Има три сфери на човешката дейност, които са призвания: на учителя, на лекаря и на духовника
<em>Константин Златев е роден през 1958 г. Завършва висше икономическо образование през 1983 г. и висше богословско образование през 1993 г. От 2009 г. е доктор на богословските науки. Автор е на 14 книги и на повече от 400 публикации с християнско-просветителски, богословски, научнопопулярен, публицистичен и духовно-езотеричен характер. Преподавател по богословие във Висшия евангелски богословски институт (София) и Теологичния колеж &bdquo;Стефан Константинов&rdquo; (София). Изследовател в областта на световните религии и духовните учения. От 1993 г. изнася публични лекции на религиозни и духовни теми в България и чужбина.</em><br /> <hr /> <br /> Преди много години в една градина на София видях слаб мъж, седнал на скамейка и свел глава над дебела книга. Около него играеха две красиви кучета, третото беше сложило глава на скута му и той го галеше с едната си ръка. Потънал в някакъв свой свят, но с ръка, която раздава ласка - ето, така си представям винаги Косьо Златев, когато си помисля за него. <br /> <strong><br /> - Ти си човек на словото, на думите, значи ли това, че трябва да си вдъхновен, за да работиш? </strong><br /> - Истинската работа е само чрез вдъхновение. Останалото е рутина, досада или мъчение. Дори и да постигнеш желания резултат, не чувстваш удовлетворение. Но вдъхновението, както е известно, е птица, която рядко каца на рамото ти. Кацне ли, политаш заедно с нея. <br /> <br /> <strong>- Тази деятелност прави ли те щастлив, дава ли достатъчно храна на сетивата ти?</strong><br /> - Работата със Словото &ndash; имам предвид Божието слово и мъдростта на духовните учители на човечеството &ndash; е призвание за мен и затова влагам в нея най-доброто от себе си. Тя предлага храна за душата ми и, надявам се, известна полза за онези, на които предлагам плодовете от своя труд.<br /> <br /> <strong>- Съжаляваш ли, че загърби работата в църквата? Интересуваш ли се какво става там?</strong><br /> - Прекарах като учащ се и служител на Българската православна църква (БПЦ) 12 години. Не съжалявам за този период от живота си, понеже той ми донесе ново познание и редица ценни уроци. Не съжалявам и за това, че напуснах тази система. От доста време съм се дистанцирал от вътрешния живот там, но все пак събитията от него ме вълнуват. <br /> <br /> <strong>- Всъщност какво се случва там, което ние, отвън, не знаем или не разбираме?</strong><br /> - Когато бях ученик в Духовната семинария, моите преподаватели ни учеха, че има три сфери на човешката дейност, които са призвания: на учителя, на лекаря и на духовника. За съжаление, в БПЦ далеч не всички духовници са такива по призвание. Някои от тях са влезли в тази система заради различни облаги и интереси. За някои от тях бизнесът, който развиват, е по-важен от църковното им служение. <br /> <br /> Затова и не са редки случаите на скандали. Българската общественост обаче научава само за малко от тях. В повечето случаи конфузните за БПЦ ситуации биват потулвани, при това с участието и благоволението на висшия клир &ndash; местните митрополити или Синода. В крайна сметка от това страдат и Църквата, и вярващите хора. <br /> <br /> <strong>- Как се справяш с парите, които изкарваш, стигат ли ти?</strong><br /> - Има едно неписано правило, един космически закон &ndash; <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>когато се стараеш да помагаш безкористно на същества в нужда, Бог се грижи за теб и удовлетворява твоите потребности<br /> </strong></span><br /> Благодарение на Него не съм познал глад или жажда, не съм тръгнал бос или гол. Той ми дава всичко необходимо за скромно, но задоволяващо ме съществуване.