Човекът с късметите

Кирил Керин е "бащата" на мъдростите и пожеланията, които получавате с кафето си

21 Авг. 2015, 15:31 15472 прочита 2 коментара

Първо прочитаме късмета си, след това отпиваме от сутрешното кафе. Кирил Керин (на малката снимка)

Кирил Керин е "бащата" на мъдростите и пожеланията, които получавате с кафето си

Наричат го Човека с късмет, гледат на него като на милионер, а всъщност философията му се събира в една перифразирана от него сентенция: &bdquo;Няма нищо по-ценно от това да запишеш името си в историята”. Това е Кирил Керин – създателят на късметчетата, които усмихнато ни дават с кафето във всяка будка и заведение. Срещата ни с него, разбира се, започва с късметче, едно от които гласи: &bdquo;Щастие”! А разговорът ни е повече от откровен и пълен с послания. <hr /> <img src="/documents/newsimages/editor/201508/Tina_26/Kerin_1_Kiril_Kerin_vatre.JPG" alt="Kerin_1_Kiril_Kerin_vatre.JPG" align="left" hspace="9" width="300" height="300" />- Кога късметът в живота на един човек се превръща в сериозен и перспективен бизнес? - Когато започнах преди 15 години и пишех в търсачката Гугъл &bdquo;късметче”, като резултат излизаше един абзац от два реда. Я сега напиши в Гугъл &bdquo;късметче”! (смее се) Разликата е уникална! Неслучайно ти споделих една притча, преди да включиш диктофона. Да промениш средата - в това е цялата работа. Лошото е, че хората се научават да ползват наготово нещата, не влагат въображение, нито старание. Системата е все да ползваш наготово. Същото е и с просяците на улицата – ако има едно нещо, от което обществото в съвременния свят страда, това е прекалената хуманност. Да разбират нещата в крайна точка - да са прекалено хуманни или пък прекалено големи егоисти. На пръв поглед всеки е тотален егоист, в такъв се е превърнал, но когато са на улицата, хората се правят на най-хуманните; когато говорят от трибуните, са най-хуманните; всяка събота и неделя са примерно на църква – и са най-вярващите, а същевременно си нанасят тотално зло по този начин! Защо не давам пари на просяците по улицата? Допреди 10-ина години съм го правил. Но проумях едно нещо, и то благодарение на просяка, който застава до мен на стъклото на колата, и казва така: &bdquo;Дай бе, бате!”. И аз му казвам: &bdquo;Няма да ти дам”, той: &bdquo;Ама имам три деца, защо да не ми дадеш?!”. Отвръщам така: &bdquo;Защото и аз имам деца, но е 20:30 ч. вечерта, още работя, а ти си на кръстовището!”. Днес той ще изкара примерно 50 лева, за които аз 8 часа ще си скъсам задника от работа! И ще си се прибере след това да си пие ракията, защото е намерил лесното - да използва системата. Затова спрях да давам – така нанасяш вреда като цяло на обществото, възпитаваш търтеи, хора, които не просто не могат да работят, а така ги устройва! И ги стимулираш да са такива. Цели фамилии, поколения &bdquo;работят” безработни - Ако се върнем едни 15 години назад, в 2000-та година, когато създавате философията с късметчетата, още преди тя да се превърне в бизнес – как стигнахте до самата идея? - Създадох тази философия, не за да развеселявам хората, каквито интерпретации например съм чел през годините за себе си. Това беше и първоначалната идея на всички, с които говорех – че едва ли не това е за развлечение. А съм го създал, за да им дам друг поглед върху нещата. Когато един човек сутрин седне в кафенето, разтвори вестника, започне да си търси работа и е унил – не просто да го развеселя, а да го стимулирам, да му дам друг поглед – как може да оправи нещата, да не е в това състояние. Идеята на късметчето е да се научиш да живееш по друг начин, да не си в този сапунен сериал, в който са всички останали. Надеждата при хората е нещо, което, ако го вземат насериозно, задължително стигат дъното. Надеждата е добра закуска, но е лоша вечеря! Може да се надяваш нещата да се случат, но за тях трябва и да работиш. Да погледнеш на живота по друг начин. Да си избереш примерно 5 или 6 принципа, 5 или 6 сентенции, които да започнеш да спазваш, да ги следваш, без да допускаш компромиси, и животът да ти се оправи, просто да тръгне в друго русло. В това е цялата идея. Иначе развеселяването влезе между другото – с тези думички &bdquo;Любов”, &bdquo;Здраве”, &bdquo;Щастие” – тук малко използвахме традицията, за да могат нещата да се разнообразят, да не е толкова тежко, да не се чувства човек, че е едва ли не на урок. Да не е така, сякаш някой го натиска &bdquo;Учи, бе, учи!”