи и към ендокринолог, за да се установи причината за остеопорозата. За моя изненада, лекарят настоява да си направя изследване на паратхормона, а то не се поема от Здравната каса. Не разбирам каква е връзката между остеопорозата и нивата на паратхормона в кръвта? Защо искат да си правя излишни, скъпи изследвания?</em><br /> <hr /> <br /> За отговор на поставените от нашата читателка въпроси потърсихме д-р Александър Шинков, който е специалист по ендокринология и болести на обмяната. Работи в болницата по ендокринология &bdquo;Акад. Иван Пенчев&rdquo; в София. Занимава се основно със заболяванията на щитовидната и паращитовидните жлези и костната обмяна.<br /> <br /> <strong>- Д-р Шинков, какво представлява заболяването хиперпаратиреоидизъм и каква връзка има с остеопорозата?</strong><br /> - Заболяването представлява увеличаване на производството на паратхормон от околощитовидните жлези. Това са четири, понякога и повече, малки жлезички, разположени около щитовидната жлеза &ndash; затова и тяхното име е такова. Те произвеждат паратхормон, участващ в регулацията на нивото на калций в организма. Когато неговото количество започне да нараства, се увеличава и нивото на калция, което не е добре за клетките в тялото. Хиперпаратиреоидизмът може да се дължи на първично заболяване на паращитовидната жлеза &ndash; аденом, който е доброкачествен. Много по-рядко &ndash; само в около 1% от случаите - е налице злокачествен тумор &ndash; карцином на паращитовидната жлеза. Хиперпаратиреоидизмът може да се дължи и на други причини, които водят до компенсаторно увеличаване на тези жлези. Тогава се нарича вторичен хиперпаратиреоидизъм и причините най-често са хронична бъбречна недостатъчност с или без диализно лечение, недостиг на витамин D и др.<br /> <strong><br /> - Кои органи се увреждат при това заболяване?</strong><br /> - Първо, тъй като този калций трябва отнякъде да постъпва в кръвообращението, а депото за калций е костта, повишеният паратхормон води до по-усилено разграждане на костното вещество &ndash; до по-бързо напредваща остеопороза. Дългогодишното заболяване води до образуване на доброкачествени тумори и кисти в костите, които допринасят за костната болка и често стават местата, на които костта се чупи. От друга страна, <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>увеличаването на нивото на калций в кръвта </strong></span><br /> <br /> може да доведе до отлагането на калциеви соли в различни тъкани и най-вече до образуване на камъни в бъбрека при част от пациентите. В дългосрочен план може да настъпи бъбречна недостатъчност. При тежките случаи се увреждат съдовете и сърцето.<br /> <br /> <strong>- Каква възрастова група най-често засяга хиперпаратиреоидизмът?</strong><br /> - Заболеваемостта нараства с възрастта. При общото население честотата му е около 1%, а при възрастните над 60 години &ndash; някъде между 2 и 3%.<br /> <br /> <strong>- Трудно ли се диагностицира? Преди хиперпаратиреоидизмът често се е бъркал с остеопороза, дори и с някои ракови заболявания.</strong><br /> - Тъй като хиперпаратиреоидизмът води до остеопороза сам по себе си, то при болните, при които е налице това заболяване, или поне при част от тях, има смисъл да се потърси и това заболяване, като утежняващо остеопорозата състояние. Сега обикновено заболяването се открива случайно и може би една от причините е, че остеопорозата е във фокуса на вниманието на медицинската общественост и покрай изследванията за уточняване на един остеопорозно болен, понякога се открива и наличието на хиперпаратиреоидизъм.<br /> <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Заболяването започва неусетно, <br /> </strong></span><br /> бавничко, кротко. В продължение на дълги години плавно нивата на паратхормона и калция нарастват. Става въпрос за 5-10-15 и повече години.<br /> <br /> <strong>- Има ли характерни симптоми заболяването и кога се проявяват те?</strong><br /> - Не е задължително хората да имат оплаквания. Леките форми на заболяването са абсолютно безсимптомни.<br /> <br /> При тежките форми, когато нивото на калция е много високо, настъпва отпадналост, лесна уморяемост, често уриниране, жажда, болки по костите. Но това е при тежките случаи, които са много редки.<br /> <br /> <strong>- Само оперативно ли е лечението на хиперпаратиреоидизма? Няма ли възможност да се запазят паращитовидните жлези?</strong><br /> - Лечението основно е оперативно. Когато е възможно, е по-добре да се отстрани увеличената паращитовидна жлеза &ndash; и болният е излекуван.<br /> <br /> Паращитовидните жлези са поне четири при здравите хора. А някои хора са с повече &ndash; 6-8. След като махнем едната, остават поне три. <br /> <br /> Т.е., отстраняването на една увеличена с аденом паращитовидна жлеза не води до трайна промяна в организма. Преходно, след операцията обикновено калцият спада, защото костите започват обратно да усвояват и задържат повече калций. В далечен план при тези хора нивата на всички показатели се нормализират и те са клинично здрави. Изключение са пациентите, при които заболяването е довело до трайни, необратими промени в органите &ndash; тежка остеопороза, бъбречно-каменна болест или бъбречна недостатъчност. Ако има противопоказания за операция или нежелание от страна на пациента да се оперира, би могло да се третира увеличената паращитовидна жлеза или с инжектиране на алкохол, или с някои нови методи, които водят до нейното унищожаване.<br /> <strong><br /> - Кои са тези нови методи?</strong><br /> - Може да се приложи лазерна или радиочестотна аблация, както и третиране с високоенергиен ултразвук. Тези методи се прилагат рядко &ndash; когато операцията не е възможна или е високорискова, тъй като не винаги може да се постигне пълно излекуване.<br /> <br /> <br /> <br /> <strong>Милена ВАСИЛЕВА</strong><br />