<br /> <br /> <strong>- Какво мислиш за пенсиите на българите и за възможността да се живее почтено и да се остарява с достойнство у нас?</strong><br /> - Пенсиите на българите са унизителни върху фона на реалните им потребности и на сумите, които получават пенсионерите в повечето от страните на Европейския съюз. Само с празни приказки и голи обещания на политици и финансисти положението не може да се подобри. Тъжният факт, че България е най-бедната страна в ЕС, натъжава и мен. Срамно и недостойно за страна, която претендира да е стъпила в цивилизационните стандарти на XXI век.<br /> <br /> <strong>- Здравната система поднася ли ти понякога изненади? Имаш ли си изобщо отношения с нея?</strong><br /> - Благодаря на Бога &ndash; нямам никакви отношения със здравната система у нас! Нейната структура и организация представляват поредната подигравка със здравия разум на българина и с принципите на здравеопазването въобще. Система, която създава условия за корупция и нехае за реалните нужди на болните хора, няма право на съществуване.<br /> <strong><br /> - Какъв лек имаш срещу умората, болестите, лошото настроение?</strong><br /> - Когато запитали Учителя Петър Дънов кое заболяване ще бъде най-актуално в края на XX и началото на XXI столетие, той отговорил лаконично: &bdquo;Неврозите&rdquo;. Днес повечето хора страдат от най-разнообразни форми на невроза. Те са резултат от безумния ритъм на т.нар. цивилизация и на разпадането на моралните устои на обществото &ndash; не само у нас, но въобще по цялата планета. Как се справям аз? <br /> Нямам рецепта, но май работата като че ли ме лекува. Вдъхновената работа. <br /> <strong><br /> - Правиш ли си планове, или като повечето хора на възраст суеверно казваш &bdquo;да доживеем, пък ще видим...&rdquo;<br /> </strong>- Има една максима, която особено ми допада: &bdquo;Животът е това, което се случва, докато си правим планове за бъдещето&rdquo;. Разбира се, че си правя планове &ndash; и краткосрочни, и дългосрочни. Въпросът е дали те съвпадат с Божия план за самия мен и за човечеството. Ако да &ndash; то получавам попътен вятър, който бързо ме отвежда до жадуваните брегове на реализацията. Ако ли пък не &ndash; ритам срещу ръжена, докато схвана безсмислието на усилията.<br /> <br /> <strong>- Какво би казал на връстниците си от тази трибуна?</strong><br /> - На връстниците си бих задал следния въпрос: &bdquo;Чувствате ли се удовлетворени от живота си?&rdquo;. Нека всеки сам си отговори на въпроса &ndash; при това достатъчно аргументирано. Там, в този отговор, ще е смисълът (или съответно - безсмислието) на всичко преживяно, изстрадано, научено, придобито, изгубено, пропиляно... Всъщност няма напълно безсмислен живот; все някакъв урок си научил от него, колкото и горчив да е той. В този дух призивът ми към вашите читатели е: <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong><br /> Постарайте се да осмислите живота си! </strong></span><br /> <br /> <strong>- Какво пишеш в момента? Какво публикува наскоро?</strong><br /> - В момента работя върху цикъл от лекции, съставени въз основа на книгата &bdquo;Разговорите при Седемте рилски езера&rdquo; &ndash; беседи на Учителя Петър Дънов, изнесени по време на летния лагер на духовно общество Бяло братство. Наскоро излязоха две мои книги: първата в съавторство с арх. Мариана Везнева &ndash; &bdquo;Сакралните послания в житните кръгове&rdquo; (изд. &bdquo;Кибеа&rdquo;). Опирайки се на тълкуванията на М. Везнева, се опитах да систематизирам знанията, които разумните същества &ndash; автори на фигурите в житните поля, предлагат на земното човечество. Втората книга е под заглавие &bdquo;Братството на Светлината&rdquo; (изд. &bdquo;Бяло братство&rdquo;) и съдържа лекции и есета, написани като коментар към Словото на Учителя.<br /> <br /> <br /> <strong>Петя АЛЕКСАНДРОВА</strong><br />