. <img src="/documents/newsimages/editor/201508/Tina_26/Kerin_vatre2.JPG" alt="Kerin_vatre2.JPG" align="baseline" width="500" height="321" /> Кирил Георгиев в кабинета си - И кога късметът стана бизнес начинание, при това - печелившо? - Всъщност още в самото начало имах представа какво искам да направя, но тя се прояви в мен чак месец-два по-късно. В началото беше просто опит да направим нещо интересно, нещо различно. След първия-втория месец обаче се видя, че нещата имат потенциал и се получават добре. Първите си бройки късметчета занесох в кварталното магазинче – за да пробват. Още на другия ден момичетата казаха: &bdquo;Донасяй!”. Бях ги направил много сложно – на принтер и цветни хартии, залепени с разни лепенки, изработката им отнемаше много време. Поради трудоемкостта, в самото начало не им се виждаше толкова потенциала. Впоследствие се вслушах в идеите на някои свои колеги, олекотих работата и тя тръгна изведнъж. Един колега случайно ме видя как се мъча в един чужд офис, защото все още нямах свой, погледна ме как лепя лепенките и каза: &bdquo;Човече, ти няма да изкараш дълго. Я отиди до кафето, вземи три сламки и ги нарежи с ножица” (смее се). Така стигнахме до идеята за пръстенчета от сламки. Реално през цялото време на тези 15 години се опитвам да намалявам разходите – като време и труд, не толкова да увеличавам цени. И никога не съм увеличавал цените. Те винаги са били едни и същи, само съм намалявал разходите, оптимизирайки бизнеса. А докато стане бизнесът печеливш, минаха поне едно 7-8 години. - Време, за което хората обикновено или се отказват, или се преориентират в друга посока, ако не са стигнали до печалба... - Факт. Има много фактори, които ми помогнаха. През 2006 или 2007 г. първо едно от правителствата – ако не се лъжа, на Тройната коалиция, свали акциза за кафето, беше 10 %. Оттам се отпуши секторът за реклама в кафеените вносители и те започнаха да наливат пари в какво ли не. Освен това, аз дълго време работех с едни от най-големите марки кафе – те подаряваха моите късметчета, което ми задържаше пазара. С други думи - те подаряват, а конкурентните им фирми не могат да купуват от мен, и също да подаряват, защото нямаха ресурс. И едва когато късметчетата запознаха да се продават, тогава се отпуши и пазарът. Конкурентните фирми започнаха да поръчват. Аз имах това добро търпение, за което говориш. Общо взето така си подредих нещата, че да не се влияя от външни фактори, да няма сътресения. Разчитам на много малки печалби, изключително малки – което пък ми гарантира, че конкуренцията трудно се показва – и то защото всеки дърпа да изкара пари. А аз не държа на парите, държа да направя нещо, което да оцелее в годините. <img src="/documents/newsimages/editor/201508/Tina_26/Kerin_vatre2a.JPG" alt="Kerin_vatre2a.JPG" align="baseline" width="500" height="336" /> Стартира бизнеса си с късметчета преди 15 години - Обикновено когато в България се говори за милионери, схващането е, че за да ги има тези милиони, човекът най-вероятно ги е изкарал с някоя нечестна сделка, парите му са мръсни и със сигурност ги увеличава с нелоялни действия. В публичните информации до този момент обаче вие винаги сте били представян като милионер… - (смее се) Наистина хората в България обикновено мислят по този начин за мен. Ще ти разкажа една случка по този повод. Веднъж седя с приятели в кафене, пристига познат на мой приятел, на когото аз съм непознат. Още преди да са успели да ме представят, пристига кафето му, той отваря късметчето, разглежда… В този момент приятелят ми точно решава да каже, че аз съм този, който е измислил късметчетата, но успява да изрече само името ми – &bdquo;Кирил Керин”, а онзи веднага го прекъсва с репликата: &bdquo;Ааа, мани го тоя, той е милионер!” (смее се) Разбираш ли какво отношение! На хартийки съм милионер, да (смее се). - Как - прекрасно звучи човек да си изкарва така късметлийски парите, било то и милионите. А как стои въпросът за авторските права, защото, ако е само въпрос на коректност от всички страни, ползващи вашата концепция, то приходите трябва системно и сигурно да нарастват? - (смее се) Няма милиони. В България, за да направиш милиони, трябва да развъртиш бизнес, който е стратегически. Не можеш да направиш милиони от нещо такова, но можеш да направиш добри пари. Който и да спреш сега на улицата, и да го попиташ за мен, сигурно ще ти реагира по същия начин: &bdquo;ааа, тоя с милионите”, а аз чак до такива висини не съм стигал. И всъщност никога не съм искал пари за авторски права. Винаги, когато хора навън са правели нещо, съм действал така, че да работят с мен. Пак казвам, като човек мен не ме интересуват пари, аз не съм от тези хора. Никога не съм взимал пари, изключвам само два случая, в които си бяха позволили да работят, без да ме питат за формата на късметите. И накрая се наложи да ги платят повторно, но ги платиха под формата на продукция, не с голи пари. <img src="/documents/newsimages/editor/201508/Tina_26/Kerin_vatre2c.JPG" alt="Kerin_vatre2c.JPG" align="baseline" width="500" height="306" /> - И тези случаи, предполагам, доколкото познавам народопсихологията ни, вероятно са на българска територия? Или греша? - Да, на българска са. Няма да коментирам много, но ще ти кажа, че единият случай е на политическа партия За жалост, това са фактите и така ще бъде още дълго време. Когато през 2000 г. бях още по маратонки и по анцуг, и обикалях по жълтите павета по 30 км на ден пеша, обяснявах на хората за идеите. Преди това имах доста състоятелен бизнес – бях в света на рекламата - пазар, който съм правел още през 90-те години. Но нас през 96-97 г. реално ни уби кризата на долара. Просто ни смаза нас, рекламаджиите, защото всеки си прибра парите и никой не искаше да плаща за реклама. Затова тогава спрях и 2-3 години бях в едно такова патово положение – работех за стари приятели, за този, за онзи... - втора цигулка, както се казва. Успокояваш се психически. И есента на ’99-та с нови сили започнах наново. Помня как пак обикалях пеша по жълтите павета, казвах на хората, че доларът ще се върне на положение, каквото е бил винаги, да не говоря, че ще стане от порядъка на 1,40. Всички прихнаха да се смеят. Смяха ми се! Нищо… Прескочих това. През годините после продължих да им обяснявам: хора, не си харчете парите за глупости, ще дойде друго време, чака ни световна криза. И това го казвам през 2003-та. Пак ми се смееха много. После им казах и за златото – че от 600 ще стане 1600 долара. И те пак се смяха. Но благодарение на тези неща, които успявам да анализирам много по-рано от другите, аз си подреждам бизнеса, знам какво ще се случи напред в годините – след 5-6-7 години. Така съм си купил и жилището – хванах си последния влак на ниските цени – само една седмица след това жилище от 16 000 долара стана 17 000 евро. Винаги успявам благодарение на тези неща. И когато хората са ми се смеели, никога не съм се обиждал, защото съм знаел какво ще се случи. После много от тях са идвали с думите: &bdquo;Еййй, каза си го ти, и така стана!”. Ами кризата през 2008-ма я предвидих още през 2003-та – тогава Япония излезе в рецесия. Не може една от държавите в Г-7 да излезе в рецесия и да няма последствия. Кризата не е тръгнала от Япония, но тя беше първият семафор, на който трябва да обърнеш внимание, че нещо ще се случи и по света. И го обяснявах на много хора – те си мислеха, че се бъзикам. Така си подреждам нещата и до ден-днешен. - А когато настъпи кризата през 2008-ма как излязохте от ситуацията? - Бях си направил едно проучване с приятели – имам една много близка приятелка зад граница, която се занимава с фондови пазари и борси, и е наясно какво се случва. Попитах я какво ще стане. Понеже не се бяхме чували дълги години, обясних с какво се занимавам в момента и че е свързано с кафе. И тя каза: &bdquo;О, да не те притеснява, щом си с кафето, да имаш най-много 5-6 % отлив”. Така се и случи. - Колко близко през годините се превърна за вас определението &bdquo;човекът с късмет”? - Не мога да скрия, че ми е приятно да го чувам. Но знаеш ли какво мисля аз за късмета – той е добра възможност, за която трябва да си подготвен! Сетих се сега и ще ти споделя една случка от моя живот, която е много показателна, но не само по отношение на късмета, дори когато говорим за успели хора, за хора с милиони… Чувал съм, че според мнозина първото заведение, в което са започнали активно да предлагат късметчета с кафето, е емблематичната сладкарница &bdquo;България”. Всъщност тя не е първото заведение, но я смятам за стартово заведение. Някъде в средата на втория месец, след като бях измислил късметите, бяха още с трудните си лепенки – обикалях насам-натам, имаше две-три заведения, които редовно ги предлагаха вече. Минавам един ден пред витрините на Виенския салон и по средата на стъклата се спрях… Кръгом обратно! А бях по анцуг и маратонки, дори бях брадясал. И какво виждам? - Илия Павлов заедно с двама бодигарда и един майстор оправяха вратата на салона тогава. - Говорите за шефа на &bdquo;Мултигруп” Илия Павлов, нали така? - Да. Това са моите впечатления от богат човек. И го давам за пример – какво значи да си богат, обаче да го оценяваш, а не само да си богат и да си поредното махленско парвеню и снобар – да правиш какви ли не зулуми с това, че си богат – а да покажеш, че… наистина си богат! Та, тръгвайки към Виенския салон, се спирам пред вратата, защото виждам, че четирима души я ремонтират. Единият се изправя – този, който беше с костюм, поглежда ме, отваря вратата и казва: &bdquo;Заповядайте!”. Вдигаш погледа и виждаш... Илия Павлов! Представяш ли си човекът богат, с костюм – да отвори вратата на един дребен, брадясал, по маратонки и анцуг?!… В друго заведение собственикът би ми задал веднага въпроса: &bdquo;А вие къде?!”, като ме види в такъв вид (усмихва се). Благодарих му и влязох. Вътре видях една жена, облегнала се с лактите на бара. Отивам, поздравявам и казвам, че търся управителя. Тя ме изгледа накриво и каза: &bdquo;Кажете?...”. Отвръщам: &bdquo;Ами тука нося едни глезотийки, не знам дали ще ви харесат” – и й ги подавам. Тя ги взема, отваря и ахва: &bdquo;И какво се прави с това?!”. Отговарям: &bdquo;Ами сервира се с кафето, затова съм го направил”. Попита колко струва, след което поиска да й оставя 200 бройки, за да пробват. Няма и четири часа по-късно, и ми се обадиха в офиса, в който седях, за да ме издирват за още. И ако не беше тази управителка, може би нещата нямаше да тръгнат така силно. Може би иначе щях да се лутам още година, година и половина – по този начин тя ми даде старта. Защото след това първите публикации по вестниците бяха: &bdquo;Юлиана Дончева и еди коя си пиха кафе с късметче във Виенския салон” (смее се). <img src="/documents/newsimages/editor/201508/Tina_26/Kerin_vatre3.JPG" alt="Kerin_vatre3.JPG" align="baseline" width="500" height="313" /> - Как стигате и защо се спряхте на псевдонима Керин, защото знам, че истинската ви фамилия всъщност е Георгиев? - Сънувах го. Посред нощ просто се събудих с това име. И първото нещо, което ми излезе от устата, беше Керин. После видях, че е истинска фамилия на истински хора, които са живели някога – и реших да го сложа като свой псевдоним, когато започнах да работя с късметите. А и се помни, колкото и да е трудно, защото е различно. Сложих го като псевдоним, защото съм от хората, които например когато говорят по телефона, обичам да съм наясно с кого започвам да говоря. Ако разговора започне с &bdquo;Г-н Керин”, аз на секундата знам, че става дума за работа. А ако е &bdquo;Г-н Георгиев”, вече започвам да очаквам някакви други въпроси, от сорта на, примерно, данъчни. - За всичките тези години в България, с тези впечатляващи идеи и мислене, никога ли не сте се замисляли да живеете извън родината? - Не!… Ще ти кажа, че съм излизал зад граница само в Гърция, и то 2-3 пъти. Реално не съм напускал България никога И като малък, в първите години, когато дойдох в София – през 90-те, майка ми случайно беше ходила при една знахарка. Едно време беше много модерно това. Всъщност случайно я срещнала циганка на улицата пред &bdquo;Шератон” – и й казала: &bdquo;Големият – така, малкият – така…”. И за мен - за малкия, казала, че 10-ина годинки ще се лутам, ама ще се оправя. Така се и случи – загубих около 10 години в лутане. Тогава уж се правеше демокрацията, бяхме такова поколение, прохождахме. И факт - на 10-тата година се оправих. Стана точно така, както го бе казала циганката! А също е казала, че няма да напусна България. Пък аз самият се бях зарекъл, че ако ще правя нещо, ще го направя тука. Защото поне познавам средата, знам езика, нравите и имам някакви козове и приоритети, докато навън тепърва трябва да изграждам всичко това. - Сред толкова много късмети дали има все пак такъв, който има специално място в сърцето ви? - На мен всичко ми е в главата, така е попило, че няма отърване. И го ползвам инерционно. Аз просто ползвам принципи от живота и не ги нарушавам. Мога да ти кажа например, че сигурно съм един от малкото хора в държавата, който си плаща на 99,9 % всичко! Даже докато науча половината си клиенти, че трябва да си взимат късметите с фактура, се видях в зор. И трябваше да прибягвам до заплахи от сорта &bdquo;ще ти вдигна цената”. Затова казвам, че трябва да промениш манталитета, средата около себе си. В момента клиентите са ми научени, че всичко се взима с фактура – а не аз после да плащам ДДС и данъци, и да съм на загуба от този клиент. А като съм на загуба, го търпя до известно време. После му казвам &bdquo;Край!”. - Започнахме с една притча срещата си, все пак държа да я споделите и в записа, защото, освен обобщаваща нашия разговор, е и крайно полезна и показателна! - Разбира се. Една дъщеря споделила с баща си, че нищо не й върви – в работата, в семейството, каквото и да започне, се проваля, изобщо - в окаяно състояние. И попитала баща си какво да направи. И той казал така: &bdquo;Ела, седни!”. Сложил на печката три канчета, в които сипал вода. В едното потопил морков, в другото сложил едно яйце, а в третото сипал две лъжички кафе. След 20-ина минути, когато всичко завряло, взел канчетата, сложил ги на масата, взел две чашки, налял от кафето и казал: &bdquo;Вземи сега моркова. Какво е станало с него?” - и дъщеря му отвърнала: &bdquo;Ами сварил се е, омекнал”. &bdquo;Така е, има твърди хора, които под влиянието на неблагоприятна среда като врящата вода, омекват! Има и друго хора обаче, като яйцето – които са крехки и слаби, но под влиянието на същата тая среда, стават твърди и силни!”. &bdquo;А с кафето?”, попитала тя. &bdquo;С кафето… пийни от него. Вкусно ли е?”. &bdquo;Вкусно е!”. &bdquo;Е, има и такива хора, те са малко – но те не се поддават на средата, а я променят!”. <hr /> ДОСИЕ Кирил Георгиев е роден на късметлийското 10.10. 1972 г. Известен е с псевдонима си Кирил Керин. Той е български предприемач, който през 2000 година създава идеята за &bdquo;късметчетата за кафе”. Завършва автоматизация на производството и електротехника. През 1992 година по време на отпуск в казармата си изкарва курсове по реклама. Отдава се професионално на това поприще, когато през 2000 година измисля идеята заедно с кафето да се поднасят &bdquo;късметчета” – кратки пожелания, цитати на известни личности, афоризми, отпечатани на хартия и свити на руло. В началото създава &bdquo;късметчетата” на ръка и в малки количества, но положителният му опит с някои хотели и кафе-сладкарници в София води до разрастване на бизнеса. В руското издание на сп. Forbes концепцията му е цитирана като успешен пример за &bdquo;маркетинг за стотинки”. <hr /> SMS ОТ НЕПОЗНАТА Преди години му се случва следното – една нощ получава sms от непознато момиче в два часа през нощта: &bdquo;Леле, откъде ви е дошла тази идея, много добре! От половин година съм си избрала 5 сентенции, следвам ги, животът ми се преобърна на 180 градуса!”. &bdquo;Е, един човек от 7 милиона и половина души да се сети защо съм го направил.”, отвръща Керин. Едно интервю на Анелия ПОПОВА